Пак взимам думата, но съм в ситуацията на автора и следя дискусията. И аз в момента не се тревожа за финансите. Пенсията за сега ми е достатъчна и дори мога да спестявам по малко. Но ако се наложи да купувам лекарства /Дано не се стига до там!/, ще стане трудно. Най-важната ни инвестиция с моя съпруг е, че вложихме парите си в образованието на синовете ни и им осигурихме дом. Имат хубава работа и добри доходи. Мисля, че няма да ме оставят да мизерствам, ако чак толкова изпадна в затруднение. Както Николай казва, не е трагедията в парите. Лошото е, че оставаме самотни. На 61 г.човек не е стар, за да е самотен. Но това е. Лоша съдба. На никой от вас не я пожелавам.
Ще си позволя да споделя какво правят немските пенсионери по мои наблюдения- разходки, често с кучета; по предварително набелязани дати, 2 пъти в месеца се събират на кафе примерно бивши колежки и не само на кафе- ходят на плуване, на сауна, играят различни игри; посещават курсове- готварство, йога, освобождаване от стреса, цветарство, правилно хранене ииииии....Не бих искала да бъда нетактична, но самотна бих се почувствала, само при смъртен случай на децата. Във всички останали случаи не е оправдание самотата!!!
Въпрос на организация и възприятие... 
