Именно, затова и има бракове, които са над 20 години. Докато го изучиш, докато стъпи на крака само да се гледа и минали двадесетина години. Та в този случай най - лесният вариант е моногамията. Правим компромис с природата ни в името на децата, а не в "докато смъртта ни раздели", както обичаме да се самозалъгваме.
Така е, въпрос на приоритети
Хубаво човек да си дава сметка, а не прави гръмки изказвания.
Не са редки случаите, когато родителите постигнат описаното от теб и след това тихо и кротко се разделят и заживеят всеки своя си живот с нови партньори
Отделно по-често жената е тази, която се опитва всячески да запази връзката си с партньори си. Просто чисто биологично нейната инвестиция в поколението е по-голяма и нормално е тя да търси по-голяма сигурност и подсигуреност, каквато дават двама души вместо един