Естествената възраст на отбиване

Мисля да кърмя докато има, но това едва ли ще е до 1 годинка. Пък и ме е страх от зъбките като започнат да ме хапят ...  

Зъбите не са проблем. Както казва една съседка, все едно да пиеш от сламка и да си използваш зъбите за целта.

Ех, че хубава статия, добре, че някой я е изровил! Винаги съм се чудела за това, докога кърмят животните обърнато в човешки години, а ето че сега прочетох каквото ми трябваше (а и каквото всъщност исках да прочета  ). Ще си принтирам статията, за да я показвам на заинтересованите лица  .

Благодаря за статията  Ива
Ако нямаш нищо против, бих искала да разбера мненито ви и за "естествената възраст на захранване" 

В тази връзка не мислите ли, че и захранването бива да е на по-късен етап.
Мен тези мисли ме терзаят от едно известно време..логиката е следната-отново се връщаме на фактите:
-бебето се ражда 9-ия мес, но е далеч неподготвено за самостоятелно оцеляване, за разлика от което и да било животно /не може да вижда; не може да си контролира глава, ръце, крака...; не може да ходи (всяко друго животно след раждането е способно на това)-а на нас ни трябва година..нямаме зъби; недоразвити са    всички системи; не можем да говорим-това става възможно след "слизането" на ларингса т.е. след годинката, а до тогава е високо, за да не се задавя бебето при сукане/
Та попаднах на един док. филм на ВВС- "Човешкото тяло", именно който ме "доведе" на тези мисли..и където по-подробно се говореше именно за това колко несъвършенни сме в действителност..поне на етап раждане. Ако с раждането трябва да можем да се храним сами, да се придвижваме сами..т.е. да оцелеем без чужда помощ, то трябва да се раждаме на  2години, но пък няма как да излезем /а и да стоим толкова дълго/ от утробата на майките си.

Сина ни го захраних края на 6-ия мес (силно казано )-естествено той си предпочиташе кърмата..особено като започна зъбоникненето-не признаваше друго. Т.е. въпреки, че го бях захранила що-годе, той в един момент се върна пак на кърма.
Кърмен е до 2г и 8мес и половина ...и сигурно още щях да продължа, но бременността ми бе фактор за отбиването
Сега мн  се замислям дали да не захраня към годинката (разбира се следейки хемоглобин и т.н.)
Какво мислите вие?

Лично аз смятам, че захранването е добре да започне тогава, когато бебето е готово: когато проявява жив интерес към храната, опитва се да държи с пръсти и да носи към устата, задействали са се стомашните ензими, отговорни за преработване на храната - неслучайно почват да функционират към 6-тия месец - започва да остава леко гладно след кърмене... Това рядко се случва точно на шестия месец - при някои е малко по-рано, при други малко по-късно... Смята се, че бебета, предразположени към алергии, инстинктивно 'отлагат' захранването си с колкото им е нужно, като отказват прием на друга храна, но това не е подкрепено с изследвания, въпреки че звучи като логична теория (повечето неща, вършени по инстинкт, са правилни).

Друг мой довод срещу прекалено късното захранване без наложителна причина е, че трябва да се правят нещата тогава, когато им е времето и бебето (детето) е готово за тях. Подобна аналогия е с приучването без памперси - идва момент, в който детето е готово без уговаряне, трениране и приучване да ги свали бързо и лесно. Ако се изпусне този момент, може още дълго време да продължи да ги ползва и да не желае да пробва пак и да се връща на етап в развитието си, който вече е отминал.

Не на последно място, без кърмата да губи ценните си качества и първа класа като храна, след определена възраст бебето постепенно започва да има нужда от допълнителни (именно допълнителни, а не "вместо") хранителни вещества - в началото символично и по-скоро за свикване, но след време - все повече и повече.

Прескачанията напред-назад от по-големи количества твърди храни обратно на кърма и пак отначало са си присъщи за повечето деца, мисля, повечето майки го забелязват и си е нормално. По-важно според мен е да не се обезкуражава интересът им към допълващите храни, когато го изявяват и имат нужда да бъде задоволен, за да продължат напред в развитието си.

Общо взето системите полека съзряват към средата на първата година и в повечето случаи бебето може и иска да бъде запознато полека с малки количества допълващи храни, а с времето плавно расте интересът и апетитът му; без настояване и упорство може да свикне да се храни с желание и според нуждите си.

В момента кърмя бебето (на 3 месеца) и баткото (22 месеца) в тандем. Много е трудно, ревността на баткото е много голяма въпреки че много рядко съм му отказала само ако е напълно невъзможно да му дам в момента да суче. Все повече започвам да се убеждавам че има нужда и ще продължавам така докато е готов да се откаже сам. Проблем обаче виждам в това че почти отказва твърда храна. Яде много малко неща, и не иска да опита нищо което му предлагам. Мисля си че когато съм го захранвала съм изтървала точно момента в който му е било интересно и сега не иска да се връща назад.

В този ред на мисли сега се притеснявам да не изтърва момента в който е готов да остане без памперс. Как точно се разбира кога е готов?

MTV, и аз не мисля, че е добре захранването умишлено да се отлага. Вярно е, че системите са несъвършени, но също така е вярно, че там някъде - към 6 месец започва секретирането на съответните ензими, затварянето на междуклетъчното пространство на храносмилятелния тракт; зъбите също. Слизането на ларингса и епиглотиса започва между 2 и 6 месец всъщност. Но най-очебиен и най-важен в случая е ясно изразеният интерес на бебето към храната по това време, способностите му да протяга и пренася храна до устата си, пинсетното хващане, развитието на дъвкателните умения и движенията на езика, които предхождат проговарянето. Системите са несъвършени, но и количествата не са съответни на тези на възрастите. Движенията също дълго време не са съвършени, но това не означава, че ограничаваме бебето да не се движи докато не порастне достатъчно. Всъщност усъвършенстването им е свързано с упражнение, нали. Това бихме могли да кажем и аз захранването - в крайна сметка целта не е бебето да се нахрани с твърда храна, а постепенно да премине към нея, което изисква известен период и упражнения

trollipen, отказването на баткото от твърда храна може от една страна да е свързан с ревността и бебето (опит да е като него), от друга с количеството кърма, която сега е повече. Може би, ако успееш да предугаждаш моментите преди да се умори и огладнее много и да му предлагаш тогава твърда храна, както и да му предлагаш любима такава, да приготвяте заедно и т.н., това би помогнало. По отношение на количеството - може би, ако му даваш да суче след бебето или разделиш гърдите между двамата, млякото в "неговата" да се регулира спрямо търсенето от негова страна.
За памперса - разбира се с опити . Проверявай го периодично:). На тази възраст много деца са готови за сваляне. От друга страна появата на бебето може да е фактор, който да го дърпа назад. Ти знаеш

мн точно написано

радвам се, че някой е подновил темата, статията е доста интересна   

Аз лично вече отбих дъщеря си. Не сучеше вече ефективно, а само си играеше. На мен кърменето ми донесе остеопороза. Имам ужасни болки в гърба. Искаше ми се по-дълго да я кърмя, но здравословно не съм добре, за което допринесе бременността с голямо бебе - близо 5 кг, както и кърменето. Да се надявам, че организма й ще се справя сам с болестите.

Намаляване на костната плътност по време на кърмене е нормална и обичайно след отбиването последната се възстановява и е според някои изследвания дори по-висока от преди периода на кърмене. Същинска остеопороза рядко се среща при жени преди менопаузата и обичайно има съпътстващи фактори, които допринасят, например хроничен недостиг на калций и/или вит. Д, прекомерна консумация на белтъчни храни, които водят до повишена киселинност на организма, ако майката не е получавала достатъчно калций по време на бременността с детето си и т.н.
При всички случаи вероятно ще е полесно изследване за костна плътност да се повтори няколко месеца по-късно след отбиването и да се види как са нещата, щом смяташ, че има проблем
Дори да не е започнато от детето, едно отбиване без стрес и с много обич, в края на което и майката и детето да са щастливи, е добър завършек на кърмаческите отношения

Много интересно как ще поддържаш такава лактация 7 годиини .. че чак шишета да цедиш 

Аз също кърмя моето бебе,което е на 7месеца ивсе се чудя коя възраст е най-подходяща за отбиване .Със сигурност ще го кърмя до 1годинка ако имам кърма,но за след годинка вече имам колебания и мисля да го отбия,но дали ще стане безболезнено -от това най-много ме е страх

Бу, Ива-благодаря ви за мненията