Аз си написах по-горе забавната история на дъщеря ми със снимков материал, но се сетих и за една случка от моето детство.
Точно преди първия учебен ден на шести клас, нашите решават, че ми трябва нова прическа. Майка ми нямаше възможност да дойде с мен, ето защо отидох с баща ми. Имах коса до кръста почти. През целия път се разбираме каква ще ми е прическата, как трябва да се пострижа, за да добия "ученически вид". Влизаме във фризьорския салон, сядам на стола и фризьорката пита баща ми как точно да ме "оформи". Зад гърба ми той посочва някаква снимка от стената и казва: "Ето така". Трябваше да се усъмня нещо още при физиономията на фризьорката, но тогава времената бяха други - родителите комуникираха, аз дори не посмях да се обадя. Сега ми се струва смешно и забавно, но, тогава ми се плачеше. Когато фризьорката приключи, вместо момичето с дълга коса от огледалото ме гледаше непозната с прическа тип "венче". Някой, ако помни филма "Гостенка от бъдещето", ето така изглеждах.
На следващия ден, след много молби от страна на майка ми, все пак отидох на откриването на учебната година. Ужасно ме беше срам, класният и половината от децата от класа ми не можаха да ме познаят.
Оттогава си знам, никакви разкрасителни процедури с татко повече!
Точно преди първия учебен ден на шести клас, нашите решават, че ми трябва нова прическа. Майка ми нямаше възможност да дойде с мен, ето защо отидох с баща ми. Имах коса до кръста почти. През целия път се разбираме каква ще ми е прическата, как трябва да се пострижа, за да добия "ученически вид". Влизаме във фризьорския салон, сядам на стола и фризьорката пита баща ми как точно да ме "оформи". Зад гърба ми той посочва някаква снимка от стената и казва: "Ето така". Трябваше да се усъмня нещо още при физиономията на фризьорката, но тогава времената бяха други - родителите комуникираха, аз дори не посмях да се обадя. Сега ми се струва смешно и забавно, но, тогава ми се плачеше. Когато фризьорката приключи, вместо момичето с дълга коса от огледалото ме гледаше непозната с прическа тип "венче". Някой, ако помни филма "Гостенка от бъдещето", ето така изглеждах.
На следващия ден, след много молби от страна на майка ми, все пак отидох на откриването на учебната година. Ужасно ме беше срам, класният и половината от децата от класа ми не можаха да ме познаят.
Оттогава си знам, никакви разкрасителни процедури с татко повече! 
В клас като влязохме на чиновете ни чакаха комплекта с учебници и пособия. Най-много се радвах на моливите си, защото бяха в метална кутийка. На всички в класа бяха еднакви по 12 бр., а моите бяха 24 - дълго се чудех защо е така и след години разбрах, че майка като е ходила в Чехословакия e е взела за всички еднакви и си е позволила за мен да вземе от по-големите комплекти. Букета с цветя от домашната градина не липсваше, а като излязох от къщи баба задължително ми поля вода - За да ми върви по вода. 