Дискусия: Вярвате ли в реализацията на писателите в България?

Всеки желаещ може да си направи издателство и да опита от меда на този бизнес  малки тиражи, стригане от страна на книжарниците, борба изобщо да благоволят да те заредят във верига и т.н.
Успех!

Само да се похваля. След броени дни излиза третата ми самостоятелна книга.

Ами честито! Пожелавам ти всичко да се продаде и нов тираж да отпечатат. 

Благодаря

Здравейте. Баща ми имаше блог, в който пишеше разкази. Наскоро почина и феновете му предлагат да съберем пари и да издадем книга с негово твочество в негова памет.
Към кое издателство да се обърна според вас?

Здравейте!
Съвсем случайно видях, че се е обсъждала и тази тема и реших и аз да се разпиша.
Аз мога много да кажа за българските издателства и то все не добри отзиви. Преди четири години написах първата си качествена според мен детска книга(защото от дете все си пиша някакви неща, но по-аматьорски, непрофесионално) и започнаха мъките ми с издаването. Прочела съм всичко отвсякъде, обадих се на всяко възможно издателство, изпратих няколко ръкописа и започнах да чакам. Чаках и чаках и дочаках няколко отговора с едно изречение от рода на: „ Не можем да издадем книгата Ви.“, но защо никой не ти казва. Тъй като книгата ми е насочена към децата съм търсила издателства които издават такава литература.
И ето един ден късмета ми, си мисля, ми се усмихна. Едно издателство хареса книгата ми и ми предложи договор. Подписахме за пет години и зачаках. Те искаха да кандидатстват за финансиране към НДК и когато конкурса отмина издателството учтиво ми писа, че не са ме одобрили и те не се наемат да ме финансират защото съм НЕИЗВЕСТНО И НЕПОЗНАТО за хората лице.
Еми такова съм. Какво да направя? Не съм мис НЯКАКВА СИ, не съм била любовница на ЕДИ КОЙ СИ, за да се сдобия със слава. Аз пиша. И искам хората да ме знаят именно с това което съм написала.
В крайна сметка преди два месеца се самофинансирах и издадох 50 броя от книжката си за проба. Още се опитвам да я разпространя, но става бавно и трудно. За всички аз още съм непознато лице, а дали книгата ми е стойностна или не българските издателства не ги интересува.
В България не се издава литература на НЕИЗВЕСТНИ АВТОРИ. Виж, ако бях МИС НЯКОЯ СИ щеше да бъде друго.
Но не би.

Здравейте!
Пробвайте "Монт" и "Изток-Запад".

 С една дума  - НЕ!

Не, че няма кадърни хора.
Не, че някой отвреме навреме не успява да пробие.
Просто нямаме условия.
Много често българи пробиват навън - например Питър Тейлър издаде няколко книги за Конан (качеството е отделен въпрос). неделчо Богданов също направи фурор сред книгите -игри и е сред най-четените автори на хеликон и Сиела за 2014,2015 и 2016 година. Това обаче са по-скоро изключения.

Пазарът е силно свит, автора сам си поема разходите, докато в държави като БЮРМ държавата му ги поема, издателствата мачкат автора, книжарниците взимат около 40 процента от това което ти е останало (в някои книжарни;ци - и 50 и само книжици взимат 30), Читанка доубива авторите, а конкуренция реално няма - само няколок монополиста.  Тиражите са смешни. някой като Пратчет в по света продава милиони книги, а в България - 3000 Бройки. Ако продадеш 1000 книги си успял, ако продадеш 2000 - бестеселър.единици са хората като Божидар димитров и Димитър Иванов - Шестака които перат пари и могат да продадат петнадесет хиляди бройки тираж (Арете - 20 000 бр., Иванов, Д.).

В този смисъл в България за да бъдеш голям писател или трябав да вложиш МНОГО пари - или да правиш нещата просто -правиш една малка книжка и после почваш - слайдове във Фотошоп, филмчета в Ю Туб - въобещ всякакви реклами каквито се сетиш.
В момента "Българ" например постига успех с малко средства.
Ако обаче искаем да имаме голямо име сред българските писатели- каквито бяха Йовков, Радичков и т.н. трябва или пазара да се разшири (няма да стане) - или да се променят условията, например да падне ДДС -то за братята по перо, както е в много европейски страни

Друг въпрос - колко хора посягат към рафта с книги на съвременни български писатели, когато влязат в книжарницата? И когато си отговорим на този въпрос, чак след това можем да търсим причината в издателствата, в книжарниците и в крайна сметка - в читателите.

 това е свързано с рекламата.
 а пък тук опираме до средствата.
сещам се за автори които издадоха Мега-Боклуци, чрез мащабна реклама, както и за такива които имаха стойностни произведения, които никой не купи, защото не се рекламираха. При комунизма бе лесно - минеш ли  "цедката"  на цензурата държавата имаше грижата всички книжарници и читалища да изкупят книгите ти. парите също не бяха такъв проблем - може да не бяха много, но нямаше инфлация, хиперинфлация, дефлация, девалвация, връзване към марката, към еврото и не знам си още какво. Все стигаха за издаването на книга.

Отделно идва въпрос за  "опростачването" на езика. Ясно е че не можем да пишем като Вазов, но все повече срещаме съобщения от типа "Здр.ЧРд!" или "Polu4ih 6estica. Вследствие на което много хора са повече писатели отколкото читатели. Отделно  - отпадането н а всякаква цензура и възможността да издадеш всякакъв боклук ако платиш достатъчно пари също не е сред плюсовете на капитализма. Преди имаше прекалена цензура, но сега махалото на  Фуко отиде в другата крайност - графоманията. Всеки идиот може да пише каквото му скимне и да го публикува, а ако има пари да се рекламира като невероятен автор.

Отделно възниква въпросът как да продадеш нещо- обикновено една книжка с глупаво съдържание и лъскави корици или пък просто писана от известен автор се продава много повече от смислена книга от неизвестен автор в лоша опаковка.
Случвало ми се е да прочета нещо брилянтно от един автор. След което издателството решава, че може да използва името на автора и в следващите пет книги - и почва да го печата със ситни букви, с невъзможни отстояния за да увеличи обема на с страниците, а оттам - на цената и дори - с вестникарска хартия. но името на автора продава.

Не, изобщо не вярвам в реализацията на българските писатели. Имам предвид световно неизвестните. Но и известните често нагло са навирани в очите на читателя. Седиш и четеш, четеш и си мислиш-какво става тука, бе?! И кротко се питаш, за какво му е било на автора и себе си да мъчи, обаче и теб!
Единствената жизнерадостна нотка в картинката идва от мисълта, че вече не е нужно да купуваш бездарни книги, ако искаш да притежаваш стойностни книги (преди години майка ми така купуваше, времената бяха такива, уви) Сега вече никой не те заставя да харчиш за некадърно написани романи. Най-много да те засипват с реклами, с интервюта... Но това не е болка за умиране. Както казваше Скарлет: и утре е ден!

Ако за издаването на всяка книга в България се изисква титаничен труд от толкова много страни (най-вече този на писателя), то всеки би развял бялото знаме още в самото начало, виждайки какво го чака. От всеки такъв опит би излязъл поне още един роман Това е колкото смешно, толкова и тъжно. За да има качествена българска литература, трябва да има голяма конкуренция. За да има голяма конкуренция, трябва да има търсене. За да има търсене, издателствата трябва да намалят наполовина преводната литература и да се фокусират върху българската. Така биха стимулирали както писането, така и четенето и чак тогава - търсенето. Но тъй като търсенето определя предлагането (още едно смешно, но вярно нещо), няма как нито едно от тези неща да се промени. Живеем си със стереотипи, предразсъдъци и т. н., дори когато отричаме, че ги имаме. Аз лично искам да чета български автори, държа на българското. Тия бозави англоезични литератури, дори в класиката си, не могат по никакъв начин да уловят нашия език, жаргона, камо ли благозвучните диалекти. Как може език с такава дълбочина и красота да гние из речници, а читателите да предпочитат еднотипни романчета с еднакви сюжетни рамки, динамика и лексикален запас? Да, може би преводачите се явяват в огромен ущърб. Не всеки е Валери Петров, но... все пак...

Да си призная, не мислех да пиша в тази тема - като че нямаше какво да добавя. Само ще кажа, че аз съм от тези млади писатели, които продължават да творят, дори да няма и един човек, който да чете нещата им. По отношение на издателствата, отказах се опитвам, нямам сили вече. Безразличието е по-страшно, отколкото звучи. Остава ми да се надявам един ден децата ми да намерят сред нещата ми шитите на ръка романи и да видят нещо стойностно в тях. Все пак, да не забравяме, че има писатели, които дебютират едва след смъртта си. Остава ми тази надежда.

Ех, Advensve, прекалено лесно се отказвате. Нали знаете, че трудно изкованата победа е по-сладка от лесната такава.
Борете се за това, което искате и ще успеете. Талант трябва, но по-важното е да влагаме труд, труд, труд и упоритост.
Поздрави и успех!