Чак пък всичко 
- Публикувана: 2 дек. 2014, 19:31 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2015, 14:15 ч.
Непоносимост
Помислих,че съм пуснала тема, а не помня! 
Че аз съм същата. Изключение от случая на авторката,са приятелите ми-тях много си ги обичам. Иначе винаги се стремя да контактувам с нови хора ,за разнообразие.
Партньор,работа,хоби,местожителство...чак се плаша,защото съм над 30-така .
Относно биополярното разстройство съм чела и вече не знам какво да мисля.
Имам депресия от дълги години. В момента,от около 4-5 месеца накъде,съм в особено приповдигнато настроение,пращя от излишна енергия.,чувствам се много добре.
Но да видим докога.
Само дано не ме налегне онази пустош в душата.
Козирог съм
Че аз съм същата. Изключение от случая на авторката,са приятелите ми-тях много си ги обичам. Иначе винаги се стремя да контактувам с нови хора ,за разнообразие.
Партньор,работа,хоби,местожителство...чак се плаша,защото съм над 30-така .
Относно биополярното разстройство съм чела и вече не знам какво да мисля.
Имам депресия от дълги години. В момента,от около 4-5 месеца накъде,съм в особено приповдигнато настроение,пращя от излишна енергия.,чувствам се много добре.
Но да видим докога.
Само дано не ме налегне онази пустош в душата.
Козирог съм
Точно след 15 дни
Сменянето на работата на 2 години, би могло да се разглежда и като позитивен факт - трупаш опитност и не се застояваш на едно място. Бях чела, че е желателно да се сменя работното място поне на 5 години, за да бъде човекът в крак с новостите в областта си и да има ценен опит.
За останалите неща - мисля, че всички малко или много сме така, всяко нещо писва. Въпросът е доколко е отговорен човек, за да продължи, въпреки настроенията си. Да проумее, че те не са най-важното нещо на света и е пораснал все пак.
За останалите неща - мисля, че всички малко или много сме така, всяко нещо писва. Въпросът е доколко е отговорен човек, за да продължи, въпреки настроенията си. Да проумее, че те не са най-важното нещо на света и е пораснал все пак.
Човек се пренасища, явно и работата и партньорите ти не са достатъчно интересни.
Внимавай да не забременееш, че децата ако знаеш как дразнят
Внимавай да не забременееш, че децата ако знаеш как дразнят
Неуместно е сравнението
И аз винаги съм била така. Особено с работата. И година не мога да направя. С връзките да не говорим. Нещата се промениха, когато спрях да правя компромиси със себе си и да изпълнявам очакванията на целия свят. С времето толкова ми писваше, че мислех само как да се махна от връзката, от работата. И се махах.
Осъзнах и друго. Тази моята непостоянност е продиктувана и от страховете ми. Не помня откога не съм се обвързвала истински с нещо или някого. Все бях с единия крак вътре - уж на работа, уж във връзка, а с другия бях готова да побягна при всеки изглед за финал. Щото нали его - по-добре да си тръгна първа, преди да ме зарежат/уволнят.
Не осъзнавах колко ме изцежда това междинно състояние. Уж бях някъде, а ме нямаше. И после се чудех защо съм нещастна - изпълнявах чужди желания, докато във всеки един момент си мислех дали не е по-добре да си тръгна точно сега.
Да, прави са хората. Иска се работа с психолог и най-вече да си честен със себе си. Много е трудно да чуеш вътрешния си глас, когато години наред е бил заглушаван. Дано успея скоро.
Осъзнах и друго. Тази моята непостоянност е продиктувана и от страховете ми. Не помня откога не съм се обвързвала истински с нещо или някого. Все бях с единия крак вътре - уж на работа, уж във връзка, а с другия бях готова да побягна при всеки изглед за финал. Щото нали его - по-добре да си тръгна първа, преди да ме зарежат/уволнят.
Не осъзнавах колко ме изцежда това междинно състояние. Уж бях някъде, а ме нямаше. И после се чудех защо съм нещастна - изпълнявах чужди желания, докато във всеки един момент си мислех дали не е по-добре да си тръгна точно сега.
Да, прави са хората. Иска се работа с психолог и най-вече да си честен със себе си. Много е трудно да чуеш вътрешния си глас, когато години наред е бил заглушаван. Дано успея скоро.
Човек се пренасища, явно и работата и партньорите ти не са достатъчно интересни.
Внимавай да не забременееш, че децата ако знаеш как дразнят
Внимавай да не забременееш, че децата ако знаеш как дразнят
Неуместно е сравнението
Защо да е неуместно. Авторката казва, че влага много любов когато започва нова връзка и после човека и омръзва и се стигало чак до омраза. Най-нормалното нещо следствие на любов са децата.
Ако се стремиш към все повече и повече, ако си представяш себе си покоряваща нови и по-отговорни върхове, нормално е текущото ти място да не те удовлетворява. Според мен неудовлетворението идва от това, че нищо не се променя или не виждаш как би се променило ако стоиш на позицията, на която си. Човек обича спокойствието и стабилността, която му носи, но без движение, без мечти, без стремеж към повече, този човек е посредствен за мен. Защото и аз съм същата. Умирам си да променям себе си и нещата около мен и постоянно да искам повече и повече и то не говорим за пари. Не ми се получава винаги, но получи ли се веднъж - чувствам се жива и щастлива. Обичам и тръпката към новото, към опознаването, към нагаждането. Чувствам се господар на живота си.
Имах срещи с психолог, защото дълго време се чувствах неудовлетворена и най-вече - заобиколена от посредствени душици, които не се стремят към нищо, и имат ли копаня с помия - доволни са. Ами така виждах нещата.
Проблемът при мен беше, че искам, но не зная как да постигна, и че мога, но нямам шанс да покажа, и това ме гнети. Впоследствие се стегнах и се хвърлих на много поприща, които ми ангажираха вниманието и ме държаха будна и нащрек. Осъзнах, че само в това положение се усещам нужна и жива и досега си го поддържам.
Мечтаеш ли за повече, пожелавам ти да го постигнеш и винаги да имаш нова и по-желана цел.
А това беше мнението на един Водолей.
Имах срещи с психолог, защото дълго време се чувствах неудовлетворена и най-вече - заобиколена от посредствени душици, които не се стремят към нищо, и имат ли копаня с помия - доволни са. Ами така виждах нещата.
Проблемът при мен беше, че искам, но не зная как да постигна, и че мога, но нямам шанс да покажа, и това ме гнети. Впоследствие се стегнах и се хвърлих на много поприща, които ми ангажираха вниманието и ме държаха будна и нащрек. Осъзнах, че само в това положение се усещам нужна и жива и досега си го поддържам.
Мечтаеш ли за повече, пожелавам ти да го постигнеш и винаги да имаш нова и по-желана цел.
А това беше мнението на един Водолей.