В Америка са много по-усмихнати от колкото където и да е в Европа. Темерутството не е българска, а по-скоро европейска черта. В Западна Европа ако се усмихват то е някак по-студено от колкото в Америка. Разбира се навсякъде има изключения, но като цяло една германска и холандска усмивка е много по-студена от американската и аз предпочитам американския стил на поведение където те третират като стар познат или приятел.
- Публикувана: 15 май 2015, 15:56 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2015, 23:27 ч.
Явлението "Бг-продавачка"
Случвало мии се е след като кажа, че не велая помощ да се присетя за нещо и да се заговоря.
Тук няма тази бариера продавач-кллиент. Равни сме, изкаарваме си парите с работа и се уважаваме.
Аз така на всякъде подхождам, а и очаквам такова отношение.
Фризьорката ми, силно подозирам, че взима повече пари от мен, но никога не и се е случило да ме подцени, дори и да и кажа, че искам смо подстригване.
Тук няма тази бариера продавач-кллиент. Равни сме, изкаарваме си парите с работа и се уважаваме.
Аз така на всякъде подхождам, а и очаквам такова отношение.
Фризьорката ми, силно подозирам, че взима повече пари от мен, но никога не и се е случило да ме подцени, дори и да и кажа, че искам смо подстригване.
Собствениците ги задължават. Не само да предлагат помощ, но и да досаждат на клиентите.
А, това е нещо друго
За пръв път го научавам.
Защото, на доста места подхождат първо с ПОМОЩА.....
Дес, там, където ти живееш /разбрах, искаш да го изтъкнеш
/ изразът е такъв просто! О.к. Но, тук, за при нас най-добре, според мен е да ме посрещнат с Добър ден!
Сега, вече дано да сме се изяснили
Не го изтъквам
ама нали все искаме да е като там някъде
еми няма как да стане
процеса е двустранен 
без лоши чуства
Дразнят ме и продавачи, които нямат никакво чувство за такт и уважение към чуждия избор. Пример: по принцип купувам парфюмите си онлайн, но от време на време влизам в някоя парфюмерия или минавам през Сефората и си взимам нещо. Така март месец съвсем импулсивно решавам, че след толкова години, пак ще си купя Живенши, Amarige. Влизам в парфюмерия, виждам въпросния парфюм, и направо вадя портмонето. Беше към 80-90лв 30мл, което е нормално.
В този момент обаче продавачката решава, че това няма как да е моят парфюм и се впуска в напоително описание на разни нелепи аромати, които аз поне не харесвам. Отклонявам поканата за душене, и пак си искам Живенши-то. Отсреща отпорът продължава. Накрая след третия опит да се разбера културно, просто изсъсках, че съм влязла за точно конкретен аромат и не ме интересуват другите й предложения. Платих си и си излязох, но цялото удоволствие от новата покупка ми се спихна.
Да отбележа, че предлаганите от нея други парфюми не бяха по-скъпи от Амариж-а..явно си беше наумила, че трябва да ми пробута нейния избор.
В този момент обаче продавачката решава, че това няма как да е моят парфюм и се впуска в напоително описание на разни нелепи аромати, които аз поне не харесвам. Отклонявам поканата за душене, и пак си искам Живенши-то. Отсреща отпорът продължава. Накрая след третия опит да се разбера културно, просто изсъсках, че съм влязла за точно конкретен аромат и не ме интересуват другите й предложения. Платих си и си излязох, но цялото удоволствие от новата покупка ми се спихна.
Да отбележа, че предлаганите от нея други парфюми не бяха по-скъпи от Амариж-а..явно си беше наумила, че трябва да ми пробута нейния избор.
Миналия юли ми се случи да ме гледат гадно, докато си пазарувах в магазина на клиник на Витоша. Вярно, че бях по сандали, но такова преследване ми направиха, макар че с влизането си казах, че искам нюд сенките и се запътих към касата.
Не се сърдя, защото явно си имат причини да са подозрителни
Не се сърдя, защото явно си имат причини да са подозрителни
Ам Таис ти защо любезно не й отказа и толкоз !? Какъв е смисъла от съскането ?
Аз й отказах. Три пъти. Тя просто не ме слушаше
Даун, че аз по цяло лято съм със сандали. По тази логика, да не ходя на шопинг
И на мен не ми пречи да пият кафе пред магазина. Дразнят ме тези с много злобните физиономии, в тези магазини повече не влизам, защото не ми е приятно да ме гледат, все едно съм им изяла закуската.
Много повече ме дразнят досадните, с какво да ви помогнем, нз си какво, това да предложа... аууу полудявам. Излизам си от магазина и нищо не купувам.
Обичам да разгледам и сама да си харесам, ако имам нужда от друг размер или друг вид помощ питам.
Много повече ме дразнят досадните, с какво да ви помогнем, нз си какво, това да предложа... аууу полудявам. Излизам си от магазина и нищо не купувам.
Обичам да разгледам и сама да си харесам, ако имам нужда от друг размер или друг вид помощ питам.
Нито пълното безхаберие, нито прекаленото внимание са ми по вкуса.
Много ме изнервя да вляза в магазин за дрехи и 3-4 консултантки да ми виснат на главата и да гледат какво разглеждам, придружено с коментари "Този цвят няма да ви отива", "Искам да ви покажа нещо друго" и т.н.
Попринцип рядко влизам в магазин без намерението да купя нещо. Не обичам да влизам и само да разглеждам. Но когато вляза искам да бъда оставена да разглеждам на спокойствие, без да ми дишат във врата.
Не виждам нищо лошо във въпроса "Мога ли да ви помогна с нещо?" особено когато търся нещо конкретно - спестява ми много време и нерви.
И обратното - скоро бях в голям магазин за козметика. Търсих и чаках консултант сигурно 20 минути за помощ. Накрая извадих телефона си и чичко Гугъл ми помогна.
Много ме изнервя да вляза в магазин за дрехи и 3-4 консултантки да ми виснат на главата и да гледат какво разглеждам, придружено с коментари "Този цвят няма да ви отива", "Искам да ви покажа нещо друго" и т.н.
Попринцип рядко влизам в магазин без намерението да купя нещо. Не обичам да влизам и само да разглеждам. Но когато вляза искам да бъда оставена да разглеждам на спокойствие, без да ми дишат във врата.
Не виждам нищо лошо във въпроса "Мога ли да ви помогна с нещо?" особено когато търся нещо конкретно - спестява ми много време и нерви.
И обратното - скоро бях в голям магазин за козметика. Търсих и чаках консултант сигурно 20 минути за помощ. Накрая извадих телефона си и чичко Гугъл ми помогна.
Спомням си като бях абитуриентка как една продавачка ми уби желанието за покупка. Влизам в магазина и направо ме "взе под крилото си" и с наставнически тон ми извади няколко рокли да меря, харесах една от тях и ми изсъска "Влизай в пробната и се събличай". 
Казах "Благодаря" и си заминах.
Влязох във втори магазин, много мила продавачка, втората рокля, която пробвах я купих.
Казах "Благодаря" и си заминах.
Влязох във втори магазин, много мила продавачка, втората рокля, която пробвах я купих.
Наистина се срещат продавачи, от които е удоволствие да си купиш нещо, но са толкова рядка находка, че предпочитам да пазарувам от големи магазини, в които контактът ти с персонала на магазина е само на касата.
Не мисля, че е въпрос на заплата, за съжаление всичко опира до възпитание и манталитет, а те обикновено не са поправими.
Не мисля, че е въпрос на заплата, за съжаление всичко опира до възпитание и манталитет, а те обикновено не са поправими.
Имам само 2-3 квартални магазинчета за хранителни продукти, които посещавам, ама там продавачките са мили и се разбираме. А в големите вериги магазини пак държат на някакво ниво на обслужване.Иначе ако трябва да обикалям по магазини, където ще имам сблъсък с обслужващ персонал (и особено ако пък е за нещо скъпо) се обличам доста невзрачно. В добрите магазини и добре обучения персонал не им прави никакво впечатление или поне не го показват и така печелят симпатиите и парите ми. Случи ми се докато обикалях за сватбена рокля да вляза в прехвален магазин на българска дизайнерка и да ми откажат проба, защото роклите стрували колосалните по разбирането на продавачката 3000-4000лв. Ами излязох си и само се подхилквах на обслужването
Единият път, търсейки дънки за мен, продавачката така упорито се опитваше да ме убеди, че "ето този модел са за Вас" и когато отказах, тя се обърна към дъщеря ми и просъска "Майка Ви изобщо може ли да си намери нормален размер в обикновен магазин" - говоря за 60 кг при ръст 170 см 
А разкошно впечатление остави у нас продавачка, моя възраст, в магазин в Асеновград. Влязохме просто да разгледаме роклите, без мисъл за купуване, защото предстоеше абитуриентския бал на дъщеря ни. Жената изчака да се поогледаме, попита търсим ли нещо конкретно и накрая се обърна към детето: "Моето момиче, сега имаш възможност - премери всяка рокля, която искаш. Поне ще знаеш кой модел или цвят ще ти пасне. Не е задължително да купуваш, просто ще прецениш и ще се видиш." Е, след 45 минути вече бяхме избрали и купили роклята. Много тактична и компетентна жена се оказа тази продавачка. А собственичката на модната къща остави съвсем други впечатления.
А разкошно впечатление остави у нас продавачка, моя възраст, в магазин в Асеновград. Влязохме просто да разгледаме роклите, без мисъл за купуване, защото предстоеше абитуриентския бал на дъщеря ни. Жената изчака да се поогледаме, попита търсим ли нещо конкретно и накрая се обърна към детето: "Моето момиче, сега имаш възможност - премери всяка рокля, която искаш. Поне ще знаеш кой модел или цвят ще ти пасне. Не е задължително да купуваш, просто ще прецениш и ще се видиш." Е, след 45 минути вече бяхме избрали и купили роклята. Много тактична и компетентна жена се оказа тази продавачка. А собственичката на модната къща остави съвсем други впечатления.
Препоръчани теми