Това, което давам даром често, е само информация, която на мен ми е била полезна. Дали и как ще се ползва от останалите не е моя работа.
Непоискана помощ и още повече- редовно подпомагане на хора, към които нямам подобни задължения, не предлагам често. Правя го понякога, еднократно, когато реша, че човекът го заслужава.
В този ред на мисли съм напълно съгласна с написаното от Yvonne V. Ако видя възрастен гладен и мизерно живеещ човек бих му предложила по- скоро работа, отколкото редовен хляб.
А децата следва да се гледат от близките си. Ако те не могат, то предпочитам законния ред и смятам, че за тях би било по- добре да намерят ново семейство, пък ако ще и да е приемно.
Винаги съм смятала, че този, който прави редовно едни и същи грешки, следва да си научи урока, а не да му се помага да продължи да ги прави.
А дали някой е благодарен за направено добро, ако съм сторила такова, лично мен не ме интересува. Ако ще помогна, го правя, защото аз така съм решила, а не защото очаквам нещо насреща. Обратното е вече възмездна сделка.
Последното- за осиновяването, не го споделям изобщо.
Ако осиновя дете, то не го правя само за да му помогна, а защото аз имам такава нужда- да се погрижа за едно дете. Ако съм се нагърбила с нелеката задача да го отгледам, то съдбата ни е срещнала и аз трябва да го направя. Толкоз.