Дълбоките психологически проблеми

На производителите на памперси.

Днешният човек има страх от децата си и се стреми да действа във възпитанието и изграждане на навиците им с кадифена ръкавица. "Дърварските" методи за възмъжаване са заместени от плавни, никоганеприключващи преходи от детство към възмъжаване. И така цели поколения са инфантили.

Моето "бебе" караше яваш-яваш. Пи мляко от шише до връх четвъртия си рожден ден, спеше с биберона до връх третия си РД, спа в легло с предпазна решетка до петия си РД. На две и малко се раздели с памперса. Само рано проходи. Но всичко се случи естествено, напълно естествено. Както му се получи четенето на пет и малко.

  Не съм съгласна. От собствен опит периода на инатене и на не-кане хич не попречи на махането на памперсите. Преди това просто беше физически невъзможно - ако исках да ги накарам да стоят на гърнета сигурно трябваше да ги вържа - та те бяха в непрекъснато движение. Нещата се случиха изненадващо лесно и за мен - на две и половина махнах памперсите, показах им гърнетата и им обясних за какво служат. Никога не съм се опитвала да налагам контрол над естествените им нужди като слагане, че дори и подканяне под час и може би в това е ключът от палатката, че не срещнах противоречие с периода на самоосъзнаване.

Никой не е учил прабаба и прадядо да не се напикават. Нито на гърнета са ги карали да висят, нито над дупката на нужника, ако изобщо са имали такъв. Единственото рационално, което са правили, е било да оставят и момченца, и момиченца по дълги ризки, и който както я чувства нуждата да я изрази, без да си цапа и мокри одеждата.
"От днес имам нови панталонки ..... Колко е порасло тази нощ детето", нали?
Днешният начин на изхождане е сравнително нов за съвременния човек. Генетично има още какво да залага природата, за да се учим по-лесно да преминаваме от естествени къв сдържани нужди в точно определена възраст.

Малкият отказа памперсите почти естествено, лятото като беше на 2 и половина. Биба и шише никога не е ползвал.
Обаче в момента имаме един голям проблем - не иска да ходи на градина. Пробвах и насила - след това и аз съм като смачкана от валяк. Нямам намерение да го правя пак.
И да - колкото по-малко стрес, толкова по-добре.

Снощи ми хрумнаха някакви странни разсъждения за строгото възпитание и детската смъртност миналия век. Че родителите умишлено са гледали да не се привързват към децата си, защото е имало опасност да ги загубят всеки момент. И затова са ги възпитавали строго - ако оцелее, да знае как да се бори със живота.
На много хора от тия набори 20-30-40 и досега им личи строгото възпитание без чувства и имат психологически проблеми, които се опитват да прикриват, доколкото могат.

Дърпането на уши отречено ли е вече?
Глупости. Дядо ми беше най-прекрасния и работлив и дисциплиниран човек на света.
Точно старите набори от 30-та са най-свестни и научени на труд и борба с живота.

 Техните деца , обаче, родените след 60-та са едни отвратителни глезени и себични "дрисльовци".
 Казано общо разбира се-тъй като тръгнахме да обобщаваме.

Не казвам, че не са свестни и дисциплинирани, работливи. Просто са малко дръпнати и странни, някои от тях.

Иначе много се дразня от аргумента- ето, пораснахте успешни възрастни, значи добре сме ви възпитали. Ами не е точно така. Някои хора са израснали не заради, а въпреки възпитанието. Израснали са, защото са разчупили и преодолели наложените модели. Освен това зависи и на какво му викаш успех, защото ако човекът е работлив, но емоционално окастрен, може да има също неприятен живот.

Баш окастрени дървета.

Мисля че сте щастливото изключение от правилото, аз пък с моето инатесто дете не бих могла да си представя да я уча на две и половина на гърне, сигурно ще ми го размята из стаята и ще ме замеря с него. И друг пример имам за друго дете, което прави абсолютно същото и не желае да види гърнето, че и на инат се напикава. Съгласна съм с Мамасита че мине ли момента около година, година и половина, две, след това почти винаги се превръща в кошмар. Но пък затова сме тук, да даваме различни мнения.

Никому. Съвети, книги с такава тематика въобще не поглеждам. Децата си съм отгледала без да прочета и един ред за това "как се отглеждат деца" ни на Спок, ни на Мок, дори не ги знам светилата в отглеждане кои са.

Че то било ли е някога препоръчвано.
Никога не са ми дърпали уши. Това е варварско, малоумно и садистично.

Защото са старци. Повечето стари хора са дръпнати. Промяна на възрастта.

Ако ти кажа, че и аз вчера мислех същото! Ами малко ми писна да попадам все на статии каква трябва да бъда - щастлива и усмихната и как да го постигна. Как да бъда успешна, готина и всеотдайна....ами не ща! Искам си моите си лудости, моите си слабости, моите си комплекси! Ето аз не искам да съм вечно щастливата мама, която никога не се изнервя на децата. Стигнах до това след като се обвинявах защо съм се разкрещяла на дъщеря ми, че е направила някоя пакост. В крайна сметка се усетих, че не съм робот, че имам моите си чувства и тя трябва да ги уважава, както и аз нейните Тия прекалено либерални напоследък учения нещо ми идват в повече, или пък другите - супер строгите. В крайна сметка едно подвикване или не-подвикване няма да направи от детето наранен възрастен, а напротив един възрастен, които ще знае, че живота е шарен - има и добаро и лошо и хората имат и добри и лоши чувства и дни.
Малко ми писна от статии като - 10 начина да бъдем успешни, 100 неща, които трябва да направим преди 50...струва ми се, че всичко това е просто поредният опит да ни вкарат в един калъп и най-лошото карат те да се чувстваш още по-зле накрая - ето аз не съм това, което трябва да бъда....хм, ще се старая....но със стараене не става,трябва да ти идва от вътре
Също така всичката тази информация води до някъде до крайно нестабилно възпитание на децата. Получава се - попада ми тази статия и започвам да я следвам като логика, обаче по-късно попадам на друга ....аха, тя май е по-добра за моето дете като насока на възпитание, дай нея ще следвам....и накрая и родителя и детето са толкова изгубени в нещата. Ето тогава са наранени всички - и родителите, защото се чувстват виновни и детето, защото е крайно объркано.
Стигнахме с ММ до извода, че ние сме родителите и ще възпитаваме децата си както намерим добре според ситуацията, според нрава им. Единствените неща, които сме си забранили са - да няма мама дава, тати не и обратното, да няма шамарчета и потупвания! Другото е - всеки ден да има поне по един момент, когато ще намерим време да се гушкаме, да сме заедно и да бъдем щастливи, че имаме този шанс.

Най0лесно се маха памперс лятно време около втората година. Тогава за една седмица спокойно може да се научи, а мама да прежали няколко пъти опикан килим. Преди това процесът е доста по труден и дълъг, а и детето не разбира за какво става въпрос.