По какъв начин се справяте с тревожните разтройства

Здравейте!
Аз се самолекувам. Със самовнушение, овладявам ситуацията, като си представям, че вместо атака ми се случва нещо хубаво. Минаха 3 години докато намеря моят начин.
През цялото време симптомите ми се видоизменяха, което ми пречеше адекватно да се овладявам.
Започнаха със "хапка" в гърлото, страх да преглъщам, задавяне, прозяване. Мина ми след месец с деанксит.
Видоизмениха се с по-силно задушаване, отново не можех да преглъщам, като капак имах чувството, че не мога да мръдна, а главата ми би се откачила от раменете. След това вдигах температура без да има причина за нея. Вечерите заспивах със мисълта за смъртта и какво е да я изживееш. Често се появяваше страх от това да не полудея. Мислех си колко лошо би било да не можеш да си себе си отново. Защото по време на атака.. не се чувствам себе си. Ставам друга. Цялото нещастие е в мен, а дори не мога да говоря с хора, когато ми се случва.
След атаките, които включваха глава и шия, започнаха тези по надолу. Сърцебиене, което не минава с валидол или трудно дишане. Все едно мозъкът ми забравя, че му трябва кислород и от мен зависи да задвижа дробовете си. Което е адски трудно, защото и аз забравям как става... Всички думи, както знаете не могат да опишат дори и минималното чувство което изпитваш по време на атака..

Не всеки може да анализира ситуацията, в която се намира. Но аз се постарах да променя нещата, които не ми харесват в живота ми. Аз избягвам да чета форуми и книги, не съм ходила по доктори, разчитам на светоусещането си. За всеки случай преди около месец ходих на психиатър, който ми каза, че съм наясно със нещата и ме оставя да се справя сама, защото тревожността не се лекува с хапчета.

Ако имате лоши отношения във връзката си - прекратете ги.
Ако имате лоши приятели - отдалечете се.
Ако нещо не ви харесва - кажете го.
Ако не ви харесва работата ви - сменете я.
Ако имате проблеми с очите - идете на лекар.
Вътрешният ни свят зависи изключително много от външния. Зрението е предпоставка за атака.
Когато имате атака, помечтайте. Отпуснете се и си представете нещото от което имате нужда. Знам, че е трудно... и така на думи е лесно. Няма да стане от първият път, защото симптомите на всеки са различни.

Ако обичате животни, вземете си куче, коте, зайче... това е единственото което ми е помагало бързо. Вземете го и му дайте любов. Животното ви я връща. Любовта помага.
Въпреки, че нямате никакво желание за това, помолете някой около вас да ви хване за ръка. Физическият контакт е връзката ви към реалността. Заземява ви.
Ако ви е лошо и не може да станете от леглото намерете начин да правите нещо в легнало положение, което ви доставя удоволствие. Дори да е нещо което никога не сте си представяли, че можете да правите. Четене, рисуване, гледане на картинки в инстаграм, гледане на клипчета, които да ви вдъхновят.
За да се измъкнете трябва да имате воля. Няма да ви казвам да се стегнете, защото всички сме прекалено стегнати. Отпуснете се, настанете се удобно, представете си какво искате в живота ви и горе главата.
Май се поолях
Желая ви щастие 

Не бях човек страхуващ се от болести. Не ми пукаше изобщо. Но голям страх брах от една двойна пневмония на сина ми. От там започна и манията за мерене на температурата. И наистина до ден днешен си поддържам едно 37-37.3 Така и не се разбра от какво е. Та какви ли не болести си предписвах. Обаче и сега при най малкото неразположение и изтръпвам.