За "различните деца" - отново нищо ново

Мама Звярка, и двете ми деца са "различни". Те не се възприемат като такива и не съм забелязала лошо отношение от околните (нито от деца, нито от родители).
Единствено агресивните деца биха ни притеснявали, но те не винаги се определят като "различни". В статията, доколкото разбрах, става въпрос за дете с хронично сърдечно заболяване. Такова дете не бих определила като "различно", поне не и в смисъла, в който ти го употребяваш.
Познато ми е какво е да чакаш първата дума, първата стъпка и да трепериш всичко ли е наред.

Мама Звярка с цялото ми уважение към теб и детето ти  - да, бих пуснала детето си на градина/училище с различно дете ако то не е агресивно. Различните са част от обществото и в държавата в която живея не са принудени да се крият. Не мога да твърдя че всички са супер толерантни и няма хора с кофти отношение, но като цяло нещата са доста културни. В класа на синът ми има две деца с които работи ресурсен учител ( 16 год. са ), няма проблеми и конфликтни ситуации. Дъщеря ми обаче е малка, 3 год. е и е в училище, не бих я спряла да общува с различно дете, но в никакъв случай няма да допусна да търпи агресия. В съседното училище има дете с недиагностициран проблем. Не може да общува и напада, откакто е проходил майката не го води на места където има други деца. Тази година се наложи да тръгне на училище и нещата са извън контрол. Родителите не искат да местят децата си, искат или детето да се махне или да му назначат ресурсен учител който да пази другите. Аз обаче бих преместила моето защото не искам да треперя всеки ден дали няма да си дойде с извадено око, пукната глава или счупен крайник. Познавам майката, определям я като добър и грижовен родител, мога да се поставя на нейно място, но и тя трябва да се постави на мястото на другите които треперят за здравето на децата си.

Твърде  лично  приемаш  коментара. При  цялата  грозота  на изказа, в този  четвърти коментар има и  частица  резон. Вероятно  коментиращият  има предвид, че  ако  едно  дете  се  нуждае  от  специални  грижи,  то  трябва  да има  възможност  да  получи  тези  грижи  по всяко  време  на  деня, особено, ако  майка  му  не  е до него.
В детските  градини  е  пълна   лудница- там може  даже  да  не  забележат  веднага, ако  на  едно  детенце  с деликатно  здраве  му  прилошее, пък  камо  ли  да  могат  да окажат първа помощ.
А конкретно  на въпроса  ти- човек  трябва  да е  пълен идиот, за  да има  против   детето  му   да е  в една група  с друго дете, имало  тежката  участ  да  се  роди  със  здравословни  проблеми.

Аз имам против  дъщеря ми   да   е  в една  група  с   разлигавени  агресорчета, чиито  родители  са толкова  заети, че нямат време  да  научат  децата  си  на  елементарни  обноски   и  приемливо поведение.

Само на мен ли ми се струва, че в случая въобще няма значение, че детето е "различно"? Там, както е отбелязано, са слагани и други деца, когато пречат на останалите по време на сън.

Крайно време е да се промени тази практика и да се събират неспящите в едно помещение, за да не пречат на другите от една страна и да не се тормозят самите те от друга. Казвам го като майка на дете, което 4 г. се измъчи да лежи всеки ден и да чака да мине времето. Тя е страхлива и изпълнява, не е будила другите, но продължавам да не разбирам какъв е този ненормален подход спрямо децата? Говорила съм с майки от други държави и там просто отделят тези деца и им дават да правят някаква спокойна дейност или да си лежат и да си говорят на матрачета.
Честно казано дори щях да съм съгласна да е зад някаква преграда, както случая гардероб, и да лежи и да си разглежда книжка или нещо такова. Това по принцип де, явно не е подходящо мястото в тази градина, щом е станал такъв проблем.


П.П. Нямам проблем детето ми да общува с каквито и да е други деца, стига да не са агресивни и родителите да са адекватни. Честно казано и на мен ми на прави впечатление "Не смея да й се скарам...". Противник съм на викове, бой и т.н., но смятам, че съвсем никак да не им се показва кога грешат не е полезно и за самото дете. Щом има здравословен проблем родителите трябва да се консултират със специалист, който ги познава и който да им даде насоки как да действат, за да бъде хем безопасно за него, хем да има ефект и да му помогне.

това с лежането мирно на креватчето е абсолютен психически тормоз. Когато едно дете не спи, би трябвало да бъде изведено от спалното помещение и някой да го занимава  в другата стая. Обаче на персонала не му дреме, защото искат всичко да е мирно и тихо, за да си почине.
А това с килера е надопустимо, независимо дали се отнася до дете или възрастен.

Детето ми е изкарало трета, четвърта и предучилищна /подготвителна/ група, в които винаги имаше между 1 и 3 "различни" деца. Особено в предучилищната, имаше дете с изключително тежко минало и съответно доста стресирано и агресивно. Сега отново имат "различно" дете в класа.

Според мен, общуването с "различни" деца е добре и за двете страни! Това учи на разбиране, търпение, уважение и загриженост към другия човек, какъвто и да е той. В крайна сметка и градината, и училището, са местата, които подготвят малките хора да бъдат граждани, част от общество и присъствието на деца със специални нужди ги подготвя много по-добре и правилно за бъдещия живот.

Освен това НЕ мисля, че е възможно, дете в такава възраст, да има изключително агресивно/опасно поведение. Всичко е въпрос на подход и адекватно лечение. Да, случват се нервни кризи и пристъпи, но те се овладяват за секунди с подходяща психологическа или медикаментозна помощ. За тази цел, обаче, УЧИТЕЛЯ трябва да си е на мястото, а не да ПИЕ КАФЕ извън редовната си почивка.

Мисля, че децата трябва да отрастват заедно, ОСВЕН в случаите, когато за живота и здравето на детето със специални нужди, трябва непрекъснато медицинско/болнично наблюдение, което не може да се осигури в обикновена детска градина или училище.

Пряко на въпроса - да, най-общо казано. Казвам го не декларативно ниво, а като практика.

Едно детенце със СОП от училището на голямото ми дете е доста агресивно, което никак не е приятно. Никой не знае какво, нито смее да опитва да предприеме нещо. Работата е там, че има и още няколко агресивни деца без СОП. В нито един от случаите, със или без СОП, начини за справяне засега няма.

Що се отнася до наказателните практики в детските градини - по опита си съдя, че са правило, а не изключение, с тая разлика, че някъде са по-фини. Не виня особено персонала - мисля, че работят на границите на капацитета си.. Колко е последният - то е друг въпрос. Така или инак, обаче, във формат 25 деца накуп ще има и уплашени, и наказани, и травмирани, и заразени, ще се наложи да се въвежда ред. След няколко подобни, макар и не така ярко звучащи случки с едното ми дете, приключих с детските градини и никак не съжалявам. Това имаше съответната цена, разбира се, но семейният съвет реши, че е разумно да си я позволим.

Ако това с килера е истина - недопустимо е . Моят син не искаше да спи след 5 годишна възраст , но или го заставяха да лежи и мълчи(което е мъчение също), или го взимаха при тях в другата стая. Има начини за справяне, иначе не съм съгласна едно дете да пречи/бута/удря останалите /говоря в общият случай, не конкретно за твоето/. Интеграцията на деца със СОП е много обширна и наболяла тема, но тази не е за това.
 За коментара- съгласна съм с Бронте

Не.

Много мразя да коментирам журналистически изказвания. Но това

 Детето ми се роди в 7-и месец, недоносено и със сърдечен проблем. Има Тетралогия на Фало и е оперирана. Питах ги знаят ли за това? Не били чували, а медицинският й картон е в градината. Аз не смея да й се карам, за да не заплаче...”, гневи се Севим.

не ми го побира умът. Ще разчиташ на медицинския картон и няма да обясниш на всяка учителка, леля.

Естествено, че нямам проблем детето ми да общува всекидневно с "различно" дете (много глупав термин, егати). Що за въпрос? Намесихте агресия - да, имам проблем детето ми да е обект на такава. Но двете не са нито еквивалентни, нито едното е следствие на другото.
За мен по-важното е, че дъщеря ми приема проблемите на другите спокойно. В тяхното училище има няколко дечица със СОП, макар и не в нейния клас. Един по-особен разказ не съм чула за тях - за нея са си деца като останалите.

И аз не разбирам как не е говорено с учителките. Аз за недоказаната алергия на малката съм ояснявала лично, освен попълнените бланки...Ама журнаисти...може и да не е точно така 

Единственото нещо, което не допускам е, когато децата са агресивни срещу хора и животни, а родителите буквално зяпат отстрани. Различни, еднакви (то май такива няма!).. Важно е някой да носи отговорност, да имам насреща мислещ и разумен родител. Можем да се събираме с всякакви хора, но не и с деца, които за съжаление са попаднали на асоциални и неангажирани родители. Въобще нямам намерение да възпитавам чуждите отрочета, затова просто спираме контакт.

Ако трябва да коментирме случая, според мен учителките са неквалифицирани и им а малко мъмренето. Но тук според мен не става дума за заболяванията на момиченцето. И за здрави деца съм чувала, които изпращат в други помещения или в гардеробната, ако по някакъв начин не искат да мълчат и гледат в една точка, докато другите спят. Това със задължителното спане въобще ми е толкова тъпа практика, че няма накъде.

В нашата група има едно "различно" дете, което не е агресивно, има леко забавяне в развитието по ред причини. Отношението към него е не-добро. Не го искат в групата когато са им заниманията, искат да си го вземат родители по-рано от градина. Майка му е много свясна жена, води детето си при психолог и логопед, занимава се с него, но в групата детето не получава достатъчно за него внимание. Едва ли ще се променят другарките в групата ни. Надявам се майката да намери друга градина или група в нашата, в която да се занимават повече с детето.
Лошото е, че другите родители нищо не можем да направим. На мен много ми се иска да помогна на жената, но това, което мога да направя, е да излизаме заедно с децата, за да си играят.

Има ли ресурсен учител това дете, Цеца?

Вижте, самите учители масово са неподготвени за работа с деца със СОП. Според спецификата на съответното заболяване , има и съответните методи за обучение и възпитание. Ако детето е спокойно , дори и невербално, не виждам причина педагозите да настояват за това по-ранно взимане или да не го искат на занимания. Но е много трудно с 25 деца и една леля да обръщаш всекидневно нужното индивидуално внимание

Аз съм учител на различно дете. Когато изпадне в криза, го извеждам извън класната стая. Вътре остават сами 25 деца. Сама съм. Учител на шестгодишни в училище. Децата се страхуват от кризите на "различното", аз безсилна да ги предотвратя.
Това не е начинът за интеграция. Това е грешният път.