Постоянна тревожност

  • 7 021
  • 37
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 58
Разбирам авторката на темата
и аз съм в постоянна тревожност, за какво ли не, а нямам причина реална
заради самият факт, че постоянно се тревожиш за нещо, е трудно да бъдеш щастлив
отделно избухвам за най-малките неща, а после съжалявам-не знам как ме търпят домашните, а имам тийн
имам и страх от пътуване, като тръгнем на път и ако има голямо движение, особено тирове и камиони, направо изпадам в паника
не знам какво да правя, някакви изследвания ли да си пусна, или направо на психолог да ходя
имам чувството че живея с вина за миналато и страх от бъдещето, но лошото е че така изпускам настоящето и не мога да му се насладя
най-интересното е ,че осъзнавам всичко това, опитвам се да променям нещата, но не се получава
имам чувството , че отвътре идва всичко, заради хормони или нещо друго
дайте ми съвети, моля

# 16
  • Мнения: 961
Да се убознача че и аз съм като Вас силна тревожност ако не за себе си то за някой друг от семейството.

Последното, което чух е ,че  онази страшна трибуквена болест се предавала по линия на бащата ( баба , внуче ) и ние с децата точно там сме уязвими.

Направо се побърквам от страх и незная какво да направя за да се успокоя.

# 17
  • filibeto-maina:)
  • Мнения: 127
Здравейте, аз бях с подобни състояния преди години.
Но вече от четири години съм значително добре, затова искам да мога да предложа на някой, който е като моето предишно Аз някаква подкрепа и съвет.
Но през всичките тези години разбрах, че проблема на всеки се крие в различни неща и подхода е индивидуален спрямо човека.
При мен помогнаха няколко неща едно то които бе капките на БАХ, и понеже за да има ефект трябваше да се пият година най-малко аз реших да си ги изуча за да си помагам.
Започнах също да се интересувам от карма, минал живот, преражадане, започнах да изучавам пътя на духът, защото установих, че не психиката ми страда, а душата.
И когато прозрях някои неща, които ми се разкриха и започнах да променям нагласите си, започнах бавно и неуверено, но сигурно да променям и живота си.

# 18
  • Мнения: 3
Здравейте,

Какво можете да ми препоръчате да направя или приемам за постоянна тревожност?
Тревожността не е чак безпричинна. Обикновено се притеснявам за неща от ежедневието, които не е изключено да се случат, като например да не се разболее детето, родителите, кучето,  да не ми се провали някакъв план. Ако пък някой е нещо болен, да не се окаже нещо тежко. Или пък ако ми се промени заради нещо плана за деня, изпадам в  паника. Като цяло общото ми настроение напоследък е доста унило, като се редува с някакви моментни приливи на енергия, обаче трябва малко, за да се върна пак на ниво тюхкане и тревоги.
Това, което забелязвам е, че за дребни проблеми изпитвам голямо притеснение, което прераства във физически дискомфорт. Нямам чак паник атаки, но ми е напрегнато, свива ме стомах, мисля си и се втелявам, като закопавам по темата, вместо да си гледам задълженията и зациклям, разсейвам се и все въртя около въпросния проблем. Като се успокоя за даденото нещо, се появява ново, за което да се притеснявам и така...до безкрайност.
Днес направо ми го каза в прав текс мъжа ми, че не помни от доста време насам аз да не съм се притеснявала за нещо.

Усещам, че за свое добро и това на близките си, трябва да започна работа върху себе си, но не знам откъде да започна. Пробвала съм мента глог и валериан, но не съм сигурна доколко ми помагат. Явно и със четива за самонавиване и мотивация имам краткотраен успех.

Здравейте,

За мен описанието на състоянието Ви звучи смислено и ме навява на мисли за генерализирана тревожност. Имате ясна идея за характера и силата на своите тревоги, както и за частичното им основание в реални проблеми. Аз изпитвах подобни проблеми, и от опит мога да Ви дам препоръка - направете консултация с психиатър. За мен психиатърът е полезен - той е по-ефективен и целенасочен от психолога, като цяло, но и също е медицински доктор, което далеч не е за подценяване. Аз бих препоръчал Др. Марко Ганчев (ако сте от София) - на мен той помогна много и се закрепих само с 5мг на ден Ципралекс, което е почти безобидно. Да се опитвате сама да си помагате с мента, глог и валериан, дългосрочно, според мен не е добра идея. Редно е човек в тревожно състояние да потърси съвет от специалист - може билките временно да Ви помагат, но после да Ви смъкват тонуса и да се чувствате по-тревожна (подобно на алкохола - седатиращ ефект). Възможно е и аз да греша - аз не съм специалист, само човек с интерес и опит в тази област. Най-полезна според мен ще Ви е консултацията с професионалист - психиатър, но и сръчен психолог евентуално би бил от полза.

Успех,
Никола

# 19
  • Мнения: 952
Здравейте, съжалявам че повдигам стара тема, но ми се искаше да споделя моя опит. От години съм с тревожно разтройство, което ми пречи да живея нормално. С терапия не се получи. Лекарства като успокоителни и АД отказах категорично, имам лични причини за това. Опитах доста и различни хранителни добавки, билки през годините, имаше леко подобрение от някои, но не знам дали и не е било на база самовнушение. Но изпаднах в много тежка криза, в която дори разговор по телефона ме изхвърляше в състояние, което не мога да контролирам. Страшно сърцебиене, прилошаване, виене на свят, усещане за гибел и това в ежедневни и нормални ситуации. Няма да придължаам повече с описанията, предполагам хората с подобни разтройства знаят много добре и какво ежедневно бреме е това.... Опитах нещо ново, което не бях до сега и четох страшно много положителни отзиви, но естествено съдя само и единствено по себе си. И при положение че не е лекарство, а хранителна добавка, която се твърди че е безопасна - си позволявам да я напиша като име - Л-теанин. (Съставка съдържаща се в зеления чай) Аз пия по-високо дозирана 200мг по 3 капсули на ден, напълно изключих по-ниски дозировки или комбинирани, четох че според изследвия си има терапевтична дозировка при тревожност. Който желае, може да се разтърси. Просто от както започнах да я пия, се родих. Избягвам да давам съвети особено на такава тематика, но ако мога да помогна на още някой, който е в подобно състояние - бих се радвала. Защото е много тежко... И за мен и за хората около мен. Прегръдки!

# 20
  • Мнения: 2 579
Благодаря ти от сърце, че сподели, Дори.
Ще я потърся. Simple Smile

# 21
  • Мнения: X
Аз съм постоянно тревожна за децата си.
Скрит текст:
Нещата започнаха с проблемната ми първа бременност, през която до края, имаше риск за детето ми. После се случиха някои неща с него, които направо  ме довършиха. Когато всичко запона да си идва на мястото, се отпуснах и рухнах. Известно време приемах успокоителни. Спрях ги, когато започнахме опити за второ дете. Въпреки че втората ми бременност беше безпроблемна, понеже бяха взети мерки, за да не се повторят усложненията, които имах при първата, в главата ми бяха все ужасни сценарии. Когато спрях да кърмя дъщеря си, пак започнах да пия успокоителни. Сутрин се събуждам със сърцебиене. Постоянно се вглеждам в децата си. Обичам ги повече от живота си, от всичко на света. Най- лекото неразположение при тях, ми къса сърцето. АД при мен не действат. Успокоителните ми помагат за няколко часа, колкото да започна деня, а после карам по инерция. Паник атаки нямам и никога не съм имала. Просто една постоянна тревожност за здравето на децата ми, която на моменти, ме парализира. Осъзнавам, че всичко е в главата ми, че не е реално, но все още, не успявам да го почувствам. Знам, че върна ли се на работа, значително ще се подобря, защото професията ми е силно поглъщаща вниманието. Няма да мисля само за болести. Тогава ще спра да пия каквото и да било. Познавам се добре в това отношение.
Иначе най- доброто решение при такава силна тревожност е да се посети психиатър, който да прецени нужни ли са медикаменти, както и да се започне терапия при психолог. Второто не е за мен, поне засега. Но при голяма част от хората, резултатът е поразително добър.
Понякога проблемът може да е хормонален или да е свързан с някакви дефицити, затова е хубаво и тези неща да се проверят.
Това все едно аз съм го писала, но с разликата, че съм тревожна за всички близки.

Редът е следният: 1. изключвате органична причина- ЩЗ, хормони (вкл. хормон на стреса), кр. захар, инсулин, кардиолог 2. ако по т1 всичко е ок, започвате хомеопатия и билки + психотерапия 3. при рязко влошаване минавате на тежката артилерия, но само, ако състояниято Ви пречи на нормалния ритъм на живот.

# 22
  • Мнения: 1 977
При мен се насложи и смъртта на баща ми преди по- малко от 3 месеца. Бях на АД. Сега, когато го спрях, осъзнавам, че ми е помогнал да не се погреба и аз.
За жалост потънах отново и нещата все повече се влошават. Въобще не ми се живее, а имам две малки деца, и трябва да се стегна някак.

# 23
  • Мнения: 2
мисли за най хубавото ,забрави за това което мислиш сега , съвета ще ти помогне ако експеметираш ,опитай се да бъдеш себе си ,и да правиш онова коеот ти харесва ,тревожноста идва от вас ,кажете и да си отива и да ви остави намира ,няма да се случи нищо ,всички сме хора и всеки има право да бъде свободен ,излез от клетката и кажи довиждане на тревожноста ,за каквото мислиш това се случи , откажи се сега

# 24
  • Мнения: X
Понякога не става само с мислене. От мислене за "най-хубавото" проблемът се задълбочава. Първо да изключи проблем на органично ниво и после да мисли в посока подпомагане на организма.

# 25
  • Мнения: 561
Здравейте, съжалявам че повдигам стара тема, но ми се искаше да споделя моя опит. От години съм с тревожно разтройство, което ми пречи да живея нормално. С терапия не се получи. Лекарства като успокоителни и АД отказах категорично, имам лични причини за това. Опитах доста и различни хранителни добавки, билки през годините, имаше леко подобрение от някои, но не знам дали и не е било на база самовнушение. Но изпаднах в много тежка криза, в която дори разговор по телефона ме изхвърляше в състояние, което не мога да контролирам. Страшно сърцебиене, прилошаване, виене на свят, усещане за гибел и това в ежедневни и нормални ситуации. Няма да придължаам повече с описанията, предполагам хората с подобни разтройства знаят много добре и какво ежедневно бреме е това.... Опитах нещо ново, което не бях до сега и четох страшно много положителни отзиви, но естествено съдя само и единствено по себе си. И при положение че не е лекарство, а хранителна добавка, която се твърди че е безопасна - си позволявам да я напиша като име - Л-теанин. (Съставка съдържаща се в зеления чай) Аз пия по-високо дозирана 200мг по 3 капсули на ден, напълно изключих по-ниски дозировки или комбинирани, четох че според изследвия си има терапевтична дозировка при тревожност. Който желае, може да се разтърси. Просто от както започнах да я пия, се родих. Избягвам да давам съвети особено на такава тематика, но ако мога да помогна на още някой, който е в подобно състояние - бих се радвала. Защото е много тежко... И за мен и за хората около мен. Прегръдки!

Здравейте, тази добавка ли приемате Вие или си вземате зелен чай на таблетки? От къде го вземате от билкова аптека ли? Може ли линк на точно това, което приемате Вие?

# 26
  • Мнения: 952
Здравейте, съжалявам че повдигам стара тема, но ми се искаше да споделя моя опит. От години съм с тревожно разтройство, което ми пречи да живея нормално. С терапия не се получи. Лекарства като успокоителни и АД отказах категорично, имам лични причини за това. Опитах доста и различни хранителни добавки, билки през годините, имаше леко подобрение от някои, но не знам дали и не е било на база самовнушение. Но изпаднах в много тежка криза, в която дори разговор по телефона ме изхвърляше в състояние, което не мога да контролирам. Страшно сърцебиене, прилошаване, виене на свят, усещане за гибел и това в ежедневни и нормални ситуации. Няма да придължаам повече с описанията, предполагам хората с подобни разтройства знаят много добре и какво ежедневно бреме е това.... Опитах нещо ново, което не бях до сега и четох страшно много положителни отзиви, но естествено съдя само и единствено по себе си. И при положение че не е лекарство, а хранителна добавка, която се твърди че е безопасна - си позволявам да я напиша като име - Л-теанин. (Съставка съдържаща се в зеления чай) Аз пия по-високо дозирана 200мг по 3 капсули на ден, напълно изключих по-ниски дозировки или комбинирани, четох че според изследвия си има терапевтична дозировка при тревожност. Който желае, може да се разтърси. Просто от както започнах да я пия, се родих. Избягвам да давам съвети особено на такава тематика, но ако мога да помогна на още някой, който е в подобно състояние - бих се радвала. Защото е много тежко... И за мен и за хората около мен. Прегръдки!

Здравейте, тази добавка ли приемате Вие или си вземате зелен чай на таблетки? От къде го вземате от билкова аптека ли? Може ли линк на точно това, което приемате Вие?


Приемам добавка Л-теанин, не чай. Писах Ви на лично съобщение с линк към продукта.

# 27
  • Мнения: 1 548
От около месец пия Л-Теанин и се чувствам много по-добре!

# 28
  • Мнения: 2 579
И аз пих около месец.
Освен, че ми помагаше да заспивам, чак много спокойна не станах от него.

# 29
  • Мнения: 115
Хайде малко да раздвижим темата за тревожността.

Как сте на този етап?
Моята история е такава, че след една оперативна манипулация отключих паник атаки, тревожност. С подходящи лекарства и психотерапия преди това отминаха, но имам страх да шофирам на извънградски път, а ежедневно ми се налага. Та сега се боря със себе си и пустият страх.

Общи условия

Активация на акаунт