За "различните деца" - отново нищо ново

Сега, Каси, остава да обясниш и какво е "глупавко" дете. Аз такова нещо не съм срещнала досега като определение. И това с 5-годишната възраст за кантара не съм го срещала. Кога в начална училищна възраст става ясно? как точно става ясно, ако не е тествано? Ти можеш ли да познаеш?

   Ми, има деца, които не са попаднали в благотворна среда във възрастта до 7 години. И определено се чувства това. Липса първият тласък на общата култура, на познанията, типични за възрастта, сега, какво се правиш, че не разбираш? И тук е пълно с такива- не че са лоши, ама са си глупавки. 
Ако при колегите предучилищни може да има момент на изпускане на някакъв вид дефицит, защото заниманията, макар да ги има, не са с такъв интензитет, то при началните лъсват нещата.

Граничните възрасти варират в зависимост от това какъв начин за класификация се ползва.

О.к.?

Ооо. С това показваш още повече своята дребнавост и злобливост. Форумът е публичен, Андариел, не е специализиран само за лицензирани ползватели с ценз в дадена област. Спорим или говорим  за общите, едрите, очевидните неща, ако не си забелязала. Законите в народното събрание се обсъждат и гласуват също и от депутати без никакво висше образование, ако не си забелязала. Не можеш да отричаш чуждо мнение по наболели теми, за които не се изисква нищо повече от здрав разум. Не се изискват много задълбочени познания по специална педагогика или каквото там му е името за да се разбере същината на проблема..
Би трябвало да отделяш едрото от талаша.

Това, което описваш, руснаците му казват "педагогическая запущеность", или накратко казано възпитателно и образователно занемарено дете. Не глупаво.

Аз не зная с какво самочувствие и увереност един учител ще разбере дали едно дете е глупавко или с лека умствена изостаналост. Изобщо, как ще сравняваме две понятия, от които първото (глупавкото) дори няма определение и не съществува в литературата, дакато второто (умствената изостаналост) е с определени параметри и начини на измерване. Не разбирам какво точно лъсва. Ако не тръгне целенасочено да тества по определена процедура, не виждам как точно ще разбере дали е едното или другото, защото на пръв поглед доста от нещата се припокриват. Нека да описваме нещата в подходящото поле.

Важи и обратното. Не е редно всички "леки" случаи да се бутат на всяка цена в масовото училище..
Има "глупавки" деца разбира се.  Не само от средата, но и от гените. И какво от това. Не може всички деца да са еднакви.

Гери, предпочитам да съм дребнава, отколкото да пиша глупости. А и не съм в народното събрание, то затова и защото там гласуват не по компетентност, а по лоялност, се стига до невероятни законови и политически недоразумения.

Не знам за кой път да го повторя.

Има и този момент, за който говори Касита. Има и случа, в който в ДГ в трета, четвърта група колеги виждат определени дефицити, предупреждават родителите, те не взимат под внимание това. В първи клас вече нещата стават все по-явни.

Има случаи в които децата, поради средата в която се отглеждат и възпитават до 7 годишна възраст, води до сериозни обучителни трудности

Андариел, какви специални диагностики да прави учителя, за да му стане ясно, че има проблем? Не да поставя диагноза, а да види проблема!

Напротив. Лоялността я остави. Компетентността е до един момент. После идва нейната проверка.  Законите трябва да бъдат възможни за прилагане в едно общество и точно там е смисълът на гласуването им от хора с най-различни професии събрани на едно място, наречено Парламент.
 Иначе се стига до забиване в ненужни и даже зловредни подробности, в каквито имаш навика именно ти да изпадаш..

Някои неща са видни и за невъоръжено око и да се отрича здравия разум, защото дошъл от "неспециалист" е точно дребнавост...
  

Светла Бени
Чудя се!?.....защо винаги трябва да се търси диагноза......диагнозата е само един етикет и нищо повече. Ако учителят или възпитателят знаят диагнозата дали това ще им помогне. Необходимо е промяна на нагласите, мисленето и желанието за работа с "различните" деца. Ако екипът от специалисти е на място в училището или детската градина, би трябвало да може да се справя успешно с  "различните" деца и всичко което се прави за тези деца да е в интерес и за типичните деца. Екипът ще окаже необходимата подкрепа (без да лепва етикети), ще изготви план за работа с конкретното дете. И ако, след положените усилия, следвани от сърдечното желание да се подкрепя детето няма резултат, тогава би могло да се потърси помощ отвън, от други специалисти/медицински лица. Ролята на родителите на всички деца от класа е изключително важно - добре е да се подкрепят едни други самите родители в класа и да споделят - заедно да решават проблемите. Така виждам аз приобщаването на "различните" деца. И.. това не е невъзможно.

Без правилна диагноза, без правилна преценка и характеристика на Експертната комисия е много трудно на педагозите и другите специалисти. Трябва да се знае как да се подходи в обследването на детето, да се изготвят ИОП-ите и т.н. Не става въпрос за етикиране Колкото по-точно е поставена диагнозата от съответна лекарска комисия, толкова повече се улеснява работата на всички останали. Иначе с всичко друго съм съгласна.

Сигурно на много хора няма да хареса моето мнение, но аз ще го споделя.

Не харесвам термина "различно" - всички сме различни в определен аспект и сме в норма в друг.
За удобство ще използвам термините "обикновено" и "специално" за дете, час, училище (нали СОП е точно това - специални образователни потребности).

Разбирам (или поне си мисля, че е така) родителите на специални деца - те са чувствителни на тези тема, те търпят много и са жертва на системата.
НО... интеграцията в обикновено училище с обикновени деца, в обикновен час е точно това - абсолютно обикновено отношение към специалните деца, да, те са равни на всички останали. И не следва да очакват специално/индивидуално отношение, подход и време. Нали искат да са равни с обикновените - значи ще получават еднакво малко с останалите (примерно 1/25 част от вниманието). В обикновения час водещо е средното ниво - специалните деца, които се намират на двата полюса (изоставащи и бързо напредващи) не са критерий.
Наречете ме лоша, но не приемам защо едно специално дете (с или без диагноза) трябва да отнема чрез специалния подход към него от времето и подхода на обикновените, средностатистически деца.
Ами не съм съгласна Касита редовно да оставя 25 деца сами, защото специалното дете има специални нужди. Рискът за тези 25 деца е голям  
Ако например детето ми е математически гений (не съм в тази хипотеза, само пример), трябва ли да изисквам госпожата да зареже останалите деца и да дава задачи само на неговото ниво, защото то изисква специален подход. Не нали. Защо обратното да е валидно.
Ние се джавкаме, но проблемите са  други - парите, които реално се инвестират в общественото образование са малко. МОН всяка година връща (не усвоява) около 30% от по принцип мизерните средства отделени за образование. Писна ми да пускам статистики, но БГ е на последно място по обществени средства за образование и на челните места по частно съ-финансирне (като %). С това всички заедно (обикновени и специални) трябва да се борим.

ПП Пиша принципно. Моето обикновено дете, след съответните конкурси, учи в специализирани паралелки/училища. Но до 4 клас имахме специални деца без диагноза, така наречените палави, хиперактивни .... Обяснявах същото - децата са равни, т.е. имат право на 1/27 от часа. Наистина е проблем, че без родителско съдействие не могат да се вземат мерки. Имахме надъхан баща, който смяташе за нормално неговото хиперактивно дете да отнема минимум 10 минути от часа, а за нашите обикновени 26 деца да остават 25 минути. Обясних, че не съм съгласна на тази дискриминация - неговото дете да е 10 пъти по-специално от нашите "обикновени" деца. И понеже съм гаден дзвер, след като изслушах всичките обиди за обикновените деца, кротичко му обясних, че има 2 варианта: 1. Детето му започва работа със специалисти и ние проявяваме търпение. 2. вариант - те не помагат на детето, а аз "по устав" засипвам всички възможни институции със сигнали. Таткото избра първия вариант.
Не се хваля. Пиша, защото  смятам, че родителите трябва да са по-активни. Помогни си сам, за да ти помогне и неволята (държавата).

Касита, ти каквото си запалила моторетката.... ще вземе да фръкнеш след малко.
Къде точно ти чета лекции или оспорвам твоите 6-ци и знания? Или някой тук?
Успокой се.
Все едно днес всички са в ПМС.
Окъкахте темата с безсмислени спорове и мерене на ....

Особено Андариел.
Още малко и лекция по специална педагогика на някой руски професор ще ни изнесе за назидание...

Какво да разбирам от това, което си написала?
 Щом не може да сложи диагноза, още повече, че не разполага с инструментариума, то значи няма как да каже дали детето е "глупавичко" или с умствена изостаналост, пък била тя и лека. Той може само да види, че детето има определени затруднения в клас, но не и да съди за айкю-то. Иначе трябва да е човекът-измерител-на-айкю. Затова написах, че може да го гледаш детето, уж всичко си е наред, пък докато не се тества, няма как да се потвърди дали е с интелект в норма, дали е граничен случай или с лека умствена. Дори сериозни тестове могат да дадат отклонение от 7-15 точки в зависимост от това как се справя експериментаторът и какви са особеностите на детето и извадката, с която е верифициран тестът, и пак се подхожда много внимателно, и не всеки е сертифициран и има право да си сложи подписа под резултатите и интерпретацията им, а какво остава един необучен човек, в случая учител, на око да определи дали детето е в норма или с лека умствена. Та, какво лъсва и какво не лъсва, много трудно може да се определи като маркер точно за лека умствена изостаналост. Затова писах, че може и хич да не познаеш, че детето е с лека умствена или граничен случай, докато не го тестваш, а ти обясняваш за 5-годишна граница и лъсване най-късно в начална училищна възраст.

Гери, проблемът ти е, че ти твърдиш за гледане с невъоръжено око, а точно в тези случаи е силно препоръчително и дори задължително окото да е въоръжено, за да се стига до твърдения като твоето.