странно поведение

Само към непознати деца ли се държи така дистанцирано? Или и към възрастни, и към деца? Изглежда ли в непозната компания така, като че ли се страхува? И ако да, като види добронамереност, отпуска ли се?

Щом по принцип общува с вас, питате ли я защо прави така, как се чувства и какво провокира поведението ѝ?

Аз бих се притеснила ако навсякъде и с всички е така.
Ако вкъщи и с познати хора, които ѝ харесват не прави така, може би просто е по-особен характер.
Аз самата съм ходила на градина и през всичките години там си спомням и до днес как стоях на един стол, встрани от децата, не играех с тях, не исках играчки, стоях, гледах си пантофите и краката на стола и чаках да дойдат да ме вземат. Не говорех освен ако не ме попитат нещо и т.н. За всичките години там си харесах само едно момиченце, с което общувах и играех. И едно момченце, което много ми харесваше   Толкова.
На улицата пред блока тогава имаше десетина деца всеки ден, аз предпочитах да стоя горе вкъщи сама и да чета книга. Или да си играя сама.
На площадки не обичах да ходя. С непознати деца беше почти абсурд да се заиграя добре.

Смея да твърдя, че въпреки всичко това, съм /относително   / нормален човек днес, та ... сама си прави изводите.

Възможно ли да е имала някаква стресова ситуация в градината, за която не знаеш.... изведнъж ли започна да прави така или винаги не ѝ е харесвало там?

От колко време ходи детето на градина? Сутрин плаче ли?
При някои деца адаптацията преминава бавно и тежко, особено ако не са се делили никога преди това от родителите си.

Това е така.
Плюс, че при някои деца /като мен/ адаптацията в градината никога не настъпва. Просто не ми харесваше в градината и това е. После в училище, от 6г съм тръгнала, нямах никакви проблеми. Но пак общувах много и бях наистина близка с много тесен кръг от хора.
Възможно е и да не харесва някоя от учителките.

Дъщеря ми също не е особено контактна. По площадки почти не се е заигравала с деца, освен ако другото дете не дойде при нея и не я заговори. И в яслата, и в градината си имаше приятелчета, но те по-скоро й се бяха набутали за такива. Постепенно свиква да е деца и търси компания на деца, но от възрастните все още се притеснява. Аз и ММ също не сме много общителни и някак приемаме за нормално за гена ни поведениято й.
Ако има психолог в градината, защо не попиташ за мнение?

С това, ако не улучиш тона, можеш само повече да задълбаеш. По-скоро като игра, така между другото ....

Много правилно, детето е много малко, а и по-голямо да беше, този метод не работи. Не се пита направо, рисувайте, играйте ... между другото се изтърват децата какво става. Рядко обясняват директно. И ако много ги разпитваме само задълбаваме още повече в проблема. Много деликатно трябва да се подхожда.

Разбира се

А вече ако се разбере какъв е проблемът, да не се казва:"Не прави така, децата са добри, там е хубаво, трябва да правиш еди какво си...", а да се дадат варианти за справяне, детето да научи какво може да направи в трудната за него ситуация и какви полезни ходове има. Но така общо е много трудно да се обясни.

Важно е и учителките как подхождат към такова дете. От тях също много зависи.

Позволих си да го напиша, защото ако родителите са контактни, общителни и не са имали подобни проблеми никога, на тях им е по-трудно да разберат поведението на детето. И това, че не играе с другите деца, не означава категорично, че иска, но не смее и се чувства изолирано. Просто за по-затвореното дете може да няма проблем и разпитвайки го, макар и с добри намерения, можем да насадим у него чувството, че му ума нещо.

И аз мисля ,че няма проблем,и моята дъщеря не можа да се отпусне и в детската градина,та дори и в началното училище,но за сметка на това сега е душата на компанията ,тогава си го обяснявах с това,че беше единствено дете и беше свикнала да е в центъра и там като не получава такова  внимание ,както сега тя казва за тогавашното си поведение,се спичаше,но всичко преминава и се нарежда ,само да са ни здравички.

По лентичката видях,че детето сега ще направи 3г.И би трябвало да е на градина от септември тази година.Ако тръгнала по -рано на градина децата там не са ли по-големи от нея?Да не би да я изолират?Може и това да е причина.
А иначе си прилича на съвсем нормална реакция на адаптиращо се дете.

В непозната компания направо се впива в мен и не мърда . И възрастни и към деца , не ги ли познава се държи точно сякаш я е страх . Какво да Ви кажа ,имам приятели при които ходим на гости ,няколко пъти вече и не може да се отпусне .
Аз наистина не разбирам това поведение ,защото момчетата в къщи не са били така , аз самата съм много отворена към непознати и познати и като дете съм била много общителна . Баща и е една идея ,даже две по обран от мен .


Питала съм я ,но отговор не получавам ,по-скоро се завира в мен .Някой път ми е кавал ,че са лоши децата и това е .

Мон...  - това за стресовата ситуация и аз го мисля ,но тя и преди да тръгне на градина беше дръпната към хората . Да не говорим как не дай Боже се разболее ,до сега никой не е успял да я прегледа , тя е като животно в капан , страшна работа ! А ако се опитам лекарство да дам -трагедия 


От септември по принцип ,но до скоро беше вкъщи ,след тежко боледуване октомври и дълъг болничен престой . Тук от два месеца ходи редовно . Не плаче ,тъжи ,тихо текът едни сълзи ,не и харесва . Казва ,че иска при мен . Определено имам много силна връзка ,което не зная добре ли е или не ...

Блу - нямат психолог , лично си мислех за това ,но в момента съм леко притисната финансово , а зная ,че трябват няколко посещение и за това не съм се заела по-сериозно , тя едва ли изобщо ще се отдели от мен първите пъти .


desitkata77 - тръгна на ясла от септември миналата година ,но ги преместиха по-големите дечица в  първа група .

Тя определено е характер ,ако и повишиш тон е такава драма .. чудо . Иначе що бели е направила по простата причина ,че никакви играчки не и привличат вниманието ..
Аз също мисля ,че е трудна адаптация и може би е по-затворено дете , но понеже на всички прави впечатление как се изолира на страни от децата и получавам въпроси от сорта "Всичко наред ли е ? Тя говори ли? " , реших да споделя с вас .

Здравейте,
Много интересна тема, мислех аз да пускам подобно, понеже сме притеснени по същия въпрос. Детето ни е на почти 3 г., ще тръгва есентана градина, на ясла не е ходило. По същият начин - по площадки не общува с деца, бяга, ако някое друго се качи напързалката, с непознати по-малко общува.
Вкъщи или сред близки и познати е нещо страшно - фурия, приказва, смее се, пее, танцува, скача, играе, води ги в детската да им показва играчки, какво ли не.
Само мога да си представя каква мъка ще е в детската, дано посвикне...
Сега виждам, че не сме изолиран случай...