Бабите носят огромна отговорност за детето, нормално е да се притесняват. Още повече, че за тях децата не са така предвидими, както за родителите.
- Публикувана: 26 фев. 2015, 16:37 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2016, 00:36 ч.
Грешките, които допуснах при отглеждане на децата си
Да ви кажа често и аз не съм чувала думата Не като малка, не съм спирана от нищо и ми е угаждано за всичко, не съм карана да правя нищо вкъщи като домакинска работа или други задължения, но това не мисля, че ми е повлияло негативно. Никога няма да седна и да си оставя къщата разхвърляна, вкъщи да няма какво да се яде, да не е изчистено и всичко останало. Мога да кажа и че ценя всичко, което правим и постигаме с ММ, защото го правим двамата като семейство и сами. Да, позволявам си да харча за глупости и разни такива неща, които едва ли някой не прави, но в рамките на това което мога да си позволя. Събирала съм се с не много читави хора така да се изразя, но тяхното поведение и порядки не са ми повлияли по никакъв начин и макар да съм била глезлата на мама и татко не съм си използвала свободата като свободия.
На сина ми също много се угажда, прави се всичко за него и има всичко, което смятам за нужно, а дори и в повече. Това обаче не ми пречи по никакъв начин да съм твърда и когата кажа Не да е не и то е за неща, които не са редни и той трябва да ги научи от мен както и за неща застрашаващи безопасността му. Не го считам за грешка поне на този етап. Надявам се и така да си остане. Виждала съм примери на разглезени деца, които си живеят на свободия и тогава вече става страшно както и много ограничавани деца, които като си вземат живота сами в ръце и започват тепърва да опитват от живота и крайния резултат също не е никак добър. За мен и семейната среда играе важна роля и възпитанието не е само в това какво ще позволя, направя или купя, а и в това което детето вижда в семейната и близката среда. Този пример, който му се дава доста добре учи. Отделно всички хора сме различни и имаме своите характери.
Пример от ежедневието ми: Детето ми никога няма да отиде и да удари друго, да му дръпне играчка или още по-малко да бръкне в някоя количка и да вземе нещо. Даже искам да го науча да се пази и когато има агресивно дете не да му отвръща, а поне да се пази, но той е толкова мил и любвеобилен, че не знам как ще стане. За щър и палав е като за трима, но в отношението си с хората не е. Има деца, които правят точно обратното и родителите постоянно правят забележка и съм далеч от мисълта, че са ги учили на това, но детето е такова. Тук ми идва въпроса могат ли да се преборят и това, че не успяват грешка във възпитанието ли е? Не мисля виждайки усилията им. Другите случай са когато реакция от страна на майката липсва и гордо заявява, че не се меси, защото детето трябвало да се научи да се оправя само и ейсега като тръгнело на ясла трябвало да може да се оправя с децата, да си взема играчки и всичко останало. Тук тя в грешка ли е? Оставяме ли принципа на джунглата, който е по-силен нека победи. За мен това е грешка, но явно за нея не е.
И от всичко изписано тук може някой да мисли/не мисли, че греши и да се окаже прав или не. Нещо, което само времето ще покаже. Всички обаче имаме различни принципи и разбирания за живота и възпитаваме децата си по различен начин. Като сложим характер, обстановка, я която детето расте, с кого и какви социални контакти има... Къде е грешката, която допускаме? Обясняваме и правим едно, детето вижда друго и приема него за правилно.
Аз лично нямам амбицията сина ми да става агресивен и се радвам, че не е. Не искам да бъде нахален и да си знае мястото. Предпочитам да се разбере по интелигентен начин и с уважение към всеки един както към него така и към вещите и личния му свят. За сега имам пълен контрол над възпитание, контакти и всичко случващо се и заобикалящо го, но когато тръгне на детска градина няма да е така и един Бог знае какво ще види там и как ще му се отрази. После училище, университет и т.н.
В крайна сметка един ден може да се питам аз ли сгреших с метода си или някой друг, че не стана това, за което се борих години. Факт е, че и той е човек и носи своя характер.
Сега влияя на порядки, които е редно да има доживот и които са по моите разбирания и го правя както аз смятам за редно. Нищо за това и на този етап не смятам за грешка, защото щом го правя значи за мен така е правилно да бъде. Виждам, че детето ми е щастливо, винаги усмихнато и се чувства добре и се надявам да съм на прав път.
Случаите с прекомерно обгрижване за мен границата е тънка кога става прекомерно и никога не съм мислела, че всичко се решава само от родителя. За мен да не се допускат грешки или по-скоро да са минимални трябва да се вглеждаш в детето си и да се водиш по него + твоите принципи, които са общоприети норми за поведение и трябва да бъдат обяснение, приети и затвърдени от детето, защото в крайна сметка старта е от нас и в името му дори и да не ни харесва сме твърди понякога, но защо пък да не ни харесва като правим редното и полезното за детето, а и за обществото.
По темата с храната: от бебе си яде повечко и до ден днешен е така, за което мога само да се радвам. Но то и с толкова енергия трябва да се набавя все пак. Това с играта с храна и ние сме го имали като опит от негова страна, но за мен е абсолютно разбираемо. Прави опит с нещо ново и проверява позволено ли е или не. Все пак опознава света сега и нищо не му е познато докато не се опита и обясни. Опита се, казах Не и защо е не. Наложи се след време да го направя отново, когато провери явно дали не съм забравила или той е забравил и пак го отрки като нещо ново. В този контекст е правил много неща, които не са редни или опитва да прави докато не пресека и не обясня защо не се прави така.
Ех, дали някой ще прочете всичко...
На сина ми също много се угажда, прави се всичко за него и има всичко, което смятам за нужно, а дори и в повече. Това обаче не ми пречи по никакъв начин да съм твърда и когата кажа Не да е не и то е за неща, които не са редни и той трябва да ги научи от мен както и за неща застрашаващи безопасността му. Не го считам за грешка поне на този етап. Надявам се и така да си остане. Виждала съм примери на разглезени деца, които си живеят на свободия и тогава вече става страшно както и много ограничавани деца, които като си вземат живота сами в ръце и започват тепърва да опитват от живота и крайния резултат също не е никак добър. За мен и семейната среда играе важна роля и възпитанието не е само в това какво ще позволя, направя или купя, а и в това което детето вижда в семейната и близката среда. Този пример, който му се дава доста добре учи. Отделно всички хора сме различни и имаме своите характери.
Пример от ежедневието ми: Детето ми никога няма да отиде и да удари друго, да му дръпне играчка или още по-малко да бръкне в някоя количка и да вземе нещо. Даже искам да го науча да се пази и когато има агресивно дете не да му отвръща, а поне да се пази, но той е толкова мил и любвеобилен, че не знам как ще стане. За щър и палав е като за трима, но в отношението си с хората не е. Има деца, които правят точно обратното и родителите постоянно правят забележка и съм далеч от мисълта, че са ги учили на това, но детето е такова. Тук ми идва въпроса могат ли да се преборят и това, че не успяват грешка във възпитанието ли е? Не мисля виждайки усилията им. Другите случай са когато реакция от страна на майката липсва и гордо заявява, че не се меси, защото детето трябвало да се научи да се оправя само и ейсега като тръгнело на ясла трябвало да може да се оправя с децата, да си взема играчки и всичко останало. Тук тя в грешка ли е? Оставяме ли принципа на джунглата, който е по-силен нека победи. За мен това е грешка, но явно за нея не е.
И от всичко изписано тук може някой да мисли/не мисли, че греши и да се окаже прав или не. Нещо, което само времето ще покаже. Всички обаче имаме различни принципи и разбирания за живота и възпитаваме децата си по различен начин. Като сложим характер, обстановка, я която детето расте, с кого и какви социални контакти има... Къде е грешката, която допускаме? Обясняваме и правим едно, детето вижда друго и приема него за правилно.
Аз лично нямам амбицията сина ми да става агресивен и се радвам, че не е. Не искам да бъде нахален и да си знае мястото. Предпочитам да се разбере по интелигентен начин и с уважение към всеки един както към него така и към вещите и личния му свят. За сега имам пълен контрол над възпитание, контакти и всичко случващо се и заобикалящо го, но когато тръгне на детска градина няма да е така и един Бог знае какво ще види там и как ще му се отрази. После училище, университет и т.н.
В крайна сметка един ден може да се питам аз ли сгреших с метода си или някой друг, че не стана това, за което се борих години. Факт е, че и той е човек и носи своя характер.
Сега влияя на порядки, които е редно да има доживот и които са по моите разбирания и го правя както аз смятам за редно. Нищо за това и на този етап не смятам за грешка, защото щом го правя значи за мен така е правилно да бъде. Виждам, че детето ми е щастливо, винаги усмихнато и се чувства добре и се надявам да съм на прав път.
Случаите с прекомерно обгрижване за мен границата е тънка кога става прекомерно и никога не съм мислела, че всичко се решава само от родителя. За мен да не се допускат грешки или по-скоро да са минимални трябва да се вглеждаш в детето си и да се водиш по него + твоите принципи, които са общоприети норми за поведение и трябва да бъдат обяснение, приети и затвърдени от детето, защото в крайна сметка старта е от нас и в името му дори и да не ни харесва сме твърди понякога, но защо пък да не ни харесва като правим редното и полезното за детето, а и за обществото.
По темата с храната: от бебе си яде повечко и до ден днешен е така, за което мога само да се радвам. Но то и с толкова енергия трябва да се набавя все пак. Това с играта с храна и ние сме го имали като опит от негова страна, но за мен е абсолютно разбираемо. Прави опит с нещо ново и проверява позволено ли е или не. Все пак опознава света сега и нищо не му е познато докато не се опита и обясни. Опита се, казах Не и защо е не. Наложи се след време да го направя отново, когато провери явно дали не съм забравила или той е забравил и пак го отрки като нещо ново. В този контекст е правил много неща, които не са редни или опитва да прави докато не пресека и не обясня защо не се прави така.
Ех, дали някой ще прочете всичко...
Детенцето ти май не е много голямо?
На мен ми е най - интересен опита, на майки с вече пораснали деца. Защото мъничките сладури са като и гъби, попиват всичко, и като пластилин, моделират се с всеки изминал ден. Докато големите вече са изградили маниери и характер, и реално тогава човек може да си даде сметка с кое е сгрешил... Евентуално. Че има и хора, според които са били безгрешни 
Относно държанието по площадките:
Масово гледам майки да вървят плътно зад децата си и постоянно ги наставляват. И не говоря за малки деца на по година и половина-две. Най-странно ми е„ когато няколко дечица във възраст 3-4г. са се събрали на куп така да се каже, всяко държи играчка, искат да играят, искат да разгледат чужда играчка, обаче няколко майки са се скупчили около тях и летят наставления „дай му играчката“ , "ето ти друга", ''не взимай на детето играчката" и тнт....
За мен това е грешно, освен ако детето не е прекалено малко и може да се нарани, или майката си знае, че то може да нарани друго дете, не бива да го има това следене. Моите много бързо се светнаха, че ако искат чужда играчка, трябва да предложат своя. Също така сме си тръгвали, ако се е държал лошо някой от двамата.
Винаги съм на близо, на щтрек , готова да реагирам ако стане нещо. Всъщност ставам ако тръгнат да си посягат , ако се сдърпат за нещо с някое дете изчаквам да видя дали ще се разберат. Почти винаги се разбират.
Масово гледам майки да вървят плътно зад децата си и постоянно ги наставляват. И не говоря за малки деца на по година и половина-две. Най-странно ми е„ когато няколко дечица във възраст 3-4г. са се събрали на куп така да се каже, всяко държи играчка, искат да играят, искат да разгледат чужда играчка, обаче няколко майки са се скупчили около тях и летят наставления „дай му играчката“ , "ето ти друга", ''не взимай на детето играчката" и тнт....
За мен това е грешно, освен ако детето не е прекалено малко и може да се нарани, или майката си знае, че то може да нарани друго дете, не бива да го има това следене. Моите много бързо се светнаха, че ако искат чужда играчка, трябва да предложат своя. Също така сме си тръгвали, ако се е държал лошо някой от двамата.
Винаги съм на близо, на щтрек , готова да реагирам ако стане нещо. Всъщност ставам ако тръгнат да си посягат , ако се сдърпат за нещо с някое дете изчаквам да видя дали ще се разберат. Почти винаги се разбират.
Аз съм от майките, който върви след детето си. Синът ми е на 1,5 г ходя след него, защото е като пате и не искам да пада върху другите деца, редовно лапа боклуци ( все едно не сме го хранили), и когато си играе, най-вече в пясъка се посипва ( и себе си и другите деца наоколо) с пясък, защото няма координирани движения. Винаги питам дали може да вземе нещо и го карам да остави играчка, ако собственика й не е съгласен да дели, защото има доста агресивни деца, които са без надзор, не искам отново да му разбият главата, както стана преди месец, когато се опита да пипне тротинетката на едно 3 год дете. То скочи и бутна синът ми, който се оказа в ужасна близост до един ръб на бордюр. майката и до ден днешен не каза едно извинявайте и не попита как е детето, добре ли е .... Гледам да съм в близост до него, без да му преча, оставям го да се въргаля, да се катери, да пипа неща, който са му интересни. Ако падне, го оставям да се изправи сам.
Не толерирам поведението на майките, които виждат, че децата излизат извън контрол, но само вдигат рамене и казват; "Те са деца!". Ако нараняваха себе си - съгласна съм да неглижират поведението им, но не и когато околните деца страдат.
Мен ме е яд, че трябваше да се върна на работа и да го оставя на майка ми, да го гледа, докато го приемат на ясла (4 м). От както е с нея, не признава думичката не, тръшка се за всяко нещо, защото тя му разрешава всичко, само мир и любов да има. Хванах я да му дава боклуци, въпреки, че обяснявах, че той има алергия, която се проявява много силно. И въпреки това, зад гърба ми му дава, после се извинява с думите: "Той е момченце, аз малко му дадох, да не му стане нещо." или "Ама той гледаше и много искаше..." Слава Богу , края на този период се вижда и се надявам да успея да поправя пораженията от тези нейни бабини подходи. Сигурно и аз правя грешки, но се надявам да успея да ги видя, за да се коригирам навреме.
Не толерирам поведението на майките, които виждат, че децата излизат извън контрол, но само вдигат рамене и казват; "Те са деца!". Ако нараняваха себе си - съгласна съм да неглижират поведението им, но не и когато околните деца страдат.
Мен ме е яд, че трябваше да се върна на работа и да го оставя на майка ми, да го гледа, докато го приемат на ясла (4 м). От както е с нея, не признава думичката не, тръшка се за всяко нещо, защото тя му разрешава всичко, само мир и любов да има. Хванах я да му дава боклуци, въпреки, че обяснявах, че той има алергия, която се проявява много силно. И въпреки това, зад гърба ми му дава, после се извинява с думите: "Той е момченце, аз малко му дадох, да не му стане нещо." или "Ама той гледаше и много искаше..." Слава Богу , края на този период се вижда и се надявам да успея да поправя пораженията от тези нейни бабини подходи. Сигурно и аз правя грешки, но се надявам да успея да ги видя, за да се коригирам навреме.
Не толерирам поведението на майките, които виждат, че децата излизат извън контрол, но само вдигат рамене и казват; "Те са деца!". Ако нараняваха себе си - съгласна съм да неглижират поведението им, но не и когато околните деца страдат.
Това е нещото, което може да ме изкара извън контрол. Ненавиждам това поведение и отношение. Колкото и вече да оставям малкия да е напълно самостоятелен и не искам да му ходя по петите, за да се чувства и той по-добре, но продължавам да стоя в непосредствена близост до него, за да го спасявам ако има нужда, защото някой родител толерира поведението "Тарзан".
Вече се чудя дали не правя грешка като не възпитавам сина си със законите на джунглата-по-силния и нахалния оцеляват... спасявай се както ти идва първосигнално
Ако знам, че детето ми е склонно да удари друго дете, или да му изтръгва играчката от ръцете, не само на 3, но и на 5 год. ще му вися на главата, докато не се научи как да се държи с другите.
Скоро ще стане на 3, излизаме, сядам на пейката, той отива да играе и го наблюдавам. Ако е кисел и нещо се дърпа с други деца - рядко, но се е случвало - ставам и вече не сядам. До преди половин година стоях неотлъчно до него, по навик, до като не се усетих, че просто стърча като надзирател без да има нужда. Сега вече и книжка си нося като излезем.
Но родител трябва да има и да следи с едно око какво се случва, това го виждам всеки ден, включително и при дете на 5 год., което обижда другите и блъска нарочно по-малките.
Скоро ще стане на 3, излизаме, сядам на пейката, той отива да играе и го наблюдавам. Ако е кисел и нещо се дърпа с други деца - рядко, но се е случвало - ставам и вече не сядам. До преди половин година стоях неотлъчно до него, по навик, до като не се усетих, че просто стърча като надзирател без да има нужда. Сега вече и книжка си нося като излезем.
Но родител трябва да има и да следи с едно око какво се случва, това го виждам всеки ден, включително и при дете на 5 год., което обижда другите и блъска нарочно по-малките.
Вече не знам кое е по-добре: да го дам на ясла или да го дам на майка ми, да го гледа, след прочетеното за бабите... Днеска пристигна тя и още с първото излизане навън, вместо да ме изчака с детето пред входа, тръгнала из квартала. Без телефон, без ключове... 
Побърках се да ги търся из целия квартал. Детето я било повело... А, аз й казах да ме почакат да отида до тоалетна, на нея й било много жега да почака 5 мин. в коридора и излезна с детето, да ме чакат уж долу пред блока... След малко слизам долу, оглеждам се - няма никой... Побеснях и тръгнах да й звъня и да ги търся. След половин час обикаляне се връщам пак към блока и чувам моето дете да реве... Били минали по пряк път (непознат за него), защото видяла, че почвало да се стъмва, той не искал да върви, започнал да реве и да се дърпа, било се наложило да го носи на ръце със счупеният си кръст.... Тя не го познава и без да ме пита, без телефон, тръгнала наща, че уж той я бил повел, докато уж ме чака долу... Как да й доверя дете на такава жена? Със сигурност и тя ще тръгне да му дава неща за ядене, които той не яде все още, и после ще ми се оправдае тъпо, че е момченце...
Побърках се да ги търся из целия квартал. Детето я било повело... А, аз й казах да ме почакат да отида до тоалетна, на нея й било много жега да почака 5 мин. в коридора и излезна с детето, да ме чакат уж долу пред блока... След малко слизам долу, оглеждам се - няма никой... Побеснях и тръгнах да й звъня и да ги търся. След половин час обикаляне се връщам пак към блока и чувам моето дете да реве... Били минали по пряк път (непознат за него), защото видяла, че почвало да се стъмва, той не искал да върви, започнал да реве и да се дърпа, било се наложило да го носи на ръце със счупеният си кръст.... Тя не го познава и без да ме пита, без телефон, тръгнала наща, че уж той я бил повел, докато уж ме чака долу... Как да й доверя дете на такава жена? Със сигурност и тя ще тръгне да му дава неща за ядене, които той не яде все още, и после ще ми се оправдае тъпо, че е момченце...
Ако й нямаш доверие, което явно е така, не си влошавай отношенията с жената и намери друг вариант. Ясла, гледачка.
Все пак едва ли и на нея й е лесно на години да тича след малко дете. Факт, дори аз понякога съм изцедена като лимон след ден с малката. Сега като е на ясла, осъзнавам колко интензивно ни е било ежедневието. А й не е лесно да се справяш с капризите на малко дете, което не винаги е право или което иска е безопасно. Отделно, нужно е време новия човек (баба, гледачка) да опознае навиците и държанието му. Ти вече си на страната на малкия и го жалиш какво ше му причини "лошата" баба. На теб не ти ли се е случвало да се разреве за нещо? Защото аз съм си прибирала детето ревящо, когато иска нещо, което в момента не може да получи и въпреки всякакви утехи, тя си пищи ли пищи. Това колко лоша майка ме прави? Или ако е с мен може, ако го направи на баба си, тя е некадърна. С такова отношение още в началото, няма да се получат нещата.
Все пак едва ли и на нея й е лесно на години да тича след малко дете. Факт, дори аз понякога съм изцедена като лимон след ден с малката. Сега като е на ясла, осъзнавам колко интензивно ни е било ежедневието. А й не е лесно да се справяш с капризите на малко дете, което не винаги е право или което иска е безопасно. Отделно, нужно е време новия човек (баба, гледачка) да опознае навиците и държанието му. Ти вече си на страната на малкия и го жалиш какво ше му причини "лошата" баба. На теб не ти ли се е случвало да се разреве за нещо? Защото аз съм си прибирала детето ревящо, когато иска нещо, което в момента не може да получи и въпреки всякакви утехи, тя си пищи ли пищи. Това колко лоша майка ме прави? Или ако е с мен може, ако го направи на баба си, тя е некадърна. С такова отношение още в началото, няма да се получат нещата.
Аз след моя опит, с моята майка, мога да кажа, ако смяташ от сега, че не се справя търси друг вариант. Аз реших да рискувам с майка ми и това доведе, първо до обтягане на относшенията ни- тя си мисли, че прави най-доброто за детето , дори когато му дава биклуци да яде. Второ промяна в навиците, поведението и държанието на малкия - стана по глезен и започна да се тръшка и да прави буйни опити за налагане на неговата воля, защото видя, че има и други възможности за "бързо" опознаване на света, защото баба му позволява. И третото ( което за е моя най-голям ужас) майка ми започна да си мисли, че след като гледа малкия има разширени права върху детето и започна да изисква участие при вземането на решение относно детето, а това влудява ММ, не е нужно да казвам, че той започна да се дразни и да се кара с мен, заради създалата се ситуация.
Сега като се обърна, предпочитам да бях дала детето на ясла и да избегнем драмата. Сигурна съм, че щеше да е трудно да свикне малкия в частната ясла, сигурно щеше да боледува, но щеше да си има режим, да се е научил на много нови неща, да се е социализирал с други дечица, да гради имунитет, да не се притеснявам дали му дават кроки или не, а аз да не се карам с майка ми и с ММ.
Надявам се да успееш да вземеш най-правилното решение за вас и да нямате подобни ситуации.
Сега като се обърна, предпочитам да бях дала детето на ясла и да избегнем драмата. Сигурна съм, че щеше да е трудно да свикне малкия в частната ясла, сигурно щеше да боледува, но щеше да си има режим, да се е научил на много нови неща, да се е социализирал с други дечица, да гради имунитет, да не се притеснявам дали му дават кроки или не, а аз да не се карам с майка ми и с ММ.
Надявам се да успееш да вземеш най-правилното решение за вас и да нямате подобни ситуации.