Непоносимост

  • 9 105
  • 69
  •   1
Отговори
  • Мнения: 177
Пускам темата тук, понеже не мога да определя точно за кой раздел е.
Започвам да се чудя в мен ли има нещо сбъркано.. Развивам непоносимост към всяко нещо, което се задържи за по-дълго време в живота ми- работа, партньор, приятели и т.н.
Започвам всичко с ентусиазъм и след известен период от време всичкият този ентусиазъм спада рязко и се стига дори до омраза.
Например нова работа започвам с огромно желание и след година-две, вече върша всичко с нежелание и само се чудя как да напусна.
Започвам връзка с много любов, а след известно време вече не мога да понасям човека, с който живея.
Взимам си куче и пак като мине време, започва да ме дразни.
Има ли някой с моите проблеми? Дайте съвет как мога да преодолея това?

# 1
  • Мнения: 3 128
За новата връзка и работата разбирам. Но и кучето да започва да те дразни, вече не е нормално.

# 2
  • София
  • Мнения: 18 710
Такъв тип си,по експресивен.Още не си намерила  нещата ,които да не те дразнят ,след време най-вероятно. Laughing

# 3
  • София
  • Мнения: 971
Защото нямаш сърце!  Mr. Green

Шегичка. Просто си волна птица и не обичаш да ти ограничават свободата...  Simple Smile

# 4
  • Мнения: 8 810
За новата връзка и работата разбирам. Но и кучето да започва да те дразни, вече не е нормално.


Не е за иронизиране проблемът, но карай....

 Към авторката- много си разглезена от живота, не го предизвиквай! Stop

# 5
  • Мнения: 581
Същата съм! И много сме така... Wink

# 6
  • Мнения: 2 052
Може би си от типа хора, които никога не са сигурни дали са сключили най-добрата сделка с живота. Не е задължително лошо това. Често точно "недоволните" бутат света напред.  Simple Smile

Отделно,

Скрит текст:
описваш резки промени в настроението и емоциите, които може да са относими към едно или повече състояния на вътрешен дискомфорт. Без да се опитвам да раздавам диагнози през екрана, ето линк към материал, който дори да няма нищо общо с теб (Надявам се!), е обогатяващ общата култура.  Peace

http://www.nimh.nih.gov/health/publications/bipolar-disorder-in- … s/index.shtml?rf=   
   

# 7
  • Мнения: 1 749
За мен това непостоянство е израз на нерешителност.

# 8
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Според мен не си намерила точните неща: работа, партньор, а кучето е нормално (според мен) понякога да ти досади или да съжалиш, че си го взела, защото изисква внимание и грижи понякога в момент, когато не ти е до него, но нуждите му са неотложни.
Аз не виждам нищо тревожно в това - препоръчително е и без това работата да се сменя на около 5 години, полезно е за психиката и за развитето на личността.  За партньора - ако е правилният за теб, няма да ти се иска да го смениш, значи, продължавай да търсиш.
А за кучето - казах го от собствен опит, това не означава, че не обичах моето, но често ми е късало нервите с това че иска да излезе в неподходящ за мен момент.

Моят съвет е не "да се преодоляваш", а да се успокоиш. Нещата ще се наместят.

# 9
  • Мнения: 177
Благодаря за мненията!
Със сигурност не го правя нарочно, дори се опитвам да запазя интереса си към дейностите и хората, но не винаги ми се получава. Само уточнявам, че не е постоянна непоносимост. Ако се отделя за известен период от нещата, след като се върна към тях, се чувствам ОК. Не знам дали просто ми омръзват и нормално ли е.

# 10
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Всичко е нормално. Просто се успокой и тейк ит изи. Joy Отпусни се и си живей живота. Наред си си.

# 11
  • Мнения: 1 749
На мен нищо не ми се вижда нормално.
Няма постоянна връзка, няма постоянна работа. Плановете, когато ги има, винаги биват провалени от самият им създател.... Сега може да си на 20, а когато станеш на 40 (не ти, принципно говоря)?
А как стои въпроса с децата? Днес искам, но утре може и да си променя мнението? За съжаление право на рекламации няма. Laughing

# 12
  • Бургас
  • Мнения: 6 592
Какво направи с кучето?
Аз мисля като Ън.Сигурно си много млада. Grinning

# 13
  • Мнения: X
И аз бях така като теб, само дето кучето не би ми омръзнало никога.
Ще дойде време да срещнеш точния човек и ще се убедиш, че няма да ти писне, ако ще и често да се виждате.
Работата я смени, а от приятелите направи малко почивка, намери си нови също.

# 14
  • Мнения: 1 749
То вярно, че човек като е млад малко..... вятър го вее на бял кон. Имам познати, които, за съжаление, станаха на по 35 и са си все такива тийнове. Нямат постоянни връзки, нямат постоянен дом, нямат постоянна работа. Пътуват на стоп из страната. Хаос и мизерия отвсякъде. Може би щеше да е друго, ако имаше някой да ги издържа, но.... такъв им бил късмета.

# 15
  • Мнения: 8 889
Хората се променят - само идиотите - не.
Нормално е да търпиш развитие, движението е най-естествено за човешката природа, когато си млад и светът е пред теб.
Не слушай подредените хора, на които всичко им е по план - те са и най-скучни, а животът е за забавление  Peace

# 16
  • Мнения: 1 749
Не бъркай непостоянството с гъвкавост. Защото едното няма нищо общо с другото.
И Вселената не живее с принципите на хаоса, а с тези на реда. И доколкото проверих последно, все още се движи...

# 17
  • Мнения: 8 889
Не бъркай непостоянството с гъвкавост. Защото едното няма нищо общо с другото.
И Вселената не живее с принципите на хаоса, а с тези на реда. И доколкото проверих последно, все още се движи...

А ти  не бъди буквалист  Wink

# 18
  • Мнения: 1 749
Уж се водя за реалист. 
Имам натрупан опит и в непостоянството, и в следването на планове.
Винаги е по-добре да си гъвкав, но не е ОК да се влачиш по течението. Защото не знаеш къде ще те завлече.

 Peace

# 19
  • Мнения: 177
Ами точно, че не съм на 20, а десетилетка отгоре  Simple Smile Ако бях на 20 може би щеше да е нормално.
Имам постоянна връзка, вече 5 години и съм на тази работа от 2. Това че често не ги понасям, не значи, че веднага си събирам куфарите. Иначе и на предишните местоработи съм се задържала около 2 години максимум.
Кучето си го държа, обичам си я животинката, но все повече ме дразнят космите, кражбата на храна от масата и т.н.  Rolling Eyes
Друг пример давам- понеже съм живяла в доста различни градове, пак максимума ми е 2 години, преди да ми писне да живея, в който и да е град.
Това са само примери, които давам, но с почти всичко в живота ми е така.

# 20
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Е ми обичай си се такава, кво пък лошо има в това да обичаш промяната newsm78
Да не си зодия "Близнаци"?

# 21
  • Мнения: 4 418
Дайте съвет как мога да преодолея това?

Приеми го,
използвай го,
не го преодолявай,
не можеш.

# 22
  • Мнения: 234
Е ми обичай си се такава, кво пък лошо има в това да обичаш промяната newsm78
Да не си зодия "Близнаци"?

Или ,,стрелец,,?

# 23
  • Мнения: 2 124
Радвай се, че работата чак на втората година ти омръзва - на мен още на петия месец ми писва (многократно изпробвано). На предишната се задържах доста години (8 някъде, но и майчинството е в тази бройка) поради други причини, не защото нямах желание да се махна.

Сега съм на нова, след 10тина дена ще станат 6 месеца, обаче ми писна - в началото, докато беше ново и бях ентусиазирана, ама сега...

Имам приятелка с един и същ мъж е от 10ти клас; като завърши, почна работа и досега е на нея - значи някъде 12-13 г., даже наскоро я питах как не й писва. Според нея не съм си била намерила средата - ами не, харесвам си колегите, няма интриги, няма конкретно нещо, от което да съм недоволна, просто искам нещо да се случва.

Явно така сме програмирани.

# 24
  • Мнения: 110
Без да имам претенции или ценз,бих ти препоръчал психоаналитик.Не е срамно,още повече се касае за живота и бъдещето ти.За мое съжаление провалих брак заради такова състояние на бившата ми съпруга,която не пожела да се консултира....не стигай дотам.
С най-добри намерения Simple Smile

# 25
  • UK
  • Мнения: 1 918
Всичко омръзва, всеки човек може да ти омръзне в даден момент, но не забравяй, че ти също е възможно да омръзнеш някъде или на някого  Peace.

# 26
  • Мнения: 11 363
Това което описваш си имаше наименование и тем подобни като четях навремето психология  /любителски/. Не отминава, ще трябва да го пребориш като .... като пристрастеност, като недостатък, като нещо което все повече ще ти пречи и ще те води към самота.

Имаш нужда като начало от психоаналитик  Rolling Eyes
Не е нужно да си сама в борбата, с някой който знае накъде да те поведе ще си много по-смела!  Hug

# 27
  • Мнения: 8 889
Е ми обичай си се такава, кво пък лошо има в това да обичаш промяната newsm78
Да не си зодия "Близнаци"?

Или ,,стрелец,,?

Мда, то зодията е обяснение на всичко в този свят  Mr. Green Crazy

# 28
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Е ми обичай си се такава, кво пък лошо има в това да обичаш промяната newsm78
Да не си зодия "Близнаци"?

Или ,,стрелец,,?

Мда, то зодията е обяснение на всичко в този свят  Mr. Green Crazy

Защо този сарказъм? Не е ли свободен всеки да си търси обяснения?

# 29
  • Мнения: 157
Ами прави промени от време на време щом имаш потребност от това, но гледай важните (големите ) неща в живота като партньор, работа и т.н., да си следват "една линия" така да се каже. Като ти омръзне работата - вземи отпуск за повече време например, размисли искаш ли да продължиш с тази работа или не, и тогава действай.
Има и друго нещо - смятам, че ако човек наистина си е намерил "средата" (което включва не само колегите в работата да са готини, но и да харесва това което прави!) би следвало да се задържи на това място. ПОне силно се надявам да е така, защото и аз съм все още в търсене на такава работа, пък дано я намеря  Hug

# 30
  • София
  • Мнения: 4 349
Чак пък всичко  newsm78 newsm78 newsm78

# 31
  • Мнения: 6
Помислих,че съм пуснала тема, а не помня!  Shocked

Че аз съм същата. Изключение от  случая на авторката,са приятелите ми-тях много си ги обичам. Иначе  винаги се стремя да контактувам с нови хора ,за разнообразие.

Партньор,работа,хоби,местожителство...чак се плаша,защото  съм над 30-така . Confused

Относно биополярното разстройство съм чела и вече не знам какво да мисля.

Имам депресия от дълги години. В  момента,от около 4-5 месеца накъде,съм в особено приповдигнато настроение,пращя от излишна енергия.,чувствам се много добре.
Но да видим докога.
Само дано не ме налегне онази пустош в душата.

Козирог съм Simple Smile

# 32
  • София
  • Мнения: 4 349


значи скоро ще има почерпка  Mr. Green Mr. Green

# 33
  • Мнения: 6


значи скоро ще има почерпка  Mr. Green Mr. Green


Точно след 15 дни Peace Grinning

# 34
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Сменянето на работата на 2 години, би могло да се разглежда и като позитивен факт - трупаш опитност и не се застояваш на едно място. Бях чела, че е желателно да се сменя работното място поне на 5 години, за да бъде човекът в крак с новостите в областта си и да има ценен опит.

За останалите неща - мисля, че всички малко или много сме така, всяко нещо писва. Въпросът е доколко е отговорен човек, за да продължи, въпреки настроенията си. Да проумее, че те не са най-важното нещо на света и е пораснал все пак.

# 35
  • Мнения: 65
Не си само ти така, и на мен ми омръзва всичко...но не винаги имам избор за съжаление.

# 36
  • Мнения: 485
Има избор, въпроса е колко му стиска на човек и дали си струва да почваш всичко отначало. Нормално е ежедневието да те уморява, отегчава, еднообразието, едни и същи хора, очакваш едно и също всеки ден, всяка вечер. Решението е да си разнообразяваш живота с хората до теб.

# 37
  • Мнения: 442
Човек се пренасища, явно и работата и партньорите ти не са достатъчно интересни.
Внимавай да не забременееш, че децата ако знаеш как дразнят Wink

# 38
  • Мнения: 6
Човек се пренасища, явно и работата и партньорите ти не са достатъчно интересни.
Внимавай да не забременееш, че децата ако знаеш как дразнят Wink


Неуместно е сравнението Wink

# 39
  • Мнения: 86
И аз винаги съм била така. Особено с работата. И година не мога да направя. С връзките да не говорим. Нещата се промениха, когато спрях да правя компромиси със себе си и да изпълнявам очакванията на целия свят. С времето толкова ми писваше, че мислех само как да се махна от връзката, от работата. И се махах.
Осъзнах и друго. Тази моята непостоянност е продиктувана и от страховете ми. Не помня откога не съм се обвързвала истински с нещо или някого. Все бях с единия крак вътре - уж на работа, уж във връзка, а с другия бях готова да побягна при всеки изглед за финал. Щото нали его - по-добре да си тръгна първа, преди да ме зарежат/уволнят.
Не осъзнавах колко ме изцежда това междинно състояние. Уж бях някъде, а ме нямаше. И после се чудех защо съм нещастна - изпълнявах чужди желания, докато във всеки един момент си мислех дали не е по-добре да си тръгна точно сега.
Да, прави са хората. Иска се работа с психолог и най-вече да си честен със себе си. Много е трудно да чуеш вътрешния си глас, когато години наред е бил заглушаван. Дано успея скоро.

# 40
  • Мнения: 442
Човек се пренасища, явно и работата и партньорите ти не са достатъчно интересни.
Внимавай да не забременееш, че децата ако знаеш как дразнят Wink


Неуместно е сравнението Wink

Защо да е неуместно. Авторката казва, че влага много любов когато започва нова връзка и после човека и омръзва и се стигало чак до омраза. Най-нормалното нещо следствие на любов са децата.

# 41
  • Мнения: X
Авторке, да не си зодия Водолей?

# 42
  • Мнения: 6
Стефани,разбрах,че имаш предвид,че детето и ще и омръзне някоя сутрин,да речем. Crazy


Щастлива слива, Peace интересно разсъждение.

# 43
  • Мнения: 1 129
Ако се стремиш към все повече и повече, ако си представяш себе си покоряваща нови и по-отговорни върхове, нормално е текущото ти място да не те удовлетворява. Според мен неудовлетворението идва от това, че нищо не се променя или не виждаш как би се променило ако стоиш на позицията, на която си. Човек обича спокойствието и стабилността, която му носи, но без движение, без мечти, без стремеж към повече, този човек е посредствен за мен. Защото и аз съм същата. Умирам си да променям себе си и нещата около мен и постоянно да искам повече и повече и то не говорим за пари. Не ми се получава винаги, но получи ли се веднъж - чувствам се жива и щастлива. Обичам и тръпката към новото, към опознаването, към нагаждането. Чувствам се господар на живота си.
Имах срещи с психолог, защото дълго време се чувствах неудовлетворена и най-вече - заобиколена от посредствени душици, които не се стремят към нищо, и имат ли копаня с помия - доволни са. Ами така виждах нещата.
Проблемът при мен беше, че искам, но не зная как да постигна, и че мога, но нямам шанс да покажа, и това ме гнети. Впоследствие се стегнах и се хвърлих на много поприща, които ми ангажираха вниманието и ме държаха будна и нащрек. Осъзнах, че само в това положение се усещам нужна и жива и досега си го поддържам. Simple Smile

Мечтаеш ли за повече, пожелавам ти да го постигнеш и винаги да имаш нова и по-желана цел.

А това беше мнението на един Водолей.

# 44
  • Мнения: 21 485
  Е и? Всички имаме такива периоди, предполагам. Рутинните неща ти омръзват и ти се струват непоносими, след това отиваш две седмици в отпуска далече от тях и ти домиляват.

  По странно ми се вижда ако човек е постоянно в състояние на телешки възторг от работата, мъжа, кучето си newsm78

 

# 45
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239

 Е и?
  По странно ми се вижда ако човек е постоянно в състояние на телешки възторг от работата, мъжа, кучето си newsm78

 
Laughing Точно.
В този форум има такива бол.

# 46
  • Мнения: 177
Всъщност съм Телец, за това и не смятам, че зодията има нещо общо  Peace
А детенце имам, единственото нещо в живота ми, което ме удовлетворява. За това и съм се задържала толкова дълго време с настоящия ми партньор, понеже е баща на детето ми. Също заради това, че съм родител, не мога да си позволя да съм непостоянна и безотговорна, но не се чувствам щастлива и не мога да се насиля да харесам настоящия си начин на живот. Мечтая си за друга работа, за друг мъж- не, но мисълта да съм сама с детето ми се струва по-привлекателна, отколкото да съм с БНД.

# 47
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
но мисълта да съм сама с детето ми се струва по-привлекателна, отколкото да съм с БНД.
Има си преимущества и такъв живот. Мисли го така - хубаво е, че не те плаши възможността да останеш сама. Знаеш ли с колко гърди си напред? Има жени, за които мисълта да останат сами с децата си е равносилна на скок от най-висок етаж. Нима е по-добре да си от тях? Wink

# 48
  • Мнения: 1 262
И аз съм така, но не точно непоносимост развивам. Имам нужда от новости, промени, не обичам да тъпча на едно място, искам да се развивам. И аз захващам всичко с голяма страст и след известно време ми омръзва. Много ми е трудно да доведа нещата до край. Почват да ме отегчават още преди да съм стигнала до средата. Трябва ни малко повече воля, за да сме по-последователни и упорити.

Иначе и аз искам да се разделя с моя, но в момента ми е невъзможно. Има дни, в които си мисля, че ни е много хубаво заедно и други дни, в които направо се питам как изобщо съм могла да се захвана с него.  ooooh!

# 49
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 142
Еднообразието може да убие всеки и всичко...за съжаление така стоят нещата. Затова човек или се опитва да разнообрази нещо в живота си или бяга и търси нови неща...
И аз мисля, че нито си клиничен случай, нито патологичен.
Наистина всеки има такива моменти, зависи кой как се справя с тях.

Екзит, последното ти изречение според мен може да го каже почти всеки човек...

# 50
  • Plovdiv
  • Мнения: 27
Благодаря за мненията!
Със сигурност не го правя нарочно, дори се опитвам да запазя интереса си към дейностите и хората, но не винаги ми се получава. Само уточнявам, че не е постоянна непоносимост. Ако се отделя за известен период от нещата, след като се върна към тях, се чувствам ОК. Не знам дали просто ми омръзват и нормално ли е.

Нормално е ,просто още не си си намерила мястото,когато го намериш,не че на омръзва,ама причините да останеш много силно те хващат за гърлото и те задържат там,здраво стъпила на земята при това.....love cause love. Wink

# 51
  • Мнения: 1 040
Някакви дефицити има авторката - или ѝ липсва любов/затова е тази досада от партньора/
или работата не е добре платена/иначе що ще омръзва/
или в дъжда и студа не ѝ се извежда куче  Peace

# 52
  • София
  • Мнения: 5 499
Ами точно, че не съм на 20, а десетилетка отгоре  Simple Smile Ако бях на 20 може би щеше да е нормално.
Имам постоянна връзка, вече 5 години и съм на тази работа от 2. Това че често не ги понасям, не значи, че веднага си събирам куфарите. Иначе и на предишните местоработи съм се задържала около 2 години максимум.
Кучето си го държа, обичам си я животинката, но все повече ме дразнят космите, кражбата на храна от масата и т.н.  Rolling Eyes
Друг пример давам- понеже съм живяла в доста различни градове, пак максимума ми е 2 години, преди да ми писне да живея, в който и да е град.
Това са само примери, които давам, но с почти всичко в живота ми е така.

Ще трябва да се научиш на постоянство. Сама. Няма кой да го направи вместо теб. За воля говоря.

# 53
  • Мнения: 442
Нали сте чували за зоната на комфорт. Трябва периодично да се вадим от нея, иначе се влиза в една релса и животът става скучен

# 54
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 889
Дам и аз съм така.
Общо взето всичко ми се получава, но мен ме привлича да е напрегнато и така ежедневието ме убива... Предпочитам ден в който имам 5 срещи и да търча цял ден, отколкото такъв преминал в гледане на ТВ и излежаване. Виж в любовта, доскучава ми, но то е от липсата на разнообразни дейности предимно заради времето в момента иначе самият човек е ок, за работата хубава е, не изисква къртовски труд, но поомръзва. Най-вече ми липсва срещата с нови хора, но не търся бизнес отношения, а просто ей така да седнеш на по кафе и да си поговориш с някой за 1-2 часа. Напоследък забелязвам, че най-вече тежи това, че трябва да се съобразяваш нон стоп с някой  нещо, а теб ти се прави друго...

Мнение на едно отегчено теле Wink

# 55
  • София
  • Мнения: 5 499
Дам и аз съм така.
Общо взето всичко ми се получава, но мен ме привлича да е напрегнато и така ежедневието ме убива... Предпочитам ден в който имам 5 срещи и да търча цял ден, отколкото такъв преминал в гледане на ТВ и излежаване. Виж в любовта, доскучава ми, но то е от липсата на разнообразни дейности предимно заради времето в момента иначе самият човек е ок, за работата хубава е, не изисква къртовски труд, но поомръзва. Най-вече ми липсва срещата с нови хора, но не търся бизнес отношения, а просто ей така да седнеш на по кафе и да си поговориш с някой за 1-2 часа. Напоследък забелязвам, че най-вече тежи това, че трябва да се съобразяваш нон стоп с някой  нещо, а теб ти се прави друго...

Мнение на едно отегчено теле Wink

Ама какви са тия работи, вашите? Явно по цял ден си клатите краката и нищо не вършите, щом ви е оскучало, а не сте изморени? newsm78 Човек, ако работи пъноценно, след като свърши изморен и се отдаде на активна почивка (независимо дали с мъж, компания, приятели или пред ТВ) се кефи, а не му е скучно...Или викате - вие се правите, че работите, те се правят, че ви плащат..

# 56
  • Мнения: 1 262
Разбирам те много добре, benny!
Животът не е само работа, трябва и разнообразие и разтоварване.  Simple Smile

# 57
  • Мнения: 21 485
 Аз пък не. Винаги можеш да си направиш да ти е напрегнато. Когато имаш много ангажименти  е доста трудно  да ти е скучно. Grinning

# 58
  • Мнения: 1 262
Защо пък все да трябва да ти е напрегнато? Човек има нужда и от разпускане, от нещо хубаво да му се случи в тоя живот. Не само да е в напрежение и да работи като вол, за да не мисли за хубавите работи, от които има нужда.  Tired

# 59
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Нали сте чували за зоната на комфорт. Трябва периодично да се вадим от нея, иначе се влиза в една релса и животът става скучен
Разбирам идеално за какво говориш Simple Smile. Аз несъзнателно си се вадя от тая зона постоянно, иначе бих врътнала перката. Затова и нямам момент, в който да ми хрумне, че ми е скучно Simple Smile

# 60
  • Мнения: 14 638

 Е и?
  По странно ми се вижда ако човек е постоянно в състояние на телешки възторг от работата, мъжа, кучето си newsm78

 
Laughing Точно.
В този форум има такива бол.
И децата,децата им забрави!Не вършея много по различните теми на форума и не съм забелязала много такива женоря,но една ми се наби на очи.Фалшива ми е!Имам чувството,че сама себе си опитва да убеди или самоуспокои колко е успешна и щастлива. Rolling EyesСигурно е някакъв вид терапия.

# 61
  • В Космоса
  • Мнения: 9 880
Пътувания. Екскурзийки, пътешествия - това ме оправя мен като издивея.

# 62
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 889
Аз пък не. Винаги можеш да си направиш да ти е напрегнато. Когато имаш много ангажименти  е доста трудно  да ти е скучно. Grinning

и от много ангажименти да те боли глава денонощно... айде бе... от работа само гърбав се става, а и работата нито ще ми каже обичам те, нито ще ме гледа като се разболея...

# 63
  • Мнения: 2 265
Ами точно, че не съм на 20, а десетилетка отгоре  Simple Smile Ако бях на 20 може би щеше да е нормално.
Имам постоянна връзка, вече 5 години и съм на тази работа от 2. Това че често не ги понасям, не значи, че веднага си събирам куфарите. Иначе и на предишните местоработи съм се задържала около 2 години максимум.
Кучето си го държа, обичам си я животинката, но все повече ме дразнят космите, кражбата на храна от масата и т.н.  Rolling Eyes
Друг пример давам- понеже съм живяла в доста различни градове, пак максимума ми е 2 години, преди да ми писне да живея, в който и да е град.
Това са само примери, които давам, но с почти всичко в живота ми е така.

Ти си си добре. Пет години с един мъж и 2 години на една работа, не е чак толкова малък период от време. Моят личен рекорд е доста по-нисък Laughing .

Градовете в които си живяла големи ли са ? И за България ли става въпрос ?

# 64
  • Мнения: 21 485
Аз пък не. Винаги можеш да си направиш да ти е напрегнато. Когато имаш много ангажименти  е доста трудно  да ти е скучно. Grinning

и от много ангажименти да те боли глава денонощно... айде бе... от работа само гърбав се става, а и работата нито ще ми каже обичам те, нито ще ме гледа като се разболея...

  Аааа, те ангажиментите ако бяха само с работата, с мед да ги намажеш. Дете, майки, роднини, къщи...
   Някой път много ми се ще да си поскучая, така , за нищо спешно да не мисля, да нямам какво да правя...

# 65
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239

   Някой път много ми се ще да си поскучая, така , за нищо спешно да не мисля, да нямам какво да правя...
И аз така. Лукс ми се вижда това действие скучаенето Rolling Eyes.

# 66
  • Мнения: 1 262
Що пък да ти трябва да скучаеш? Може да имаш нужда да разпуснеш.

# 67
# 68
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Същата съм (водолей с асцендент водолей... търсенето на промяна е характерно за зодията). Избутах до 40 год. Не съм спирала да търся нови предизвикателства- само това ме кара да се чувствам жива. Монотонното ежедневие ме убива бявно.
Приеми се такава, каквото си и не се опитвай да се промениш- няма да стане. Прави си живота максимално интересен и разнообразен. Понякога си даваш сметка, че добре познатото старо е за предпочитане пред лустросаното ново, но поне знаеш, че си опитала. Друг път си казваш "добре, че не ми липсва кураж да скоча в дълбоките води на непознатото". Животът ни е даден за това- да търсим, да се променяме, да се развиваме.

# 69
  • София
  • Мнения: 941
И аз издивявам много често...и ми трябва някаква емоция и разнообразие във всичко. В момента съм в такъв период и това ме влудява! Просто се чудя какво да захвана и не намирам все достатъчното и все още ми трябва..  ooooh! Стрелец съм, а ние скука не обичаме...може би е от зодията. Не знам, но ми се иска да не съм такава. Много темперамент, много дивотия....не е на добре... Whistling

Общи условия

Активация на акаунт