Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Постоянна тревожност

  • 1 042
  • 13
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 102
Здравейте,

Какво можете да ми препоръчате да направя или приемам за постоянна тревожност?
Тревожността не е чак безпричинна. Обикновено се притеснявам за неща от ежедневието, които не е изключено да се случат, като например да не се разболее детето, родителите, кучето,  да не ми се провали някакъв план. Ако пък някой е нещо болен, да не се окаже нещо тежко. Или пък ако ми се промени заради нещо плана за деня, изпадам в  паника. Като цяло общото ми настроение напоследък е доста унило, като се редува с някакви моментни приливи на енергия, обаче трябва малко, за да се върна пак на ниво тюхкане и тревоги.
Това, което забелязвам е, че за дребни проблеми изпитвам голямо притеснение, което прераства във физически дискомфорт. Нямам чак паник атаки, но ми е напрегнато, свива ме стомах, мисля си и се втелявам, като закопавам по темата, вместо да си гледам задълженията и зациклям, разсейвам се и все въртя около въпросния проблем. Като се успокоя за даденото нещо, се появява ново, за което да се притеснявам и така...до безкрайност.
Днес направо ми го каза в прав текс мъжа ми, че не помни от доста време насам аз да не съм се притеснявала за нещо.
Усещам, че за свое добро и това на близките си, трябва да започна работа върху себе си, но не знам откъде да започна. Пробвала съм мента глог и валериан, но не съм сигурна доколко ми помагат. Явно и със четива за самонавиване и мотивация имам краткотраен успех.

# 1
  • Terra incognita
  • Мнения: 10 207
Изследвала ли си щитовидна жлеза?

# 2
  • Мнения: 1 102
Ами допреди 2-3 години редовно ми пускаха изследвания на TSH заради ин-витро процедури, които правехме и тогава не е имало коментари, че не е в норма. А тя моята притеснителност си е от години. Само дето сега много чувствително я усещам и на физическо ниво. Може би тогава по-съм я приемала за нещо нормално, защото съм си мислела, че няма как да не се притеснявам за това ще имам ли деца итн. Но сега си давам сметка, че и тогава бях прекомерно притеснителна. На всеки преглед треперех като пред тежък изпит.

# 3
  • Terra incognita
  • Мнения: 10 207
Аз също страдам от прекалена тревожност, тревожа се постоянно и за всичко. На моменти съм и черногледа. Покрай Ковид бях изпаднала в някаква ужасна дупка. Мисля, че при мен роля изигра и понижената функция на щд.
Това, което ми помага е постоянната заетост и разходки на въздух.

# 4
  • Мнения: 44
Пробвайте консултация с психолог. Той ще ви помогне да видите, къде точно се корени проблема на тази постоянна тревожност. Може да откриете неща за себе си, за чието съществуване не сте подозирала. Насладете се на празниците, те са за това! Simple Smile

# 5
  • Мнения: 8 641
И според мен е добре да посетиш психотерапевт, щом тревожността ти се отразява и на физическо ниво.

# 6
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 450
Звучи ми като някакъв вид перфекционизъм това

# 7
  • SF
  • Мнения: 15 293
Трябва да се обърне внимание на тази повишена тревожност. Възможно е да се е активизирала и от стимулациите.
Аз също съм доста тревожна и се тревожа за всичко и за всеки.
Астрологията дава някои обяснения на тези състояния.

# 8
  • Мнения: 1 102
Не мисля, че съм перфекционист. Но някак усещам, че искам да мога да контролирам нещата и да си имам резервен вариант, в случай че не вървят нещата по план.
Esmee, къде мога да прочета какво казва астрологията?
Светъл Великден на всички!

# 9
  • SF
  • Мнения: 15 293
Ами в интернет, в книгите. Доста е общ въпросът и е тема за напреднали в материята. Нещата не опират до зодии.

# 10
  • Мнения: 1 649
Аз съм постоянно тревожна за децата си. Нещата започнаха с проблемната ми първа бременност, през която до края, имаше риск за детето ми. После се случиха някои неща с него, които направо  ме довършиха. Когато всичко запона да си идва на мястото, се отпуснах и рухнах. Известно време приемах успокоителни. Спрях ги, когато започнахме опити за второ дете. Въпреки че втората ми бременност беше безпроблемна, понеже бяха взети мерки, за да не се повторят усложненията, които имах при първата, в главата ми бяха все ужасни сценарии. Когато спрях да кърмя дъщеря си, пак започнах да пия успокоителни. Сутрин се събуждам със сърцебиене. Постоянно се вглеждам в децата си. Обичам ги повече от живота си, от всичко на света. Най- лекото неразположение при тях, ми къса сърцето. АД при мен не действат. Успокоителните ми помагат за няколко часа, колкото да започна деня, а после карам по инерция. Паник атаки нямам и никога не съм имала. Просто една постоянна тревожност за здравето на децата ми, която на моменти, ме парализира. Осъзнавам, че всичко е в главата ми, че не е реално, но все още, не успявам да го почувствам. Знам, че върна ли се на работа, значително ще се подобря, защото професията ми е силно поглъщаща вниманието. Няма да мисля само за болести. Тогава ще спра да пия каквото и да било. Познавам се добре в това отношение.
Иначе най- доброто решение при такава силна тревожност е да се посети психиатър, който да прецени нужни ли са медикаменти, както и да се започне терапия при психолог. Второто не е за мен, поне засега. Но при голяма част от хората, резултатът е поразително добър.
Понякога проблемът може да е хормонален или да е свързан с някакви дефицити, затова е хубаво и тези неща да се проверят.

Последна редакция: чт, 28 апр 2022, 10:34 от Forest rain

# 11
  • Мнения: 740
Пробвайте някаква хомеопатия. Чувала съм от приятелки за капките на Др. Бах, но са скъпи. Струва ми се по-добро решение от тъпченето с успокоителни. Също така се сещам, че в youtube има доста клипчета за мантри, медитации, добри мисли. Аз също имам от време на време тревожност, но просто внимавам да не я засиля. Но аз се тревожа само за детето, друго не може да ме разтревожи. За друг не се тревожа, за роднини все пак са си зживели до някъде живота и ако стане нещо поне са живели, но за децата мнението ми е друго и не желая да го мисля даже. В чужбина (например в Германия), такива мисли не ме тревожиха въобще. Там си като в саксия нищо не може да ти се случи, освен ако не си в столицата. Но тук в България си е всеки ден борба за оцеляване!

Последна редакция: сб, 07 май 2022, 09:11 от Nia Mi

# 12
  • Мнения: 7
Здравейте, мили хора ! Извинявам се , че ще Ви натоваря с моя проблем , но се чувствам много зле... Имам силно изразена тревожност за всяко предстоящо събитие. Вместо да се радвам на хубавите ми моменти, аз изпадам в паника и се затварям в себе си или отказвам предстоящото събитие! Пих 3 год сероксат и се чувствах много добре,но понеже вече се замислям за деца реших да го спра под схема,разбира се и отново започна кошмарът! Състоянията ми се върнаха с още по-голяма сила, сега пия Золофт от няколко месеца на 1тб и половина съм и лекарят ми каза да включа и Флуанксол , но аз много се притеснявам ако имам дете да не му навредя с тези лекарства :/ искам да попитам дали някоя мама е била на лечение докато е била бременна ? Благодаря!

# 13
  • Мнения: 7
Здравейте, отново съм аз, бях писала по-рано, но явно не е в подходящата група :/ все пак ще пробвам още веднъж ако някой не го видял ... Извинявам се , за което ,но имам силно изразена тревожност и преди около 2 год пиех сероксат , от който се чувствах много добре, спрях го под схема , но паниката ми се върна отново и сега вземам золофт по 1тб и половина от няколко месеца вече, но няма голям ефект, тревожността ми си остава все така силна :/ притесненията ми сега са ако забремения дали това лек крие риск за бебето ... Лек ми казва, че не , но ще съм изключително благодарна ако някоя майка е приемала АД по врвме на бременност какви са отзивите от нея ? Благодаря ви сърдечно Sad

Общи условия

Активация на акаунт