Споделете весели истории от първия учебен ден и спечелете със Samsonite

И според мен. Само дето не мисля, че онзи пост е написан от 10-11 годишно. Те са доста по-грамотни и не използват "6" вместо "ш".

Включвам се в темата с една снимка на дъщеря ми от първия учебен ден, която казва всичко сама по себе си:
Start Of the New School Year by chockolina, on Flickr

Да се включа и аз
Голямата ми дъщеря ще е първокласничка тази година така ,че няма как да  разкажа нейната история тъй като все още не се е случила .
Затова ще разкажа моята Никога няма да я забравя нито първия нито последния учебен ден на 1 ви клас .
Както всяко дете и аз с нетърпение съм очаквала моя първи учебен ден.Деня на откриване на учебната година беше слънчев и сравнително топъл.Както всяко дете родителите ми се бяха постарали.Нова черна поличка , бяла блузка , черни лачени обувки , две опашки с кордели разбира се .И букет с цветя за учителката . Бях развълнувана много защото и брат ми учеше в това училище.Моят батко  , моят герой.Един от отличниците в училището .Участваше в програмата за откриването , пееше песни и той беше избран за вдигането на флага Стоях гледах гордо и нямах търпение да приключи програмата за да вляза в голямото училище.След като свърши се падна точно моя брат да ме хване за ръка и да ме заведе до класната стая.Още един повод за гордост .Тръгнахме хванати ръка за ръка и аз от вълнение не гледам къде стъпвам.Минаваме под венеца който стои над прага на училището и водата от лиснатото менче .И аз с тези лачени равни обувки се метнах.Толкова се уплаших единствената ми мисъл обаче беше цветята и изкрещях за тях.Брат ми обаче успя да ме хване и цветята и аз останахме невредими .
Като влязохме в класната стая седнах на първи чин по средата Тогава бели малки чинове с едно столче .На всеки чин стоеше подвързан в панделка буквара с китка здравец . Няма да забравя сълзите които напираха в родителите на децата, учителката г-жа Монева от у-ще Христо Никифоров гр.Ловеч  толкова усмихната и добра .Няма да забравя и последния ден на първи клас тогава  рецитирах Аз съм българче. Нали бях една от най добрите ученички тогава .
Сега с нетърпение очаквам първия учебен ден на дъщеря ми.Тя също брои дните до началото на учебната година .Надявам се да го запомни и да се вълнува след години и тя като се сеща.Разказано с няколко думи първия учебен ден е ден изпълнен  с  многото цветя, усмихнати учители, празничното настроение и да не забравяме двор пълен с деца жадни за знание и емоции  .

Моят първи учебен ден. Дрехи, в които не съм аз. И най-бялата раница, която леля ми ми беше купила някъде от бившата Чехословакия. Имаше една много нежна сърничка. Нито полата, нито най-бялото бяло на гърба ми бяха подходящи за бяс, какъвто никой никога не е виждал. Учудващо, оставам цяла и невредима, но сложеното да седене до мен другарче (най-кроткото дете в класа), беше надраскало цялата ми раница с химикала си. Незнайно защо. Всички вярват на него, защото е много кротичко. Пожарът съм аз.
На бъдещите първокласници пожелавам само положителни емоции и на добър час в училище!    

 Моят първи учебен ден /през очите на едно 7 годишно дете/....

 Далечната 1981г., началото на септември - при записването,  бъдещата ми  класна ме пита дали вече мога да чета. Гордо отговарям , че съм се научила още на 5 г. Получавм комплименти и листче със стихотворението на Вазов "Училището" /популярното "Детенце хубаво, пиленце любаво..."/.Разбирам, че ще го рецитирам пред цялото училище на откриването на учебната година....и се започва едно лудо препускане по оскъдните от към избор детски магазини / по-късно разбрах какви връзки и чудесии са правени/, за да ми се осигурят страхотна черна клоширана пола и лачени обувки/ бели с червен кант и малко  токче, защото черни и с връзки не успяхме да открием/, бялата риза ми се шие от шивачка, защото в масовата конфекция ризите са без т. нар."жабо". За финал, на 14. 09. ме водят на фризьор и въпреки моите сълзи и крясъци, средно дългата ми естествено руса коса е подстригана в актуалното към онзи момент "венче". Ужас - не се харесвам , ревът ми оглася улицата и така на почивки до вечерта. Заспивам с подсмърчане в последната нощ преди големия ден.

 15. 09. ранна утрин - ставам сърдита /това заради косата/, но в последствие и заради закуската/защото не съм галадна , но "трябва да ям"/ и за финал, зради "жабото" на ризата, защото решавам, че ме сърби врата от него....та с една дума - тръгваме вкупом цялата рода / с баба , дядо, малкия ми брат/ и по пътя, ме карат да преговоря стихотворението - е, казвам им го, за да ме оставят на мира да си се сърдя.....

 Училищният двор - огромен, училището  -едно такова голямо, по-жълто от преди и украсено с цветя и венци и много деца....Моите съученици - два класа - с някои сме съседи, с други се познаваме от детската градина, ама най-интересни са ми тези, които изобщо не познавам. Говорим,викаме, разпитваме се и за малко забравям "венчето" и "жабото", даже ми става весело и развълнувано....Даже класната не ме притеснява като ме пита дали си знам добре стихчето, водейки ме до импровизираната сцена, на която  има микрофон , като на певиците -с дъъълъг кабел . Нищо не ме притеснява докато си стоя на сцената, гледам си новите съученици/ дето не познавам/ и от време на време - мама, татко и сие. Говорят се разни неща, пляска се от време на време, вика се "ура" на няколко знамена и аз пляскам и викам, и пак ми е весело и вълнуващо....
 Идва моят ред, чувам си името , авторът на стихотворението и заглавието, даже ми подават микрофона.....И аз изведнъж се оказвам в центъра на сцената, засърбява ме врата от "жабото", сещам се и че съм подстригана на " венче" и ....решавам, че няма пък да им рецитирам, вече нито ми е весело, нито нищо...Мълча и другите мълчат, само класната я чувам как повтаря с особен глас - "детенце хубаво, пиленце любаво...."и т. н. Пак мълча и тогава класната идва до мен и ме хваща за ръката- иска да ми вземе и микрофона / гледам го и си мисля, че съм като певиците по телевизията/, ама как ще го дам този микрофон без да се чуя по него? Решавам да рецитирам, ама няма да им кажа тяхното стихче, заради което ме подстригаха на "венче" и ми ушиха "жабо" и точно когато класната за втори път ми дърпа микрофона от ръцете / малко по-силно от първия, а големите вече се смеят/, аз започвам с "най-силния и изразителен глас" /това са ми го казали нашите докато репетирахме у дома/ да казвам "Аз съм българче", защото го знаех от четвърта група на детската градина. Казвам си го цялото, чувам се по микрофона,много ми е хубав гласът, даже татко вече се усмихва и ме снима ли, снима с фотоапарата, дето има лента само на морето. И класната гордо стои до мен, една такава леко усмихната и с червени бузи и голям кок/ ето, тя не е на "венче", ама има жабо,зелено/. И свършвам, а всички ми ръкопляскат и големите даже, нищо че се смеят още , а директорът ме поздравява и ми говори нещо за Иван Вазов и неговото литературно наследство, ама аз много не го слушам, защото внимавам, да не си забравя как ми звучеше гласа по микрофона на певиците, дето накрая класната ми го взе. Тя пък ме води бързо при другите деца, защото започва да звъни една камбанка / много силно и красиво/ и всички тръгваме първи/аз най-отпред, класната не ме пуска, за да не се обръщам много назад да гледам оня микрофон/. Минаваме под един венец през главния вход на училището/дето се отваряше само за празници, ама това го разбрах по-късно/. Мирише на боя/ като у дома след ремонт/ , но коридорът е огромен, с мозайка,като нашата баня, а стаята - зелена, със зелени чинове, а аз съм на първия и имам буквар......ама  нямам чанта/щото с чанта не се рецитирало/ , та с купената ми с връзки светлокафява чанта / много по-късно разбрах, че е била цвят "камел"/, пръв прага на класната стая прекрачи дядо ми, за да ми я даде - така де, няма да си нося буквара "под мишница", като си имам чанта, дето е по-широка от гърба ми.

Дааа, в първи клас съм....вече......

Първото, което помня е, че училището ми се стори огромно. След години, когато се върнах да го видя, изглеждаше толкова малко. Бях много щастлива на първия учебен ден, защото бях с рокля, ушита специално за мен. Не знаех какво ме очаква, но си мислех, че всички се възхищават на роклята ми. Като ни въведоха в стаята, си представях, че съм манекенка на модно ревю.  Самият ден... нямам спомени как е минал, но знам, че исках на другия пак  да отида. Само бях малко разочарована, че вече не беше толкова тържествено. 

Моята история не е много за графа "забавни", но е свързана също с първия учебен ден.

Изпращахме дъщеря ми, която тогава беше 2-ри клас, но понеже се преместихме в друг град и ново училище, учителка, съученици, всичко ново и нейното и моето вълнение беше голямо. Всичко мина както трябва, учениците тръгнаха към класните стаи, а ние родителите да поседнем някъде и да ги изчакаме. В този момент аз се свличам и следващото, което помня е надвесени над мен притеснени лица и линейка, която ме закарва до болницата. След като ме прегледаха се оказа, че нищо ми няма, по-скоро има ми и то е много приятна новина, щях да си имам бебче. От вълнението, топлия ден и бременността кръвното ми било паднало и затова съм припаднала, добре че детето не ме видя, че да му разваля първия учебен ден. Разбира се после я зарадвах с новината, че ще става кака. А след няколко дена същото това обявило присъствието си на 15-септември бебе, ще е първокласник, а следващата година и малката му сестричка ще тръгне на училище, та се надявам техните първи дни да са по-спокойни

Моят син постоянно задава въпроси и сравнява детската градина с училището.
Скоро питаше: Там ще спя ли? Аз казвам - НЕ. Той - Ами ако ми се доспи какво ще ме правят?
Други въпроси: Там ще ми сервират ли обяда,както в детската градина? Ще ми даваш ли пари да си купувам разни неща? Ако някой ден не ми се ходи на училище,може ли да си остана вкъщи?

и за финал,каза че след като на абитуриентските балове може абитуриентите да ходят на бала си с мотор /бяха давали по новините/,той ще отиде на първия си учебен ден с мотор /имаше предвид неговия си малък кросов мотор/

На първия учебен ден. Приветстват децата и изведнъж се чува:
"- Мамооо, мамоооо  пръцкааам! Мамоооооо!"

На първия учебен ден на сина ми валеше обилен дъжд. Бяха строили децата на двора заради тържеството, детето стоя под дъжда, чака, оглежда се и накрая като видя, че никой не влиза в сградата, леко смутен, ме попита:"Мамо, ама ние цяла година тук на двора ли ще учим? Училището е мокра и студена работа."

сладурчета 

Бях първокласничка в ново училище с нови деца. Непознавах никого, защото бях ходила на детска градина при баба и дядо на село. Всички вървяха заедно , хванати по двойки с ръчичка. Само аз се чудех какво да правя. По едно време дойде едно момченце Иво и ме хвана за ръката. С това момче въряхме хванати за ръце още дълго време през годините... Скоро се смяхме, като се сетихме.

Спомням си първият учебен ден на дъщеря ми - тя изпълнена с ентусиазъм, а аз изпълнена със страх и съмнения - дали ще опознае бързо новата обстановка, дали ще умее да се справя вече самостоятелно. Заведохме я, запозна се с двете учителки и децата, но ето каква беше реакцията и, когато   вкъщи я попитах дали и е харесало. Каза ми следното: -"Да, мамо,  госпожата с големия корем много е добричка!"     А  учителката просто беше по-пълничка. Е, поразвесели ни детето. Това беше моята кратка весела история.

И аз ще се включа с история от моето детство, тъй като дъщеря ми още не е първи клас.

Аз - русо, симпатично момиченце, с коса до кръста - най-любимото ми притежание по онова време, горда и фръцлива. Става септември, нямам търпение вече, измислям си хиляда и една прически с панделки, суетя се....до момента, в който ми намират живи въшки в главата. И съответно драстичен метод - газ и подстригана, буквално окастрена като момче. Мислех се сигурно за най-грозното дете в онзи момент.     
Добре, че си надживях харесването на косата бързо и преминах в "непукизъм", представям се какви поражения на психиката ми е можело да остави тази случка   

Дъщеря ми ще е първокласничка след дни и това е повод да си припомня моя първи учебен ден.
Помня как майка ми плисна вода преди тръгване - традиция, която запазваме и с моите деца. Бяла блуза и синя пола, раница за учебниците, нетърпението да подаря букета  с цветя на учителката, новите деца...
И нещо смешно. Преди да тръгна на училище играех с куклите на училище. Веднъж за обяд имаше грах и аз понеже не го обичах много, ровех с лъжица в чинията, строявах грахчетата в редици, изпитвах ги като учителка, сигурно цял учебен час. Мама явно загуби търпение да ме чака и каза: "Хайде, изяж ги тези ученици, щом не си знаят урока!" 

Здравейте! Още помня първия учебен ден на моите близначки! Ето и нашата история. Дойде дългоочаквания миг за моите две момичета. Пременени и с букети се нареждат сред своите съученици и при своята учителка. Тъкмо да направи приветствие директора на училището и заваля. Бързо учителката, за да скрие децата от дъжда ги повежда към вратите на училището. Едната близначка тръгва с класа си, а другата в суматохата изостава. Там я хваща за ръка друго дете и я повежда към класната стая. И какво става, едната близначка влиза в 1-ви А клас, а другата в 1-ви Б клас. Едва когато учителката започва да представя децата и да ги запознава едно с друго, моето момиче се оказва, че не е в тоя клас и бързо учителката го завежда при сестричката му. В другият клас пък моето момиче задава въпрос на учителката си:-Г-жо, къде е сестричката ми? Нещата бързо се оправят, но спомена  от първия учебен ден завинаги ще остане в мен, децата ми и госпожите на тогавашните първи класове.