Семейството на съпруга ми

Историята е истинска. Благодаря ви за мненията, все пак те ме отрезвяват доста и със сигурност ме карат да мисля по-адекватно, а не заблудено безусловно да се раздавам и да си трайкам.
Обичам си го, какво да направя, добре го описвате, няма да го защитавам, този път съм много по-разочарована и не мога да простя така лесно. А за да се разделим ми трябва още кураж и смелост (и той да продължава да се държи като идиот), преживяла съм загуби и знам, че трудно се съвземам после.
Бърди, права си, все аз съм му виновна...на думи е много силен, ама като се запознахме нямаше нищо и беше шофьор, не искам да го обиждам, но покрай това, че сме заедно, доста дръпна нагоре (с наша помощ-финансова, дори морална подкрепа). Яд ме е, че наистина не го цени и се мисли за голяма работа, и е един философ, все от всичко разбира и знае. Обаче сега нали е много отворен съм решила да му прехвърля всички задължения. О, даже ми предложи да делим сметките - каква жертва само! Довечера ще го накарам да оправи прането и да сготви, нали майка му все го хвали колко бил самостоятелен преди.

Няма опит момчето, не е бил с хора, които да го уважават, но аз си му казах снощи в прав текст, че като вземаше паричките не беше толкова сърдит и не му бяхме виновни.
Това, което най-много ме подразни, че ми каза - уж си оставил "хубавата" работа , а пък - "с тебе и без тебе аз пак ще си продължа бизнеса". Беше доста нагло.
Изобщо не ми изглежда да иска да се разделя, но на мен не ми е същото, днес се видяхме 2-3 пъти и все ме дърпа да ме прегръща и да ме целува...все едно нищо не е станало...дори ме извика да видя подобрената обстановка в работата..."ела да видиш, харесва ли ти...", но аз този път не го похвалих, отговарям сухо.

Like_Smoke, да, сама съм се поставила в тази ситуация, не съм очаквала, че така грозно ще се развият нещата, а и кой ли знае какво ще се случи занапред? Но това, че не му пука, не съм съгласна, има си положителни качества човекът, да кажем че се е отпуснал много и не влага нищо да подобри нещата, а преди се стараеше.

Аз се грижа за себе си, мисля, че ме харесват мъжете, но просто съм винаги дистанцирана, не обичам да се лигавя, имам си достойнство...а пък той никога не ме е ревнувал, понякога си мисля, че нищо не може да го трогне (мисля си, че е семейна черта - всички са едни спокойни, не можеш да им повлияеш по никакъв начин)
Наясно съм, че всяко нещо се постига с доза хитрост или голяма доза твърдост...като не става с добро, ще се опитам да се променя. Ще послушам някои от вашите съвети. Всички разбрахте, че не съм готова да се разведа, знам, че всеки от вас гледа с различни очи на мен, но съм такава, каквато съм. Дори прекалено искрена стана темата, ако четат ще се познаят със сигурност Но той никога ама никога няма да ми провери кореспонденцията, отворен да си оставя лаптопа, няма да го погледне.

Разделяне на сметките, повече задължения вкъщи...повече уважение ще изисквам и ще видим до къде ще я докараме. За дете изобщо не може да става въпрос, не се чувствам готова...имам нужда да наваксам от всички негативни емоции, които са ми се случили преди (и след) да се запозная с него.
Благодаря ви отново за всички мнения, успях да прогледна....все пак това не става за един ден, нужно си е време за промяна...и сила. А всеки има право да реши дали да опита.  

baff , пожелавам ти много сила и твърдост. Дано ответната страна да оцени усилията ти 

Lady Brinne, благодаря! 

Какво делене на сметки, бе, Бафче, ти освен да го переш и храниш го и издържаш ли? Той за джобни ли си работи?

А защо ще делите сметките? Като глава на семейство с работещ бизнес /който ще си работи със или без теб/ нека той ги поеме.  

Той развива бизнесът, но е трудно и често аз плащам сметки, наем и храна.
 Иначе когато е имал, никога не ми е отказвал да ми даде. Плащал е по някоя сметка.  (като живеехме в другия град, наистина разполагаше с повече, щото нямаше кой да му ги взема, и плащаше доста неща)
 А за себе си буквално НИЩО не купува.
Аз си позволявам да купувам за себе си, отначало ми казваше, че не ценя парите и не съм знаела как се изкарват....ама го научих да не ми се меси.
 Познават ме всички, не мога да ходя облечена като парцал, щото да спестявам.

Вселена, всичките му думи са въздухарски, дори да е много оправен и да офейка на друго място, не вярвам да постигне кой знае колко. (майка му каза, че щял да рухне - сега не е много отворена да ми казва - "ами разделете се, като не се разбирате")

Как изобщо се оженихте като ти си глава на това семейство? Да не сте седмокласници, че да си говорите за делене на сметки...
Момиче, честно мъчно ми е да чета, това което пишеш. Не заслужаваш най-малко подобно отношение и пак обръщаш нещата към себе си - аз ще се променя... не вина, а малко от тази любов насочи към теб!
Големи хора не се променят и не хитрост ти трябва, а здравословна доза егоизъм и още 2-3 неща.
Вдигни летвата, не я сваляй повече!

П.п.
Опитай да се абстрахираш от чувствата и емоциите си и прочети, ако трябва по 10 пъти всеки един пост, който си написала в тази тема. Просто е нелепо и с всяко твое мнение, звучи още по-нелепо.
Не те съветвам да се развеждаш, още от първия ти пост се вижда, че си луда по този човек, но наистина не търси знака за любовта му в това, че той не говори за развод/раздяла, а в отношението му към теб и вашето семейство състоящо се от теб и него.

И аз прочетох началото и края на коментарите.
Много тегава работа. Понеже baff иска съвет си позволявам коментар.
Не съм сигурна, че с противопоставяне и ултиматуми ще се постигне добър ефект. Дори напротив  ще стане по-лошо.
Всеки от двамата във връзката ще се чувства все по-прецакан и неразбран.
Имам питане - щом сте се чувствали добре и нещата между вас са вървели идеално в другия град, защо не се върнете там и да започнете на чисто? Проблем ли е да изоставите проблемите в родното ви място, което ви съсипва с близостта и намесата на роднините и да живеете самостоятелно по-далече от тях?
Ако и там не провърви, тогава ясно. Всеки по-пътя си и добре, че нямате деца, за да направи нещата още по-трудни.

Baff,

каквото и решение да вземеш, ти пожелавам да намериш верния път и да бъдеш щастлива.  
Лично мнение - не си заслужава да се крепи нещастно семейство/връзка, в което няма деца - или става щастливо, или престава да е семейство. (при деца трябва да се положат повече усилия да стане щастливо).

Ще изляза малко от общия тон, обаче смятам, че основният ви проблем е комуникацията.
Като че ли кръжите в различни орбити, които понякога се допират, но после се раздалечават.
На тази мисъл ме наведе следното:


Явно трудно обсъждате важните неща. Като вземате решения нека това да е с консенсус - и двамата трябва да сте убедени, че е правилно.
А при вас все някой  прави жертви. После жертвата очаква да бъде оценена, ако не стане е нещастен. Другата страна (спечелилата) очаква "когато човек се жертва не тръби толкова", един вид жертвата да си носи кръста безропотно.
Преди да направите нещо - ако трябва обсъждате месеци и години.  Не чакайте проблемът да "избие". Говорете навреме (с аргументи) и се слушайте, мислете, решавайте.
Дори и да си права, не налагай правилното решение. Трябва заедно да стигнете до него.
Пример: като каже, че е нещастен на село и иска в града - изслушай го. Но питай и как вижда връщането в града - жилище, бизнес,  работа. Как може да се случи. Кой какви жертви трябва да направи. Аргументи и факти. Ако идеята е смислена - ти приемаш, ако не е - нека сам да стигне до този извод.
Успех!

Какво разделяне на сметките бе вие да не сте съквартиранти. В едно семейство нещата не се делят, всичко е общо и съгласувано - процент за сметки, процент за ядене, процент за глезотии и нещо за спестяване, без значение кой изкарва повече и кой по малко. Нещо подобно правим ние и ако не правилно поне е разумно. Вие ако сега в младоженския си период ( така де се каже ) се делите като навъртите 10/20 год. брак ще е съвсем зле. Недай си Боже ти да останеш без доходи. След толкова опити за общуване и някакъв консенсус по наболелите проблеми до това ли стигнахте - да се отдалечите и отблъснете още повече.

                  Връзка от 3 години,брак,а не се чувстваш готова за дете.Явно дълбоко в себе си знаеш,че това не е човека.Вгледай се в себе си и може би ще откриеш причината или причините.Но още от сега всеки да си е на отделна сметка...глупаво и нелепо.Не говорите,нямате общи желания,мълчание като отмъщение или като груба възпитателна мярка/или ме слушаш или ще мълча/,спане в края на леглото.Тиха семейна ненавист,убиваща и двамата.Че вие ако бяхте съквартиранти,щяхте да се разбирате може би повече.Различните модели в семействата на родителите,баща деспот,който съпругата не е издържала,а ти трябва да го издържаш ...Имам въпроси-споделила ли си с твоите родители за истинското положение у вас?Свекървата споделяла ли е за физическо насилие преди развода?

Vermilion`, ще опитам...но без да изисквам и да имам някакъв по-различен подход, сам да се опита да промени отношението - не вярвам засега, още е афектиран сякаш, но търси път към мен, усетих го днес. Знам, че след всички постове, сигурно звуча като тъжна, отчаяна, безхарактерна и страхлива жена, която не иска да остава сама... Но дори и да съм такава, радвам се, че вие сте тук и се опитвам да проумея всяко едно нещо, което ми пишете, със сигурност имате много повече опит от мен. И аз мислех, че знам много за взаимоотношенията, ама ето, че в тази връзка (брак), нещо не ми се получава.

biborana, и аз искам пълноценна комуникация, от липсата и сме стигнали до всички тези проблеми, пари, роднини...кой колко дал, кой се жертвал..кой не бил доволен..аз съм готова винаги да споделя чувствата си, мислите си, идеите си, но той е друг тип човек...все е мълчалив, много неща дори ми ги спестява, а когато е при роднините се връща един умислен, отговаря с една дума...не че ме интересуват техните неща. Нужно е да се научим и двамата да изслушваме, ама сега като ескалираха нещата станахме изнервени и той започва да прави напук, аз пък страдам и така...омагьосан кръг. Благодаря за съвета. Аз не съм му отказала да се преместим, точно това направих - питах го как ще стане, при положение че тъкмо малко потръгнаха работите, имаме заеми...да поработи и той върху това да се постигне,  като се замисля и на мен ще ми е хубаво в по-голям град. В този, в който бяхме няма да се върна, защото ми е тъжно там, имах планове, мечти...всичко рухна след една катастрофа...и така...тежи си ми и не мога да го преодолея.
Ще помисля и върху това да се преместим, за жалост с моята професия трудно ще се докажа на друго място (не невъзможно), трябва много да си заслужава човекът, за когото поемам този риск. Ако той се промени в положителна насока...може пък и да се оправят нещата, времето ще покаже.

 krasitrud, докато следвах беше изключено да имаме дете, после се опитахме да постигнем нещо, нямаме нито жилище, нямахме пари, с какво ще го гледам това дете? То като дойдело не питало, да ама не е така. Иначе сме говорили, че искаме. Както споменах и преди - той обича много децата (знам, че като не са нашите е друго), но имаме близки приятели, при които гостуваме за дни, или те на нас - и винаги е покрай децата и те покрай него, тогава усеща семейния уют предполагам. Оставяли сме му децата да ги гледа, ние по магазините, те на люлките и на разходки..много е разбран в такива моменти.
Да, майка ми е наясно с всичко, не и е приятно, писах вече, че опита да говори с него, но е бил доста зле настроен, не ми се меси жената, какво може да направи? Освен да даде съвет.
Относно физическото насилие - да, към всички.

Ами уж всеки даваше колкото може, пък в един момент той нямаше, аз давах и така си продължиха нещата, никога не съм го питала колко има, колко изкарва, може и там да ми е грешката, че не съм искала отчет. При нас бързо станаха много разходите (наем, осигуровки, битови сметки, да даде някой лев на роднините, изплащания) и всеки даваше, когато има. Защото не сме на заплати, за да ги разпределяме, днес може да изкараме пари, утре - не.

Не ти как звучиш, а отношението към теб как звучи. То е описано в постовете ти, от теб.
Вижда се, че си всеотдайна и правиш, каквото е по силите ти. Разбирам, че чувствата и емоциите ти са основния двигател и знам, че ти е невъзможно да се разграничиш от същите, но трупаш вина без вина и всички негативи обръщаш към себе си. Абсолютно всичко насочваш към себе си, вярвайки, че това е решението, но ти не носиш отговорност за дефицитите на съпруга си. Не можеш да ги трансформираш чрез себе си.
Вие трябва да гледате в една посока и да стоите на една страна, иначе само любов не стига. Взаимността, по-точно липсата на такава е големия ви проблем според мен и да, аз също смятам, че в момента сте взели решение за конкретно разделение, а не сближаване.