- Публикувана: 25 авг. 2015, 18:15 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2015, 14:20 ч.
По какъв начин се справяте с тревожните разтройства
Кими, психиатър ли търсиш или терапевт?
Психолог-психотерапевт? Споделете от кого сте доволни и е имало резултат при вас. Аз мога да напиша от кого не съм доволна.
Напиши, хубаво е да кажеш и защо.
Аз ходих при две, от които не съм доволна. Едната беше за детето, преди година-две. Казва се Димитрина Проданова. Не съм доволна, защото по-голямата част от разговора, за който платихме доста се състоеше в това да ни разказва някакви истории, как нейни познати имали някакви случаи с които се били сблъсквали и какво били направили, или пък нейни истории за нейното дете. Честно аз като ида на психолог, очаквам нещо повече от това да си бъбрим все едно сме две майки в парка.
Някакви стратегии, някакви идеи, или поне да ни изслуша. Нито едно от трите не получих.
Втората ходих за мен. Не можах да взема почти думата от нея. Даниела Тахирова се казва. Разплаках се от безсилие, а тя ми говореше само как светът бил такъв, как съм приемала много лично нещата и разни други философствания. Демек въобще не ми влезе в положението и не ме разбра.
Мисля да приключа с опитите за свестен психотерапевт. Споделям с една приятелка, която ме разбира много по-добре, като ми се насъбере и е по-адекватна от всичките дето посетих. Пляс не си харча парите вече за проби. Бих отишла само чрез препоръка, като очакванията ми са за човек, който да ме изслуша, подкрепи и предложи адекватни решения и стратегии за справяне с положението, а не да ми обвинява и критикува.
Д-р Габриела Балева-средна работа-чувствах се като на гости при съседка, с която не успях да се почувствам в свои води...никаква помощ!!! След време Весела Николова-лъчезарна и с голямо желание да помогне, но по-скоро ми е мъчно да не я засегна, защото се стараеше, но без успех. Наскоро посетих Ваня Овчарова...само една среща с нея и не мога да дам отзиви...имаше и още двама...по-добре да пишем от кого сме доволни и как са помогнали. Орлин Баев е добър, но доста особен и ако не направиш каквото ти е казал-край със срещите...пък и в интернет има доста материали от него.
Д-р Габриела Балева-средна работа-чувствах се като на гости при съседка, с която не успях да се почувствам в свои води...никаква помощ!!! След време Весела Николова-лъчезарна и с голямо желание да помогне, но по-скоро ми е мъчно да не я засегна, защото се стараеше, но без успех. Наскоро посетих Ваня Овчарова...само една среща с нея и не мога да дам отзиви...имаше и още двама...по-добре да пишем от кого сме доволни и как са помогнали. Орлин Баев е добър, но доста особен и ако не направиш каквото ти е казал-край със срещите...пък и в интернет има доста материали от него.
) 
Кими, психиатър ли търсиш или терапевт?
Както писах и в другата тема много се влоших тези дни. Една случка напълно ме срина и ме върна буквално в изходна позиция. Та сега не знам дали психиятър да посетя и да ме понаблъска малко с успокоителни или да си започна пак Деанксита докато се постабилизирам малко и съотвеитно да тръгна на работа, за да мога да си плащам психотерапията.
Предполагам е добра Севда Шенкова, но тарифата й е доста солена- 70 лв. Във фейсбукгрупата и на мен ми препоръчаха един много добър и успешно излекувал една жена(без имена да споменавам) за 2 или 3 пъти-по 50 лв. на сеанс...но аз като отидох-нищо общо с това, което очаквах.
Относно Деанксита - не е безобиден!!! http://www.lekar.bg/2014/10/18/%D0%B4%D0%B5%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%81%D0%B8%D1%82/
Относно Деанксита - не е безобиден!!! http://www.lekar.bg/2014/10/18/%D0%B4%D0%B5%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%81%D0%B8%D1%82/
Аз съм ходила на психотерапия при Силвия Кръстева. Разговора е като между приятелки. Обаче ако има нещо неприятно да ти казва не ти го спестява. На края на сеанса винаги дава съвети, нещо като заключение на срещата. На мен лично ми е много приятно. Кабинета и е на Попа. Прави сеанси и по скайп с хора от чужбина или други градове.
Привиква ли се към Деанксита?
Моят психиатър ми каза, че Деанксита е "нищо". Аз го пих при мен нямаше никакъв ефект. За всеки случай се консултирай с този, който ти го е изписал.
Здравейте!
Аз се самолекувам. Със самовнушение, овладявам ситуацията, като си представям, че вместо атака ми се случва нещо хубаво. Минаха 3 години докато намеря моят начин.
През цялото време симптомите ми се видоизменяха, което ми пречеше адекватно да се овладявам.
Започнаха със "хапка" в гърлото, страх да преглъщам, задавяне, прозяване. Мина ми след месец с деанксит.
Видоизмениха се с по-силно задушаване, отново не можех да преглъщам, като капак имах чувството, че не мога да мръдна, а главата ми би се откачила от раменете. След това вдигах температура без да има причина за нея. Вечерите заспивах със мисълта за смъртта и какво е да я изживееш. Често се появяваше страх от това да не полудея. Мислех си колко лошо би било да не можеш да си себе си отново. Защото по време на атака.. не се чувствам себе си. Ставам друга. Цялото нещастие е в мен, а дори не мога да говоря с хора, когато ми се случва.
След атаките, които включваха глава и шия, започнаха тези по надолу. Сърцебиене, което не минава с валидол или трудно дишане. Все едно мозъкът ми забравя, че му трябва кислород и от мен зависи да задвижа дробовете си. Което е адски трудно, защото и аз забравям как става... Всички думи, както знаете не могат да опишат дори и минималното чувство което изпитваш по време на атака..
Не всеки може да анализира ситуацията, в която се намира. Но аз се постарах да променя нещата, които не ми харесват в живота ми. Аз избягвам да чета форуми и книги, не съм ходила по доктори, разчитам на светоусещането си. За всеки случай преди около месец ходих на психиатър, който ми каза, че съм наясно със нещата и ме оставя да се справя сама, защото тревожността не се лекува с хапчета.
Ако имате лоши отношения във връзката си - прекратете ги.
Ако имате лоши приятели - отдалечете се.
Ако нещо не ви харесва - кажете го.
Ако не ви харесва работата ви - сменете я.
Ако имате проблеми с очите - идете на лекар.
Вътрешният ни свят зависи изключително много от външния. Зрението е предпоставка за атака.
Когато имате атака, помечтайте. Отпуснете се и си представете нещото от което имате нужда. Знам, че е трудно... и така на думи е лесно. Няма да стане от първият път, защото симптомите на всеки са различни.
Ако обичате животни, вземете си куче, коте, зайче... това е единственото което ми е помагало бързо. Вземете го и му дайте любов. Животното ви я връща. Любовта помага.
Въпреки, че нямате никакво желание за това, помолете някой около вас да ви хване за ръка. Физическият контакт е връзката ви към реалността. Заземява ви.
Ако ви е лошо и не може да станете от леглото намерете начин да правите нещо в легнало положение, което ви доставя удоволствие. Дори да е нещо което никога не сте си представяли, че можете да правите. Четене, рисуване, гледане на картинки в инстаграм, гледане на клипчета, които да ви вдъхновят.
За да се измъкнете трябва да имате воля. Няма да ви казвам да се стегнете, защото всички сме прекалено стегнати. Отпуснете се, настанете се удобно, представете си какво искате в живота ви и горе главата.
Май се поолях
Желая ви щастие
Аз се самолекувам. Със самовнушение, овладявам ситуацията, като си представям, че вместо атака ми се случва нещо хубаво. Минаха 3 години докато намеря моят начин.
През цялото време симптомите ми се видоизменяха, което ми пречеше адекватно да се овладявам.
Започнаха със "хапка" в гърлото, страх да преглъщам, задавяне, прозяване. Мина ми след месец с деанксит.
Видоизмениха се с по-силно задушаване, отново не можех да преглъщам, като капак имах чувството, че не мога да мръдна, а главата ми би се откачила от раменете. След това вдигах температура без да има причина за нея. Вечерите заспивах със мисълта за смъртта и какво е да я изживееш. Често се появяваше страх от това да не полудея. Мислех си колко лошо би било да не можеш да си себе си отново. Защото по време на атака.. не се чувствам себе си. Ставам друга. Цялото нещастие е в мен, а дори не мога да говоря с хора, когато ми се случва.
След атаките, които включваха глава и шия, започнаха тези по надолу. Сърцебиене, което не минава с валидол или трудно дишане. Все едно мозъкът ми забравя, че му трябва кислород и от мен зависи да задвижа дробовете си. Което е адски трудно, защото и аз забравям как става... Всички думи, както знаете не могат да опишат дори и минималното чувство което изпитваш по време на атака..
Не всеки може да анализира ситуацията, в която се намира. Но аз се постарах да променя нещата, които не ми харесват в живота ми. Аз избягвам да чета форуми и книги, не съм ходила по доктори, разчитам на светоусещането си. За всеки случай преди около месец ходих на психиатър, който ми каза, че съм наясно със нещата и ме оставя да се справя сама, защото тревожността не се лекува с хапчета.
Ако имате лоши отношения във връзката си - прекратете ги.
Ако имате лоши приятели - отдалечете се.
Ако нещо не ви харесва - кажете го.
Ако не ви харесва работата ви - сменете я.
Ако имате проблеми с очите - идете на лекар.
Вътрешният ни свят зависи изключително много от външния. Зрението е предпоставка за атака.
Когато имате атака, помечтайте. Отпуснете се и си представете нещото от което имате нужда. Знам, че е трудно... и така на думи е лесно. Няма да стане от първият път, защото симптомите на всеки са различни.
Ако обичате животни, вземете си куче, коте, зайче... това е единственото което ми е помагало бързо. Вземете го и му дайте любов. Животното ви я връща. Любовта помага.
Въпреки, че нямате никакво желание за това, помолете някой около вас да ви хване за ръка. Физическият контакт е връзката ви към реалността. Заземява ви.
Ако ви е лошо и не може да станете от леглото намерете начин да правите нещо в легнало положение, което ви доставя удоволствие. Дори да е нещо което никога не сте си представяли, че можете да правите. Четене, рисуване, гледане на картинки в инстаграм, гледане на клипчета, които да ви вдъхновят.
За да се измъкнете трябва да имате воля. Няма да ви казвам да се стегнете, защото всички сме прекалено стегнати. Отпуснете се, настанете се удобно, представете си какво искате в живота ви и горе главата.
Май се поолях
Желая ви щастие
Здравейте!
Аз се самолекувам. Със самовнушение, овладявам ситуацията, като си представям, че вместо атака ми се случва нещо хубаво. Минаха 3 години докато намеря моят начин.
През цялото време симптомите ми се видоизменяха, което ми пречеше адекватно да се овладявам.
Започнаха със "хапка" в гърлото, страх да преглъщам, задавяне, прозяване. Мина ми след месец с деанксит.
Видоизмениха се с по-силно задушаване, отново не можех да преглъщам, като капак имах чувството, че не мога да мръдна, а главата ми би се откачила от раменете. След това вдигах температура без да има причина за нея. Вечерите заспивах със мисълта за смъртта и какво е да я изживееш. Често се появяваше страх от това да не полудея. Мислех си колко лошо би било да не можеш да си себе си отново. Защото по време на атака.. не се чувствам себе си. Ставам друга. Цялото нещастие е в мен, а дори не мога да говоря с хора, когато ми се случва.
След атаките, които включваха глава и шия, започнаха тези по надолу. Сърцебиене, което не минава с валидол или трудно дишане. Все едно мозъкът ми забравя, че му трябва кислород и от мен зависи да задвижа дробовете си. Което е адски трудно, защото и аз забравям как става... Всички думи, както знаете не могат да опишат дори и минималното чувство което изпитваш по време на атака..
Не всеки може да анализира ситуацията, в която се намира. Но аз се постарах да променя нещата, които не ми харесват в живота ми. Аз избягвам да чета форуми и книги, не съм ходила по доктори, разчитам на светоусещането си. За всеки случай преди около месец ходих на психиатър, който ми каза, че съм наясно със нещата и ме оставя да се справя сама, защото тревожността не се лекува с хапчета.
Ако имате лоши отношения във връзката си - прекратете ги.
Ако имате лоши приятели - отдалечете се.
Ако нещо не ви харесва - кажете го.
Ако не ви харесва работата ви - сменете я.
Ако имате проблеми с очите - идете на лекар.
Вътрешният ни свят зависи изключително много от външния. Зрението е предпоставка за атака.
Когато имате атака, помечтайте. Отпуснете се и си представете нещото от което имате нужда. Знам, че е трудно... и така на думи е лесно. Няма да стане от първият път, защото симптомите на всеки са различни.
Ако обичате животни, вземете си куче, коте, зайче... това е единственото което ми е помагало бързо. Вземете го и му дайте любов. Животното ви я връща. Любовта помага.
Въпреки, че нямате никакво желание за това, помолете някой около вас да ви хване за ръка. Физическият контакт е връзката ви към реалността. Заземява ви.
Ако ви е лошо и не може да станете от леглото намерете начин да правите нещо в легнало положение, което ви доставя удоволствие. Дори да е нещо което никога не сте си представяли, че можете да правите. Четене, рисуване, гледане на картинки в инстаграм, гледане на клипчета, които да ви вдъхновят.
За да се измъкнете трябва да имате воля. Няма да ви казвам да се стегнете, защото всички сме прекалено стегнати. Отпуснете се, настанете се удобно, представете си какво искате в живота ви и горе главата.
Май се поолях
Желая ви щастие
Аз се самолекувам. Със самовнушение, овладявам ситуацията, като си представям, че вместо атака ми се случва нещо хубаво. Минаха 3 години докато намеря моят начин.
През цялото време симптомите ми се видоизменяха, което ми пречеше адекватно да се овладявам.
Започнаха със "хапка" в гърлото, страх да преглъщам, задавяне, прозяване. Мина ми след месец с деанксит.
Видоизмениха се с по-силно задушаване, отново не можех да преглъщам, като капак имах чувството, че не мога да мръдна, а главата ми би се откачила от раменете. След това вдигах температура без да има причина за нея. Вечерите заспивах със мисълта за смъртта и какво е да я изживееш. Често се появяваше страх от това да не полудея. Мислех си колко лошо би било да не можеш да си себе си отново. Защото по време на атака.. не се чувствам себе си. Ставам друга. Цялото нещастие е в мен, а дори не мога да говоря с хора, когато ми се случва.
След атаките, които включваха глава и шия, започнаха тези по надолу. Сърцебиене, което не минава с валидол или трудно дишане. Все едно мозъкът ми забравя, че му трябва кислород и от мен зависи да задвижа дробовете си. Което е адски трудно, защото и аз забравям как става... Всички думи, както знаете не могат да опишат дори и минималното чувство което изпитваш по време на атака..
Не всеки може да анализира ситуацията, в която се намира. Но аз се постарах да променя нещата, които не ми харесват в живота ми. Аз избягвам да чета форуми и книги, не съм ходила по доктори, разчитам на светоусещането си. За всеки случай преди около месец ходих на психиатър, който ми каза, че съм наясно със нещата и ме оставя да се справя сама, защото тревожността не се лекува с хапчета.
Ако имате лоши отношения във връзката си - прекратете ги.
Ако имате лоши приятели - отдалечете се.
Ако нещо не ви харесва - кажете го.
Ако не ви харесва работата ви - сменете я.
Ако имате проблеми с очите - идете на лекар.
Вътрешният ни свят зависи изключително много от външния. Зрението е предпоставка за атака.
Когато имате атака, помечтайте. Отпуснете се и си представете нещото от което имате нужда. Знам, че е трудно... и така на думи е лесно. Няма да стане от първият път, защото симптомите на всеки са различни.
Ако обичате животни, вземете си куче, коте, зайче... това е единственото което ми е помагало бързо. Вземете го и му дайте любов. Животното ви я връща. Любовта помага.
Въпреки, че нямате никакво желание за това, помолете някой около вас да ви хване за ръка. Физическият контакт е връзката ви към реалността. Заземява ви.
Ако ви е лошо и не може да станете от леглото намерете начин да правите нещо в легнало положение, което ви доставя удоволствие. Дори да е нещо което никога не сте си представяли, че можете да правите. Четене, рисуване, гледане на картинки в инстаграм, гледане на клипчета, които да ви вдъхновят.
За да се измъкнете трябва да имате воля. Няма да ви казвам да се стегнете, защото всички сме прекалено стегнати. Отпуснете се, настанете се удобно, представете си какво искате в живота ви и горе главата.
Май се поолях
Желая ви щастие