Масово тормозят родилките в АГ отделенията у нас? Истина или...?

Интернет слух от запознати. Възможно е да е истина. Казват, че е момче. Не се знае къде е родено, не се шуми много. Но едва ли е в Майчин Дом...

Въпросната акция и нейните организатори не желая да коментирам, защото са достатъчно компрометирани и не заслужават нито една дума от нито един мислещ човек.

Но искам да обърна внимание на един факт, който удобно се пропуска. Говоря от личен опит.
Родилките са в хормонална буря, да не кажа торнадо. Думи и жестове, които тогава са ми се стрували като някакви жестоки обиди и неестествени намеси, след време преценявам като мъдри съвети и добри практики. Понякога човек трябва да надрасне конкретни свои моменти и изживявания, да погледне малко отгоре. Не бих се доверила на емоциите на току що родила жена. Особено ако след това не си ревизира емоциите, а цикли по темата.

Да не се доверяваш на току-що родила жена?!? Жените и пациентите сами се дискриминирате, пък какво остава за другите.
Ако ти си получила мъдри съвети и си им се сопнала, това не значи, че други не са били обиждани.

Когато посетих братовчедка си след раждането станах свидетел на това, как я обиждаха. Нито бях родилка, нито в хормонална буря.

Тези неща на доста от вас може да ви се струват маловажни, защото сте си свикнали да се отнасят зле с вас непрекъснато. Но това не значи, че е нормално.

Като контраст ще ви разкажа за моето последно раждане. Бях в единична стая със самостоятелна баня и тоалетна, телевизор. Секунди след като съм натиснала бутона на леглото ми, вече има медицинско лице в стаята ми. Викала съм ги денонощно за допълнителни одеяла, за смяна на нощницата, за още лекарства, вода, да ми донесат още превръзки или шампоан, че са свършили или просто за да им задам въпроси. Винаги са били усмихнати и любезни. Вечерта преди да ме изпишат организираха за мен и бащата празнична вечеря в стаята с меню по избор по случай новия човек. Имаше безалкохолно шампанско със специални чаши със син надпис: Поздравления, момче е! За момиченцата: розов надпис: Поздравления, момиче е! Чашите останаха за нас, а при изписването ми връчиха обезболяващи лекарства за вкъщи, дрехи и одеяла за бебето, памперси, крем за мазане на напукани гърди, още много други принадлежности за кърмене, принадлежности за бебето, чанта за памперси, колан за стягане на корема, няколко пакета превръзки, непромокаеми постелки за смяна на памперси, няколко кутии адаптирано мляко за всеки случай и други неща. Постараха се събитието да се усети като празнично, въпреки болката и недоспиването, а също и да нямаме нужда да купуваме нищо за първите дни вкъщи.

Съжалявам, но с облекчение си помислих: Добре че не раждах в България. Горките ми приятелки, горките ми братовчедки. Една приятелка, раждала в България ме посети в болницата. Направо се разплака, стана и много мъчно от контраста. И не беше заради всичките подаръци, а заради обстановката в болницата и отношението на персонала. Като чета поредната такава тема, виждам че общо взето е на късмет. Може да не ви обиждат, но може и да ви обиждат или да се държат зле защото не им е на  кеф. Тъпо е, че освен че се притесняваш от раждането, тряба и да се притесняваш и дали някой не е на кеф и как ще се държи с теб.

Първия път, в държавна болница, забравиха да ми направят клизма, доктора се появи 30 мин след като почнаха напъните, акушерката беше стажантка. Нямаше нужда да ми казват каквото и да е, липсата на клизма ми беше достатъчна.

Втория път, пак държавна болница, дежурният лекар си спа цялата нощ, напъните ми почнаха по време на оперативката сутринта. Казаха ми да стискам. Аз обаче вече съм стискала, изобщо не ги чаках да се наприказват...

Третия път - частна болница. Всичко беше перфектно... Държат ли се грубо с теб в болница, винаги става дума за пари, които трябва да дадеш на ръка.

Никога не са ме обиждали или засягали, раждала съм три пъти- все в държавни болници.
Стана ми интересно, каква е тази хирургия на Пещерско шосе? Не съм я чувала

Това е Университетската болница в Пловдив, така е по-популярна, в началото бяха само хирургични отделения там.

Аз мисля, че някои жени не осъзнават отговорността на лекарите и акушерките. Тяхната задача е да се роди здраво бебе с минимум усложнения. Те нямат за цел да осигурят комфорт и положителни емоции в така съкровения момент на раждането. Много по добре е жените, отивайки да раждат да имат усещането  и нагласата, че отиват да си свършат  работа, т.е. да родят дете, а не на незабравимо и изключително преживяване. И да бъдат подготвени, че може да претърпят известен дискомфорт, че персонала е там да им помогне и че е добре да оставят на заден план чувствата и егото си.
ПП Имах две стравнително леки раждания, с последващи усложнения, но нямам лоши спомени и чувствата към акушерките и лекаря ми са само на признателност и благодарност. Не изключвам да има и груби мед.лица, но че има и много "глезанки" е факт.

Интересно, защо в чужбина нямат отговорности, ами се грижат за комфорта на майките ... (не говоря от лично преживяване, но чета коментари на жени, родили децата си в чужбина.... )
Да не говорим, че оплакванията са за псувни и оскърбления например ... , толкова ли не можеш да си свършиш работата, която вършищ 5-10 години, бе з да използваш лош език.... или просто си сигурен, че "клиентите" никога няма да свършат и няма къде да избягат?  

ще е добре и медицинските лица да ходят с нагласата да си вършат работата, а не да избутат някак смяната 

аз също раждах в чужбина и след раждането имаше сестра за бебето и сестра за родилката.
дори когато имаха недостиг на персонал, не показваха, че са изнервени, претоварени или да кажат лоша дума.
това е професионализъм.


на мен не са ми правили.
и дума даже не стана...

Благодаря.

+1 и честно казано...не мога да повярвам, че пак ги повдигат тези въпроси! Този път нямам сили да опонирам и да се разправям с тях И тук, по ФБ ми беше достатъчно.

Че има какво да се пипне в Бг болниците, има, че родилките са много...очакващи - еми и това го има.
Първо раждане - ОБ София "Св.Анна". Грубо отношение нито към мен, нито към съседната родилка (която май беше прекалено еко и не искаше индуциране, та се наложи спешно секцио, че каза 'не мога повече", а бебето в родовия канал...картинка).
В МД лежах за задържане, това ми беше ада на земята, но не поради кой знае какво лошо отношение, а не можеха лекарите и акушерите да се справят с тумбите роми, които нахлуваха в патологията при болната им ...каквато там се пада от рубеола. и вместо тя да седи в изолатора, всички останали не смеехме да излезем, защото госпоИцата се разхождаше навсякъде.

За второ раждане, в чужбина, ще мога да кажа след няколко седмици. но разбрах, че никой не седи при теб постоянно, оставят те сама и ти ги викаш при нужда. Минават на всеки час, ако си с малко разкритие.

Не така се прави промяната и им го казах. Не и с тези лица, не и с тази история.

В чужбина не правят клизми.
Аз освен от мизерните условия от друго не мога да се оплача. В Тина Киркова раждах и всички бяха много мили и отговорни.
Чувала съм обаче и страхотии. Етърва ми роди тежко и беше със спукани ребра, но не подкрепям домашното раждане.
Знам, че и на полето са се раждали бебета, но в днешно време на кому е нужно?

Разберете се първо кое е тормоз: да ти правят клизма или да не ти правят; да ти пуснат система и да родиш за час или да не я пуснат и да те оставят да се мъчиш няколко чава.

Клизмата е доста практично нещо преди раждане. Не знам защо така я отричат естественичките.

тормоз е да се отнасят към теб като към добитък (то, добитъка дори  доста го обгрижват) и да смятат съвсем по библейски, че раждането и болката са наказание за съгрешение, наказанието на Ева. Аз не искам да са любезни, искам да са човечни!