Защо говорите само за Петро и Тина като злосторници? Когато С отпрати за пръв път Шура и запона да подкопава устоите на връзката им Тина я нямаше, а Ш парираше интрижките на Петро доста надалеч. И когато Ш вярваше в С ( в началото на любовта им) нито Тина, нито който да било можеха да и попречат да последва сърцето си. С една дума искам да кажа, че само този, към когото са насочени чувствата ти е способен да ги заличи, изпепели, или както ви харесва. КС може и да не спря да обича Ш, но определено спря да се отнася към нея като към обичано същество. Съвсем целенасочено я отдели от останалия си живот и искаше тя примирено да се съгласява с всичките му решения касаещи живота и на двамата. Когато КС пренебрегваше Ш заради царя, това беше и царят на Ш, но когато започна да я пренебрегва заради Турция това вече не беше неината борба. Можем ли да я обвиним за това? Та той не смееше да каже дума за нея пред новите си турски приятели, когато му говореха, че ще го женят за туркиня. Защо? Ами защото тя вече не се вместваше в картинката. И още повече в очите им тя беше неговата "любовница". Петно, което той с неговите вътрешни борби и лепна за цял живот. Борбата се оказа наистина по- важна от жената, но не от жената по принцип, а от неудобната (непастващата) жена. Как може изобщо да се очаква на фона на всичко гореизложено Ш да не реагира по някакъв начин. През моите очи тя не е сбъркала в постъпките си, защото от един момент нататък, каквото и да беше направила войната със света, в който се потопи С вече беше изгубена. Тук няма виновни. КС така го чувстваше, така започна да живее. Все пак цял живот е бил войник, просто смени "батальона", но тази смяна имаше своята цена и той я плати с ясна мисъл. Решението му не беше спонтанно, а премислено, осъзнато. Докато Ш просто отговаряше на неговите постъпки и се адаптираше към промените, които я пометоха. За разлика от С тя не си ги беше избрала. Да не говорим, че в началото дори искаше да заминат за Англия, а после стана аптекарка и перачка само и само, за да бъде до КС с надеждата, че все пак нещо ще се промени, че любовта им ще бъде по- силна от всичко останало. Ш до последно вярваше в тях, в него, в идеала си. Само, че само любовта не стига, трябва и очите да гледат в една посока.
Лека нощ от мен!