Прочетох цялата тема и определено най-импониращото ми мнение и начин на действие е това на авторката (и много малко други). Повечето писали изглежда нямат пълноценно духовно общуване с мъжете си.
През цялото време си мислех за тоя лаф: "По-добре да си вярваме, щото, ако не си вярваме ще се следим, а ако се следим ще се хванем". Клишетата са такива, защото са верни. Казвам го от позицията на много ревнив човек, който не ревнува изобщо партньора си. Нямам съмнения, нямам угризения и няма как да му ровя из чантата. Ако разбера, че ме следи, съм готова да го напусна. Доверието не се дава по принуда, то се печели. Всеки от нас е вселена и не мога да разбера какво се постига с изисквания за пълен достъп до личността, освен отблъскване. Отсрещният ще ви пусне, ако иска, не, ако/като го задължите. Някак си тук, в дискусията се изравниха "опазване на личното пространство" със "значи нещо крие".
И накрая, без да имам нужда от отговор, мога да ви попитам, кога за последно сте си намерили приятел от противоположния пол? Или след семейството приятелствата спират да съществуват, а още по-малко нови такива? И как се обогатявате, развивате, общувате?
През цялото време си мислех за тоя лаф: "По-добре да си вярваме, щото, ако не си вярваме ще се следим, а ако се следим ще се хванем". Клишетата са такива, защото са верни. Казвам го от позицията на много ревнив човек, който не ревнува изобщо партньора си. Нямам съмнения, нямам угризения и няма как да му ровя из чантата. Ако разбера, че ме следи, съм готова да го напусна. Доверието не се дава по принуда, то се печели. Всеки от нас е вселена и не мога да разбера какво се постига с изисквания за пълен достъп до личността, освен отблъскване. Отсрещният ще ви пусне, ако иска, не, ако/като го задължите. Някак си тук, в дискусията се изравниха "опазване на личното пространство" със "значи нещо крие".
И накрая, без да имам нужда от отговор, мога да ви попитам, кога за последно сте си намерили приятел от противоположния пол? Или след семейството приятелствата спират да съществуват, а още по-малко нови такива? И как се обогатявате, развивате, общувате?
Това мнение е все едно аз съм го писала...Никога не съм ревнувала при никакви обстоятелства...Побеснявам и при най-малкия намек за ревност от страна на мъжа ми...Това, че може да е кръшнал с някоя не ме интересува и не е проблем за мен...Ако е решил да го направи, няма как да го спра, а да страдам за това не мисля. Контактите с двата пола са нормални и не би трябвало да се търси под вола теле...Понякога мъжете имат нужда от отдушник, само за разговори....Не, че не ми се е случвало и да получавам намеци, но с достатъчно красноречиво поведение нещата си идват на мястото.
Моят извод е, че винаги в основата на такива кръшвания от която и страна да е има някаква причина- в общи линии е отчуждението и не достатъчното общуване на двамата...
