Напоследък постоянно изпадам в екзистенциални кризи, обикновено свързани с резки промени в отношението на хора към мен. Постоянно се чудя какво точно ги кара да правят това, което правят и какви мисли минават през главите им. Понеже виждам колко е трудно понякога да се поставя на тяхно място, особено ако става въпрос за някой, от който ме делят поколения, реших, че би могло да ви бъде полезно, ако имахте "вътрешен човек", на когото да зададете въпросите си.
Предлагам следното: Към всички родители, който намират трудности в разбирането на децата си или имат нужда от съвет по някой въпрос, свързан с тях, питайте ме и ще се опитам да ви помогна, споделяйки личните ми виждания по въпроса. Гарантирам ви, че ще бъда колкото се може по-зрял във отговора си, и че ще се отнеса към коментарите ви с респект и разбиране, надявам се да мога да ви помогна.