Идеята ти е похвална по принцип, макар че щеше по-добре да изпълни целта си, ако ти беше по-типичен представител на поколението си. Съвсем очевидно е, че не си такъв, в най-добрия случай си нещо като полу-възрастен, но може би точно такъв трябва да играе ролята на "преводач". И все пак ми се иска да разбера ТОЧНО колко си различен, за да знам колко има смисъл да те приемам като "вътрешен човек" (цитирам те). Затова не ми се сърди за тези няколко лични въпросчета: 1. Интересуваш ли се от момчета/мъже като сексуален обект? Това не изключва интереса към момичетата, мисля, че някъде беше споделил нещо завоалирано в тази посока, ама може да не съм разбрала . Не споделям тая политкоректна позиция, че сексуалната ориентация нямала нищо общо с нищо и на нищо не се отразявала - според мене се отразява на абсолютно всичко в живота на човека. И, колкото и да се афишира напоследък обратното, смятам, посоката хомо-/би- е по-скоро малцинствена (без да е непременно нещо лошо), т. е. те прави различен от повечето 2. Имало ли е в живота ти стабилна мъжка фигура, която да замести за по-дълъг период бащата? 3. Какво е отношението ти към парите и семейните финанси (защото ако един вид си натоварен с прекомерно много мисли в тази посока поради факта, че си отглеждан само от майка си, това би те отдалечило от масовия тийнейджър). Ти всъщност споменаваш нещо за скъпи удоволствия, и че сам ли изработваш някакви пари - за тях ли... (как ли, чудя се ), а имаш ли друг спонсор?
Напълно съм доброжелателна, не мисли, че нещо се заяждам!
Очевидно е, че малко са твоите връстници, които въобще четат повечко, да не говорим за Едгар По. Не че на твоята възраст не съм изчела Кант, Хегел и Албер Камю, но ние бяхме други.
Ясно е, че се движиш с по-големи (КОЛКО по-големи? Едно е около 21 години, както пишеш, но съвсем друго е от 40 нагоре), няма лошо, понякога човек израства по-бързо от връстниците си. Но все пак доколко имаш поглед върху тях?
От опит знам, че на тази възраст контактите с по-големи се изживяват като някаква неописуема ценност и повод за самочувствие сами по себе си, а отношението към самите по-големи е тотално безкритично (даже в по-късна възраст може да се учуди човек, че въобще им е обръщал внимание). Има си цяла категория хора, които общуват приоритетно с много по-млади от тях (и по-специално като сексуален обект), просто защото няма как да впечатлят равностойни партньори на своята възраст. Искрено се надявам, че на тебе ти стига акълът да отсееш плявата, макар че, както ми се струва, рисковете за тебе са налице. Интелигентно, преждевременно развито, вероятно хубаво момче с луксозни вкусове - апетитна хапка . Дано не съм права.
И други неща ме интересуват:
- от каква възраст пушиш, как стана?
- пробвал ли си еднократно или по-редовно трева и по-силно? Отново - как стана и майка ти знае ли?
- ходиш ли в нощни заведения и ако да - от каква възраст и в каква компания? Ами сбирки по апартаменти с алкохол и дрога?
Литературният ти вкус е доста бунтарско-декадентски, не мога да преценя, без да те познавам, доколко това е само в областта на теорията, и доколко се претворява в начина ти на живот. И наистина, макар че ми е любопитно да чета коментарите ти, не спирам да се чудя на присъствието ти тук изобщо Със сигурност не е типично.
Всъщност, колкото повече мисля, толкова по-вероятно ми се струва да можем да "видим" света на тинейджъра по-скоро от позицията ти на страничен (и надявам се - сравнително обективен) наблюдател, отколкото от нивото на реален участник в живота на тийн-масовката.
Благодаря ви за поста(отговора?коментара?, все тая). Оценявам факта, че сте се постарала да изградите някаква "обезопасителна мрежа" около въпросите си, но не се притеснявайте, абсолютно окей съм с лични въпроси (естествено има няколко изключения, но все още не съм се сблъскал с тях). Предварително се извинявам, ако изпусна нещо, моля ви да ме уведомите
Ще си позволя да изкривя малко първия ви въпрос с цел да дам малко по-широк отговор, към момента се водя bi-curious, сапиосексуален. Нека елаборирам - никога не съм възприемал физическата красота като нещо повече от едно елементарно качество. Не един път съм наричал тялото "черупка" - колкото и да е красива, по-важно е какво има вътре. До сега не съм се влюбвал заради външен вид, винаги е заради вътрешни качества (интелект, индивидуалност, афинитет към изкуствата и т.н.). Във резултат на моята сапиосексуалност, аз установих, че като нищо бих могъл да се влюбя в някой мъж, "curious" частта идва от едно мое убеждение, породено от една дискусия на тема садо-мазохизъм (тема за друг път, може би?), бивайки "не можеш да си сигурен, докато не пробваш". Ще ви помоля да не вадите това изказване от контекст, тъй като не важи за всичко (дори не за хомосексуалността). Просто казано, поне при мен, не виждам проблеми във връзката с мъж, но от друга страна не мога със сигурност да кажа, че не бих открил такива по време на съответната връзка. Колкото до това дали сексуалността има значение - много е субективно, при някой хора се отразява много на живота им, при други не толкова - познавам травестити, на които им личи от километри, познавам гейове, които редовно насреща си виждат изненадани погледи, в резултат на споменаването на сексуалната им ориентация. Това, с което действително няма общо: пола, семейството, социалната среда, религията, външният вид.
Колкото до втория ви въпрос:
Не бих казал, много съм близък с дядо ми (вече по-малко, отколкото преди), но с изключение на него, не - майка ми имаше няколко връзки, но нищо по-трайно от година и нещо.
Отношението ми към парите:
Не смятам, че се различава от това на средно статистическия нормално мислещ човек - имаш приходи, пестиш процент от въпросните приходи, имаш разходи. Като количество парите никога не са ни идвали малко, майка ми работи на доста високоплатена позиция, други членове на семейството също помагат. Не съм сигурен от къде се взе това с заработването на пари, срещам го за втори път, така че си мисля, че някъде не съм се изразил добре. Не работя, но получавам едно количество пари месечно от дядо си, което избирам да пестя (много, много рядко ми се налага да харча от там).
Колкото до движенето с по-големи. Компанията ми е съставена основно от 11, 12 клас, както и от 20-23 годишни. Дължи се на няколко неща: Момчетата на моите години са инфантилни, поне тези около мен, съученичките ми излизат с 2х годишни, доста по-добре се разбирам с по-възрастни. Относно 40-годишните, например, само членове на семейството, техни приятели като се съберем да вечеряме някъде, например, родители на приятели, гаджета, но никога умишлено, ако мога така да се изразя.
Пуша от около 5 месеца, напоследък съм намалил цигарите, може и да ги спра, не знам. Колкото до това как стана, началото на лятото бях изпаднал в най-тежката си депресия до момента и по едно време ми писна да си го изкарвам на кожата, за това започнах да си го изкарвам на дробовете, в преносен смисъл. Може би е било плацебо, но цигарите наистина ме успокоиха в този момент. От тогава или се използват със цел да си контролирам стреса, или с цел вдъхновение, колкото и странно да звучи.
Трева съм пушил многократно. Не пуша редовно, но нямам намерения да спирам (ако ми се пуши, пуша, колкото и рядко да се случва това). Първият път беше лятото, бяхме на купон на някаква яхта, извадиха трева, оползотворих. Обикновено пуша на края на седмицата, едва ли не за да отдъхна (не съм пушил от 2 месеца). Майка ми знае, няма нищо против, и не смятам, че би трябвало да има. Доста очевидно, но аз решавам какво влиза в тялото ми, освен това, няма защо да е против.
По-силно, ами, не и да. Пробвал съм цялата простащина с обезболяващите, не ме влече, не е забавно. LSD един път, но по-малка доза. Беше приятно изживяване, но не смятам да повторя, понеже риска да получа кофти халюцинации (които са реалната опасност от употребата му) е твърде голям и не ми се поема.
По нощни заведения не знам дали ходя (не съм сигурен какво разбирате под този термин). Посещавам барове доста редовно, ходя по концерти в Mixtape, Swingin' Hall, на дискотеки не ходя, понеже не понасям чалга и не обичам да танцувам. Ходя от 15 годишен, някъде.
Купоните по апартаменти при мен се свеждат до празнуването на рождени дни, основно. Обикновено има алкохол, като е или едната, или другата крайност - или сме на бира и скапан сайдер, или пия Black Label, лично предпочитам втория тип. Другите събирания по апартаментите са гостувания с приспиване, които, в зависимост от това дали съм с момче/та или момиче/та. Са съставени или от "купуваме хубаво вино, продукти, приготвяме вечеря, консумираме с удоволствие и мярка, висим по диваните, пода и прочее, слушайки музика, евентуално заспиваме, правим кафе, дружно взимаме боклука и се изпращаме до някъде", или от "купувам си уиски, коняк, вино, в зависимост от настроението, те си купуват бира, поръчваме пица, ядем и гледаме нещо, отивам да си пия алкохола на терасата (обикновено сам), връщам се, те вече са пияни и вършат глупости, тръгвам си".
Лично се виждам по-скоро като обективен наблюдател, понеже смятам, че обирам малко и от двете страни. Че съм част от масовката, съм, друг е въпросът, че не съм типичен за нея, макар че не съм чак толкова различен, за колкото може да ме смятате - има една групичка хора, не голяма, и, по съвпадение или не, съставена изцяло от лица от женски пол (макар 33% от тях да са хомо и пансексуални), които мислят доста подобно на мен - имат си сложният, прекалено претенциозен изказ, що-годе отговорни са, зрели са, разбират повече от вино и музика, от колкото родителите си, етс.
Както и да е, стана късно (така де, рано) и смятам да приключа до тук, ако съм изпуснал нещо или ви е интересно нещо друго, заповядайте. Ако не е очевидно по размера на отговора ми, въпросите ви, като цяло публикацията ви, ме зарадва много