Всъщност моят не мие чинии и закъснява, че и отсъства по няколко пъти в месеца.
Край. Как го търпиш това. Ама как не мие чинии. Олеле. Цари неуважение при вас и слугинстване. ..
Купи ми миялна, само за това го търпя.
- Публикувана: 27 ноем. 2014, 15:07 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2015, 10:25 ч.
Семейството или парите?
Край. Как го търпиш това. Ама как не мие чинии. Олеле. Цари неуважение при вас и слугинстване. ..
Купи ми миялна, само за това го търпя.
като изключим крайностите седене в къщи без пари и игнор на семейството заради много работа, искам време с децата си особенно сега когато са малки за сметка на повече пари.Те искат същото.Последно ми казаха,че тук /преместихме се скоро/ е много по-хубаво защото сутрин закусват с мама, а преди не ме виждаха сутрин преди детска и училище.'Преди' имахме повече финансови възмосжности от 'сега'. най -мноgо се радват на времето прекарано заедно и го предпочитат пред ново занимание и скъп подарък.Аз също ценя времемто с прекарано със семейството и това е една от причините да не бързам да търся нова работа/макар да имам шанс за по-добре платена/.И да децата ми ме виждат как постигам цели и как се развивам , как се боря с предизвикателствата, но и как те са много важни за мен.Да пропускала съм представления на децата си, сигурно ще пропускам още, но давам всичко от себе си и те го знаят.Да знаят ,че са обичани и са пред работата и амбициите ми е базценно за мен.Същтото е отношението и към съпруга ми.
Kакъвто и избор да направим важно е да сме щастливи с него.
Kакъвто и избор да направим важно е да сме щастливи с него.
Тук пак се люшкат хората в някакви крайности 
Ще каже човек, че всички са или много работещи и богати, или някакви смотани едва-свързващи-двата-края. Ми, наивно е това. Хипотетични ситуации може да разглеждаме до утре, но животът се случва тук и сега и всеки взима своето решение, което никога не е само черно или бяло
Ще каже човек, че всички са или много работещи и богати, или някакви смотани едва-свързващи-двата-края. Ми, наивно е това. Хипотетични ситуации може да разглеждаме до утре, но животът се случва тук и сега и всеки взима своето решение, което никога не е само черно или бяло
Темата мааалко се измести към децата, според мен лично, повече отколкото е необходимо.
Да, има ги. Да, наши са си..... И се надявам, всички правим най-доброто за тях, според собствените си критерии.
Ние не държим на 24/7, не държим дори и на 2 часа на ден. Т.е - не държахме - вече са големи.
Държахме и все още държим на "истинските" моменти заедно.
Семейство бяхме и преди децата, ще бъдем и след като станат самостоятелни.
Те просто са един "бонус", колкото и грубо да звучи. Когато съм избирала моята си половинка, изобщо не съм виждала деца, възпитание, отговорности...
Търсех някой, който да ме "движи" напред, ако и да бях млада и глупава. За любов няма да говоря, защото малко от списващите ще ме разберат.
Никога не съм си представяла общото ни съжителство като 50:50.
Не искам, не че не мога. И той не иска.
Старо поколение, отживелица - както искате го наречете - но на нас ни харесва "разпределението на труда". Никой не прави нещо само "защото трябва". Не разбирам, кому е нужна перфекто излизаната, с общи усилия къща, перфектно подреденото пране и лъснатите чаши....
Знам, че пак ще се намесят професорките - за "мъжката" работа и къде точно е тя.
Ами, явно не се вижда и не е в обектива, но благодарение на нея, ние примерно, ще се "пенсионираме" след около 10г. Избщо нямам предвид само финансова обезбеченост.
Трябва все пак и да знаеш какво ще правиш с остатъка от живота си. Само да посрещаш и изпращаш деца и внуци....
Да, има ги. Да, наши са си..... И се надявам, всички правим най-доброто за тях, според собствените си критерии.
Ние не държим на 24/7, не държим дори и на 2 часа на ден. Т.е - не държахме - вече са големи.
Държахме и все още държим на "истинските" моменти заедно.
Семейство бяхме и преди децата, ще бъдем и след като станат самостоятелни.
Те просто са един "бонус", колкото и грубо да звучи. Когато съм избирала моята си половинка, изобщо не съм виждала деца, възпитание, отговорности...
Търсех някой, който да ме "движи" напред, ако и да бях млада и глупава. За любов няма да говоря, защото малко от списващите ще ме разберат.
Никога не съм си представяла общото ни съжителство като 50:50.
Не искам, не че не мога. И той не иска.
Старо поколение, отживелица - както искате го наречете - но на нас ни харесва "разпределението на труда". Никой не прави нещо само "защото трябва". Не разбирам, кому е нужна перфекто излизаната, с общи усилия къща, перфектно подреденото пране и лъснатите чаши....
Знам, че пак ще се намесят професорките - за "мъжката" работа и къде точно е тя.
Ами, явно не се вижда и не е в обектива, но благодарение на нея, ние примерно, ще се "пенсионираме" след около 10г. Избщо нямам предвид само финансова обезбеченост.
Трябва все пак и да знаеш какво ще правиш с остатъка от живота си. Само да посрещаш и изпращаш деца и внуци....
Децата не са целият ми свят, но сега са малки и времето прекарано с тях ми е приоритет.Да изградя добра връзка с тях, да знаят че ги обичам и винаги съм насреща, че могат да споделят всичко е важно за мен.И да нямам търпение да пораснат още малко и да имам повече свое време, но и това ще стане скоро.
Снощи получих предложение за работа (става въпрос за след няколко месеца,когато малкият вече ще може да тръгне на ясла),която е малко по-ниско платена,но пък за сметка на това работното време е от 9.00 до 17.30,а не както съм работила до сега от по 12 часа и мисля да го приема.
Децата не са целият ми свят, но сега са малки и времето прекарано с тях ми е приоритет.Да изградя добра връзка с тях, да знаят че ги обичам и винаги съм насреща, че могат да споделят всичко е важно за мен.И да нямам търпение да пораснат още малко и да имам повече свое време, но и това ще стане скоро.
Не се надявай, да имаш повече време
Гледай положително на нещата, че ще опресниш знанията си , но са занимания, разкарвания, ако се съзтезавате (слава Богу , ние поне това не правим) са подготовки, тренировки и пътувания. Разговорите, които са задължителни на всеки етап, както и мероприятата...Всичко е организация
Исках да покажа, че няма нужда да лягаме и да умираме, ако имаме много ангажименти, работа, половинка, която не домакинства...Моите деца на ясла не са ходили, градина посещават отвреме на време, предучилищна в училище...както работя, както съм омъжена за истински върл работохолик
Снощи получих предложение за работа (става въпрос за след няколко месеца,когато малкият вече ще може да тръгне на ясла),която е малко по-ниско платена,но пък за сметка на това работното време е от 9.00 до 17.30,а не както съм работила до сега от по 12 часа и мисля да го приема.
Имай предвид че за детенце ще имам период на адаптация, боледувания .При едни минава периода за по-кратко при други се вчали година
Също пуснах детето ми от едва навършило 2 на ясла и почнах работа , налагаше се.
Наложи ми се да избирам за себе си - дали да се пъна за по-висока позиция във фирмата, (има много накъде да се расте), което означава допълнителна работа в събота, неделя, посред нощ, разбира се лаптоп, който мъкнеш като бебе където и да идеш, няколко служебни телефона, пищящи нонстоп. Това за повече пари, разбира се, но като чета служебни мейли, писани от хора на такива позиции в 23,30 часа в събота или в неделя... Или да дочуя оплакване как бавачката се разболяла и шефката трябвало да си гледа децата и през двата дни на уикенда и как нищо не могла да свърши и колко се била уморила... 
Та си взех решението - не, благодаря, предпочитам си настолния компютър в офис,а който си остава там, както и служебното телефонче, метнато в чекмеджето и забравено до понеделник
Искам си времето с децата, с мъжа, с приятелите и роднините Парите никога няма да стигат, но съм сигурна, че децата ми ще запомнят ръката ми на челцата си, когато са били болни, вместо скъпите играчки и дрехи.
Или да дочуя оплакване как бавачката се разболяла и шефката трябвало да си гледа децата и през двата дни на уикенда и как нищо не могла да свърши и колко се била уморила... Та си взех решението - не, благодаря, предпочитам си настолния компютър в офис,а който си остава там, както и служебното телефонче, метнато в чекмеджето и забравено до понеделник
Искам си времето с децата, с мъжа, с приятелите и роднините
Парите никога няма да стигат, но съм сигурна, че децата ми ще запомнят ръката ми на челцата си, когато са били болни, вместо скъпите играчки и дрехи. 
Montessori, много си права.
Не искам да изгрубявам или някой да се обижда, но не разбирам жените, които с лека ръка пренебрегват децата си, в името на кариерата (това, което описа ти и от което пък доброволно си се отказала да гониш), като и понякога използват собствените си деца за оправдание "Не разбираш ли, за теб го правя, за да ти осигуря добро бъдеще".
Може би аз греша, не знам. Но, никога не бих обърнала гръб на децата си в името на кариерата. Нито пък на безценното време с мъжа ми и приятелите ми.
Не искам да изгрубявам или някой да се обижда, но не разбирам жените, които с лека ръка пренебрегват децата си, в името на кариерата (това, което описа ти и от което пък доброволно си се отказала да гониш), като и понякога използват собствените си деца за оправдание "Не разбираш ли, за теб го правя, за да ти осигуря добро бъдеще".
Може би аз греша, не знам. Но, никога не бих обърнала гръб на децата си в името на кариерата. Нито пък на безценното време с мъжа ми и приятелите ми.
Аз пък ако чуя, че някоя работа изисква 24/7 да си на линия и има толкова много "комуникация", го смятам за лош знам и не го броя за работа с цел развитие. Броя го за лоша организация на бизнеса и не бих се вързала на това хоро.
+1
Не искам да изгрубявам или някой да се обижда, но не разбирам жените, които с лека ръка пренебрегват децата си, в името на кариерата...
Аз и мъжете не разбирам. Т.е. не да не работят, но да е работа, която им позволява да бъдат и бащи, да имат семейство и т.н., не само на книга да се водят такива.
Но пък всеки чувства нещата различно, затова не бих осъдила никого, стига да не ми обяснява, че така трябва
Изключвам случаите на крайна нужда, тогава няма начин.