Дискусия: Вярвате ли в реализацията на писателите в България?

Толкин е бил действащ академик- филолог и Хобит не му е било единственото занимание, със сигурност.

Не може да се чете 10 часа ефективно. Явно освен това не знаеш как да скенираш, реферираш и да търсиш източници, без да те затрупат. Питай Умберто Еко как го прави. По твоя метод нямаше да му стигнат и 50 години, за да стъкми огромни по проучване книги- Името на розата, Махалото на Фуко, Пражкото гробище и други, пълни и препълнени с исторически референции.

Ъм, имаме ли всъщност български епос? Не се сещам за българския еквивалент на Калевала, Илиада, Махабхарата, Едите...имаме фолклор и малко псевдоистория, ама чак пък епос...

Отговорих ви. Приемам забележката, че скоростта на писане е бавна понякога, но трябва да сравнявате и през динамика на книгата. Примерно при мен сменям картините през буквално един-два пасажа и преливат една в друга.

Ако Стивън Кинг тръгне да описва това с неговия стил на писане, спокойно ще я направи четири-пет пъти по-голяма по обем, защото е много муден като техника.
------------------------------------
Друг проблем на писането "по график" е динамиката и следващия път, когато четете подобна книга, обърнете внимание точно на това. Обикновена динамиката е зашеметяваща в началото и върви така до средата на книгата, след което започва да пада. А, към края понякога просто се забелязва, че започват да се появят неща, които да уплътнят обем по поетия ангажимент към издателите за брой страници.

Поздрави!

Най-добрият вариант за един нов/недоказан автор е да намери издателство, което да го издаде и той да си гледа само писането и творческия процес. Но това е на теория, на практика обикновено се минава на вариант Възложител ( автор ) и Изпълнител ( издателство ) като те ви начисляват да им платите тия еднократни разходи на техния екип. Тия разходи вече не ги броим.

После договор може да е ограничен спрямо тираж или спрямо време. При моя вариант ставките вървят така: 15% ( ДДС ) + 35% ( търговците/книжарницата ) + 5% ( издател ) = 55%

Сметнете си колко остава за автора от една продадена книга.

Поздрави!

Всичко си имаме и най-странното е, че то е напълно непознати за БГ аудиторията. Затова е нормално дечицата да започват да бягат още след втория час по предмет История в училище.

П.П. Лично аз не харесвам авторите, с които ме сравнявате. Чел съм ги и ги имам в библиотеката си, но са от т.нар. насила прочетени, защото били "класици".

Поздрави!

Благодаря! Вече започна да ми се изяснява картинката.
Аз си живеех със заблудата, че авторът само пише и праща ръкописи, а цялата работа около редактирането и оформлението на книгата я върши и финансира издателството на свой риск и за своя сметка.
А то се оказва, че не било точно така...   

Е, те явно действат на принципа на моделските агенции- по-скоро се издържат от такси, отколкото от самите таланти. Но този принцип отдавна е познат, няма какво да се сърдим- бизнес модел...

Въпросът е защо няма автори, които въпреки всичко пишат по роман на година. Не роман с претенции, но солиден, завършен роман, може и жанров...

Добре де, какво е обединяващото име на българския народен епос? Като ме питат чужденците, не мога да им кажа, имаме една Калевала...досега не съм виждала обединяващо име. А не е като да съм бягала от четенето.

Да добавя още малко инфо за тези, които не знаят....

Едно издателство, имащо готова книга, трябва да я пусне на "пазара". Това са книжарниците.
Почти всяка книжарница или верига от такива, за да ти продават книгата, е необходимо да им я продадеш на кажи-речи 50% от коричната цена!!!!. Ако книгата е на чужд автор, издателството договаря с агента цена, после плаща за превод, за коректор, за редактор, за корица (а ако книгата се издава с оригиналната корица, това е допълнителен разход)...и накрая става така, че едва се крета....
А сканирането на книги, които току-що излизат, допълнително доубива издателството или автора....
Не че няма закони.....

Със самоирония ще кажа какво каза един мой колега от университета, който предпочете Щатите за крайна дестинация.
 "В БЪЛГАРИЯ важи само и единствено законът на ГРАВИТАЦИЯТА"

И за да отговоря на заглавието на дискусията, ще кажа, че не, не вярвам в реализацията на писателите в Бг. Пазарът е много малък, търсенето нулево + всички трудности, които среща един писател, докато книгата му стигне до книжарниците. И това съвсем не е краят...винаги ще се намери някой доброжелател, който не може да пише що-годе грамотно, но така ще оплюе написаното /издаденото, че голяма част от четящите го, автоматично ще си направят извода, че книгата "не струва" (как само се омаловажава сугестията!!!).....

Ами като пазарът е малък, направете като Джоузеф Конрад, научете английски и пишете на този език.

Между другото Моби-Дик е писана за около година-две, като някои глави са подавани, докато предишните вече са били в печат. Така че всичко е възможно.

Иначе в 21 век, с наличието на социални мрежи съм сигурна, че един млад писател може такъв шум да създаде около себе си, че да стане известен. Да си направи сам кампанията. Да стане име, продукт, да може издателствата да го търсят, а не той тях.

Людмила Филипова, Калин Терзийски. Отдавна трябва да са си изписали тъпите думи, ама на! Продължават да бълват солидни, завършени, жанрови романи, с които можеш само да си напалиш печката.

От своя страна, Милен Русков пише бавно, но прави страхотни изследвания около книгите си и в резултат на това те имат стойност.

Не знаех, че ти трябва обединяващо име. Нито е задължително да има такова.
Това дали ти е познато - "Сказание за дъщерята на хана". Прабългарски епос е.
http://knigabg.com/index.php?page=book&id=5184

Само тролиш, признай си. Много добре знаеш, че човек не пише еднакво на родния и който и да е научен допълнително език.

И стигаме пак до вашия въпрос. Каква е разликата между електронен и хартиен вариант.

В тия 45%, които остават от цена/книга в момента, трябва да покрия и разходите по печат. Отново се изнасят за моя сметка.

Тук вече голямо влияние оказва тираж, понеже 40 книги тираж, може да скочат на 10 лв/бройка и съм вътре с двата крака.

Хиляда книги тираж ще отиде към 3 лв/бройка предполагам ( още чакам офертата на издателството ) и да кажем, че още 55% от моите 45% литнаха в кофата, ако се пусне на същата цена.

Но нямам вече ресурс за подобно упражнение, освен ако не се мине пак през финансиране от българи, които даряват средства. Така се случи появата на тази, иначе автор е финансово издъхнал преди да е започнал още.

Забелязахте ли кой поема риск и при хартиен носител? Пак автор при такъв тип договори. Ако не ги продаде, ще има поне разпалки за печката.

Поздрави!

Друг интересен ракурс при новите автори е т.нар. анотация. Или това опция, която издателство ти предлага за реклама, по някакъв техен канален ред срещу заплащане.

Понеже отказах тази опция, оттук насетне всички врати за реклама се хлопват, като се стига до абсурдни ситуации. Пишеш на популярен сайт в светски стил на редактор в категория Култура, секция Книги, че има излязла нова БГ книга и посочваш там линкове да се ориентират.

Вместо това този сайт е наблъскан да презентира какви ли не писатели и на топ-страницата му стои финладски писател и неговата книга, която вече е на българския пазар.

Явно има негласно споразумение, че щом не си платиш парсата Анотация към издателя ти се бие черен печат.
--------------------------

Иди обяснявай, че просто бюджет по проекта е изчерпан и свети яко на червено. Изобщо не им пука, щом не минаваш по каналния ред.
--------------------------
Пълен късмет при мен беше, че част от хората, които финансираха проект се оказаха двама програмисти + СЕО + дизайн студио и вместо да се дават 250 лв за анотация ( каквото и да значи това ), направо се премина към план Б:

www.ziezibook.com
www.facebook.com/ziezibook
--------------------------

П.П. Колко млади автори в България ще имат този късмет да имат готов екип от профи-та, които да кажат само: Чакай, чакай ... и да издумкат нещата? ( риторично )

Всичко е Божа работа ...

"Людмила Филипова, Калин Терзийски."

Соц принцеса и реактивен откачалник...чудесна селекция.

А Милен Русков, също като Господинов, е малко като едноок в царство на слепи. Добри са, но прекалено малко неща, и задушават пазара, вместо да го съживяват.

Разбира се, че може на друг език да пишеш литература. Джоузеф Конрад го е направил, нали?

А национален епос е точно сборник с историите, събрани на едно място. Точно затова питах- не отделна история, а къде е българската Калевала. Няма такова нещо, освен може би историите за Краи Марко, но и те са главно народни песни.

Интересна тема и не по-малко интересни коментари.
Вярвам в реализацията на българските автори, но когато наистина говорим за талант, за качествен стил на писане и добра езикова култура, които са развити благодарение на много четене и писане. Имах нещастието през последните години да прелистя не един и два ръкописа и цялостното ми впечатление е крайно негативно. Не коментирам сюжетите, трудно се възприемат обективно, особено когато човек има пристрастия към даден жанр. Но добрия, потенциален сюжет не е достатъчен, за да се превърнеш в също толкова добър писател. За съжаление, когато има налице хубав сюжет, който един качествен редактор би могъл да превърне в стойностна книга се стига до откровен сблъсък между автора и редактора. Причината, разбира се, е авторовото самочувствие, което в 99% от случаите е напълно необосновано. Българските кандидат писатели НЕ търпят никаква критика и са готови за физическа саморазправа в защита на всяка своя дума, колкото и неподходяща да е тя. Според мен тази нетърпимост спрямо външна намеса върху текста им, в комбинация с неоправданото самочувствие са основни причини да си останат нереализирани.  
Напоследък забелязах една ниша за автори, които не са успели да се вредят в каталога на някой издател – самоиздаване, единствено в електронен формат. Но поне досега не съм попадала на нещо, което си заслужава. Твърде висока цена, неподходящ формат на файла, никакво форматиране на текста, липса на редактор и коректор, непрофесионална корица и резултатът е един продукт, който няма никакви литературни качества.
Друг проблем според мен, който пречи на успешната реализация е некупуването на книги. Какво го топли автора, че е популярен в интернет и книгата му се препраща от един читател на друг, когато вместо да пише, той трябва да работи нещо друго, за да се издържа. Пазарът ни е малък, тиражите са малки и печалбата също. В най-добрия случай, когато има издател зад гърба ти ще спечелиш 20% от коричната цена на книгата. Ако си сам и си вложил средства за всяко перо от книгата, преди да се озовеш в книжарницата вече доста си се набутал и се появява търговската отстъпка за разпространителя – ако си регистрирана фирма по ДДС – 40%, но ако не си – 50, а в Хеликон дори 55% от цената на книгата.
Освен ако нямате супер погрешна представа за реалните тиражи на книгите би трябвало да сте наясно, че е изключително трудно не само на българските автори, но и на издателите. Въпреки това смятам, че нашият книжен пазар е доста богат и разнообразен предвид ниската покупателна способност на българина.
Според мен в днешно време шансовете да пробиеш са в пъти по-големи отколкото преди години. В момента човек може абсолютно успешно да се рекламира сам, да набира популярност, да се превърне в име познато на четящите българи, когато това се случи всеки издател би инвестирал в този автор. Отличен пример са Егмонт и Емил Конрад, не съм запозната точно как е протекъл процеса между тях, нито колко добра е книгата, но това беше брилянтен ход от страна на издателството, дори съм склонна да вярвам, че сами са му предложили да напише книгата. Разбира се, едва ли аудиторията на Конрад може да се квалифицира като "четящите българи", но ако приложим същата схема и сменим само автора с Христо Блажев, например, мисля че резултатът ще е изключително успешен.
За мен един от примерите за успешен български автор е Токораз Исто. Пак няма да коментирам сюжета, но при него книгите са изключително изпипани и с оправдана цена. Присъствах на едно негово представяне преди няколко месеца, в което той коментира, че на ден чете между 300 и 400 страници и отделя към 8 часа за писане, едва ли има по-професионален подход от този. Нека бъдещите автори последват примера му, когато работят много и се стараят няма да останат незабелязани. Но току-що завършили средното си образование творци, които нямат никакъв изграден стил, чиито претенции се основават на оценката им по български език от дипломата или такива, които изпращат мейл до издател със съдържание "kolko struva izdavaneto na edna kniga" няма как да се реализират успешно. Противното би било безумно. Ако искат професионално отношение към творбите си те са първите, които трябва да се отнесат така към тях.
Мога да подкрепя Mamacita Bandida, че търсенето на друг пазар също е доста добра алтернатива. Вместо да инвестирате в отпечатването на книгата си на български, похарчете тези пари за качествен превод на английски и се включете в Createspace платформата, шансовете за успех според мен са същите, каквито предлага и нашия пазар, с тази разлика, че пробив и договор в Америка ще осигурят на писателя реалната възможност да отделя цялото си време за писане.
И за финал смятам, че за да се разбуди интересът към българските автори те трябва да се преориентират към художествена литература, стига с тези стихосбирки и книги за политици или мутри, с които е удавен пазара. Не го казвам случайно, колко такива книги се превеждат от чужд език?
arbanasi беше ми интересно да прочета за твоя опит, пожелавам ти успех!

Та значи кликвам, значи, на промоционалния сайт и...

"Най-старата империя, откакто съществува човечеството е брутално нападната. "

На пръв прочит липсва една запетая. На втори прочит- смислов абсурд, защото няма нужда империята да е "най-старата, откакто съществува човечеството", защото преди това просто не е имало начин да има империи, нали? Те все пак са човешко творение. Да не говорим, че не е ясно какво значи най-старата империя: най-рано създадената или най-дълголетната и мощна...

"Знанията, които притежават във военното изкуство им позволяват за дълъг период от време да се съпротивляват успешно. "

Мъчително тромав изказ. Пак липсва запетая, пък и "дълъг период от време" звучи безлично. Що не пробваш нещо по-разчупенко, от рода на- "Армията им от легендарни воини три века опазва империята от подлия враг." Освен това империята е "тя", не са "те", не е сбор от хора, а е единен организъм и следва да се съгласува по род и число с предишните ти умотворения, нали?

" Но се оказва, че врагът, който ги атакува ги познава прекалено добре, защото е обучен от самите тях."

Но се оказва...ти сериозно ли? И паааак...пропусната запетая! А и "врагът, който ги атакува" е излишество- просто врагът стига.

"Империята хвърля целия си ресурс докато се отбранява, за да подготви едно момче за бъдещ владетел като последна надежда. "

Познай къде си изпуснал запетая. Тая империя да няма пет лева в джоба, та дава целия си ресурс за едно момче? Империята е голямо нещо, плюс това хем се отбранява, което предполагам взима една част от ресурса и не остават 100% за твоя герой. Изразът, който търсиш е, "Докато се отбранява с последни сили, империята възлага цялата си надежда върху едно момче, обречено да стане победоносен владетел."

"В същото време изпраща зов за помощ към останалите в света, срещу които воюват от хилядолетия. "

В същото време, междувременно, през това време са забранени изрази за професионалния писател. Останалите в света е прекалено общо понятие. За логиката на враговете на тази империя няма и да говоря.

И викаш, че някой спъвал младите писатели с невероятен талант...ми айде първо се научи да пишеш и да редактираш и тогава претендирай за червен килим.

Да призная, не целях да разсмея, дадох пример с платформата на Амазон, защото много българи я използват, а четящите - включително и за купуване на книги. Не е задължително книгата да е преведена и да гони тамошния пазар. Има книги и на български, но не изключвам използването на такава платформа да има някакви скрити недостатъци. Качването по безплатни сайтове не е сред тях, доколкото е осъществимо при всякакъв вариант, дори при печатно издание. Но преводът, както пише Daniela_Ilieva, също е опция, най-малкото защото цели по-голям пазар, а нашият си е малък. Вероятно затова липсва и подходяща българска онлайн платформа, която да предлага и редактиране, и оформление. И пак затова, според мен, професионализмът у нас трябва да се мери повече според качеството, а не според това дали можеш да се издържаш само с писане. /Този критерий всъщност е приложим почти навсякъде/. Много беше удачен примерът с Токораз Исто. Не знам с какво се издържа този човек, но бих го нарекла професионален писател.