Как отглеждаме неблагодарници

  • 40 513
  • 1 089
  •   1
Отговори
# 840
  • София
  • Мнения: 5 499
Снощи имахме гости и човекът сподели, че точно в момента се грижи за двама души- много болни майка и свекърва. Не ходи, разбира се, да ги обгрижва лично, грижата не е точно полагане на лични усилия. Тя е постигане на целЕн резултат- в случая хората да са "обгрижени".
За едната жена човекът е наел трима души на заплата, понеже е нужен 24- часов престой на човек постоянно /това никой сам не може да го осъществи, да ме прощават тези, които биха твърдели, че ще го направят и ще издържат стоически и то не един месец /това и аз го издържвам/, а с години, те просто не са виждали за какво става въпрос/. Това е свекървата.
За другата е подсигурил човек да минава по 2-3 часа сутрин и вечер, да следи за лекарства и да извежда жената на разходка, да почисти.
Има си достатъчно работа той, цяла фабрика му е на гърба и е смешно да си представим, че ще вземе, та ще я зареже, за да полага трудочасове при двама едновременно болни лично.
Та по този повод той сподели колко му струва като пари /доста е, няма да пиша колко, не е по силите на 90% от българите/ и се запита какво ли щеше да прави при ниски лични доходи /каквито са на около 60%- 70% от българите, да речем/, т.к. не би могъл да полага лични грижи при това положение.
Еми какво- просто нямаше да удължава зорлем на едната жена агонията със скъпо лечение /там надежди няма никакви/, а за другата щеше да си я наглежда сам сутрин и вечер за по- малко часове, с възможности да я извежда в почивните дни само.
За лекарства- за колкото му стигнат парите. За памперси и други- пак според обективната възможност.
Всеки- според възможностите си /финансови, психологически, физиологически и т.н./. Никой не може да надскочи човешките такива, обаче /дори и пламенно да го декларира/, като напр. да си зареже пък грижата за децата, собственото си здраве /щото като рухне и той и той ще има нужда от грижа, нежали пък какво се случва с онзи, който е бил обгрижван 24 часа/ или работата, от която се храни /понеже пак не всеки е на чужда хранилка/.

Как така този човек има свекърва? newsm78

С какво заболяване е т.н. "свекърва", че се налага 24 часово обгрижване до леглото й?

# 841
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 509
да речем, че му е тъща...

# 842
  • Мнения: 69
Попрехвърлих темата и гледам, че се стигна до старческите домове. Понеже имам преки впечатления реших да споделя едно-друго. Близък мой приятел, на 40 години е в такъв дом, остават му месеци живот. Всички ние ходим почти ежедневно да го виждаме, както и жена му и детето му. Прекарваме приятни (долколкото е възможно)моменти като го извеждаме по паркове, празнувахме му и последния рожден ден. Никой от семейството му не е принуден да напуска работа или да се заробва по някакъв начин. Там има хора, които го обгрижват 24 часа, има лекари и т.н. Услугата струва около 2000 долара месечно. Домът е луксозен и персоналът е перфектен. Да не си там , разбира се!
Mоите комшии, на 80 и кусур години, съвсем с акъла си и в добро физическо състояние, взеха решение да отидат в старчески дом, продадоха си къщата и се местят другия месец. Имат три деца и много внуци.
Тук това е нормалният начин - никой не се занимава да открива топлата вода. И хората не се чувстват изоставени по никакъв начин.
За хора, които си седят в къщи цял живот и не работят е логично и нормално да се погрижат за болните си родители. Много грозно и нечестно е обаче да вменаваш на децата си задължението да ти сменят памперсите и да са ти благодарни цял живот. Обикновено точно такива родители остават сами в края на дните си, защото са се превърнали в непоносимо бреме!

# 843
  • София
  • Мнения: 5 499
Говоря за неквалифицирани гледачи, бивши сестри в най-добрия случай,

Ей това точно не го разбрах. Как бившите сестри се превърнАха в неквалифицирани гледачи? Че те, сестрите, трябва да имат висше образование, за да практикуват професията. И тяхната е една от малкото професии, които ако не практикуват 5 години губят права...Според мен е професия изискваща много по-сериозна квалификация от тази на офисните плъхове. И също така е кариерна професия - нали нещо за кариера си говорехте по-назад?

Попрехвърлих темата и гледам, че се стигна до старческите домове. Понеже имам преки впечатления реших да споделя едно-друго. Близък мой приятел, на 40 години е в такъв дом, остават му месеци живот. Всички ние ходим почти ежедневно да го виждаме, както и жена му и детето му. Прекарваме приятни (долколкото е възможно)моменти като го извеждаме по паркове, празнувахме му и последния рожден ден. Никой от семейството му не е принуден да напуска работа или да се заробва по някакъв начин. Там има хора, които го обгрижват 24 часа, има лекари и т.н. Услугата струва около 2000 долара месечно. Домът е луксозен и персоналът е перфектен. Да не си там , разбира се!
Mоите комшии, на 80 и кусур години, съвсем с акъла си и в добро физическо състояние, взеха решение да отидат в старчески дом, продадоха си къщата и се местят другия месец. Имат три деца и много внуци.
Тук това е нормалният начин - никой не се занимава да открива топлата вода. И хората не се чувстват изоставени по никакъв начин.
За хора, които си седят в къщи цял живот и не работят е логично и нормално да се погрижат за болните си родители. Много грозно и нечестно е обаче да вменаваш на децата си задължението да ти сменят памперсите и да са ти благодарни цял живот. Обикновено точно такива родители остават сами в края на дните си, защото са се превърнали в непоносимо бреме!

Само дето пенсията му покрива вноската за хосписа, нали? А ако не можеше да си го позволи?

Проблемът в България е, че хората нямат пари, а тези услуги са скъпи. И като нямаш пари да се подсигуриш за старчески дом какво ти остава? Мдааа, позна...децата ти. Wink Ако не те, кой? Като се има предвид, че така и така няма да ти разрешат да си продадеш жилището, че да идеш в дом. Защо? Ами защото те вече са се нанесли в него! hahaha

Последна редакция: пт, 22 май 2015, 21:27 от Popule

# 844
  • Мнения: X
Добре че е тази тема за да разбера, че съм безработна и бедна, иначе не бих се сетила да се погрижа за майка ми.
Историята с 40 годишния приятел в старчески дом беше покъртително поучителна. Tired

# 845
  • Мнения: 54 693
Naeva, по-добре не знам дали може да се напише!   bouquet

# 846
  • Мнения: 24 467
Цитат на:  link=topic=845921.msg30871687#msg30871687 date=1432284739

Как така този човек има свекърва? newsm78

С какво заболяване е т.н. "свекърва", че се налага 24 часово обгрижване до леглото й?

Скрит текст:
Тъща има. Много ясно. По- болната е майка на съпругата му. За жалост съпругата му почина преди няколко години и не може да помага нито лично, нито финансово. Болната жена има и сестра, но тя не иска да се занимава. Не знам защо, не съм разпитвала и няма значение за мен. Може и тя да е болна и да не може. Щом й е сестра, вероятно е и доста възрастна. Не съм питала колко е годишна. Не е поела да помага и толкова.
Налага се да има човек- поддържат се някакви системи, поставят се някакви лекарства в тях, отделно я местят и мажат заради проблеми с рани от залежаване. Човекът каза, че са мед. сестри тези, на които плаща. За да може да се реагира адекватно при нужда.
Не можело да остане без грижа. Ако е можело, той едва ли би осигурил 24 часа и то от мед. лице.
А като се добави и майка му- много си идва.
И двете са претърпели инсулт. Какви са им пораженията точно и лекарите не са наясно. Едната /майката/ била малко по- добре.
Пък той е сам. Децата му са в чужбина.
Случаи има най- различни.
Навремето ходих да заверявам подписи в частен дом и попаднах на една жена- жив труп от 11 години. В една стая- семейство с ученик и тази жена. 
До леля ми има една жена на 60 и нещо години, която цял живот са я гледали на легло, така е родена- проблеми в централния мозък. Нищо никога не е правила сама. /Разбирам и терминологията със зеленчука, но от зеленчука има полза./ Майка й починала, обаче. Грижите поема сестра й, след като й приписват имотите на родителите им. Честно казано в този случай аз съм против подобна агония. Не съжалявам, че го споделям. 
Друг беше диабетик, с два отрязани крака и ужасни личностни изменения. Постоянно крещеше /живееше в нашия блок/.  Какви цинизми сме чували от него всички живущи... И опасен беше- каквото напипа, може да го счупи, да удари с нещо жена си, която се грижеше за него. Измененията са необратими и сериозни, понякога направо животозастрашаващи.
За лично преживяното в родата няма да споделям. Но и при нас имаше случай, подобен на последния. По- лесно е да положиш грижи дори за раково болен за месец- два, който, обаче, е с акъла си, отколкото за буквално психически болен човек, плюс неподвижност и други красоти. И то с години.
Никога не бих съдила чуждия избор. Особено този, който е извън моето семейство. С мотивите най- често външен човек не може да е запознат подробно. А да се поставиш на мястото на другия е дарба, която малко хора притежават.

Последна редакция: сб, 23 май 2015, 07:05 от Judy

# 847
  • Мнения: 69
Добре че е тази тема за да разбера, че съм безработна и бедна, иначе не бих се сетила да се погрижа за майка ми.
Историята с 40 годишния приятел в старчески дом беше покъртително поучителна. Tired


Не разбирам какво искаш да кажеш с "историята за болния ми приятел", но едва ли е нещо важно. Мога с чисто сърце да го пропусна.

# 848
  • Мнения: 54 693
И аз не разбрах. Tired
Може би се хвана, че е на 40, а е в старчески дом.
Всъщност домът сигурно не се нарича "старчески"

# 849
  • Мнения: 5 462
Цитат на:  link=topic=845921.msg30871687#msg30871687 date=1432284739

Скрит текст:
Тъща има. Много ясно. По- болната е майка на съпругата му. За жалост съпругата му почина преди няколко години и не може да помага нито лично, нито финансово. Болната жена има и сестра, но тя не иска да се занимава. Не знам защо, не съм разпитвала и няма значение за мен. Може и тя да е болна и да не може. Щом й е сестра, вероятно е и доста възрастна. Не съм питала колко е годишна. Не е поела да помага и толкова.
Налага се да има човек- поддържат се някакви системи, поставят се някакви лекарства в тях, отделно я местят и мажат заради проблеми с рани от залежаване. Човекът каза, че са мед. сестри тези, на които плаща. За да може да се реагира адекватно при нужда.
Не можело да остане без грижа. Ако е можело, той едва ли би осигурил 24 часа и то от мед. лице.
А като се добави и майка му- много си идва.
И двете са претърпели инсулт. Какви са им пораженията точно и лекарите не са наясно. Едната /майката/ била малко по- добре.
Пък той е сам. Децата му са в чужбина.
Случаи има най- различни.
Навремето ходих да заверявам подписи в частен дом и попаднах на една жена- жив труп от 11 години. В една стая- семейство с ученик и тази жена. 
До леля ми има една жена на 60 и нещо години, която цял живот са я гледали на легло, така е родена- проблеми в централния мозък. Нищо никога не е правила сама. /Разбирам и терминологията със зеленчука, но от зеленчука има полза./ Майка й починала, обаче. Грижите поема сестра й, след като й приписват имотите на родителите им. Честно казано в този случай аз съм против подобна агония. Не съжалявам, че го споделям. 
Друг беше диабетик, с два отрязани крака и ужасни личностни изменения. Постоянно крещеше /живееше в нашия блок/.  Какви цинизми сме чували от него всички живущи... И опасен беше- каквото напипа, може да го счупи, да удари с нещо жена си, която се грижеше за него. Измененията са необратими и сериозни, понякога направо животозастрашаващи.
За лично преживяното в родата няма да споделям. Но и при нас имаше случай, подобен на последния. По- лесно е да положиш грижи дори за раково болен за месец- два, който, обаче, е с акъла си, отколкото за буквално психически болен човек, плюс неподвижност и други красоти. И то с години.
Никога не бих съдила чуждия избор. Особено този, който е извън моето семейство. С мотивите най- често външен човек не може да е запознат подробно. А да се поставиш на мястото на другия е дарба, която малко хора притежават.
Peace

# 850
  • София
  • Мнения: 4 878
Judy, потресена съм от примерите, които си дала. Особено с този за 60-годишната, която никога не е ставала от леглото...Спартанската практика ми се струва много адекватна за такива случаи, въпреки че е неприемлива за нашата псевдо-хуманна епоха. И ми се струва, че не толкова агонизиращите, колкото гледачите им имат нужда от подобни грижи. Осмислят си живота и се чувстват значими чрез тях.

# 851
  • Мнения: 15 270
Осмислят си живота и се чувстват значими чрез тях.
Не мога да се съглася с това. Дори да се изключи чисто физическото натоварване, психически е трудно да се издържи. Когато страдащия пък е близък човек /родител или дете/ и въпреки грижите и всичко, което прави грижещият се, там някъде в съзнанието му има ясна представа за това, че е безсилен да промени нещо. Мисля, че тази мисъл е убийствена, от нея идва тежестта. Това не може да даде смисъл на живота му /или поне не такъв, за какъвто желае нормално човек/, камо ли значимост. Идва един момент, в който обръщайки се назад виждаш много време, а резултата е нулев.

Дали децата ни ще се грижат за нас, дали ще ни изоставят, дали изобщо ще имаме нужда от грижа или въпреки преклонната ни възраст /в даден период от време, ще сме така/, няма да се наложи ние да се грижим за някого, не зависи от нас, не зависи и от възпитанието. Ситуациите в живота са толкова различни, комбинациите понякога са лишени дори от логика, че едва ли някой може дори да предположи какво и как ще се случи. До тук всичко е предполагаемо и си мислим, че няма да можем да се справим или че ще се справим много лесно, но само предполагаме.

Има една приказка - Бог не би ме натоварил с нищо, с което не мога да се справя. Но понякога ми се иска Той да ми нямаше чак такова доверие...

# 852
  • Мнения: X
И ми се струва, че не толкова агонизиращите, колкото гледачите им имат нужда от подобни грижи. Осмислят си живота и се чувстват значими чрез тях.

  Crazy

# 853
  • Мнения: 1 959
Спартанската практика ми се струва много адекватна за такива случаи, въпреки че е неприемлива за нашата псевдо-хуманна епоха.

Ти като не си такава псевдо-хуманна, защо не написа-искам да мога да убия майка си и баща си като остареят или се разболеят, а се скри зад "спартанската практика"?
Стиска ли да убиеш болните си или стари родители?
То така лесно се убива човек, пък било то проклет, злобен или тежко болен  Stop

# 854
  • Мнения: 10 547
То и на мене ми стискат много неща, дори и само на думи, когато става въпрос за родителите на Гичка от село Мала Паничка, но опре ли до моите, заемам поведението на ядосан котарак.

Общи условия

Активация на акаунт