Майка ми избра непознат пред мен!

Съчувствам ти и знам как се чувстваш. Досега винаги си била добрата, послушната, отзивчивата и в момента, в който си надигнала глава резултатът е ясен - кавги, злоба, отрова
Много лесно е да се дават съвети, трудно е на практика. Уж знаеш какво да правиш и как да се дистанцираш, но въпреки това боли... Ако имаш възможност потърси психолог, дано да намериш противооирова. Успех!

Много тежко го раздават в твоето семейство. Виж, ти каквото и да направиш винаги ще си лоша и недооценена. Не се обяснявай другия път на майка си, кажи ѝ какво ти е тежало през години, можеш и на сестрите си да кажеш какво мислиш по въпроса и да спреш всякакъв контакт с тях. Те да правят каквото си искат, а ти си гледай живота.
Няколко пъти споменаваш, че ако нещо се случи няма къде да отидеш защото са ипотекирали къщата. Щом си с мъжа ти и детето ти не се шашкай.
Между другото, мъжът ти също е постъпил глупаво да ходи да се обяснява на сестра ти за гаджето ѝ. Той какъв е та да ѝ дава акъл?

И моят мъж реагираше така отначало, не се беше сблъсквал с откровена злоба, простотия и нагли лъжи от близки хора, не очакваше че близък човек може така долно и безпричинно да се опитва всячески да те нарани и унижи. Каквото и да му бях разказвала, някак си не вярваше, може би мислеше че съм афектирана и не преценявам обективно, че преувеличавам. След време си имаше свой набор " случки" с роднините и вече е на моя акъл- далече и минимум контакт с отровата и злобата.

Възхищавам се на силата и упоритостта ти въпреки многото проблеми и страдания в живота ти, да продължиш напред и да създадеш собствено семейство. Единственото, което мога да ти кажа е - не позволявай собственото ти семейство да се превърне в това, от което ти идваш. Винаги показвай любов на хората, които искрено те обичат и дано детенцето ви да израсне в среда, в която да не му липсва нищо. Ако може след време та и второ си направете, защото колкото повече деца, отгледани с любов, толкова по- хубаво. Разбира се, това си е ваша работа. Просто изгради своето семейство по собствен модел и не допускай по никакъв начин проблемите от миналото да ги има и в настоящето. Изхвърли това, което те кара да се чувстваш зле в името на детето ти и в името на мъжа си, в името на себе си и на самосъхранението. Имаш тази възможност, не я изпускай. Успех в живота 

Пожелавам ти да бъдеш щастлива.
Прочетох писмото втори път и ще направя някои корекции.
Моето мнение се различава от всички, които са писали преди мен. А то е, че ти не се чувстваш добре от създалата се ситуация и страдаш. Объркана си и искаш съвет, търсиш подкрепа. Направи ми впечатление заглавието на темата -Майка ми избра непознат пред мен! Кой е непознатият?   Но защо обвиняваш майка си? За това, че не е намерила сили да се раздели с баща ти ли? Ами ако го беше  направила, дали сега нямаше да я обвиняваш за нещо друго? Другото, което ми направи впечатление е, че няколко пъти казваш, че майка ти не е в ред. Ами ако е така наистина, не би трябвало да я упрекваш. От една дъщеря се очаква да се погрижи за майка си, ако тя е болна , не знам, как да разбирам това - тя не е ред. Като опит да я обидиш или наистина не е добре. И още нещо ми направи впечатление - свекърва ти, психолог с много опит, казва, че за ВАШАТА БЕЗОПАСНОСТ  било по-добре да се държите еди-как си. Какво значи това- че майка ти е опасна за вас ли? Не разбирам - майка ти има ли здравословен проблем или не?
За създадения проблем бих упрекнала мъжа ти. Защо ходи да се меси там, където не му е работа. Още повече, че ти си му казала. Защо го е направил? За мен това е интрига. Достатъчно е било, че го е казал на теб. Оттам нататък ти ще прецениш, какво да правите. Ти му казваш,какво да прави, а той прави обратното. Еми... не упреквай другите. Извинявай, но имам чувството, че мъжът ти и майка му те манипулират.
Създалата се ситуация е неприятна, но смятам, че трябва да намериш начин да поизгладиш отношенията с близките си. Естествено, че на първо място ще гледаш своето семейство. А за да е добре твоето дете и семейство, трябва да си добре и ти. Самият факт, че си написала толкова дълго писмо тук, означава, че тези отношения ти тежат и ти страдаш от това. Както и че си объркана- мъжът ти, майка ти, сестрите ти, свекърва ти. Нищо толкова страшно и драматично не се е случило. Поизглади някак си отношенията с близките си. Така мисля аз А свекърва ти- спомена, че е психолог, тя какъв съвет ти дава?

Как успя 

Съгласна съм с теб.
Мъжът ти и свеки нещо мътят. Кой н ако от какво. Всеки да си гледа семейство от. Винаги съм знаела. Че не трябва да се месиш в чужди връзки. Това, че. Един човек е боклук за теб не значи че. Тоя боклук няма да носи на ръце сестра ти например.
И някак си има чувството, че мислиш, че някой ти е длъжен. Не мисля че някой на някой е длъжен. Всеки си живее живота както прецени за добре. Имала си пари помогнала си на сестра си. Какво толкова. И никой не ти е длъжен да ти дава къща. Къде пише така. Имали са нужда вашите продали са къщата. Изяли изпили парите. Да не мислиш, че. Им е било лесно да гледат 3 деца. Що да не ги изядат парите. Нямат право ли. Все едно си жертва. Като не иска късаш отношения с ваше и готово. Сменяш телефон, и всичко. И не ми се вижда нормално да живеете със свеки.
И какво като си учила и работила на вън. Много хора да не кажа всички работят, трудят се деца гледат. Това е нормално

Не живеем със свекървата. Живеем под наем. Свекървата живее в собствено жилище. А живеем под наем, точно защото не смятам, че някой ми е длъжен. Моля хора, които не са отделили време да прочетат историята и да вникнат в нея, да не коментират. Мъжът ми просто е споделил на сестра ми за слуховете, които се носят за гаджето й, с цел да я предпази и тя да си има едно на ум, защото в днешно време ги има всякакви и човек няма как да знае. В едно нормално семейство е нормално да си загрижен за другите. Никой нищо не им е налагал. Свекърва ми пък въобще не съм я коментирала, че да има основания, който и да било да си прави заключения за нея. Парите от къщата не са просто изядени и изпити, а са изядени и изпити по кръчмите, с любовници. Сестра ми не смятам, че ми е длъжна, смятам че ме използва, тъй като докато съм й пращала пари, разбрах че е отказвала да си намери работа, което не е нормално за 20 годишен човек, в подобна ситуация. А твърдеше, че си търси. Не ме интересуват парите, които съм й дала, ако беше нормален човек, щях да й дам още. Боли ме за това, че ме лъже и използва. Не смятам, че също така, който и да било ми е длъжен, точно обратното, майка ми и сестрите ми явно така смятат. Всеки път като съм се прибирала "вкъщи" съм си плащала тока и храната, въпреки че се прибирам веднъж на 2 години за по две седмици. Но когато те ми дойдат на гости - всичко на мои разноски, дори не питат имаш ли, нямаш ли. Самопоканват се. Също така малката сестра всеки път като говорим ми казва какво си е харесала, даже ми праща линкове, с цел да й го купя. Когато говоря с майка ми, тя ми разправя как малката сестра нямала лаптоп - с цел да й купя. Относно къщата, смятам че не е редно да бъде изпита и изядена по кръмчите, а после отново от мен да търсят да им оправям бакиите. Аз не съм родителят в това семейство и не смятам за нормално да изземам функцията на такъв, която ми се налага насила от майка ми. Станала е поръчител за други два заема, парите от които са отишли при семейни "приятели" и сега ги изплаща. Е, няма да успее да изплати всичко преди да умре. Ще ми завещае заеми, въпреки че я предупредих да не върши глупости. Това минава границата на безотговорно.

И не мисля, че е нормално ако нещо се случи аз да няма къде да отида за седмица -две примерно, защото къщата е изпита от алкохолизирания ми баща. Тя не е негова, за да я изпива, на баба ми и дядо ми по бащина линия е. Просто те са сглупили да им я препишат. А баба ми и дядо ми имат още 2 деца, които са лишили от наследство, заради тях. Не мисля, че е справедливо.

Написах, че съм учила в чужбина, защото там животът е много по-труден и по-трудно се намира работа, а когато си е намериш е много изтощителна - чистачка на фабрики или миячка на чинии. Докато аз се скапвам от работа, те харчат за алкохол в промишлени количества и после ми се жалват, че нямали пари и аз им пращам...

Това е всичко, моля темата да бъде заключена, защото не смятам че има какво повече да се коментира.

Прочела съм всичко точно. Но защо като дадени хора те дразнят и се чувстваш използвана пак продължаваш да поддържаш връзка с тех.имаш си мъж и детенце. Всеки се оправя както може. Ти трябва да си пълноценна за семейството си..кка изобщо си допуснала да ревеш и да се тормозиш като си била бременна. Това се отразява на детето. Защо се занимаваш с тези хора се чудя. Ок семейство са ти това не означава, ще трябва да се тормозиш. Я стига всеки да се оправя. Сестра то не работи щото ти си и давала пари. Хората се възползват от Добрината на другите. Но и ти позволяваш. Въпреки всичко не мисля, че мъжа ти е прав. Извинявай, но да се месиш в отношения на хора, който се обичат не е редно. Дори и да ти е сестра. С мъжа ти пък съвсем и аз бих реагирала остро. Всеки. Взима решения за себе си.

По принцип, хубаво е да се консултираш за тези дългове с адвокат или да пропрочетеш (тук също има информация) как да се предпазиш един ден, за да отговаряш за дълговете само в размер на наследството / приемане на наследство по опис се казва, мисля/. Ако имат са свикнали да живеят на заем и имат проблем с алкохола, може да съществуват и дългове, за които не знаеш.
Гледай си семейството, приеми, че роднините са каквито са. 

Благодаря за съветите. Вече не поддържаме връзка естествено, но само аз си знам колко трудно ми е било да я прекъсна. Нямаше просто такъв тормоз, звънене в 12 часа през нощта, по няколко пропуснати повиквания на ден, заплахи, че ако не й вдигна щяла да дойде, обиди, звънене на всякакви роднини, с цел да ми се обадят и да ми кажат как трябвало да се обаждам на майка си. Ако си сменя номера, започват да звънят на мъжа ми и на свекърва ми, а те не могат да си сменят номерата, защото им трябват за работа и има прекалено много хора, които ги търсят на тези номера. Това продължава и до днес между другото, но вече не обръщам внимание на "загрижените" роднини.

Относно това, че са ме използвали, разбрах в последствие. След като разбрах, естествено, че спрях да им пращам пари. Определено не съм се занимавала с тях, докато бях бременна, в рамките на два-три дни се разви всичко. Майка ми ми се обади и започна да ми крещи без да съм направила каквото и да било. Естествено, че се разтроих, защото не съм го очаквала. Преди не се е държала така с мен. След това сме говорили единствено един-два пъти, на следващия ден, за да разбера какъв й е проблемът, защото предната вечер не разбрах какво стана. След като отново ми крещеше, преустанових контактите, докато тя не се самопокани в болницата, след като бях родила, въпреки че изрично й бях забранила.

Къде във форума бих могла да прочета повече по въпроса за наследство и дългове?

Тъй като така или иначе вече се намесих в тази тема, ще си позволя да кажа още нещо, въпреки молбата на авторката темата да бъде заключена.

Kara_, знаех, че моето мнение няма да ти хареса. Но виждам, че си умно момиче и знам, че ще се замислиш.
Аз продължавам да смятам, че за създадената ситуация вина има съпругът ти. Дори и с добри намерения, той е създал интрига, която естествено е дала отражение на отношенията после. Разбираемо е и това, че  се опитваш да го оправдаеш.
Имаш много причини да се сърдиш на вашите. Но и тук според мен нещата се преувеличават. Не ме разбирайте погрешно- в никакъв случай не ги оправдавам! Безотговорно е, да изгубиш имот, който ти е бил подарен! Безотговорно е да станеш поръчител на големи заеми, още повече, че веднъж вече си се опарил - изгубил си дома си  и да оставиш по този начин дългове на децата си! Но това са твоите родители. Ти просто трябва да ги приемеш такива, каквито са. Имаш основания да им бъдеш много, много сърдита. Но да ги зачертаеш от живота си? Не си го причинявай, ще страдаш от това. Отношенията родител-дете са кармични. Знам, че сега ще ми скочи половината форум , но така мисля аз. Майка ти - ти я обвиняваш повече от баща си, който е алкохолик, имал любовници и т.н. А тя май е най-потърпевша от живота си- мъж алкохолик, любовници, изгубен дом. И три деца. Които е отгледала. Вероятно тя страда най-много от това, но е безсилна. Имота е бил дарен от родителите на баща ти, нали така? И е бил дарен на майка ти? Странно, обикновено родители даряват на децата си.
За свекърва ти- цитирам:"Свекърва ми пък въобще не съм я коментирала, че да има основания, който и да било да си прави заключения за нея."  Но в първото писмо четем това: "Свекърва ми, ми каза, че за наша безопасност, трябва да дойде и да се държим, всякаш всичко е нормално. Тя е психоложка и е имала всякакви случаи. Права беше. Това помогна. Сега с "майка ми" се чуваме по телефона " и т.н. Значи си я коментирала и точно това ми дава основание да си направя някакви изводи. И наистина мисля, че има манипулация.
О.К., решението си е твое. Животът си е твой. Важно е да се чувстваш добре.
 

Сега видях, че си публикувала нов отговор, докато съм писала. От току-що прочетеното се убеждавам, че съм права.

Авторката продължава да защитава мъжа си и свекървата. И аз мисля. Че те са. Виновни за ситуацията.

Аз още като прочетох в началото темата се отказах да пиша, защото "загрижеността" на мъжа на автоката ми бръкна в здравето.

Иначе за останалите бакии в семеен план не коментирам - Кара сама си знае какво ѝ е, а и семейните истории са дълги и заплетени, с многопластови и трудни за осмисляне от околните. Съчувствам ѝ. Кофти семейство.

Но и мъжът ѝ е забъркал чудничка каша...