По какъв начин се справяте с тревожните разтройства

Не се боря. Приела съм, че съм такава, по-емоционална. Като усетя, че съм навита като пружина, че съм изнервена или притеснена, пия един Невропан /мента, глог и валериан/. Колкото повече се съсредоточаваш върху проблема, по-зле става.

Много упорити състояния. Ако им се поддаваш и ги храниш така да се каже става по-зле. Най-лесно и ефикасно според мен е това по време на някаква подобна криза да си кажеш, че това са само някакви физически симптоми и от тях не се умира. Поне до сега няма случай на умрял от паник атака или тревожност. Ще мине време и ще се успокоиш. Имала съм много панически атаки през живота си, роман мога да напиша. Никога не ми е било лесно да излизам от тях. Имала съм много спадове и върхове. При мен всичко започна да отшумява когато решихме с мъжа ми да имигрираме. Започнах да планирам, гледам какво що. Открехнах се за новия живот и разбрах първопричината за тези ми състояния, а именно-рутината, правенето на едно и също всеки ден,ако щеш и самата ни държава и т.н. Когато започнах да планирам и си представям новия ни живот мисля, не съм имала паника освен, когато трябваше да минавам едно интервю за работа в чужбина  . И какво стана - по време на интервюто мениджъра дори ме похвали колко добре знам езика и колко е очарован от мен. И още повече се нахъсах, че повече няма да се поддавам на подобни състояния, а ще си живея живота и толкова. Да знаеш, помага   .

Йога  Рядко я практикувам,но точно в такива състояния се сещам и започвам. Успокоява ме

А какви билки използвате? Препоръка за жълт кантарион? Много фирми и се чудя кое да взема, става въпрос за тревожност, депресия...

Никак.
Изчаквам да мине паник атаката.
Забелязала съм, че ако съм съсредоточена в някаква цела, ПА се появяват рядко и минават по - леко.
В анкетата ти няма отговор никак.

С психотерапия 
Сега, дори да ми се случи, е в лека степен и правя това
 

Може ли да споделиш какво представлява психотерапията?

Като начало 50 лв на час  Много ме беше страх/срам и т.н. в началото. Той започна да ме разпитва защо съм при него. Аз казах с 2 изречения и ревнах. Той ми даде 1 ролка тоалетна хартия и каза, че не е тук, за да ме успокоява, а за да работим по проблема. И така се започна всяка една дума да ми анализира, да ми задава 100 въпроса. В началото се изнервях, но после изкопа проблема. Имах едни натрапливи действия /но не мога така да ги кажа публично/, натрапливи мисли, ПА нямах, но имах силна тревожност.
Той ми даде първият път една задача да свърша. Едвма се справих и след 7 дни се върнах горда при него. Очаквах похвала, ама не получих 
Не мога да го обясня, този човек изкопа най-дълбоките ми мисли и страхове, извади ги и ги запрати в стената все едно.
Аз бях зле, отидох зле при него. Вече имах болки в тялото, тежест и болка в слабините, гадене, силно треперене и сърцебиене, страх от едни конкретни болести. Не, не е рак, от рака май не ме е страх.
Дива работа бях, но стана лесно, защото никога не съм пила лекарства като АД и т.н. Най-силното беше валидол и валериан, ама той само на котките май действаше  че ги събира около блока.
Като ви казвам зле, разбирайте че нямах ориентация. Ставах сутрин плачейки и още в леглото все едно плувах и летях едновременно, пулса ми беше над 120, над 140, въздух нямах и плачех, плачех....Излизах за работа още в 06,30, за да не ме гледа синът ми и ММ. Излизах и в студа с кучетата пушех и чаках на спирката рейс, два, три. Те минаваха, аз не се качвах. Плачех, само това правех и мозъка ми блокира. Един ден обаче една приятелка ми го препоръча и аз отидох.
Момичета, проблема ми беше толкова назад във времето, толкова нелогичен според мен, че просто.....не знам.
А докато отида беше едно ходене по доктори 1 година почти. Над 1000 лв за изкледвания, а аз здрава по документи, а реално - парцал. Секс 6 месеца не правихме с ММ, аз нали рева нон-стоп, такива Коледи и празници - абсурд.
Но психото ми не знам какво направи. Говорихме адски много, къде по въпроса, къде - не.
Приех се като човек, като човек, който минава през труден етап в живота си, оставих го зад гърба си и както казва моята АГ /златна е / затворих вече страницата.
Сега ако ми се случи писах какво правя, освен това псувам наум разбира се  Помага ми. До кога? Не зная. Знам само, че искам живота си, обичам го, обичам ММ, сина ни, мама, тати и брат ми  На всеки ден се радвам и каквото е рекъл Бог, това ще стане.
Да е жив и здрав моя психо и дъблок поклон пред уменията му. Поклон и пред мен  , че не започнах силните психолептици и тем подобни, които ми бяха дали.

Не се справям. Отшуми и после се завръща, с пълна сила.

Nefertarri, много се радвам, че при теб е проработило. СКпомням си миналата година заедно бяхме в тоя ад. Имаш огромна промяна в сравнение с преди. Дай , Боже , като започна работа ще искам координати на твоя лекар. От тук нататък ти желая живот изпълнен с радости и без никакви ПР.

Иначе по темата - във филма на ПР и тревожността съм от около 2 години без малко. Дълго и широко е как започна всичко. Свързано е със здравето на сина ми. При мен е особенно обострена хипохондрията. Сега пролетта започнах Деанксит и бях една- две идеи по добре, но със спирането му съм във всекидневни ПА- Все още изход не съм намерила.

Е, тогава най-боли. И при мен е свързано с детето. Минавала съм през какви ли не перипетии, обаче откакто се появиха и проблеми с детето, се сринах с гръм и трясък. Довърши ме.

Не бях човек страхуващ се от болести. Не ми пукаше изобщо. Но голям страх брах от една двойна пневмония на сина ми. От там започна и манията за мерене на температурата. И наистина до ден днешен си поддържам едно 37-37.3 Така и не се разбра от какво е. Та какви ли не болести си предписвах. Обаче и сега при най малкото неразположение и изтръпвам.

Майките все се запускаме, а то без здрави майки няма щастливи деца  Кими   Всички съобщения си пазя от теб. На ЛС като поискаш ще ти дам номера на моя човек   Промяна имам, да, има какво още да се желае, но в огромна степен май нещата са оладяни, едно 80 на 100  

Много се радвам за теб. Два месеца ходя при терапевт и да съм честна състоянието ми се скапа доста повече. Сега съм в чуденка какво да правя. На легло съм безсилна да стана, да остана сама, да се храня и незнам да посегна към АД пак да се посъвзема или... в голямо чудене съм. Нямам ПА, а още от ставането една депресия, която продължава почти през целия ден. Безсилна съм през целия ден, отпаднала, отчаяна...