Споделете весели истории от първия учебен ден и спечелете със Samsonite

  дъщеря ми, тогава първолкасничка и най-добрата и приятелка пременени, красиви, с нови прически, стоят в първа редица и чакат да започне тържеството.
аз леко отстрани, въоръжена с фотоапарат, също чакам.

по някое време на децата им омръзва да стоят мирно, първа редичка набъбва докъм десетина момиченца и се започва:
"аз имам нова рокля", "и аз имам", "моята рокля има къдрички", "а моята дантелки", "имам панделка","а аз имам фибичка"... и така се изрежда всеки елемент от тоалетите, включително обувки и чорапки.

след като всички детайли са показани и похвалени се чува бодро гласче: "а аз имам нови гащи" и след секунди на първа редичка се надигат роклички и полички и цъфват разноцветни гащички.

може да са гащи, но са официални!

Историята,която ще разкажа е свързана с мен.
Бях трети или четвърти клас-не помня точно.Приготвям се за 15 ти септември.Вечерта новите дрехи ми бяха на стола,обувките лъснати,букета всичко готово.Аз не спя от вълнение.Ставам сутринта,обличам се,родителите ми вече бяха излезли на работа.Приготвям и по-малката си сестра и тръгваме,с букетите в ръка,весело крачим към училището.Правя ми впечатление по пътя ,че няма много хора,особено ученици с цветя Пристигаме в двора на училището и там-нищо.Няма никой,няма музика,ученици ,украса.Питам сестра ми" Днес нали сме 15-ти "и тя " сигурно,ти си каката ти трябва да знаеш"
Хващам я за ръка и тръгваме из двора,срещаме една лелка ,която мете .Попитох я дали днес е 15-ти септември и ще има ли откриване на учебната година,а тя само се засмя и каза:"Да,днес е,но откриване ще има в 9:00 ч,а сега е 7 и ние със сестра ми .Аз от вълнение въобще не съм се сетила да погледна колко е часа и тръгнахме ей така.Добре,че у-щето ни е близо,върнахме се и към 9 пак дойдохме Та два пъти открихме учебната година.

Историята, която аз ще разкажа е свързана с първия учебен ден на сина ми - първолаче - миналата година.
Още от предния ден бях изгладила униформата, лъснала обувките, нагласила бельото и вратовръзката, раницата, букета...
Естествено и нашите тоалети - моя, на съпруга ми и на дъщеря ми (тогава на 3 месеца), както и нейната чанта и кенгуруто (преценихме, че с количка ще ни е по-неудобно) - всичко нагласено.
Десет пъти прехвърлях наум всичко, да не съм забравила нещо и детето да се чувства зле на първия си учебен ден.
И така - 15-ти Септември - ставаме, измиваме се, закусваме, обличаме се, всичко пак се проверява и тръгваме.
На средата на пътя малката заскимтява нещо и казвам на съпруга ми да и даде биберона, а той ми отвръща - ми аз го оставих на закачалката - ти взе ли го? Изтръпнах. Преценявайки, че има време (умишлено бяхме тръгнали по-рано) - аз им казах да ме изчакат на някоя пейка пред училището, като стигнат до него, и тръгнах да се връщам за биберона. Бегом до вкъщи, бегом на обратно (малката спеше и нямаше нужда от биберон), все още имаше време и седнах при тях на пейката - да си поема въздух. Няколко минути по-късно казвам да влизаме вече, за да се запознае детето с учителката си и визирам, че и двете му ръце са празни. Изтръпвам за втори път - къде е букетът? Оказа се, че те са били седнали на някаква друга пейка, ама там било слънце и после се преместили на тази, а букетът - сигурно е останал там. Отидохме да го търсим - нямаше го. Изтръпнах за трети път. На ум започнах да премислям къде продават цветя, къде ще е отворено вече и къде ще ми е по-близо. Бегом марш за цвете - бяха останали само полуувяхнали и полусчупени (нормално - хубавите са ги купили навреме, не в последния момент), но с малко повече дантелки, станиоли и сухи цветя се получи сносен букет. Бегом до училището и успявам да стигна точно преди да тръгнат за приветствието на първолачетата. Връчвам му цветето и се настанявам до съпруга ми, който е заел позиция за снимане (а малката още спи, нищо че гърми музика около нея). Минава програмата и влизат по стаите - за тържеството. Всичко минава що годе гладко (за само две репетиции) и идва момента на раздаване на учебниците. Всички деца си вадят раниците, а моя син се озърта и оглежда. Този път направо ми се подкосиха краката. По време на тържеството в двора на училището, раницата му дотежала и той я смъкнал и сложил на една пейка. Направо ми се доплака. Е, слава богу - поне тя се оказа на пейката...
За моя голяма радост - след излизането ни от училището деня мина нормално и без повече такива моменти, макар пак да си беше емоционален, защото си му бях организирала мини празненства - с приятелчета, с роднини, с нас си.
Не знам дали и как той помни първия си учебен ден (моя не го помня), но със сигурност аз няма да забравя неговия първи учебен ден.
Сега 15-ти Септември наближава и сърцето ми вече започва да се свива - чак не ми се мисли тази година какви преживявания ни очакват.

Аз ще разкажа историята за първият уебен ден на моята племенница, тъй като синът ми е още малък и му предстои първият ден в ясла съвсем скоро 

И така...
Преди четири години беше въпросният ден. На 14 септември през ноща валя пороен дъжд и на 15 всичко беше мокро и кално. Отиваме цялата рода да гледаме първият уебен ден на малката принцеса, която бе облечена в красива бяла рокля, бели обувки, бял чорапогащник и приеска на кок с вплетено бяло цвете. Беше една от най-красивите. Върви си тържеството по план и идва моментът в който трябва да влязат в класните си стаи и да се запознаят с учителите си. Тръгват дружно всички към стъпалата, но нашето момиче се спъва и пада в една кална локва. Изправя се цялата в кал и продължава да върви все едно нищо не е станало. На най-горното стъпало се обръща към "публиката"и се провиква:
"Мамоо, нищо ми няма. Имам само малко кръв на едното коляно"

И до сега като видим снимките от този ден се смеем доста всички.

Помня този празничен ден.Помня го точно защото съм го усетила като празник.
Помня, че бях с нов  костюм, с бяла риза и червени лачени обувки. Тези  обувки, чисто нови, за които майка ми специално ме заведе  да ми ги купи за първия учебен ден, ми убиваха през цялото време. Свободните ми детски крачета, които аз дори рядко обувах през лятото, изведнъж се оказаха в капан, красив при това. Издържах и дори бях много доволна. Дори заради изранените си от обувките крака не съм запомнила този ден с лоши чувства.Помня класната стая, в която влязох за първи път, мириса на училище - каквото и да означава това.  Дървените чинове, които боядисваха всяко лято, заради непослушните детски ръце, които искаха да оставят знаци, че са били там, че това място е било тяхното. И дъската помня, и тебешира грижливо подреден от нашата учителка.Помня, че когато за първи път минах през венеца от цветя към класната стая и влязох вътре, тази стая ми се стори много, безкрайно висока. Вълнението, с  което аз преминах през желязната врата на училището до ден днешен определя моя мироглед, моя вкус към живота, моите интереси и неувяхващата любов към книгите.

 desi_yakova, Румяна88    много забавни истории

Аз нямам забавна история и дано да не ви отегча. Включвам се само защото ме обзе носталгия.
Моят първи учебен ден беше преди 25 години в едно малко градче. Имахме смешни чанти, в които сега можеш да сложиш лап-топ, ако ги има. Учебниците (букварът) и тетрадките ми бяха подвързани със зелен картон и залепен етикет от онези сините, най-обикновени, дето се купуват на един голям лист колкото опаковъчна/амбалажна хартия, и ги лепяхме с лепило Рила. По онова време нямаше цветарски магазин при нас и два дни преди първия учебен ден обикаляхме по къщите и където бяха най-красивите цветя, казвахме на стопанките, че искам цветя за учителите и те ни даваха.
За мен вълнението бе голямо най-вече заради учителката, която ни поведе. Същата, която беше и на голямата ми сестра. Класната ни стая беше същата, която беше и на сестра ми, където съм ходила с майка на празници да гледаме училищните им постановки. С 95 % от съучиниците си се познавах от детската градина, така че вече имах приятелки. Госпожата ни строи и ни поведе- тръгнахме покрай всички класове, за да ни видят. Отстрани все някой викаше  "Първолаче-лаче за майка си плаче!" и аз все се чудих защо да плаче. Друга е темата, че имах тежко детство и всеки миг, извън вкъщи, ми беше повече от хубав. И така, заехме редиците на първи клас, попът ни напръска със здравец и светена вода. След церемонията в училищния двор, госпожата ни разведе из коридорите на училището- показа ни къде е аварийния изход, къде са физкултурните салони, училищния стол, хранилището , секретарят, кабинета на директора и т.н., като на всеки 10 крачки спираше и се обръщаше към всички нас с думите "Аз съм г-жа ***ова!" Даже си спомням това как го разказвах на майка и се смеех 
И това е, което си спомням от първия учебен ден в живота си.

Ще разкажа и аз за своя първи учебен ден! Детето ми е малко сега ще сме първа група.

Голяма треска ме тресеше още предния ден мама изглади прилежно роклята, подготви новите лачени обувки, огромната раница и всичко останало. Почти не бях спала вечерта. Станахме рано, баба беше приготвила питка с мед, закусихме и хвърлихме менчето с вода, за да ми върви. Стигнахме на време, всичко беше идеално, до момента в който едната ми обувка не започна много да ми стиска, реших проблема като я събуя.  Ноооо след малко и другата вече ми стискаше, свалих и нея и закрачих гордо по стъпалата боса. На всички снимки съм или с настъпани обувки или боса. 

Забавно!
Аз ще разкажа историята на брат ми от 1 клас. На 15 септември тръгваме към училище, майка ни води. По пътя за училището е детската градина и той не я подминава, а влиза. Каза, че там щял да ходи на училище

Прекрасни истории имате 

За съжаление, моят син няма хубав спомен от неговия първи учебен ден-почина чичо му...прекрачвайки прага на път за първия му учебен ден, ми се обадиха с ужасната вест...уви и такива "случки" има в живия живот   
 

Здарвей
Изторията, която искам да ти разкажа ........всъщност никога не е споделяна .
Тя е реална и истинска като самия живот . Живот, който продължи и след като посрещнах 15 септември 2007 г -усмихнат , очакващ и треперещ . Усмихнат въпреки всичко и всички, очакващ бъдещето и треперещ защото още помнех и страдах от горчивия вкус на сълзите дни преди да дойде първият учебен ден .............без татко.
Сега съм на 16 години и също на 15 септември ще бъда там -на училищния чин , Пак ще се опитам да попия всички знания, които могат да ми предадат учителите , но винаги ще помня моя първи учебен ден -без моят баща .
Пожелавам на всички първокласници да се събудят сутринта на 15 септември да се усмихнат на деня да погледнат мама и тати и да извикат силно -Щастлив съм , Ще живе я , Ще уча и ще стана по -добър и по-умен и ще се бора за всяка детска усмивка
Поздрави
от Бургас

Ха, каква забавна тема е подхваната. Добре, че са издайническите банери, които ти скачат пред очите дори и  да влизаш от дъжд на вятър.
Отдавна, много отдавна. По-големият ми братовчед, който в първите му 12 години живееше с нас и всъщност ми беше повече като брат. Тръгва в първи клас, а майка ми търси обратна връзка за първите му впечатления. "Р., разкажи ми как ти се стори учителката? Харесва ли ти, млада ли е?"
Братовчед ми не беше голямо плямпало (сигурно от мен не е можел да вземе думата), отговаря: "Лельо, не е млада. Стара е като теб." Майка ми по това време беше 26-27 годишна и прекрасно знаеше кой го поема в училище.
И още малко първокласнически,  но не от първия учебен ден.
Другия ми братовчед. Абсолютен мълчаливец, но с с много добри включвания в най-неочакван момент. Края на учебната година на първи клас наближава. Едно време имаше табла на отличниците. Той пита майка му. "Майко, искаш ли и аз да съм на таблото на отличниците?" Майка му въодушевено "Искам, как да не искам!" Отговорът кратък и еднозначен: "Искаш, ама нЕма".
Бабите в нашето семейство са някакъв много страшен балкански случай. За внучетата всичко правят.
Та случката е с най-малкия внук на леля ми. В първи клас е детето. На всички им е ясно колко трудно е да се пишат ченгели, лулички и всякакви чертички. А на детето му се играе. Затова баба и внуче скрояват заговор. Дребният ще си поиграе, а баба ще напише домашното, но като с неговия почерк. И на другия ден в училище госпожата казва на младежът да предаде на бабата, че иск да я види. "Госпожо, моля ви. Не се старайте да пишете толкова грозно. И. пише доста по-красиво, когато е в час."
Всъщност тази хитрост е била измислена преди много години, когато майка ми е помагала на братовчедките ми да си пишат домашните, за да им остава време за игра. Била е голямо дете тогава, а за съжаление аз разбрах твърде късно. При това ми се наложи да пиша с "правилната" ръка. Само ако знаех. И само ако разбера, че догодина, когато моята дребна тръгне на училище баба й ще следва семейната традиция ....
При мен лично - в училище единствено и само скука. Толкова мразех да ходя на детска градина (бягала съм оттам(, че завърших училище без отсъствия като се изключат много тежки здравословни състояния. Дори организмът ми си избираше да се разболява само през ваканциите.

На първият учебен ден в първи клас на големият ми син след като мина официалната част с приветствията и децата вече влизат в училището, внезапно от високоговорителите се чу: "Дани, обичам те!" и се стартира изпълнене на "Мила моя мамо" - поздрав за баткото.  Съпругът ми вдигнал Емма на сцената за да не я бута тълпата като тръгнали всички да влизат в училището, а тя като видяла сцена веднага решила да ся изяви и да поздрави брат си.

Здравейте , реших и аз да се включа с моята история за първият учебен ден , тъй като дъщеря ми ще бъде първи клас чак догодина.

Понеже още от дете не обичам рокли ,фибички и т.н. ,нашите точно това ми бяха приготвили за този ден.
Но аз реших ,че трябва да съм си с гащеризон и си го сложих в раницата.
Когато вече пристигнах в училище ,изчаках да свърши тържеството и после отидох да се преоблека.

За щастие дъщеря ми обича и роки и фибички поне за нея няма да се притеснявам догодина,че може да ми скрои подобен номер  

Моето дете изкара подготвителните групи в училище.
На първия учебен ден (15.09.2013) точно беше навършил пет години. Подредиха малчуганите и родителите близо до тях. Мина официалната част на програмата (речи, поп) и започнаха да пеят деца от училището. Едно момиченце от групичката на сина ми се обади: "И аз мога да пея тази песен", и последва: "И аз мога", "И аз мога". За да ги укроти, госпожата от занималнята каза: "След малко ще влезем вътре и ще видим какво можете". Моето хлапе веднага избяга от строя и дотича при мен: "Хайде да тръгваме, че сега ще ни карат да пеем, а аз не мога" и ме задърпа. Опитвахме се да го убедим, че никой няма да го кара насила да пее, но той избяга. Отиде при класа на брат си.
Миналата година (15.09.2014) официално облечен, строен с другите деца, а аз чакам отзад. Започна програмата и той дойде: "Мамо, аз това нали го гледах миналата година, хайде да ходим да се снимаме!". И отидохме в свободната част на двора да се снимаме, после отиде да се види с неговия приятел портиера и така "издържа" празненството.
Тази година ще е първи клас и ще видим какво ще измисли.

Здравейте! Ще разкажа за моя 15 - ти септември в първи клас. Лятото бях при баба ми и дядо ми. Когато дойде септември дядо ми ме заведе на фризьор да ме подстрижат. Жената попита как, а той отговори - като ученичка. Прическата беше като момче. Още си имам спомен - снимка с късата коса, отгоре все пак с кордела и малко тъжна усмивка 

Моята история не е от забавните. Но ме изпълва с гордост и топли чувства. На първият учебен ден рецитирах пред цялото училище стихотворение , което накрая завършваше с "Грабвай чантата, тръгни ! " и ударих звънеца. Нашето момче също има склонност да рецитира и се надявам един ден също да участва активно в училищните занимания.

Здравейте!
Поздравления за чудесният конкурс!
Ще разкажа за моят първи учебен ден, защото синът ми догодина ще бъде в първи клас.
Беше много вълнуващо и никога няма да забравя моя първи учебен ден. Бях облечена с нов костюм и сладки обувчици. Имах си и две плитки с красиви панделки. Тържеството мина и ни раздадоха учебниците. На мен обаче ми се допишка и в суматохата не можах да намеря мама и тете и реших сама да отида до тоалетната, която видях, когато влизахме в училището. Моите родители се притеснили, че съм изчезнала някъде и започнали, заедно с учителките да ме търсят. Не могли да ме намерят и отишли при директорката да съобщят за изчезнало дете. Влизат в директорския кабинет и що да видят.... Аз кръстосала крака, си говоря сладко, сладко с директорката.
Всъщност на връщане от тоалетната съм объркала стаите и съм влязла в директорския кабинет. Беше много вълнуващо за мен, да се запозная отблизо с нашата директорка, а разговора с нея беше интересен.
Накрая мама и тете ми се поскараха, но това не можа да помрачи всички емоции от моя първи учебен ден.   

За първия учебен ден на единственото си дете, т.е. аз, майка ми е подготвила специален тоалет от пола, ризка, бял чорапогащник и лачени балеринки. Аз съм мъжкарана от малка и мн мразех рокли, поли, панделки, изобщо всички финтифлюшки, харесвани от повечето млади дами и тайно реших да узурпирам избора на майка ми за тоалет, в момента,в който реши да ми купува онези грозни, бели, лачени балеринки със сърце и панделка на тях.
На първия учебен ден отидох с гумени ботуши . Сега осъзнавам, че онази естествена руменина на майка ми не се е дължала само от вълнението, че единственото ѝ отроче е вече ученичка , но пък всички погледи бяха отправени към мен  .

Привет,имам дъщеричка,но още и е рано за първия учебен ден по време ,на който не се съмнявам ,ще има хиляди приятни и запомнящи се за цял живот емоции,реших да си спомня моя първи учебен ден,който беше на 15 септември 1987г. Тогава все още се носеха престилки и аз бях с престилка,изгладена и колосана.Мама ме заведе до моята паралелка 1А клас,запозна ме с класната ,която каза ,че се казвам като дъщеря и ще ме запомни .Аз не знаех какво ми предстои като цяло,но бях усмихната до ушите наредих се с останалите ученици от моя клас и очаквах да мине тържеството и да влезем в класната стая.Продължавах да се усмихвам и да махам на мама докато в един момент не осъзнах ,че голяма част от моите съученици не само не се усмихваха ,но плачеха силно с глас ,някои направо пищяха,а аз си се смеех ли смеех После влязохме в класната стая и на всеки чин имаше по едно букварче,аз много се зарадвах ,тъй-като много обичах книгите.Имаше фотограф,който искаше да снима няколко деца на чина с отворено букварче.Съответно никой не искаше ,но мен ме сложиха да ме снимат и без да ме питат,снимката стана супер,а аз продължавах да се усмихвам .Другите деца се поотпуснаха малко ,видяха,че не е толкова страшно и някои от тях също изявиха желание за снимка.Снимката я пазя и до ден днешен и за мен е един прекрасен спомен,ще се радвам ,ако има начин да я споделя с Вас.Сякаш някаква невидима вълшебница ми даваше сили и непрекъснато желание за усмивка,което ме съпътства през ученическите ми години и така сякаш на шега научих много неща във всякакви области и сега съм дипломиран лекар !

Идва 15 септемвпи и много се вълнувам 6те сре6тна приятелите си с които сме цяла година и ги оби4ам.ние сме като едно семеиство моя клас и много оби4аме госпожите ни.аз ставан 4 клас и се вълнувам ако спе4еля не6то

Да разкажа и аз за първия учебен ден на синът ми: И така  станахме рано, новите дрешки приготвени и изгладени от вечерта. Вълнение, трепет, притеснение... всичко както си му е реда. Тръгнахме цялото семейство и по средата на пътя - А, маме, ми цветята останаха в кухнята!! Да се връщаме и дума да не става. Решаваме, че ще караме и без цветя, какво да направя?! Обаче минаваме по край една къща и там няколко баби си говорят. И една от тях се провиква на сина ми къде са му цветята за госпожата и той: " ми в кухнята" Бабата набра едно букетче и голяма радост   Но нали се сещате, че без панделка и някаква подвързия половината не оцеляха, обаче важното е, че имахме цветя.

Спомен от моя първи учебен ден от преди 50 г. (сега като го написах, то си е половин век ). Децата носеха букети от карамфили и др. подобни, а аз  бях "въоръжена" с букет от гладиоли,  високи почти колкото мен. Бях дребничка за възрастта си и  буквално се спъвах в гладиолите, имах чувството, че всички гледат само огромния ми букет. Та от първия си учебен ден си спомням единствено чувството за срам, което изпитвах. Това обаче ми помогна -  винаги с децата си съм се стремяла да не  ги поставям в ситуация, в която да се чувстват неудобно или некомфортно.

Днес ни беше петият първи учебен ден, дъщеря ми от 3-годишна ходи на едно и също място. Честно казано миналата година беше вълнението, тогава започнаха първата година от същинското училище, всички с раници, гледаха на кой с какво е. Тази година вече претръпнали. Вчера бяхме на плаж, лежим, почиваме. Вечерта около 22 часа се сетих, че трябва да подготвим раницата все пак Бяхме купили необходимото, но не беше подредено. И днес с малко мрънкане, че не иска я закарах. Нямахме особени изцепки. Освен нашата радост от началото на учебната година и нейното цупене, че не иска да ходи

Да вземеш да поучиш повече БЪЛГАРСКИ ЕЗИК-граматика, правопис и пунктуация, че направо се дивя как си стигнал/а 4-и клас  !

"Идва 15-и септември и много се вълнувам, че ще срещна приятелите си, с които сме цяла година! Ние сме като едно семейство! Моят клас  много обичаме госпожите ни.Аз ставам 4-и клас и ще се вълнувам, ако спечеля нещо.

Дъщеричката ми ще е подготвителна група преди първи клас, но е доста притестена  . Преди 2 седмици и поднаха първите две зъбчета и всеки ден ме пита: "Мамо, как ще ходя сега на училище без два, нали ще ми се смеят децата  ?

Вече избираме тоалета, обувчиците и новата диадемка. Всичко трябва да е в тон. Вълнението, трепетите, срещата с дечицата/някой ще познава,някой не/. За сега отива с желание,дано да го запази за дълго време. 

Това нужно ли беше?

Само след няколко дни големия ми син, ще е първокласник. Започнахме подготовката за училище с купуване на раница и всякакви консумативи(моливи, бои, блок и т.н.), раницата е пълна, но всичко се купува по 2, че 3-годишния му брат постоянно вади и взима нещата на брат си. От сега знаем, че ще е голямо предизвикателство, подготовката и ходенето на училище. Моя личен и забавен 15 септември запечатан в снимки е : Първи учебен ден, първокласничка с къса пола, пред прага на училището плисната вода за късмет, късата пола вдигната порядъчно нагоре, на гърба  с типичната ученическа чанта и това цялото увековечено със снимка.

Да, според мен.

И според мен. Само дето не мисля, че онзи пост е написан от 10-11 годишно. Те са доста по-грамотни и не използват "6" вместо "ш".

Включвам се в темата с една снимка на дъщеря ми от първия учебен ден, която казва всичко сама по себе си:
Start Of the New School Year by chockolina, on Flickr

Да се включа и аз
Голямата ми дъщеря ще е първокласничка тази година така ,че няма как да  разкажа нейната история тъй като все още не се е случила .
Затова ще разкажа моята Никога няма да я забравя нито първия нито последния учебен ден на 1 ви клас .
Както всяко дете и аз с нетърпение съм очаквала моя първи учебен ден.Деня на откриване на учебната година беше слънчев и сравнително топъл.Както всяко дете родителите ми се бяха постарали.Нова черна поличка , бяла блузка , черни лачени обувки , две опашки с кордели разбира се .И букет с цветя за учителката . Бях развълнувана много защото и брат ми учеше в това училище.Моят батко  , моят герой.Един от отличниците в училището .Участваше в програмата за откриването , пееше песни и той беше избран за вдигането на флага Стоях гледах гордо и нямах търпение да приключи програмата за да вляза в голямото училище.След като свърши се падна точно моя брат да ме хване за ръка и да ме заведе до класната стая.Още един повод за гордост .Тръгнахме хванати ръка за ръка и аз от вълнение не гледам къде стъпвам.Минаваме под венеца който стои над прага на училището и водата от лиснатото менче .И аз с тези лачени равни обувки се метнах.Толкова се уплаших единствената ми мисъл обаче беше цветята и изкрещях за тях.Брат ми обаче успя да ме хване и цветята и аз останахме невредими .
Като влязохме в класната стая седнах на първи чин по средата Тогава бели малки чинове с едно столче .На всеки чин стоеше подвързан в панделка буквара с китка здравец . Няма да забравя сълзите които напираха в родителите на децата, учителката г-жа Монева от у-ще Христо Никифоров гр.Ловеч  толкова усмихната и добра .Няма да забравя и последния ден на първи клас тогава  рецитирах Аз съм българче. Нали бях една от най добрите ученички тогава .
Сега с нетърпение очаквам първия учебен ден на дъщеря ми.Тя също брои дните до началото на учебната година .Надявам се да го запомни и да се вълнува след години и тя като се сеща.Разказано с няколко думи първия учебен ден е ден изпълнен  с  многото цветя, усмихнати учители, празничното настроение и да не забравяме двор пълен с деца жадни за знание и емоции  .

Моят първи учебен ден. Дрехи, в които не съм аз. И най-бялата раница, която леля ми ми беше купила някъде от бившата Чехословакия. Имаше една много нежна сърничка. Нито полата, нито най-бялото бяло на гърба ми бяха подходящи за бяс, какъвто никой никога не е виждал. Учудващо, оставам цяла и невредима, но сложеното да седене до мен другарче (най-кроткото дете в класа), беше надраскало цялата ми раница с химикала си. Незнайно защо. Всички вярват на него, защото е много кротичко. Пожарът съм аз.
На бъдещите първокласници пожелавам само положителни емоции и на добър час в училище!    

 Моят първи учебен ден /през очите на едно 7 годишно дете/....

 Далечната 1981г., началото на септември - при записването,  бъдещата ми  класна ме пита дали вече мога да чета. Гордо отговарям , че съм се научила още на 5 г. Получавм комплименти и листче със стихотворението на Вазов "Училището" /популярното "Детенце хубаво, пиленце любаво..."/.Разбирам, че ще го рецитирам пред цялото училище на откриването на учебната година....и се започва едно лудо препускане по оскъдните от към избор детски магазини / по-късно разбрах какви връзки и чудесии са правени/, за да ми се осигурят страхотна черна клоширана пола и лачени обувки/ бели с червен кант и малко  токче, защото черни и с връзки не успяхме да открием/, бялата риза ми се шие от шивачка, защото в масовата конфекция ризите са без т. нар."жабо". За финал, на 14. 09. ме водят на фризьор и въпреки моите сълзи и крясъци, средно дългата ми естествено руса коса е подстригана в актуалното към онзи момент "венче". Ужас - не се харесвам , ревът ми оглася улицата и така на почивки до вечерта. Заспивам с подсмърчане в последната нощ преди големия ден.

 15. 09. ранна утрин - ставам сърдита /това заради косата/, но в последствие и заради закуската/защото не съм галадна , но "трябва да ям"/ и за финал, зради "жабото" на ризата, защото решавам, че ме сърби врата от него....та с една дума - тръгваме вкупом цялата рода / с баба , дядо, малкия ми брат/ и по пътя, ме карат да преговоря стихотворението - е, казвам им го, за да ме оставят на мира да си се сърдя.....

 Училищният двор - огромен, училището  -едно такова голямо, по-жълто от преди и украсено с цветя и венци и много деца....Моите съученици - два класа - с някои сме съседи, с други се познаваме от детската градина, ама най-интересни са ми тези, които изобщо не познавам. Говорим,викаме, разпитваме се и за малко забравям "венчето" и "жабото", даже ми става весело и развълнувано....Даже класната не ме притеснява като ме пита дали си знам добре стихчето, водейки ме до импровизираната сцена, на която  има микрофон , като на певиците -с дъъълъг кабел . Нищо не ме притеснява докато си стоя на сцената, гледам си новите съученици/ дето не познавам/ и от време на време - мама, татко и сие. Говорят се разни неща, пляска се от време на време, вика се "ура" на няколко знамена и аз пляскам и викам, и пак ми е весело и вълнуващо....
 Идва моят ред, чувам си името , авторът на стихотворението и заглавието, даже ми подават микрофона.....И аз изведнъж се оказвам в центъра на сцената, засърбява ме врата от "жабото", сещам се и че съм подстригана на " венче" и ....решавам, че няма пък да им рецитирам, вече нито ми е весело, нито нищо...Мълча и другите мълчат, само класната я чувам как повтаря с особен глас - "детенце хубаво, пиленце любаво...."и т. н. Пак мълча и тогава класната идва до мен и ме хваща за ръката- иска да ми вземе и микрофона / гледам го и си мисля, че съм като певиците по телевизията/, ама как ще го дам този микрофон без да се чуя по него? Решавам да рецитирам, ама няма да им кажа тяхното стихче, заради което ме подстригаха на "венче" и ми ушиха "жабо" и точно когато класната за втори път ми дърпа микрофона от ръцете / малко по-силно от първия, а големите вече се смеят/, аз започвам с "най-силния и изразителен глас" /това са ми го казали нашите докато репетирахме у дома/ да казвам "Аз съм българче", защото го знаех от четвърта група на детската градина. Казвам си го цялото, чувам се по микрофона,много ми е хубав гласът, даже татко вече се усмихва и ме снима ли, снима с фотоапарата, дето има лента само на морето. И класната гордо стои до мен, една такава леко усмихната и с червени бузи и голям кок/ ето, тя не е на "венче", ама има жабо,зелено/. И свършвам, а всички ми ръкопляскат и големите даже, нищо че се смеят още , а директорът ме поздравява и ми говори нещо за Иван Вазов и неговото литературно наследство, ама аз много не го слушам, защото внимавам, да не си забравя как ми звучеше гласа по микрофона на певиците, дето накрая класната ми го взе. Тя пък ме води бързо при другите деца, защото започва да звъни една камбанка / много силно и красиво/ и всички тръгваме първи/аз най-отпред, класната не ме пуска, за да не се обръщам много назад да гледам оня микрофон/. Минаваме под един венец през главния вход на училището/дето се отваряше само за празници, ама това го разбрах по-късно/. Мирише на боя/ като у дома след ремонт/ , но коридорът е огромен, с мозайка,като нашата баня, а стаята - зелена, със зелени чинове, а аз съм на първия и имам буквар......ама  нямам чанта/щото с чанта не се рецитирало/ , та с купената ми с връзки светлокафява чанта / много по-късно разбрах, че е била цвят "камел"/, пръв прага на класната стая прекрачи дядо ми, за да ми я даде - така де, няма да си нося буквара "под мишница", като си имам чанта, дето е по-широка от гърба ми.

Дааа, в първи клас съм....вече......

Първото, което помня е, че училището ми се стори огромно. След години, когато се върнах да го видя, изглеждаше толкова малко. Бях много щастлива на първия учебен ден, защото бях с рокля, ушита специално за мен. Не знаех какво ме очаква, но си мислех, че всички се възхищават на роклята ми. Като ни въведоха в стаята, си представях, че съм манекенка на модно ревю.  Самият ден... нямам спомени как е минал, но знам, че исках на другия пак  да отида. Само бях малко разочарована, че вече не беше толкова тържествено. 

Моята история не е много за графа "забавни", но е свързана също с първия учебен ден.

Изпращахме дъщеря ми, която тогава беше 2-ри клас, но понеже се преместихме в друг град и ново училище, учителка, съученици, всичко ново и нейното и моето вълнение беше голямо. Всичко мина както трябва, учениците тръгнаха към класните стаи, а ние родителите да поседнем някъде и да ги изчакаме. В този момент аз се свличам и следващото, което помня е надвесени над мен притеснени лица и линейка, която ме закарва до болницата. След като ме прегледаха се оказа, че нищо ми няма, по-скоро има ми и то е много приятна новина, щях да си имам бебче. От вълнението, топлия ден и бременността кръвното ми било паднало и затова съм припаднала, добре че детето не ме видя, че да му разваля първия учебен ден. Разбира се после я зарадвах с новината, че ще става кака. А след няколко дена същото това обявило присъствието си на 15-септември бебе, ще е първокласник, а следващата година и малката му сестричка ще тръгне на училище, та се надявам техните първи дни да са по-спокойни

Моят син постоянно задава въпроси и сравнява детската градина с училището.
Скоро питаше: Там ще спя ли? Аз казвам - НЕ. Той - Ами ако ми се доспи какво ще ме правят?
Други въпроси: Там ще ми сервират ли обяда,както в детската градина? Ще ми даваш ли пари да си купувам разни неща? Ако някой ден не ми се ходи на училище,може ли да си остана вкъщи?

и за финал,каза че след като на абитуриентските балове може абитуриентите да ходят на бала си с мотор /бяха давали по новините/,той ще отиде на първия си учебен ден с мотор /имаше предвид неговия си малък кросов мотор/

На първия учебен ден. Приветстват децата и изведнъж се чува:
"- Мамооо, мамоооо  пръцкааам! Мамоооооо!"

На първия учебен ден на сина ми валеше обилен дъжд. Бяха строили децата на двора заради тържеството, детето стоя под дъжда, чака, оглежда се и накрая като видя, че никой не влиза в сградата, леко смутен, ме попита:"Мамо, ама ние цяла година тук на двора ли ще учим? Училището е мокра и студена работа."

сладурчета 

Бях първокласничка в ново училище с нови деца. Непознавах никого, защото бях ходила на детска градина при баба и дядо на село. Всички вървяха заедно , хванати по двойки с ръчичка. Само аз се чудех какво да правя. По едно време дойде едно момченце Иво и ме хвана за ръката. С това момче въряхме хванати за ръце още дълго време през годините... Скоро се смяхме, като се сетихме.

Спомням си първият учебен ден на дъщеря ми - тя изпълнена с ентусиазъм, а аз изпълнена със страх и съмнения - дали ще опознае бързо новата обстановка, дали ще умее да се справя вече самостоятелно. Заведохме я, запозна се с двете учителки и децата, но ето каква беше реакцията и, когато   вкъщи я попитах дали и е харесало. Каза ми следното: -"Да, мамо,  госпожата с големия корем много е добричка!"     А  учителката просто беше по-пълничка. Е, поразвесели ни детето. Това беше моята кратка весела история.

И аз ще се включа с история от моето детство, тъй като дъщеря ми още не е първи клас.

Аз - русо, симпатично момиченце, с коса до кръста - най-любимото ми притежание по онова време, горда и фръцлива. Става септември, нямам търпение вече, измислям си хиляда и една прически с панделки, суетя се....до момента, в който ми намират живи въшки в главата. И съответно драстичен метод - газ и подстригана, буквално окастрена като момче. Мислех се сигурно за най-грозното дете в онзи момент.     
Добре, че си надживях харесването на косата бързо и преминах в "непукизъм", представям се какви поражения на психиката ми е можело да остави тази случка   

Дъщеря ми ще е първокласничка след дни и това е повод да си припомня моя първи учебен ден.
Помня как майка ми плисна вода преди тръгване - традиция, която запазваме и с моите деца. Бяла блуза и синя пола, раница за учебниците, нетърпението да подаря букета  с цветя на учителката, новите деца...
И нещо смешно. Преди да тръгна на училище играех с куклите на училище. Веднъж за обяд имаше грах и аз понеже не го обичах много, ровех с лъжица в чинията, строявах грахчетата в редици, изпитвах ги като учителка, сигурно цял учебен час. Мама явно загуби търпение да ме чака и каза: "Хайде, изяж ги тези ученици, щом не си знаят урока!" 

Здравейте! Още помня първия учебен ден на моите близначки! Ето и нашата история. Дойде дългоочаквания миг за моите две момичета. Пременени и с букети се нареждат сред своите съученици и при своята учителка. Тъкмо да направи приветствие директора на училището и заваля. Бързо учителката, за да скрие децата от дъжда ги повежда към вратите на училището. Едната близначка тръгва с класа си, а другата в суматохата изостава. Там я хваща за ръка друго дете и я повежда към класната стая. И какво става, едната близначка влиза в 1-ви А клас, а другата в 1-ви Б клас. Едва когато учителката започва да представя децата и да ги запознава едно с друго, моето момиче се оказва, че не е в тоя клас и бързо учителката го завежда при сестричката му. В другият клас пък моето момиче задава въпрос на учителката си:-Г-жо, къде е сестричката ми? Нещата бързо се оправят, но спомена  от първия учебен ден завинаги ще остане в мен, децата ми и госпожите на тогавашните първи класове.

Аз си написах по-горе забавната история на дъщеря ми със снимков материал, но се сетих и за една случка от моето детство.

Точно преди първия учебен ден на шести клас, нашите решават, че ми трябва нова прическа. Майка ми нямаше възможност да дойде с мен, ето защо отидох с баща ми. Имах коса до кръста почти. През целия път се разбираме каква ще ми е прическата, как трябва да се пострижа, за да добия "ученически вид". Влизаме във фризьорския салон, сядам на стола и фризьорката пита баща ми как точно да ме "оформи". Зад гърба ми той посочва някаква снимка от стената и казва: "Ето така". Трябваше да се усъмня нещо още при физиономията на фризьорката, но тогава времената бяха други - родителите комуникираха, аз дори не посмях да се обадя. Сега ми се струва смешно и забавно, но, тогава ми се плачеше. Когато фризьорката приключи, вместо момичето с дълга коса от огледалото ме гледаше непозната с прическа тип "венче". Някой, ако помни филма "Гостенка от бъдещето", ето така изглеждах.


На следващия ден, след много молби от страна на майка ми, все пак отидох на откриването на учебната година. Ужасно ме беше срам, класният и половината от децата от класа ми не можаха да ме познаят.  Оттогава си знам, никакви разкрасителни процедури с татко повече!

След броени дни и аз ще имам за пръв път първокласник, така че ще се постарая да разкажа нещо от моя Първи учебен ден преди .... мноооооооого години.
Спомням си, че почти всички бяхме с еднакви ученически чанти - кафяви кожени. Една бяла жилетка отпред с червени розички майка ми я беше купила две години преди това от Чехословакия (тогава) и пазеше ред за първия учебен ден - естествено бях с нея. В клас  като влязохме на чиновете ни чакаха комплекта с учебници и пособия. Най-много се радвах на моливите си, защото бяха в метална кутийка. На всички в класа бяха еднакви по 12 бр., а моите бяха 24 - дълго се чудех защо е така и след години разбрах, че майка като е ходила в Чехословакия e е взела за всички еднакви и си е позволила за мен да вземе от по-големите  комплекти. Букета с цветя от домашната градина не липсваше, а като излязох от къщи баба задължително ми поля вода - За да ми върви по вода.  Надявам се, че е било така ...

Първият учебен ден на голямото ми дете-по пътя ме пита колко години ще бъде в това училище 4 като в ДГ или повече и аз му обяснявам,че може и 4,ако отиде след 4 кл в МГ,а може и до 7-ми клас...След което следва въпрос в МГ колко време се учи и аз обяснявам въобще изобщо че се учи до 12 клас и е задължително,а след това в университет...На него това изглежда му се струва страшно много време и ме пита -А в университета задължително ли е? На което аз отговарям,че не е...А той с въздишка на облекчение-Ох,добре...Развесели ме от сутринта,въпреки дъждовното време...

Екипът на Samsonite избра тримата потребители, които ще получат награди за своите малки ученици.
Кои са те можете да видите ТУК.