- Публикувана: 25 авг. 2015, 18:15 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2015, 14:20 ч.
По какъв начин се справяте с тревожните разтройства
Много упорити състояния. Ако им се поддаваш и ги храниш така да се каже става по-зле. Най-лесно и ефикасно според мен е това по време на някаква подобна криза да си кажеш, че това са само някакви физически симптоми и от тях не се умира. Поне до сега няма случай на умрял от паник атака или тревожност. Ще мине време и ще се успокоиш. Имала съм много панически атаки през живота си, роман мога да напиша. Никога не ми е било лесно да излизам от тях. Имала съм много спадове и върхове. При мен всичко започна да отшумява когато решихме с мъжа ми да имигрираме. Започнах да планирам, гледам какво що. Открехнах се за новия живот и разбрах първопричината за тези ми състояния, а именно-рутината, правенето на едно и също всеки ден,ако щеш и самата ни държава и т.н. Когато започнах да планирам и си представям новия ни живот мисля, не съм имала паника освен, когато трябваше да минавам едно интервю за работа в чужбина 
. И какво стана - по време на интервюто мениджъра дори ме похвали колко добре знам езика и колко е очарован от мен. И още повече се нахъсах, че повече няма да се поддавам на подобни състояния, а ще си живея живота и толкова. Да знаеш, помага 
.
. И какво стана - по време на интервюто мениджъра дори ме похвали колко добре знам езика и колко е очарован от мен. И още повече се нахъсах, че повече няма да се поддавам на подобни състояния, а ще си живея живота и толкова. Да знаеш, помага . 
С психотерапия
Сега, дори да ми се случи, е в лека степен и правя това
Сега, дори да ми се случи, е в лека степен и правя това
Най-лесно и ефикасно според мен е това по време на някаква подобна криза да си кажеш, че това са само някакви физически симптоми и от тях не се умира. Поне до сега няма случай на умрял от паник атака или тревожност.
С психотерапия
С психотерапия
Много ме беше страх/срам и т.н. в началото. Той започна да ме разпитва защо съм при него. Аз казах с 2 изречения и ревнах. Той ми даде 1 ролка тоалетна хартия и каза, че не е тук, за да ме успокоява, а за да работим по проблема. И така се започна всяка една дума да ми анализира, да ми задава 100 въпроса. В началото се изнервях, но после изкопа проблема. Имах едни натрапливи действия /но не мога така да ги кажа публично/, натрапливи мисли, ПА нямах, но имах силна тревожност.Той ми даде първият път една задача да свърша. Едвма се справих и след 7 дни се върнах горда при него. Очаквах похвала, ама не получих
Не мога да го обясня, този човек изкопа най-дълбоките ми мисли и страхове, извади ги и ги запрати в стената все едно.
Аз бях зле, отидох зле при него. Вече имах болки в тялото, тежест и болка в слабините, гадене, силно треперене и сърцебиене, страх от едни конкретни болести. Не, не е рак, от рака май не ме е страх.
Дива работа бях, но стана лесно, защото никога не съм пила лекарства като АД и т.н. Най-силното беше валидол и валериан, ама той само на котките май действаше
че ги събира около блока.Като ви казвам зле, разбирайте че нямах ориентация. Ставах сутрин плачейки и още в леглото все едно плувах и летях едновременно, пулса ми беше над 120, над 140, въздух нямах и плачех, плачех....Излизах за работа още в 06,30, за да не ме гледа синът ми и ММ. Излизах и в студа с кучетата пушех и чаках на спирката рейс, два, три. Те минаваха, аз не се качвах. Плачех, само това правех и мозъка ми блокира. Един ден обаче една приятелка ми го препоръча и аз отидох.
Момичета, проблема ми беше толкова назад във времето, толкова нелогичен според мен, че просто.....не знам.
А докато отида беше едно ходене по доктори 1 година почти. Над 1000 лв за изкледвания, а аз здрава по документи, а реално - парцал. Секс 6 месеца не правихме с ММ, аз нали рева нон-стоп, такива Коледи и празници - абсурд.
Но психото ми не знам какво направи. Говорихме адски много, къде по въпроса, къде - не.
Приех се като човек, като човек, който минава през труден етап в живота си, оставих го зад гърба си и както казва моята АГ /златна е
/ затворих вече страницата. Сега ако ми се случи писах какво правя, освен това псувам наум разбира се
Помага ми. До кога? Не зная. Знам само, че искам живота си, обичам го, обичам ММ, сина ни, мама, тати и брат ми На всеки ден се радвам и каквото е рекъл Бог, това ще стане. Да е жив и здрав моя психо и дъблок поклон пред уменията му. Поклон и пред мен
, че не започнах силните психолептици и тем подобни, които ми бяха дали. 
Nefertarri, много се радвам, че при теб е проработило. СКпомням си миналата година заедно бяхме в тоя ад. Имаш огромна промяна в сравнение с преди. Дай , Боже , като започна работа ще искам координати на твоя лекар. От тук нататък ти желая живот изпълнен с радости и без никакви ПР.
Иначе по темата - във филма на ПР и тревожността съм от около 2 години без малко. Дълго и широко е как започна всичко. Свързано е със здравето на сина ми. При мен е особенно обострена хипохондрията. Сега пролетта започнах Деанксит и бях една- две идеи по добре, но със спирането му съм във всекидневни ПА- Все още изход не съм намерила.
Иначе по темата - във филма на ПР и тревожността съм от около 2 години без малко. Дълго и широко е как започна всичко. Свързано е със здравето на сина ми. При мен е особенно обострена хипохондрията. Сега пролетта започнах Деанксит и бях една- две идеи по добре, но със спирането му съм във всекидневни ПА- Все още изход не съм намерила.
Свързано е със здравето на сина ми.
Не бях човек страхуващ се от болести. Не ми пукаше изобщо. Но голям страх брах от една двойна пневмония на сина ми. От там започна и манията за мерене на температурата. И наистина до ден днешен си поддържам едно 37-37.3 Така и не се разбра от какво е. Та какви ли не болести си предписвах. Обаче и сега при най малкото неразположение и изтръпвам.
Майките все се запускаме, а то без здрави майки няма щастливи деца 
Кими 
Всички съобщения си пазя от теб. На ЛС като поискаш ще ти дам номера на моя човек Промяна имам, да, има какво още да се желае, но в огромна степен май нещата са оладяни, едно 80 на 100 
Nefertarri, много се радвам, че при теб е проработило. СКпомням си миналата година заедно бяхме в тоя ад. Имаш огромна промяна в сравнение с преди. Дай , Боже , като започна работа ще искам координати на твоя лекар. От тук нататък ти желая живот изпълнен с радости и без никакви ПР.
Всички съобщения си пазя от теб. На ЛС като поискаш ще ти дам номера на моя човек Промяна имам, да, има какво още да се желае, но в огромна степен май нещата са оладяни, едно 80 на 100 Майките все се запускаме, а то без здрави майки няма щастливи деца Кими Всички съобщения си пазя от теб. На ЛС като поискаш ще ти дам номера на моя човек Промяна имам, да, има какво още да се желае, но в огромна степен май нещата са оладяни, едно 80 на 100
Nefertarri, много се радвам, че при теб е проработило. СКпомням си миналата година заедно бяхме в тоя ад. Имаш огромна промяна в сравнение с преди. Дай , Боже , като започна работа ще искам координати на твоя лекар. От тук нататък ти желая живот изпълнен с радости и без никакви ПР.
Всички съобщения си пазя от теб. На ЛС като поискаш ще ти дам номера на моя човек Промяна имам, да, има какво още да се желае, но в огромна степен май нещата са оладяни, едно 80 на 100 
Винаги съм си била такава. След края на една 4 годишна връзка започна и малко по-силно да се проявява, а най-много се засили след раждането на синът ми. Мерене на температура и прочие ми е до болка познато, както и висене пред кабинети. 
Винаги са ми казвали, ти си само на 20+, живей си живота. Ами живея го, ама...все си мисля за неща, които съм сигурна, че околните на моята възраст не мислят и ми става тъпо за мен си. Сега се вманиачих по теглото си. Отслабнах с 20 кг, но имам още малко от бременността останали. Сега като прочетох темата се сетих за тревожността, страховете... Ами тях ги няма. Минали са. Поне отдавна не са идвали де. Мен ми трябва цел, идея, по която да мисля, да работя, да ми занимава времето. Детето прохожда сега, плюс диетите и спорта. Това ми помага!
Винаги са ми казвали, ти си само на 20+, живей си живота. Ами живея го, ама...все си мисля за неща, които съм сигурна, че околните на моята възраст не мислят и ми става тъпо за мен си. Сега се вманиачих по теглото си. Отслабнах с 20 кг, но имам още малко от бременността останали. Сега като прочетох темата се сетих за тревожността, страховете... Ами тях ги няма. Минали са. Поне отдавна не са идвали де. Мен ми трябва цел, идея, по която да мисля, да работя, да ми занимава времето. Детето прохожда сега, плюс диетите и спорта. Това ми помага! 
С психотерапия
Много ме беше страх/срам и т.н. в началото. Той започна да ме разпитва защо съм при него. Аз казах с 2 изречения и ревнах. Той ми даде 1 ролка тоалетна хартия и каза, че не е тук, за да ме успокоява, а за да работим по проблема. И така се започна всяка една дума да ми анализира, да ми задава 100 въпроса. В началото се изнервях, но после изкопа проблема. Имах едни натрапливи действия /но не мога така да ги кажа публично/, натрапливи мисли, ПА нямах, но имах силна тревожност.Той ми даде първият път една задача да свърша. Едвма се справих и след 7 дни се върнах горда при него. Очаквах похвала, ама не получих
Не мога да го обясня, този човек изкопа най-дълбоките ми мисли и страхове, извади ги и ги запрати в стената все едно.
Аз бях зле, отидох зле при него. Вече имах болки в тялото, тежест и болка в слабините, гадене, силно треперене и сърцебиене, страх от едни конкретни болести. Не, не е рак, от рака май не ме е страх.
Дива работа бях, но стана лесно, защото никога не съм пила лекарства като АД и т.н. Най-силното беше валидол и валериан, ама той само на котките май действаше
че ги събира около блока.Като ви казвам зле, разбирайте че нямах ориентация. Ставах сутрин плачейки и още в леглото все едно плувах и летях едновременно, пулса ми беше над 120, над 140, въздух нямах и плачех, плачех....Излизах за работа още в 06,30, за да не ме гледа синът ми и ММ. Излизах и в студа с кучетата пушех и чаках на спирката рейс, два, три. Те минаваха, аз не се качвах. Плачех, само това правех и мозъка ми блокира. Един ден обаче една приятелка ми го препоръча и аз отидох.
Момичета, проблема ми беше толкова назад във времето, толкова нелогичен според мен, че просто.....не знам.
А докато отида беше едно ходене по доктори 1 година почти. Над 1000 лв за изкледвания, а аз здрава по документи, а реално - парцал. Секс 6 месеца не правихме с ММ, аз нали рева нон-стоп, такива Коледи и празници - абсурд.
Но психото ми не знам какво направи. Говорихме адски много, къде по въпроса, къде - не.
Приех се като човек, като човек, който минава през труден етап в живота си, оставих го зад гърба си и както казва моята АГ /златна е
/ затворих вече страницата. Сега ако ми се случи писах какво правя, освен това псувам наум разбира се
Помага ми. До кога? Не зная. Знам само, че искам живота си, обичам го, обичам ММ, сина ни, мама, тати и брат ми На всеки ден се радвам и каквото е рекъл Бог, това ще стане. Да е жив и здрав моя психо и дъблок поклон пред уменията му. Поклон и пред мен
, че не започнах силните психолептици и тем подобни, които ми бяха дали. Ще може ли на ЛС кординатите на този специалист
) Nefertari, и аз напоследък имам натрапливи мисли. То даже не са оформени мисли, а по-скоро страх, че може да се появят такива мисли. Наистина ли си си помогнала с психотерапия? Знам, че натрапливостите трудно се поддават на лечение и обикновено се борят с антидепресанти.
Ааааа, мен и от АД ме беше страх
То явно за това не ги почнах, беше ми изписан Коаксил и още едно. Не си права за терапията Психотерапия,цялостно излизане от проблема и дори еволюционно израстване спрямо социалния живот,с АД не стигнах до никъде!
Това е много, много вярно!
Първо да Благодаря за темата 
!
Nefertarri ,и аз се реда координати на лични на този лекар , ако е от София естествено
и много Благодаря предварително .
Аз не знам имам ли ПА или не , не знам какво ми е , но знам че не съм добре и ме е страх от болести особено от рак . АМАМ МНОГО МЕ Е СТРАХ !!! Ръчне ли ме боцне ли ме някъде почвам ...
Даа , знам за тези които не изпитват хипохондрия е чуждо и даже смешно , но искам да кажа от опит , че е ужасно ... много ужасно ... мислиш , мислиш , мислиш и пак стигаш до извода , че имаш симптоми и т. н
Страх ме е за децата , страх ме е за себе си , страх ме е за близките ми СТРАХ МЕ Е някои да не каже , че като мислиш може да предизвикаш !!!
Страх ме е от мислите вярно да не взема да си докарам нещо , защото мислите са по силни от мен и аз не мога да ги контролирам - за съжаление .
За протокола пия мента глог и валериан и от време на време дормиплант , но не виждам някакво особено спокойствие да имам , по скоро като изпия хапчето и се настройвам , че ще ми помогне , докато не ме ръчне някъде по тялото и пак се почва .
Спокойствието е дар !
п.п На анкетата не съм отговорила , защото не съм се справила още , а справя ли се ще отговоря с най голямо удоволствие !
!Nefertarri ,и аз се реда координати на лични на този лекар , ако е от София естествено
и много Благодаря предварително .
Аз не знам имам ли ПА или не , не знам какво ми е , но знам че не съм добре и ме е страх от болести особено от рак . АМАМ МНОГО МЕ Е СТРАХ !!! Ръчне ли ме боцне ли ме някъде почвам ...
Даа , знам за тези които не изпитват хипохондрия е чуждо и даже смешно , но искам да кажа от опит , че е ужасно ... много ужасно ... мислиш , мислиш , мислиш и пак стигаш до извода , че имаш симптоми и т. н
Страх ме е за децата , страх ме е за себе си , страх ме е за близките ми СТРАХ МЕ Е някои да не каже , че като мислиш може да предизвикаш !!!
Страх ме е от мислите вярно да не взема да си докарам нещо , защото мислите са по силни от мен и аз не мога да ги контролирам - за съжаление .
За протокола пия мента глог и валериан и от време на време дормиплант , но не виждам някакво особено спокойствие да имам , по скоро като изпия хапчето и се настройвам , че ще ми помогне , докато не ме ръчне някъде по тялото и пак се почва .
Спокойствието е дар !
п.п На анкетата не съм отговорила , защото не съм се справила още , а справя ли се ще отговоря с най голямо удоволствие !
С антидепресанти. Пия ги от години и се чувствам чудесно. Опитах това лято да ги спра и се сринах. От време на време ходя и при пси да си говорим.
С антидепресанти. Пия ги от години и се чувствам чудесно. Опитах това лято да ги спра и се сринах. От време на време ходя и при пси да си говорим.
Ланвексин и Флуанксол.
Д-р Терзийски е този, който посещавам.
С антидепресанти. Пия ги от години и се чувствам чудесно. Опитах това лято да ги спра и се сринах. От време на време ходя и при пси да си говорим.
Ланвексин и Флуанксол.
Д-р Терзийски е този, който посещавам.
. Лично мнение изказвам Предвид и голямата му репутация с измамите преди години.... )
Аз съм доволна. Това каква репутация има, при положение, че се чувствам добре въобще не ме интересува. С лекарствата които ми изписа нямам никакви оплаквания, дори не го посещавам за психотерапия, аз просто нямам нужда и проблеми, ходя веднъж, два пъти годишно само да видим дали дозата ми е добре. Просто при мен явно се получи и уцелихме правилните медикаменти.
Аз съм доволна. Това каква репутация има, при положение, че се чувствам добре въобще не ме интересува. С лекарствата които ми изписа нямам никакви оплаквания, дори не го посещавам за психотерапия, аз просто нямам нужда и проблеми, ходя веднъж, два пъти годишно само да видим дали дозата ми е добре. Просто при мен явно се получи и уцелихме правилните медикаменти.
Бихте ли ми дали координати на добър психиатър от София. Решила съм го вече да почвам АД. Днес много неща и страхове от миналото се върнаха с пълна сила. Не мога спокойно да се насладя на живота.
Кими, психиатър ли търсиш или терапевт?
Психолог-психотерапевт? Споделете от кого сте доволни и е имало резултат при вас. Аз мога да напиша от кого не съм доволна.
Напиши, хубаво е да кажеш и защо.
Аз ходих при две, от които не съм доволна. Едната беше за детето, преди година-две. Казва се Димитрина Проданова. Не съм доволна, защото по-голямата част от разговора, за който платихме доста се състоеше в това да ни разказва някакви истории, как нейни познати имали някакви случаи с които се били сблъсквали и какво били направили, или пък нейни истории за нейното дете. Честно аз като ида на психолог, очаквам нещо повече от това да си бъбрим все едно сме две майки в парка.
Някакви стратегии, някакви идеи, или поне да ни изслуша. Нито едно от трите не получих.
Втората ходих за мен. Не можах да взема почти думата от нея. Даниела Тахирова се казва. Разплаках се от безсилие, а тя ми говореше само как светът бил такъв, как съм приемала много лично нещата и разни други философствания. Демек въобще не ми влезе в положението и не ме разбра.
Мисля да приключа с опитите за свестен психотерапевт. Споделям с една приятелка, която ме разбира много по-добре, като ми се насъбере и е по-адекватна от всичките дето посетих. Пляс не си харча парите вече за проби. Бих отишла само чрез препоръка, като очакванията ми са за човек, който да ме изслуша, подкрепи и предложи адекватни решения и стратегии за справяне с положението, а не да ми обвинява и критикува.
Д-р Габриела Балева-средна работа-чувствах се като на гости при съседка, с която не успях да се почувствам в свои води...никаква помощ!!! След време Весела Николова-лъчезарна и с голямо желание да помогне, но по-скоро ми е мъчно да не я засегна, защото се стараеше, но без успех. Наскоро посетих Ваня Овчарова...само една среща с нея и не мога да дам отзиви...имаше и още двама...по-добре да пишем от кого сме доволни и как са помогнали. Орлин Баев е добър, но доста особен и ако не направиш каквото ти е казал-край със срещите...пък и в интернет има доста материали от него.
Д-р Габриела Балева-средна работа-чувствах се като на гости при съседка, с която не успях да се почувствам в свои води...никаква помощ!!! След време Весела Николова-лъчезарна и с голямо желание да помогне, но по-скоро ми е мъчно да не я засегна, защото се стараеше, но без успех. Наскоро посетих Ваня Овчарова...само една среща с нея и не мога да дам отзиви...имаше и още двама...по-добре да пишем от кого сме доволни и как са помогнали. Орлин Баев е добър, но доста особен и ако не направиш каквото ти е казал-край със срещите...пък и в интернет има доста материали от него.
)
Кими, психиатър ли търсиш или терапевт?
Както писах и в другата тема много се влоших тези дни. Една случка напълно ме срина и ме върна буквално в изходна позиция. Та сега не знам дали психиятър да посетя и да ме понаблъска малко с успокоителни или да си започна пак Деанксита докато се постабилизирам малко и съотвеитно да тръгна на работа, за да мога да си плащам психотерапията.
Предполагам е добра Севда Шенкова, но тарифата й е доста солена- 70 лв. Във фейсбукгрупата и на мен ми препоръчаха един много добър и успешно излекувал една жена(без имена да споменавам) за 2 или 3 пъти-по 50 лв. на сеанс...но аз като отидох-нищо общо с това, което очаквах.
Относно Деанксита - не е безобиден!!! http://www.lekar.bg/2014/10/18/%D0%B4%D0%B5%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%81%D0%B8%D1%82/
Относно Деанксита - не е безобиден!!! http://www.lekar.bg/2014/10/18/%D0%B4%D0%B5%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%81%D0%B8%D1%82/
Аз съм ходила на психотерапия при Силвия Кръстева. Разговора е като между приятелки. Обаче ако има нещо неприятно да ти казва не ти го спестява. На края на сеанса винаги дава съвети, нещо като заключение на срещата. На мен лично ми е много приятно. Кабинета и е на Попа. Прави сеанси и по скайп с хора от чужбина или други градове.
Привиква ли се към Деанксита?
Моят психиатър ми каза, че Деанксита е "нищо". Аз го пих при мен нямаше никакъв ефект. За всеки случай се консултирай с този, който ти го е изписал.
Здравейте!
Аз се самолекувам. Със самовнушение, овладявам ситуацията, като си представям, че вместо атака ми се случва нещо хубаво. Минаха 3 години докато намеря моят начин.
През цялото време симптомите ми се видоизменяха, което ми пречеше адекватно да се овладявам.
Започнаха със "хапка" в гърлото, страх да преглъщам, задавяне, прозяване. Мина ми след месец с деанксит.
Видоизмениха се с по-силно задушаване, отново не можех да преглъщам, като капак имах чувството, че не мога да мръдна, а главата ми би се откачила от раменете. След това вдигах температура без да има причина за нея. Вечерите заспивах със мисълта за смъртта и какво е да я изживееш. Често се появяваше страх от това да не полудея. Мислех си колко лошо би било да не можеш да си себе си отново. Защото по време на атака.. не се чувствам себе си. Ставам друга. Цялото нещастие е в мен, а дори не мога да говоря с хора, когато ми се случва.
След атаките, които включваха глава и шия, започнаха тези по надолу. Сърцебиене, което не минава с валидол или трудно дишане. Все едно мозъкът ми забравя, че му трябва кислород и от мен зависи да задвижа дробовете си. Което е адски трудно, защото и аз забравям как става... Всички думи, както знаете не могат да опишат дори и минималното чувство което изпитваш по време на атака..
Не всеки може да анализира ситуацията, в която се намира. Но аз се постарах да променя нещата, които не ми харесват в живота ми. Аз избягвам да чета форуми и книги, не съм ходила по доктори, разчитам на светоусещането си. За всеки случай преди около месец ходих на психиатър, който ми каза, че съм наясно със нещата и ме оставя да се справя сама, защото тревожността не се лекува с хапчета.
Ако имате лоши отношения във връзката си - прекратете ги.
Ако имате лоши приятели - отдалечете се.
Ако нещо не ви харесва - кажете го.
Ако не ви харесва работата ви - сменете я.
Ако имате проблеми с очите - идете на лекар.
Вътрешният ни свят зависи изключително много от външния. Зрението е предпоставка за атака.
Когато имате атака, помечтайте. Отпуснете се и си представете нещото от което имате нужда. Знам, че е трудно... и така на думи е лесно. Няма да стане от първият път, защото симптомите на всеки са различни.
Ако обичате животни, вземете си куче, коте, зайче... това е единственото което ми е помагало бързо. Вземете го и му дайте любов. Животното ви я връща. Любовта помага.
Въпреки, че нямате никакво желание за това, помолете някой около вас да ви хване за ръка. Физическият контакт е връзката ви към реалността. Заземява ви.
Ако ви е лошо и не може да станете от леглото намерете начин да правите нещо в легнало положение, което ви доставя удоволствие. Дори да е нещо което никога не сте си представяли, че можете да правите. Четене, рисуване, гледане на картинки в инстаграм, гледане на клипчета, които да ви вдъхновят.
За да се измъкнете трябва да имате воля. Няма да ви казвам да се стегнете, защото всички сме прекалено стегнати. Отпуснете се, настанете се удобно, представете си какво искате в живота ви и горе главата.
Май се поолях
Желая ви щастие
Аз се самолекувам. Със самовнушение, овладявам ситуацията, като си представям, че вместо атака ми се случва нещо хубаво. Минаха 3 години докато намеря моят начин.
През цялото време симптомите ми се видоизменяха, което ми пречеше адекватно да се овладявам.
Започнаха със "хапка" в гърлото, страх да преглъщам, задавяне, прозяване. Мина ми след месец с деанксит.
Видоизмениха се с по-силно задушаване, отново не можех да преглъщам, като капак имах чувството, че не мога да мръдна, а главата ми би се откачила от раменете. След това вдигах температура без да има причина за нея. Вечерите заспивах със мисълта за смъртта и какво е да я изживееш. Често се появяваше страх от това да не полудея. Мислех си колко лошо би било да не можеш да си себе си отново. Защото по време на атака.. не се чувствам себе си. Ставам друга. Цялото нещастие е в мен, а дори не мога да говоря с хора, когато ми се случва.
След атаките, които включваха глава и шия, започнаха тези по надолу. Сърцебиене, което не минава с валидол или трудно дишане. Все едно мозъкът ми забравя, че му трябва кислород и от мен зависи да задвижа дробовете си. Което е адски трудно, защото и аз забравям как става... Всички думи, както знаете не могат да опишат дори и минималното чувство което изпитваш по време на атака..
Не всеки може да анализира ситуацията, в която се намира. Но аз се постарах да променя нещата, които не ми харесват в живота ми. Аз избягвам да чета форуми и книги, не съм ходила по доктори, разчитам на светоусещането си. За всеки случай преди около месец ходих на психиатър, който ми каза, че съм наясно със нещата и ме оставя да се справя сама, защото тревожността не се лекува с хапчета.
Ако имате лоши отношения във връзката си - прекратете ги.
Ако имате лоши приятели - отдалечете се.
Ако нещо не ви харесва - кажете го.
Ако не ви харесва работата ви - сменете я.
Ако имате проблеми с очите - идете на лекар.
Вътрешният ни свят зависи изключително много от външния. Зрението е предпоставка за атака.
Когато имате атака, помечтайте. Отпуснете се и си представете нещото от което имате нужда. Знам, че е трудно... и така на думи е лесно. Няма да стане от първият път, защото симптомите на всеки са различни.
Ако обичате животни, вземете си куче, коте, зайче... това е единственото което ми е помагало бързо. Вземете го и му дайте любов. Животното ви я връща. Любовта помага.
Въпреки, че нямате никакво желание за това, помолете някой около вас да ви хване за ръка. Физическият контакт е връзката ви към реалността. Заземява ви.
Ако ви е лошо и не може да станете от леглото намерете начин да правите нещо в легнало положение, което ви доставя удоволствие. Дори да е нещо което никога не сте си представяли, че можете да правите. Четене, рисуване, гледане на картинки в инстаграм, гледане на клипчета, които да ви вдъхновят.
За да се измъкнете трябва да имате воля. Няма да ви казвам да се стегнете, защото всички сме прекалено стегнати. Отпуснете се, настанете се удобно, представете си какво искате в живота ви и горе главата.
Май се поолях
Желая ви щастие
Здравейте!
Аз се самолекувам. Със самовнушение, овладявам ситуацията, като си представям, че вместо атака ми се случва нещо хубаво. Минаха 3 години докато намеря моят начин.
През цялото време симптомите ми се видоизменяха, което ми пречеше адекватно да се овладявам.
Започнаха със "хапка" в гърлото, страх да преглъщам, задавяне, прозяване. Мина ми след месец с деанксит.
Видоизмениха се с по-силно задушаване, отново не можех да преглъщам, като капак имах чувството, че не мога да мръдна, а главата ми би се откачила от раменете. След това вдигах температура без да има причина за нея. Вечерите заспивах със мисълта за смъртта и какво е да я изживееш. Често се появяваше страх от това да не полудея. Мислех си колко лошо би било да не можеш да си себе си отново. Защото по време на атака.. не се чувствам себе си. Ставам друга. Цялото нещастие е в мен, а дори не мога да говоря с хора, когато ми се случва.
След атаките, които включваха глава и шия, започнаха тези по надолу. Сърцебиене, което не минава с валидол или трудно дишане. Все едно мозъкът ми забравя, че му трябва кислород и от мен зависи да задвижа дробовете си. Което е адски трудно, защото и аз забравям как става... Всички думи, както знаете не могат да опишат дори и минималното чувство което изпитваш по време на атака..
Не всеки може да анализира ситуацията, в която се намира. Но аз се постарах да променя нещата, които не ми харесват в живота ми. Аз избягвам да чета форуми и книги, не съм ходила по доктори, разчитам на светоусещането си. За всеки случай преди около месец ходих на психиатър, който ми каза, че съм наясно със нещата и ме оставя да се справя сама, защото тревожността не се лекува с хапчета.
Ако имате лоши отношения във връзката си - прекратете ги.
Ако имате лоши приятели - отдалечете се.
Ако нещо не ви харесва - кажете го.
Ако не ви харесва работата ви - сменете я.
Ако имате проблеми с очите - идете на лекар.
Вътрешният ни свят зависи изключително много от външния. Зрението е предпоставка за атака.
Когато имате атака, помечтайте. Отпуснете се и си представете нещото от което имате нужда. Знам, че е трудно... и така на думи е лесно. Няма да стане от първият път, защото симптомите на всеки са различни.
Ако обичате животни, вземете си куче, коте, зайче... това е единственото което ми е помагало бързо. Вземете го и му дайте любов. Животното ви я връща. Любовта помага.
Въпреки, че нямате никакво желание за това, помолете някой около вас да ви хване за ръка. Физическият контакт е връзката ви към реалността. Заземява ви.
Ако ви е лошо и не може да станете от леглото намерете начин да правите нещо в легнало положение, което ви доставя удоволствие. Дори да е нещо което никога не сте си представяли, че можете да правите. Четене, рисуване, гледане на картинки в инстаграм, гледане на клипчета, които да ви вдъхновят.
За да се измъкнете трябва да имате воля. Няма да ви казвам да се стегнете, защото всички сме прекалено стегнати. Отпуснете се, настанете се удобно, представете си какво искате в живота ви и горе главата.
Май се поолях
Желая ви щастие
Аз се самолекувам. Със самовнушение, овладявам ситуацията, като си представям, че вместо атака ми се случва нещо хубаво. Минаха 3 години докато намеря моят начин.
През цялото време симптомите ми се видоизменяха, което ми пречеше адекватно да се овладявам.
Започнаха със "хапка" в гърлото, страх да преглъщам, задавяне, прозяване. Мина ми след месец с деанксит.
Видоизмениха се с по-силно задушаване, отново не можех да преглъщам, като капак имах чувството, че не мога да мръдна, а главата ми би се откачила от раменете. След това вдигах температура без да има причина за нея. Вечерите заспивах със мисълта за смъртта и какво е да я изживееш. Често се появяваше страх от това да не полудея. Мислех си колко лошо би било да не можеш да си себе си отново. Защото по време на атака.. не се чувствам себе си. Ставам друга. Цялото нещастие е в мен, а дори не мога да говоря с хора, когато ми се случва.
След атаките, които включваха глава и шия, започнаха тези по надолу. Сърцебиене, което не минава с валидол или трудно дишане. Все едно мозъкът ми забравя, че му трябва кислород и от мен зависи да задвижа дробовете си. Което е адски трудно, защото и аз забравям как става... Всички думи, както знаете не могат да опишат дори и минималното чувство което изпитваш по време на атака..
Не всеки може да анализира ситуацията, в която се намира. Но аз се постарах да променя нещата, които не ми харесват в живота ми. Аз избягвам да чета форуми и книги, не съм ходила по доктори, разчитам на светоусещането си. За всеки случай преди около месец ходих на психиатър, който ми каза, че съм наясно със нещата и ме оставя да се справя сама, защото тревожността не се лекува с хапчета.
Ако имате лоши отношения във връзката си - прекратете ги.
Ако имате лоши приятели - отдалечете се.
Ако нещо не ви харесва - кажете го.
Ако не ви харесва работата ви - сменете я.
Ако имате проблеми с очите - идете на лекар.
Вътрешният ни свят зависи изключително много от външния. Зрението е предпоставка за атака.
Когато имате атака, помечтайте. Отпуснете се и си представете нещото от което имате нужда. Знам, че е трудно... и така на думи е лесно. Няма да стане от първият път, защото симптомите на всеки са различни.
Ако обичате животни, вземете си куче, коте, зайче... това е единственото което ми е помагало бързо. Вземете го и му дайте любов. Животното ви я връща. Любовта помага.
Въпреки, че нямате никакво желание за това, помолете някой около вас да ви хване за ръка. Физическият контакт е връзката ви към реалността. Заземява ви.
Ако ви е лошо и не може да станете от леглото намерете начин да правите нещо в легнало положение, което ви доставя удоволствие. Дори да е нещо което никога не сте си представяли, че можете да правите. Четене, рисуване, гледане на картинки в инстаграм, гледане на клипчета, които да ви вдъхновят.
За да се измъкнете трябва да имате воля. Няма да ви казвам да се стегнете, защото всички сме прекалено стегнати. Отпуснете се, настанете се удобно, представете си какво искате в живота ви и горе главата.
Май се поолях
Желая ви щастие
Здравейте!
Аз се самолекувам. Със самовнушение, овладявам ситуацията, като си представям, че вместо атака ми се случва нещо хубаво. Минаха 3 години докато намеря моят начин.
През цялото време симптомите ми се видоизменяха, което ми пречеше адекватно да се овладявам.
Започнаха със "хапка" в гърлото, страх да преглъщам, задавяне, прозяване. Мина ми след месец с деанксит.
Видоизмениха се с по-силно задушаване, отново не можех да преглъщам, като капак имах чувството, че не мога да мръдна, а главата ми би се откачила от раменете. След това вдигах температура без да има причина за нея. Вечерите заспивах със мисълта за смъртта и какво е да я изживееш. Често се появяваше страх от това да не полудея. Мислех си колко лошо би било да не можеш да си себе си отново. Защото по време на атака.. не се чувствам себе си. Ставам друга. Цялото нещастие е в мен, а дори не мога да говоря с хора, когато ми се случва.
След атаките, които включваха глава и шия, започнаха тези по надолу. Сърцебиене, което не минава с валидол или трудно дишане. Все едно мозъкът ми забравя, че му трябва кислород и от мен зависи да задвижа дробовете си. Което е адски трудно, защото и аз забравям как става... Всички думи, както знаете не могат да опишат дори и минималното чувство което изпитваш по време на атака..
Не всеки може да анализира ситуацията, в която се намира. Но аз се постарах да променя нещата, които не ми харесват в живота ми. Аз избягвам да чета форуми и книги, не съм ходила по доктори, разчитам на светоусещането си. За всеки случай преди около месец ходих на психиатър, който ми каза, че съм наясно със нещата и ме оставя да се справя сама, защото тревожността не се лекува с хапчета.
Ако имате лоши отношения във връзката си - прекратете ги.
Ако имате лоши приятели - отдалечете се.
Ако нещо не ви харесва - кажете го.
Ако не ви харесва работата ви - сменете я.
Ако имате проблеми с очите - идете на лекар.
Вътрешният ни свят зависи изключително много от външния. Зрението е предпоставка за атака.
Когато имате атака, помечтайте. Отпуснете се и си представете нещото от което имате нужда. Знам, че е трудно... и така на думи е лесно. Няма да стане от първият път, защото симптомите на всеки са различни.
Ако обичате животни, вземете си куче, коте, зайче... това е единственото което ми е помагало бързо. Вземете го и му дайте любов. Животното ви я връща. Любовта помага.
Въпреки, че нямате никакво желание за това, помолете някой около вас да ви хване за ръка. Физическият контакт е връзката ви към реалността. Заземява ви.
Ако ви е лошо и не може да станете от леглото намерете начин да правите нещо в легнало положение, което ви доставя удоволствие. Дори да е нещо което никога не сте си представяли, че можете да правите. Четене, рисуване, гледане на картинки в инстаграм, гледане на клипчета, които да ви вдъхновят.
За да се измъкнете трябва да имате воля. Няма да ви казвам да се стегнете, защото всички сме прекалено стегнати. Отпуснете се, настанете се удобно, представете си какво искате в живота ви и горе главата.
Май се поолях
Желая ви щастие
Аз се самолекувам. Със самовнушение, овладявам ситуацията, като си представям, че вместо атака ми се случва нещо хубаво. Минаха 3 години докато намеря моят начин.
През цялото време симптомите ми се видоизменяха, което ми пречеше адекватно да се овладявам.
Започнаха със "хапка" в гърлото, страх да преглъщам, задавяне, прозяване. Мина ми след месец с деанксит.
Видоизмениха се с по-силно задушаване, отново не можех да преглъщам, като капак имах чувството, че не мога да мръдна, а главата ми би се откачила от раменете. След това вдигах температура без да има причина за нея. Вечерите заспивах със мисълта за смъртта и какво е да я изживееш. Често се появяваше страх от това да не полудея. Мислех си колко лошо би било да не можеш да си себе си отново. Защото по време на атака.. не се чувствам себе си. Ставам друга. Цялото нещастие е в мен, а дори не мога да говоря с хора, когато ми се случва.
След атаките, които включваха глава и шия, започнаха тези по надолу. Сърцебиене, което не минава с валидол или трудно дишане. Все едно мозъкът ми забравя, че му трябва кислород и от мен зависи да задвижа дробовете си. Което е адски трудно, защото и аз забравям как става... Всички думи, както знаете не могат да опишат дори и минималното чувство което изпитваш по време на атака..
Не всеки може да анализира ситуацията, в която се намира. Но аз се постарах да променя нещата, които не ми харесват в живота ми. Аз избягвам да чета форуми и книги, не съм ходила по доктори, разчитам на светоусещането си. За всеки случай преди около месец ходих на психиатър, който ми каза, че съм наясно със нещата и ме оставя да се справя сама, защото тревожността не се лекува с хапчета.
Ако имате лоши отношения във връзката си - прекратете ги.
Ако имате лоши приятели - отдалечете се.
Ако нещо не ви харесва - кажете го.
Ако не ви харесва работата ви - сменете я.
Ако имате проблеми с очите - идете на лекар.
Вътрешният ни свят зависи изключително много от външния. Зрението е предпоставка за атака.
Когато имате атака, помечтайте. Отпуснете се и си представете нещото от което имате нужда. Знам, че е трудно... и така на думи е лесно. Няма да стане от първият път, защото симптомите на всеки са различни.
Ако обичате животни, вземете си куче, коте, зайче... това е единственото което ми е помагало бързо. Вземете го и му дайте любов. Животното ви я връща. Любовта помага.
Въпреки, че нямате никакво желание за това, помолете някой около вас да ви хване за ръка. Физическият контакт е връзката ви към реалността. Заземява ви.
Ако ви е лошо и не може да станете от леглото намерете начин да правите нещо в легнало положение, което ви доставя удоволствие. Дори да е нещо което никога не сте си представяли, че можете да правите. Четене, рисуване, гледане на картинки в инстаграм, гледане на клипчета, които да ви вдъхновят.
За да се измъкнете трябва да имате воля. Няма да ви казвам да се стегнете, защото всички сме прекалено стегнати. Отпуснете се, настанете се удобно, представете си какво искате в живота ви и горе главата.
Май се поолях
Желая ви щастие
Супер
Твоите насоки ми харесаха повече, отколкото на терапевтите, които посетих. благодаря.
Има нещо друго ,което мен ме озадачава
Анкетата е как се справихте?
А не как опитвате да се справите или как искате да се справите или как предпочитате и т.н
Хубаво би било ако тя се попълва от хора които НАИСТИНА СА СЕ СПРАВИЛИ за да ни помогнат на тези които сега избираме начин за да преодолеем тревожността , а не от хора които в момента опитват да се справят и отговарят с тяхното лично предпочитание !
Не знам дали се изказах правилно за да бъда добре разбрана , нищо лично кЪм никой , но ми се струва че всеки попълва предпочитания от него начин и как в момента се опитва да се справи , а не как се е справил вече с проблема на тревожността и страха .
Аз предпочитам терапия , но не знам дали ще помогне - това обаче е само предпочитание !
Анкетата е как се справихте?
А не как опитвате да се справите или как искате да се справите или как предпочитате и т.н
Хубаво би било ако тя се попълва от хора които НАИСТИНА СА СЕ СПРАВИЛИ за да ни помогнат на тези които сега избираме начин за да преодолеем тревожността , а не от хора които в момента опитват да се справят и отговарят с тяхното лично предпочитание !
Не знам дали се изказах правилно за да бъда добре разбрана , нищо лично кЪм никой , но ми се струва че всеки попълва предпочитания от него начин и как в момента се опитва да се справи , а не как се е справил вече с проблема на тревожността и страха . Аз предпочитам терапия , но не знам дали ще помогне - това обаче е само предпочитание !
Neli, много е хубаво,че си се справила сама, без хапчета, поздравления за което, значи определено си волева и силна!
Но аз се опитвам да си представя и на теория може би да, но на практика при атака - как да успееш да се накараш да (не) правиш нещо, като ти просто изгубваш контрол?! Като ми се случи, само хващам мъжа ми и айде да се разхождаме навън около блока. Гледаш си детето и любимите хора, но това не те успокоява. Да прегърнеш, да хванеш за ръка - нервен си. Думите "Спокойно" ти звучат фалшиво-измамно-невъзможни. Да вършиш нещо (миене на чинии, къпане, четене, писане) - не става. Да не вършиш нищо - пак не става! Да лежиш - абсурд. Да действаш нямаш енергия. В съзнанието ти е зациклила една мисъл, един ужас и трудно превключваш на друга, камо ли да се контролираш. Гледаш се в огледалото, опитваш се да се усмихнеш, ама..не помага.
Поне при мен така протича, не знам при вас как е. Някой има ли същите такива симптоми? Ужасното чувство, че може да полудееш?
Но аз се опитвам да си представя и на теория може би да, но на практика при атака - как да успееш да се накараш да (не) правиш нещо, като ти просто изгубваш контрол?! Като ми се случи, само хващам мъжа ми и айде да се разхождаме навън около блока. Гледаш си детето и любимите хора, но това не те успокоява. Да прегърнеш, да хванеш за ръка - нервен си. Думите "Спокойно" ти звучат фалшиво-измамно-невъзможни. Да вършиш нещо (миене на чинии, къпане, четене, писане) - не става. Да не вършиш нищо - пак не става! Да лежиш - абсурд. Да действаш нямаш енергия. В съзнанието ти е зациклила една мисъл, един ужас и трудно превключваш на друга, камо ли да се контролираш. Гледаш се в огледалото, опитваш се да се усмихнеш, ама..не помага.
Поне при мен така протича, не знам при вас как е. Някой има ли същите такива симптоми? Ужасното чувство, че може да полудееш?
Не бях човек страхуващ се от болести. Не ми пукаше изобщо. Но голям страх брах от една двойна пневмония на сина ми. От там започна и манията за мерене на температурата. И наистина до ден днешен си поддържам едно 37-37.3 Така и не се разбра от какво е. Та какви ли не болести си предписвах. Обаче и сега при най малкото неразположение и изтръпвам.
Я се стегни - 37 -37,5 не е кой знае каква температура - викат му субфебрилна температура - личния ми сблъсък
с нея - майка ми медицинско лице преди доста години нещо ме накара да си премеря температурата и установихме, че постоянно съм с 37 - 37 и малко. И като започна едно 6 месемно мъкнене по доктори и изследвания /при какви ли не светила на медицинската наука/ и всички казват, че нищо ми няма. Но майка / нали е в тази сфера/ твърди, че ми има нещо
/ръцете ми бяха като на някой наркоман - цялата надупчена от изследвания/ и в крайна сметка ми казаха че съм по-темпераментна и като се ядосам е вдигам "тази проклета" температура /хората вдигат кръвно - аз температура /. Мина извесно време заговорихме се с баба ми по този въпрос и жената /лека и пръс вече/ се обърна, усмихна се и каза - ох на баба аз вече 80 г съм с такава температура - виж ме здрава, права нищо ми няма 