Е и?
По странно ми се вижда ако човек е постоянно в състояние на телешки възторг от работата, мъжа, кучето си
Точно.В този форум има такива бол.
- Публикувана: 2 дек. 2014, 19:31 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2015, 14:15 ч.
Непоносимост
Е и?
По странно ми се вижда ако човек е постоянно в състояние на телешки възторг от работата, мъжа, кучето си
Точно.В този форум има такива бол.
Всъщност съм Телец, за това и не смятам, че зодията има нещо общо 
А детенце имам, единственото нещо в живота ми, което ме удовлетворява. За това и съм се задържала толкова дълго време с настоящия ми партньор, понеже е баща на детето ми. Също заради това, че съм родител, не мога да си позволя да съм непостоянна и безотговорна, но не се чувствам щастлива и не мога да се насиля да харесам настоящия си начин на живот. Мечтая си за друга работа, за друг мъж- не, но мисълта да съм сама с детето ми се струва по-привлекателна, отколкото да съм с БНД.
А детенце имам, единственото нещо в живота ми, което ме удовлетворява. За това и съм се задържала толкова дълго време с настоящия ми партньор, понеже е баща на детето ми. Също заради това, че съм родител, не мога да си позволя да съм непостоянна и безотговорна, но не се чувствам щастлива и не мога да се насиля да харесам настоящия си начин на живот. Мечтая си за друга работа, за друг мъж- не, но мисълта да съм сама с детето ми се струва по-привлекателна, отколкото да съм с БНД.
но мисълта да съм сама с детето ми се струва по-привлекателна, отколкото да съм с БНД.
И аз съм така, но не точно непоносимост развивам. Имам нужда от новости, промени, не обичам да тъпча на едно място, искам да се развивам. И аз захващам всичко с голяма страст и след известно време ми омръзва. Много ми е трудно да доведа нещата до край. Почват да ме отегчават още преди да съм стигнала до средата. Трябва ни малко повече воля, за да сме по-последователни и упорити.
Иначе и аз искам да се разделя с моя, но в момента ми е невъзможно. Има дни, в които си мисля, че ни е много хубаво заедно и други дни, в които направо се питам как изобщо съм могла да се захвана с него.
Иначе и аз искам да се разделя с моя, но в момента ми е невъзможно. Има дни, в които си мисля, че ни е много хубаво заедно и други дни, в които направо се питам как изобщо съм могла да се захвана с него.
Еднообразието може да убие всеки и всичко...за съжаление така стоят нещата. Затова човек или се опитва да разнообрази нещо в живота си или бяга и търси нови неща...
И аз мисля, че нито си клиничен случай, нито патологичен.
Наистина всеки има такива моменти, зависи кой как се справя с тях.
Екзит, последното ти изречение според мен може да го каже почти всеки човек...
И аз мисля, че нито си клиничен случай, нито патологичен.
Наистина всеки има такива моменти, зависи кой как се справя с тях.
Екзит, последното ти изречение според мен може да го каже почти всеки човек...
Благодаря за мненията!
Със сигурност не го правя нарочно, дори се опитвам да запазя интереса си към дейностите и хората, но не винаги ми се получава. Само уточнявам, че не е постоянна непоносимост. Ако се отделя за известен период от нещата, след като се върна към тях, се чувствам ОК. Не знам дали просто ми омръзват и нормално ли е.
Със сигурност не го правя нарочно, дори се опитвам да запазя интереса си към дейностите и хората, но не винаги ми се получава. Само уточнявам, че не е постоянна непоносимост. Ако се отделя за известен период от нещата, след като се върна към тях, се чувствам ОК. Не знам дали просто ми омръзват и нормално ли е.
Ами точно, че не съм на 20, а десетилетка отгоре 
Ако бях на 20 може би щеше да е нормално.
Имам постоянна връзка, вече 5 години и съм на тази работа от 2. Това че често не ги понасям, не значи, че веднага си събирам куфарите. Иначе и на предишните местоработи съм се задържала около 2 години максимум.
Кучето си го държа, обичам си я животинката, но все повече ме дразнят космите, кражбата на храна от масата и т.н.
Друг пример давам- понеже съм живяла в доста различни градове, пак максимума ми е 2 години, преди да ми писне да живея, в който и да е град.
Това са само примери, които давам, но с почти всичко в живота ми е така.
Ако бях на 20 може би щеше да е нормално.Имам постоянна връзка, вече 5 години и съм на тази работа от 2. Това че често не ги понасям, не значи, че веднага си събирам куфарите. Иначе и на предишните местоработи съм се задържала около 2 години максимум.
Кучето си го държа, обичам си я животинката, но все повече ме дразнят космите, кражбата на храна от масата и т.н.
Друг пример давам- понеже съм живяла в доста различни градове, пак максимума ми е 2 години, преди да ми писне да живея, в който и да е град.
Това са само примери, които давам, но с почти всичко в живота ми е така.
Ще трябва да се научиш на постоянство. Сама. Няма кой да го направи вместо теб. За воля говоря.
Дам и аз съм така.
Общо взето всичко ми се получава, но мен ме привлича да е напрегнато и така ежедневието ме убива... Предпочитам ден в който имам 5 срещи и да търча цял ден, отколкото такъв преминал в гледане на ТВ и излежаване. Виж в любовта, доскучава ми, но то е от липсата на разнообразни дейности предимно заради времето в момента иначе самият човек е ок, за работата хубава е, не изисква къртовски труд, но поомръзва. Най-вече ми липсва срещата с нови хора, но не търся бизнес отношения, а просто ей така да седнеш на по кафе и да си поговориш с някой за 1-2 часа. Напоследък забелязвам, че най-вече тежи това, че трябва да се съобразяваш нон стоп с някой нещо, а теб ти се прави друго...
Мнение на едно отегчено теле
Общо взето всичко ми се получава, но мен ме привлича да е напрегнато и така ежедневието ме убива... Предпочитам ден в който имам 5 срещи и да търча цял ден, отколкото такъв преминал в гледане на ТВ и излежаване. Виж в любовта, доскучава ми, но то е от липсата на разнообразни дейности предимно заради времето в момента иначе самият човек е ок, за работата хубава е, не изисква къртовски труд, но поомръзва. Най-вече ми липсва срещата с нови хора, но не търся бизнес отношения, а просто ей така да седнеш на по кафе и да си поговориш с някой за 1-2 часа. Напоследък забелязвам, че най-вече тежи това, че трябва да се съобразяваш нон стоп с някой нещо, а теб ти се прави друго...
Мнение на едно отегчено теле
Дам и аз съм така.
Общо взето всичко ми се получава, но мен ме привлича да е напрегнато и така ежедневието ме убива... Предпочитам ден в който имам 5 срещи и да търча цял ден, отколкото такъв преминал в гледане на ТВ и излежаване. Виж в любовта, доскучава ми, но то е от липсата на разнообразни дейности предимно заради времето в момента иначе самият човек е ок, за работата хубава е, не изисква къртовски труд, но поомръзва. Най-вече ми липсва срещата с нови хора, но не търся бизнес отношения, а просто ей така да седнеш на по кафе и да си поговориш с някой за 1-2 часа. Напоследък забелязвам, че най-вече тежи това, че трябва да се съобразяваш нон стоп с някой нещо, а теб ти се прави друго...
Мнение на едно отегчено теле
Общо взето всичко ми се получава, но мен ме привлича да е напрегнато и така ежедневието ме убива... Предпочитам ден в който имам 5 срещи и да търча цял ден, отколкото такъв преминал в гледане на ТВ и излежаване. Виж в любовта, доскучава ми, но то е от липсата на разнообразни дейности предимно заради времето в момента иначе самият човек е ок, за работата хубава е, не изисква къртовски труд, но поомръзва. Най-вече ми липсва срещата с нови хора, но не търся бизнес отношения, а просто ей така да седнеш на по кафе и да си поговориш с някой за 1-2 часа. Напоследък забелязвам, че най-вече тежи това, че трябва да се съобразяваш нон стоп с някой нещо, а теб ти се прави друго...
Мнение на едно отегчено теле
Ама какви са тия работи, вашите? Явно по цял ден си клатите краката и нищо не вършите, щом ви е оскучало, а не сте изморени?
Човек, ако работи пъноценно, след като свърши изморен и се отдаде на активна почивка (независимо дали с мъж, компания, приятели или пред ТВ) се кефи, а не му е скучно...Или викате - вие се правите, че работите, те се правят, че ви плащат.. 
Нали сте чували за зоната на комфорт. Трябва периодично да се вадим от нея, иначе се влиза в една релса и животът става скучен
. Аз несъзнателно си се вадя от тая зона постоянно, иначе бих врътнала перката. Затова и нямам момент, в който да ми хрумне, че ми е скучно