"Техничари" ли са вашите деца?

Децата са имитатори
И това не е новост за никой
Първата осъзната дума на моето момче беше ало, мама не беше толкова осъзната...
Това е защото ме гледа по цял ден от единия телефон на другия и неговата любима игра е разговор по телефон
Гледа ме на компютъра, иска и той
Като искате децата ви да си играят на кубчета - е много лесно, просто компютъра не стои включен в тяхно присъствие, редите си кубчета заедно и всичко е ок

Ами, нормално е да се интересуват от техника И моят започна от рано-компютри, видео, телевизия, мобилни. В момента има какви ли не технически глезотии.  Да не говорим, че като си взех нов мобилен имах проблеми с менюто, но той набързо ми обясни кое как  Със сателита не можех да се оправя пак той ме въвежда. Ами не е лошо да си имаш техничар под ръка. Говоря за голямо дете вече, не 2 годишно, но и ние така сме започнали  Няма лошо  Да, на прогреса!

На моята щерка компютрите не са и страст. Там всичко се изчерпа, като го "нахрани" еднократно с овесени ядки през отвора на записвачката. Така постъпи и с видеото, което след обилната вечеря замина на боклука. Аз и се карах, после и баща и я мъмра и от тогава си знае да не се разправя с "питъра" (компютъра).
Иначе и кубчета редим, и лего, и с коне играем и цвилим и пасем "ичка"(тревичка) по цял ден, но винаги на фона на някое филмче. Там е нейна територия за избора и пускането. Не ми дава да пипам.
Телефона имаше напъни да го вдига и по едно време се състезавахме кой ще стигне пръв до него. Много разговори е провалила, щото хората отсреща нямат толкова търпение да се занимават с някакъв бебешор. Куриоз беше с един приятел-звънял няколко пъти човекът, обаче ние не сме го чули, защото пушехме навън. Тя го вдигала веднага на 1-во позвъняване и започвала да пърпори нейните бебешорски работи, след което казвала бай и затваряла. Човекът настоявал да даде мама или тати, ама не. Докарала го беше до полуда.Накрая, много притеснен, пали си колата и пристига да види какво става у нас-детето само вкъщи, нещо лошо им се е случило явно. Голям смях падна, но от тогава успяхме да я излъжем да не пипа и телефона. Още нещо забравих да споделя. Веднъж след невинна игра на малката с телефона(на около 1,5г) последва позвъняване от 911 и проверка дали у нас всичко е наред, защото засекли "обаждане" от нашия номер. Обяснихме се с тях, но аз чак после се усетих, че минутки преди това малката си беше поиграла с телефона. После споделих с колеги и те казаха, как удивително почти всички дечурлига оцелват 911.
 Та така с "питъра" и "тона",но телевизори, фенерчета и др. по-дребни джаджи с копченца , още трябва да се работи с възпитанието.

Синът ми е определено техни4ар,само ходи и обикаля да търси коя част към кое нещо принадлежи сладу р4ета

Дъщеря ми е техничар, да. От тригодишна се оправя с ТВ и видеото, а нямаше 5, когато вече и ДВД-то не й беше никакъв проблем. Работеше с менюта, бутони, екрани съвсем осъзнато и правилно. От миналата година се справя и с компютъра - справя се с Paint-a и Word-a, зарежда си игри и пъзели, рестартира си, ако забие с клавишните комбинации... Общо взето се оправя сама и не прави никакви бели. От много малка сглобява и разглобява мъжките играчки на брат си, успява да си направи и някой незначителни "ремонти" по колелото и тротинетката, има склонност към чисто техническата страна на нещата, която изисква сръчност, комбинативност и определен тип мислене - все неща, които според мен са съвсем нетипични за момиче. Решила съм, че го е наследила от баща си, който е супер техничар.

Брат й е пълна нейна противоположност. Уж е момче, а не знам има ли същество на тази земя, толкова скарано с техниката по принцип. Не проявява особен интерес към лап-топа, а когато го вземе не успява да използва и 1/10 от функциите му, не умее изобщо да се занимава с типично мъжките си играчки, а и не са му интересни. И до ден-днешен сестра му му пуска видеото и едва наскоро се научи да се справя с него сам. За ДВД-то и дума не може да става. С компютъпа не се разбира особено - нито му е особено интересен, а когато нещо там го заинтригува, винаги вика сестра си на помощ. Баща му е доста разочарован от антитехническата нагласа на малкия, но така стоят нещата. Колкото Наталия е сръчна, комбинативна и надарена, толкова той е отнесен, завеян и инертен в това отношение.

Та явно не е въпрос на принцип, а си е до дете. При моите нещата са напълно подменени.

я и аз да кажа за две техничарчета, ама от по-старата школа. преди седмица съпругът ми сглобяваше мотора - познайте кой кисна с него в гаража цял следобед да подава ключове и отвертки.
а в събота двете дами си подреждаха стаите и нещо много се забавиха. оказа се, че откъртили една дръжка от шкафчето за играчки на габа и го ремонтират. да, ама силите не им стигнали да се преборят с винта с обикновена отвертка и бяха взели електрическата. наложи се да заредят батерията, да си изберат накрайник.... равносметката е, че още доста хлабави болтчета из къщата бяха затегнати...

домашната техника просто е приета за даденост - щом има копчета, значи са за натискане. май нищо не им се опира....

Иска ли питане, децата ни живеят в техничарско общество. В къщи сина ми, нищо, че е малък си сменя каналите на телевизора, спира и ми пуска тонколонките на компютъра, опитва се да вкарва дисковете в DVD-то и т.н. А по климатиците е луд направо, нищо, че в къщи нямаме, първото нещо което прави като влезе някъде е да потърси климатика и да ми го покаже, ако не съм го зебелязала.    От съвсем малък му е фен, от както се научи да си ползва ръцете.  А за клавиатури и мишки дума не може да става.