За всички родители, които се чудят какво минава през умовете на децата им...

Благодаря ви за поста(отговора?коментара?, все тая). Оценявам факта, че сте се постарала да изградите някаква "обезопасителна мрежа" около въпросите си, но не се притеснявайте, абсолютно окей съм с лични въпроси (естествено има няколко изключения, но все още не съм се сблъскал с тях). Предварително се извинявам, ако изпусна нещо, моля ви да ме уведомите

Ще си позволя да изкривя малко първия ви въпрос с цел да дам малко по-широк отговор, към момента се водя bi-curious, сапиосексуален. Нека елаборирам - никога не съм възприемал физическата красота като нещо повече от едно елементарно качество. Не един път съм наричал тялото "черупка" - колкото и да е красива, по-важно е какво има вътре. До сега не съм се влюбвал заради външен вид, винаги е заради вътрешни качества (интелект, индивидуалност, афинитет към изкуствата и т.н.). Във резултат на моята сапиосексуалност, аз установих, че като нищо бих могъл да се влюбя в някой мъж, "curious" частта идва от едно мое убеждение, породено от една дискусия на тема садо-мазохизъм (тема за друг път, може би?), бивайки "не можеш да си сигурен, докато не пробваш". Ще ви помоля да не вадите това изказване от контекст, тъй като не важи за всичко (дори не за хомосексуалността). Просто казано, поне при мен, не виждам проблеми във връзката с мъж, но от друга страна не мога със сигурност да кажа, че не бих открил такива по време на съответната връзка. Колкото до това дали сексуалността има значение - много е субективно, при някой хора се отразява много на живота им, при други не толкова - познавам травестити, на които им личи от километри, познавам гейове, които редовно насреща си виждат изненадани погледи, в резултат на споменаването на сексуалната им ориентация. Това, с което действително няма общо: пола, семейството, социалната среда, религията, външният вид.

Колкото до втория ви въпрос:
Не бих казал, много съм близък с дядо ми (вече по-малко, отколкото преди), но с изключение на него, не - майка ми имаше няколко връзки, но нищо по-трайно от година и нещо.

Отношението ми към парите:

Не смятам, че се различава от това на средно статистическия нормално мислещ човек - имаш приходи, пестиш процент от въпросните приходи, имаш разходи. Като количество парите никога не са ни идвали малко, майка ми работи на доста високоплатена позиция, други членове на семейството също помагат. Не съм сигурен от къде се взе това с заработването на пари, срещам го за втори път, така че си мисля, че някъде не съм се изразил добре. Не работя, но получавам едно количество пари месечно от дядо си, което избирам да пестя (много, много рядко ми се налага да харча от там).

Колкото до движенето с по-големи. Компанията ми е съставена основно от 11, 12 клас, както и от 20-23 годишни. Дължи се на няколко неща: Момчетата на моите години са инфантилни, поне тези около мен, съученичките ми излизат с 2х годишни, доста по-добре се разбирам с по-възрастни. Относно 40-годишните, например, само членове на семейството, техни приятели като се съберем да вечеряме някъде, например, родители на приятели, гаджета, но никога умишлено, ако мога така да се изразя.

Пуша от около 5 месеца, напоследък съм намалил цигарите, може и да ги спра, не знам. Колкото до това как стана, началото на лятото бях изпаднал в най-тежката си депресия до момента и по едно време ми писна да си го изкарвам на кожата, за това започнах да си го изкарвам на дробовете, в преносен смисъл. Може би е било плацебо, но цигарите наистина ме успокоиха в този момент. От тогава или се използват със цел да си контролирам стреса, или с цел вдъхновение, колкото и странно да звучи.

Трева съм пушил многократно. Не пуша редовно, но нямам намерения да спирам (ако ми се пуши, пуша, колкото и рядко да се случва това). Първият път беше лятото, бяхме на купон на някаква яхта, извадиха трева, оползотворих. Обикновено пуша на края на седмицата, едва ли не за да отдъхна (не съм пушил от 2 месеца). Майка ми знае, няма нищо против, и не смятам, че би трябвало да има. Доста очевидно, но аз решавам какво влиза в тялото ми, освен това, няма защо да е против.

По-силно, ами, не и да. Пробвал съм цялата простащина с обезболяващите, не ме влече, не е забавно. LSD един път, но по-малка доза. Беше приятно изживяване, но не смятам да повторя, понеже риска да получа кофти халюцинации (които са реалната опасност от употребата му) е твърде голям и не ми се поема.

По нощни заведения не знам дали ходя (не съм сигурен какво разбирате под този термин). Посещавам барове доста редовно, ходя по концерти в Mixtape, Swingin' Hall, на дискотеки не ходя, понеже не понасям чалга и не обичам да танцувам. Ходя от 15 годишен, някъде.

Купоните по апартаменти при мен се свеждат до празнуването на рождени дни, основно. Обикновено има алкохол, като е или едната, или другата крайност - или сме на бира и скапан сайдер, или пия Black Label, лично предпочитам втория тип. Другите събирания по апартаментите са гостувания с приспиване, които, в зависимост от това дали съм с момче/та или момиче/та. Са съставени или от "купуваме хубаво вино, продукти, приготвяме вечеря, консумираме с удоволствие и мярка, висим по диваните, пода и прочее, слушайки музика, евентуално заспиваме, правим кафе, дружно взимаме боклука и се изпращаме до някъде", или от "купувам си уиски, коняк, вино, в зависимост от настроението, те си купуват бира, поръчваме пица, ядем и гледаме нещо, отивам да си пия алкохола на терасата (обикновено сам), връщам се, те вече са пияни и вършат глупости, тръгвам си".

Лично се виждам по-скоро като обективен наблюдател, понеже смятам, че обирам малко и от двете страни. Че съм част от масовката, съм, друг е въпросът, че не съм типичен за нея, макар че не съм чак толкова различен, за колкото може да ме смятате - има една групичка хора, не голяма, и, по съвпадение или не, съставена изцяло от лица от женски пол (макар 33% от тях да са хомо и пансексуални), които мислят доста подобно на мен - имат си сложният, прекалено претенциозен изказ, що-годе отговорни са, зрели са, разбират повече от вино и музика, от колкото родителите си, етс.

Както и да е, стана късно (така де, рано) и смятам да приключа до тук, ако съм изпуснал нещо или ви е интересно нещо друго, заповядайте. Ако не е очевидно по размера на отговора ми, въпросите ви, като цяло публикацията ви, ме зарадва много

А, това със сапио-то ми е интересно. Доколкото имам представа обаче (и като гледам ширещата се фитнес-култура) то не е разпространено, нали? Макар че не виждам защо един интелигентен партньор да няма и хубаво тяло. Общо взето като еволюционно явление е логично и според мене добро. Ти сигурен ли си, че си открил себе си правилно? Защото едно е да се вълнуваш чисто интелектуално от някого, а съвсем друго е да се възбуждаш и да имаш мокри сънища от този човек. Що се отнася до би-любопитството, според тебе то разпространено ли е? Аз го приемам като поредното проявление на емоционално отегчение и преждевременно пресищане (обратната страна на сексуалната свобода - в информационен и физически аспект - която ни заобикаля за добро или за зло); експериментите в тази посока ми се струват по-скоро рискови за бъдещото прихологическо и емоционално здраве. В исторически план прекомерното разпространение и толератност към хомо-и бисексуалните отношения, до степен да бъдат издигани в ранг на повсеместни общоприети практики, бележат залеза на съответната цивилизация. Виж Древна Гърция, Рим, Египет, имам известни подозрения, че и настоящият момент е нещо такова. Но може да не доживеем да го видим. Каквото и да е, разликите между половете са обективни и пренебрегването им не остава без последствия. Не говоря за случаите на дефинитивна сексуална определеност, където просто това е положението, а за онези случаи на "любопитство" (и при тези твои пансексуални дружки), когато сексуалността бива изкуствено тласкана в посока, в която иначе не би тръгнала. Ама като чета по тийн форуми, а и по отношението на мойто чедо, тия експерименти не са толкоз разпространени. Повечето дечица са си примитивни хетеро

За мъжката фигура попитах, защото тя (и се съгласявам с Фройд) е съществена именно за сексуалното самоопределяне на децата с всичко произтичащо от това в сексуален и личностен план. Не на 100%, защото случаи всякакви, но като значителна статистика.

Отношението към парите - откъде идват и как да се разпределят - е основният признак за зрялост, много повече от това да разбираш от изкуство, вино или музика, или да се изказваш завъртяно. Последните може да са интересни и впечатляващи, особено за една млада душица, но ако са съчетани с незряло отношение към парите, си остават на детско ниво. В противен случай пък са приятна добавка, но пак към по-същественото. И всеки различен от този мироглед е незрял, колкото и да ти звучи тесногръдо. Зрелите хора печелят парите си сами (илюзия са парите, които просто "ти идват", защото при липса на попълнения те просто свършват бързо, а попълването им никога не става лесно и от самосебе си), без да поемат излишни рискове (примерно нарушавайки закона) и ги разпределят по начин, който на първо място гарантира дългосрочното им оцеляване, заедно с това на хората, обвързани с тях, а чак след това - задоволяването на кефове, капризи и т. н. Прости и азбучни неща. През пуберитета почти никой не владее парите по такъв начин, а някои хора никога не се научават, за което те и техните близки си плащат цената.

Връзките с по-големи (в разумни възрастови граници), купоните, както ги описваш, и ходенето по заведения ми се виждат съвсем нормални, стига да са в подходяща И ИЗВЕСТНА НА РОДИТЕЛЯ компания .
Казваш, че масово съученичките ти са с мъже на 2х възрастта им. Според тебе кой мотив - финансовият или емоционалният - преобладава? По мое време също имаше такива, но далеч не беше разпространено. Ако нещата опират до чувства и тези връзки приключват овреме, са си много хубаво нещо. Ако обаче са плод на преситеност или меркантилност, ги намирам за много изхабяващи емоционално.

Това с цигарите - ами нищо ново. Само ще спечелиш, ако ги зарежеш.
Както и всякакви треволаци и хапове. Много е добре, че имаш отрицателно отношение към зависимостите.
Има някакъв мит, че към тревата човек не се пристрастявал и нямала последствия. Не си неграмотен, потърси сериозна медицинска литература. Невроните ти стават на пача. Нали се възторгваш от интелекта? Тревата (при достатъчно често "отдъхване", а то немуниумо зачестява при хората, които я ползват точно с тази цел) е един от сигурните начини да си понижиш IQ-то трайно от младини. И за херцата съм чувала такива басни - че нямало нищо лошо някой да си е наркоман, живеел си съвсем нормално, единственият проблем било да си получава редовно дозите. За алкохола и ползите от него пък - да не ти разправям що компетентни мнения се носят. Но нищо не променя простичкия факт, че тия работи рушат организма, и преди всичко мозъка - на клетъчно ниво. И най-зле е на вашата възраст.
Въобще не вярвам, че майка ти няма нищо против тревата, защото ако това е вярно, то има нещо много странно в нея като майка Да не кажа по-силна дума. Може би като някои съвременни родители крепи нещата с доверието и т. н. на острието на бръснача, надявайки се, че ще имаш късмет и ще ти дойде акъла, но при всички случаи не вика ура и почти сигурно е силно притеснена.
И пак ти казвам - твоето тяло не е единствено твое притежание, поне докато има хора, които те обичат. Идеята за тоталната независимост е още един признак за незрялост. Подобно отношение е егоистично и безотговорно, дано го разбереш по-скоро

И най-приятелски те съветвам: хвани се да спортуваш. Имаш пари, имаш очевидно и време. Повишават се адреналинът, ендорфините и другите хормони на щастието, това са един вид естествени дроги, които по възможно най-добрия начин стабилизират емоциите и нямаш нужда от никакви други успокоители, защото просто не ти идват черни мисли. Калява се волята, човек се справя много по-лесно с всякакви трудности. Трупаш физически капитал, който ще те поддържа, докато си жив. Докато залитанията с разни боклуци ще ти пречат, пак докато си жив. Ставаш със сигурност по-красив, по-жизнен, с по-добро самочувствие. Това, че не отдаваш значение на външния вид, го смятам за някаква поза, в най-добрия случай - самозаблуда. Да не би ти самият да имаш някакви притеснения (някъде четох, че си по-скоро с ектоморфна структура), та затова? Понякога е по-лесно човек да промени нещата в главата си, отколкото в реалността, ако не му харесват. Не случайно са казали древните гърци - и са много прави: здрав дух в здраво тяло.

Кажи сега, щом ще си шпионин
- смятат ли твоите връсници, че трябва да бъдат товарени с домашни задължения - освен да напазаруват инцидентнто на път към къщи; как да убедя моя пубер да ми посвещава поне половин час дневно от ценното си време, което разделя между компютъра (разбирай разни загубени игрички)/хойкане с приятели, фитнеса и училище
- твоите връстници с по-малки братя/сестри грижат ли се за тях, как, това счита ли се за нормално (както е било по мое време)
- добре, със забрани не става, с убеждаване не става, как да подходи родителят, ако вижда, че детето му върши глупости с дългосрочен ефект?
- каква част от хората около тебе четат за удоволствие; не говоря дори за тежка литература - просто книги; като слушам у нас, излиза, че четенето е едва ли не признак за пълна задръстеност; а пък аз съм четящ човек, трудно ми е да приема това
- счита ли се за нормално (not a big deal) да карате коли (по-големите, естествено), като сте пили или нещо по-силно
- разпространен ли е боят между момичета заради мъж
- разпространен ли е психо-тормозът по фейса - примерно с публикуване на снимки, които не са за там
И т. н., и т. н. - много въпросчета имам, ама...

Мерси за отговора, ще продължа да следвам същата структура като преди малко.

Не бих казал, че моят тип сапио е толкова разпространено, но повечето стойностни личности, които познавам, не слагат кой-знае каква важност на външният вид. Лично, аз не казвам, че няма никакво значение, естествено е плюс, ако някой изглежда добре, освен това държа много на личната хигиена, елементарната дерматология (която е изключително важна в тези години) и т.н. Много ценя хора, които се обличат както си искат, без да се интересуват основно от чуждото мнение, но това не винаги е, защото ми харесва стилът им, просто не харесвам конформизма. Мокри сънища не съм имал никога, но пък от друга страна либидото ми е под контрол. Колкото до възбуда, външният вид има много по-малко значение, от колкото хората смятат. В крайна сметка, хубавият секс не идва от физическата му страна.

Колкото до сексуалността като цяло. Би-любопитството не само, че е масово разпространено (по-често срещано при момичета, струва ми се), пък и рядко е само заради едното разнообразие (това с разнообразието го виждам у една приятелка, която веднъж спа с друго момиче, но тя не се определя като каквото и да е освен хетеро, точно, защото и беше само за разнообразие). Сексуалността не се определя от каквото и да е - раждаме се с нея, така че ако някой е хомо ще си бъде хомо и т.н.

Абсолютно несъгласен съм с вас на тема залеза на цивилизации. Сексуалната ориентация на част от обществото трудно ще изхвърли нещата толкова извън баланс, пък и да го направи, по-добре, писна ми приятели да трябва да крият ориентацията си заради семействата си (не един стигна до самоубийство заради това).

Отново, пансексуалността им не е "тласкана", не е "експеримент" и не е "тръгнала" на никъде - тя е каквато е и никой не може да я промени (естествено има случаи, в които хора се правят на хомо/би, за да привлекат внимание, но не съм се сблъсквал с такъв, може би понеже компанията ми не би му го обърнала? Не знам...)

Компаниите, с които ходя по купони винаги са известни на родителя, поне част от тях. Обикновено даже знаят точно къде се намирам, лично намирам това за абсолютно нормално.

Имах предвид двадесет и нещо годишни, не се изразих точно. Обеден съм, че мотивът е емоционален - става въпрос за много, ама много интелигентни момичета (поне според мен), да не говорим, че всичките са от доста богати финансово семейства, тоест имат пре-достатъчно пари. Мисля, че го споменах, но момчетата в периода 8-12 клас са страшно инфантилни (естествено има изключения и те стават все повече и повече с движение на времето) и това е причината, поне тази която те ми дадоха. Смятам, че мъжете, с които излизат са много приятни. Тези, които познавам лично са интелигентни, учат хубави специалности, зрели са. Чувства има със сигурност, понеже химията е направо очевадна. Една приятелка е във връзка от година и до ден днешен като се видят просто и двамата светват.

Майка ми може би няма против тревата, понеже аз много рядко употребявам, сигурно средно 1,5 пъти на 2 месеца. Не се е случвало да ходя да си купувам за лична консумация, обикновено е с компания и взимам от тях.

Сексуалността ми не е поза, не смятам, че би трябвало изобщо да се налага да я аргументирам, съответно няма и да го направя. Вярно е, доста по-слаб съм от средностатистическия индивид на моите години (BMI-а ми е в нормата, въпреки всичко), но това не значи, че не се имам за физически атрактивен, напротив - изключително много харесвам тялото си, и не съм единствен. Колкото до спорта, плувам през ден-два, трудно ще се захвана с нещо друго през седмицата.

Товаренето с домашни задължения:
 Ами, да, но не с твърде много и не редовно. Аз помагам, когато нямам какво да правя - мия слагам масата, чистя подовете, хвърлям боклука като излизам, но не е по задължение. Този половин час звучи като добра идея, стига да е достатъчно гъвкав като разположение през деня (ако си втора смяна и трябва да се прибереш в 8, за да измиеш, или да разходиш кучето, не е най-приятната мисъл за един тийн, или околните му). Колкото до как, ами, не знам. Аз просто съм свикнал да помагам колкото мога, понеже знам, че майка ми едва ли не работи за двама. Опитайте се да му обясните, че ще оцените помощта му (мисълта ми е , накарайте го да се чувства полезен и ценен, не необходим и задължен).

-Да, грижат се, абсолютно нормално е. Тези, чиито братя/сестри са по-големи се мотаят с нас, съмнявам се на някой да му е странно, не съм го срещал преди.

-Трудно е да се каже. Във една тема зададох същия въпрос - ако искам да направя нещо, ще го направя и много трудно някой ще ме спре, така че методите наистина не са много и не мога да кажа, че имам предложения. Според мен ако е достатъчно разумен с един малко по-свестен разговор ще се оправят нещата. (Между другото ако става въпрос за наркотици, лекарската помощ никога не е лош вариант)

-Това с пълната задръстеност не съм го чувал от хора около мен. По-задълбочените хора, като цяло по-приятните ми четат редовно, в това число и аз. (Забележките "чете книга в час" са най-много в дневника ни, абсолютно сериозно).

-Като цяло казуса шофиране е много объркан - аз мога и си карам, но само с придружител и не баш законно, не съм сигурен дали имам друг съученик, поне не от моя випуск. Колкото до карането пил, смятам, че е глупаво и жалко и се надявам хората около мен да споделят мнението ми (един път съм бил в ситуация с потенциал някой да тръгне да шофира пиян, но си викна такси момчето, и си замина).

-Не съм виждал момичета да се бият никога, камо ли пък заради момчета (вярвах, че това си е останало в детската и началното, но явно греша). В този ред на мисли, никой не се кара заради момчета, но от друга страна, никой не излиза с хора от същата гимназия, почти, в това число и аз.

-Лично ФБ използвам само за чата, понеже го намирам за АНТИсоциална мрежа. Това с психическия тормоз съм го виждал в разни статии и съм гледал репортажи, но честно казано, не мисля, че съм се сблъсквал с нещо такова (7ми клас беше много модерно да се псуват по повод коя е по-подходяща за съответния член на One Direction, но съм сигурен, че това отмина.) Колкото до социалните мрежи: Имат си ползите, но ФБ ме дразни, използвам основно Tumblr.

Ако имате още въпроси, заповядайте, надявам се поне малко да помогнах

О, да, и то много, благодаря ти, наистина!

Моля, радвам се, че ви бях полезен

С риск да започна спор, но към тревата няма пристрастяване. Уврежда временната памет и е рискова - относно постоянно увреждане. Но пристрастяване в истинския му смисъл няма.

С това не искам да кажа, че риск няма. Бих искала да ме разберете правилно, Сапфир.
При тревата се наблюдава "марихуанна демотивация", която, за мен, е основният проблем или един от основните. Всичко започва да се отлага и идва едно " пускане по вълната на каквото дойде". Но то не е пристрастяване.
Изкушавам се да сравня с цигарите... макар че това, че те са няколко пъти по-пристрастяващи не е аргумент, че тревата не е. Просто тревата няма пристрастяване, нито е "първата крачка" към по-сериозни дроги, както е обичайно да се твърди. Ако обаче едно дете или младеж има слонност да се занимава с глупости, би могла да е.
Това " (при достатъчно често "отдъхване", а то немуниумо зачестява при хората, които я ползват точно с тази цел)" не е вярно. Ако наистина сте чели сериозна медицинска литература, е добре все пак да се прави разлика.

Записвам се в темата. Засега толкоз. Че си лягам.
Вортекс, изненадана съм от присъствието ти в този форум. /положително изненадана, ако си този, за когото се представяш де/
Моят син е на 10 години и половина. Аз съм жена. Като такава много пъти не ми е съвсем ясно какво се мъдри в главицата му.
Обаче просто знам, че вече е в пубертета. Чувствам го. На неговата възраст ми дойде първата менструация. Явно генетично ни е заложено да караме ранен пубертет с него. На тази възраст започнах да пиша и личния си дневник. Вече са 14 на брой.
Детето ми си има баща и достатъчно мъжки образци на поведение. Но имам няколко въпроса, които чат-пат ме мъчат, ще си позволя да те питам, щом сам предлагаш услугите си.

Абсолютно съгласен, само класификацията на тревата като дрога не ми допада. Иначе ако питате мен не трябва да се легализира, понеже тогава държавата започва да я пробутва и вместо някой, който цял ден виси в едно мазе и се чуди как да я направи по-качествена, продуцентите ще бъдат едни прости и елементарни фермери, чудейки се как да изкарат най-голямо количество за да вземат повече пари от субсидии.

  Всъщност според мен си доста далеч от средния - така да го нарека -  младеж, така че не знам дали отговорите ти биха могли да послужат за сведение. Вероятно отбелязването на това различие сега би те зарадвало, понеже децата много искат да са оригинални, но в една по-късна възраст нещата се разглеждат от малко по друг ъгъл

 

Отбелязването на каквото и да е не ме интересува - всеки има право на мнение, ако съм съгласен с него, супер, ако не съм, супер. Дали и колко тежест има то за мен зависи от доста неща. Иначе, да, съгласен съм, че интересите и вижданията ми странят доста от тези на "масата", но това не променя факта, че не живея сред нея и че виждам как мисли тя, така че смятам, че отговорите ми изобщо не са безполезни. Цитираната "по-късна възраст", в която индивидуализма не се цени като качество е една от причините светът да е в състоянието, в което е. Ако новото и различното дразни или пречи на някой най-спокойно бих си позволил да го нарека тесноглед, безотговорен, страхлив и т.н., очаквайки да се съгласи. Добър пример биха били една голяма част от сегашните пенсионери и като цяло хората на техните години - расисти, хомофоби, ксенофоби. Защо? 2 варианта - отказват да приемат начина, по който функционира света или имат сериозни проблеми и смятат, че всичката тази дискриминация е нещо нормално.

Не давай за пример дядовците и бабите, животът им е преминал в условия, за които може да си чул нещо, но нямаш никаква реална представа. Оттогава нещата се промениха и съответно ценностите също се измениха, но пък и много ценности от тяхното време се изгубиха (даже примитивизацията и законите на джунглата като че ли се ширят във все по-големи размери), така че няма пълно щастие. Това е масова оценка, индивидуалните случаи са съвсем различно нещо.
Прав си, че с възрастта инертността и конформизмът нарастват, но няма как да бъде иначе, ако желаем човешкият род да просъществува. Защото децата се отглеждат точно в условия на спогаждане с наложените обществени правила, бунтът на родителите не им се отразява никак добре. Няма родител, който да не прави компромиси със себе си в името на децата. Но нищо, и вие ще дойдете на нашето и едва ли ще сте много различни. Поне това наблюдавам между моите връсници. Не случайно се казва -  вчерашните хипита се превърнаха в днешните юпита. Които не измряха от болести и дрога, де...

Toва някаква курсова работа по психология ли е?

Точно защото от тогава нещата много са се изменили примерът е добър - не може времето да си върви и ние да си стоим на мястото, запазвайки вижданията си, отказвайки да приемем новото. Да, преди 30 години на никой не му е пукало като чуе думата "нег*р"по улицата, понеже не са се срещали цветнокожи (или поне е било рядкост). Работата е там, че до ден днешен масово я чувам да се използва, включително от 25-30 годишни, а сега всъщност има кой да се обиди. Същото се отнася до хомофобията, въпреки че там причините са малко по-различни при някой хора, но все още не съм чувал нито една, която да я оправдава.

За расизма - не знам какво разбираш под това. Българите като цяло не са расисти. Знам едно село с баби с много закостенели разбирания, там един младеж се ожени за чернокожа. Отначало ги гледаха малко по-особено, но после всичко се намести, детето им ходи на детската градина, никой не го прави на въпрос. Ако имаш предвид отношението на доста хора към циганите, то не е към цвета на кожата им, а към някои техни стилове на живот, които пряко засягат средно статистическия гражданин. Въобще за расизъм е трудно да се говори според мене.
Що се отнася до хомофобията, не знам - аз такава не съм срещала. Но пък аз познавам само 1 гей и той си е съвсем наред с обкръжението. Въпросът е, че хомосексуализмът, както и много други генетични признаци, е представен в една широка вариантна гама в зависимост от наличието и отсъствието на определени гени: от слабо предразположение до облигатна характеристика. По принцип хомосексуалността противоречи на основния закон за продължаване на рода и в този смисъл не е най-радостното, което може да се случи някому. Но за някои хора не е въпрос на избор. Техният процент не се е променил от време оно - около 4-5 % от човешката популация. Тези хора са си такива родени и трябва да бъдат приемани като всички други човешки същества. Много по-ужасно ми се вижда да си примерно алкохолик, отколкото гей. Въпросът е с останалото мнозинство гейове, чийто брой расте в последните години за сметка на квотата с "предразположение" - т. е. хора, които в зависимост от външните условия могат да проявят или не тази своят генетична характеристика. Благодарение на модата, по кариеристични причини, от любопитство или от пресищане със сексуални възможности в момент, когато още не е дошло времето, все повече хора обръщат посоката. Няма семейна връзка, която да устои на такъв обрат, помни ми думата!
От друга страна това може би е вид адаптация за намаляване на броя на населението, което вече почва да тежи на Земята.
Но каквото и да се говори напоследък, хомосексуализмът е отклонение, а не норма. Друг е въпросът, че това отклонение засяга не само размножаването, но и всички останали страни на личлността. Така че е въпрос на индивидуална преценка според обстоятелствата: дали този човек отговаря на конкретните изисквания за дадената ситуация - но това важи не само за гейовете, а и за всички хора. Ако въпросният гей е един уравновесен, нормален, интелигентен човек, не виждам защо да не изпълнява функциите на останалите нормални, уравновесени и интелигентни хора. И ако трябва да се избира дали едно дете от дом да бъде отгледано от двойка такива хора или от поредица приемни родители, които си го прехвърлят само заради издръжката (пък били те и хетеро), бих заложила на първото. Има го рискът със самоопределението и ориентацията, защото средата през първите няколко години от живота е решаваща в това отношение на чисто биологично ниво (биологията не е като цивилизованите претенции, тя си има своите изисквания), но все пак рискът си струва.
Няма начин майката на току що призналия си гей да се просълзи от радост, защото това противоречи на основния й майчински инстинкт. По-късно, разбира се, нещата се приемат, защото каквото и да е, това си е нейното дете. Майките обичат всякакви деца - и с ДЦП, и сакати, и с Даун, какво остава за едно гейство. И все пак това се счита за проблем, макар и такъв, който трябва да се приема, а не за нещо прекрасно или дори естествено. Не можеш да искаш това. Ти нямаш деца и затова не би могъл да разбереш другата гледна точка.

За мене тази тема е безсмислена, вече го знам.
Не виждам как да разбера какво става в главата на моето дете чрез тебе. Най-много да се обогатя с някои любопитни факти за твоята глава, но това всъщност с нищо не ми помага, защото вие нямате нищо общо, освен възрастта си. И съм почти убедена, че това важи за доста от останалите.

Говорите за това, че не виждате хомофобия, и след това наричате хомосексуалността проблем, отклонение и какво ли още не. Какво като не могат да продължат рода си? Винаги могат да осиновят, което е едва ли не по-добрия вариант (самия факт, че има изоставени деца показва, че е доста добре някои хора да не могат да се множат). Това че обичат всякакви деца е вярно, но за всеобщо нещастие, не е абсолютно - имам приятелка, която вече половин година живее със леля си, понеже майка ѝ отказа да приеме сексуалността ѝ не за друго, а заради религията си (една от многото причини да не ми допада много идеята).
Сексуалността не може да се промени, предопределена е:
 http://www.ibtimes.co.uk/gay-gene-discovery-suggests-sexual-orie … ot-choice-1436389
 http://www.huffingtonpost.com/steve-siebold/need-more-proof-bein … ay_b_5805680.html

Мога да ви намеря още доказателства, но не смятам, че би трябвало да е необходимо. Не е минало чак толкова много време от както правата на жените са били много по-малко от тези на мъжете, ситуацията е доста сходна. Просто трябва да се приеме, ако на някой не му харесва, негов си проблем, но изцепки от рода на това което направи синода по повод гей-парада в 2014 са неприемливи и абсурдни, мнението на църквата не трябва да има значение за държавата, тъй като претендираме, че държавата ни е светска.