Аз искам брак и семейство, а той.....

абсурт, не говорим, че задължително трябва да е така. Говорим, че Мамасита, която стои вкъщи и се грижи за децата си, предпочита мъжът й да набавя жилище и тн, защото тя е заета с грижи и възпитание на децата.  Това е разпределение на труда, което устройва и Мамасита и нейният мъж. И такива семейства са много от семействата на запад. Счита се, че майката прави жертва, защото жертва своята кариера и професионално развитие, за да осигури най-доброто на децата си. А мъжът може да осигурява семейството и апартамента и тн, но той не жертва, а напротив, на него му се дава шанс  хем да има деца, хем да не рискува социалното си и професионалното си положение. Демек, в случая с Мамасита, жертвата е от нейна страна.

Аз например много се страхувам да съм в такава позиция, и ще искам да сме 50-50 работа/гледане. Ако аз изкарвам много по-малко пари от него, естествено, че финансовото бреме ще е върху него, дори той да помага 50-50 с децата. . Естествено, в нашия случай не е съвсем така, но дори и да беше, тоест дори аз да бях на академична работа и да правих смешни пари в сравнение с него, пак бих очаквала от него хем да помага на равно хем да дава повече от мен за апартаменти и тн.

 Да кажем жената е математик, талантлив, а мъжът банкер. Тогава жената, колкото и да е талантлиа, не прави същите пари като мъжа. Същевременно тя не може да спре ей така да работи, защото ще изхвърчи професионално. Така излиза че двамата трябва да работят и дамата да гледат децата, но бремето за финансите пада върху мъжа. Вече зависи мъжът и жената в каква област са и доколко мое всеки от тях да се откъсне и колко печели всеки от тях, но правенето на пари не е свързано с кариерен ръст при всяка професия.
А ри Мамасита, там е съвсем друга историята, там е съсем справедливо разпределено семейно задължение. Колкото и да са учили хората, някой трябва да гледа децата.

Не е нужно дори да си "жертваш кариерата". Има работи и позиции, които са много устойчиви на имане на деца и дори по-дългичко гледане. Жертваш текущи доходи, но не излизаш хептен извън играта.

Освен това тук става въпрос за първото семейно жилище, след това не се знае наистина как ще се развиват нещата. Накрая може и да се изравнят, но за мен е важно в ранните години да може да реагираме бързо, вместо да се чудим ще стане ли, да съм принудена да работя (различно от това да искам да работя), накрая децата да плащат цената...

Няма такова нещо като 50:50, винаги има водещ родител, така е по-смислено. Дори физически да се поемат задачи, пак единият е координатор, иначе е адски нефункционално двама да мислят за един и същи набор задачи.

Аз пък не бих настоявала, ако мъжът е по-добре кариерно, при това за по-млада възраст, да участва 50-50 в гледане на деца, при условие, че е по-продуктивен на работния фронт. Това е разхищение на потенциал и енергия. Все едно аз да правя една манджа за половин час, а партньорът ми за 2 часа и да настоявам да готвим поравно. Ако се справя по-зле от мен, тогава бих натискала да отделя дори повече време от мен на децата, защото аз съм с по-големия потенциал.

кукумицинка, потенциал не е равно на реализация. може пък аз да съм с по-големия потенциал, просто в различните професии нещата да се развиват с различни скорости. това са много лични решения и е според зависи.

Мамасита, да, така е. до професия е, наистина.

Именно: средно умен човек в инвестиционна банка ще вади повече пари от примерно много интелигентен и добър графичен дизайнер. Зависи кой сектор е по-горещ. Не може да се сравняват по този начин нещата.

Академичната кариера вече е съвсем друго нещо.

Долкото разбрах, работите в една сфера с партньора ти и ти самата казваш, че той е по-напред от теб кариерно?   При това положение, ако до тия години не си успяла да реализираш потенциала колкото той го е реализирал, и да не си я "жертваш" кариерата в името на гледане на деца, не мисля, че ще успееш да го настигнеш. Доста е егоистично всъщност е да искаш да му сложиш спирачката да гледа деца, само с цел да го настигнеш, когато спре.

За мен се усеща кой от двамата в една двойка е с по-големия потенциал, независимо дали работят в една и съща област. Има хора, които дори и в области като изкуството, които принципно се считат за некомерсиални и непечеливши (90% от хората в тези области не успяват да са комерсиално успешни), успяват да "произведат продукт", който е печеливш и да си изградят някакво име.

Кукумицинка, не не работим в една сфера, но и в случая ми е изненадващо защо с такава убеденост даваш съвети за неща, за които и ти и аз говорим наизуст. Като заимаме деца, тогава ще споделяме опит. Дотогава ти си много убедена в теориите си, както и аз, но между теория и практика разликата е от небето до земята.

Нещата с потенциала дали се усещат или не си е въпрос на ситуация. От семейство на двама кариеристи съм и единият тръгна по-ярко и по-бързо залезна, а другият по-бавно и по-успешно и сега е на световно ниво.

Защо аз на него да му слагам спирачка? Просто искам спирачката да е по равно, доколкото може, не съм съгласна да е само от моя страна. Изобщо не е с цел да го настигам, тъй като той е в друга област от мен, а е с цел да не загубя това, което съм постигнала до тук, а напротив.

Както писах много пъти, ранните години с децата са абсолютно сюрреалистично време. Не може по него да измериш кой има потенциал, кой няма, кой е кариерист.

Не говоря наизуст! Убедила съм се от опит, че човек е добре да фокусира енергията си там, където е най-ефективен. Не виждам защо конкретно трябва да става дума за деца. За всяко нещо е така.

Да говориш как той бил с по-добра кариера и по-млад от теб, затова искаш да ти помага за децата, понеже щял да компенсира, е точно слагане на спирачка. Ако една кола вдига 300 км/ч, а друга 200 км/ч и се движат и двете, когато първата кола спре за 30 минути, ще е изостанала със 150 км. Ако спре втората за половин час, ще е изостанала със 100 км. Коя кола има по-голяма загуба и как ще я компенсира? Спрямо себе си първата кола е с по-голяма загуба и по-трудно ще компенсира (спрямо себе си) макар, че по някое време ще настигне втората. Обаче, ако не спира, ще е много по-напред.

кукумицинка, ок оставям те да философстваш на тема моя живот, явно на теб там ти е силата. И аз ако не ме спират ще съм много по-напред, отколкото ако ме спират, ама и двамата искаме да имаме деца, а не само аз, така, че спирачките ще са от страна и на двамата, тъй като и аз съм нечие дете и мен не са ме гледали за да си слагам АЗ спирачки заради потенциала на някой друг, а да си развивам своя потенциал. А кой ще е по-напред това никой не може да го каже, защото както ти казах вече, пред очите ми има друг пример, на майка ми и баща ми и хич не стана така, както ти го казваш.  

Явно от мамасита се прехвърли на мен.  

П.С. ноако пъкнедай си боже си сложа спирачки, то ще искам не един не два ами 5 апартамента компенсация и пак няма да съм доволна, а той това няма как да ми го осигури. Така, чее

Освен това, представи си, че той е и много по-добър в гледането на деца и има още по-голям потенциал като татко и праймъри кеър тейкър. Тогава ептен ще е оптимално той да гледа и детето  .

Да, но изпускаш момента, че когато баща ти е бил по-добре кариерно, не са го спирали. Не е ефективно просто. Така е, възможно е да има динамика, но към даден момент, ако партньорът ми се справя по-добре от мен, не бих го ограничавала точно в този момент. Ако един мъж работи много и печели 10 пъти повече от мен, няма да настоявам точно през нощта, след като е бил цял ден на работа, да става и да гледа пеленаче, за да мога аз да си спя, при условие, че аз на работа не ходя. Ако работи и печели колкото мен, няма да съм доволна, ако след като се приберем и двамата от работа, той се настанява на дивана и чака аз да се занимавам с домакинството и децата, че и салатата и ракията да му поднеса.

И да, ако се справя по-добре от теб с гледането на детето, ако там му е най-голямата сила, нищо не пречи той да поеме основните грижи за детето.

Ами ще го тествам в гледането на детето, убедена съм, че ще е много по-добър от мен ))

Баща ми не са го спирали, защото той е безумен егоист и безумно амбициозен и властен мъж, едно на ръка и никога не би гледал бебета. Правело се е каквото каже той.  Второ той и само той е правил пари, а тогава бяга смутни години, в които знаеш как беше. Трето тогава такива са били разбиранията -че децата се гледат от жената. Четвърто, на  майка ми не са й слагали чак такива пречки, че да се е налагало да спира, защото са помагали баби, дядовци, рода, понякога месеци наред, а професията й е гъвкава. Мисля, че този модел е по-скоро като семейството на Мамасита, в който са се разпределили. Мамасита е с по-творческа професия и ще навакса с журналистиката.

Абе други реалии бяха. Майка ми , ако имаше избор, естествено би предпочела баща ми да й помага, но не е стоял този въпрос изобщо. Самата тя постоянно ми повтаря как трябва да ми помага Н. , колко е трудно да се гледат деца и да се работи с глава и тн.

п.с. аз не правя по-малко пари от приятеля ми, а просто той е по-напред. Има повече публикации, и според мен е може би по-талантлив. (така си мисля) С моята професия се правят кажи речи най-много пари, но на мен не ми е в парите проблемът.

То не е само физически да го караш да се занимава с детето. Аз като майка буквално включвам в режим, променя ми се мисленето и съзнанието. Освен ако не удариш любимия с тежък предмет по главата, не знам как ще постигнеш подобно главозамайване, та да си изравните позициите.

Ако той храни бебето, за него това е просто хранене; на теб ще ти минат още 100 мисли и черни сценария през главата- ми ако се задави, ми сега това мляко става ли, не става ли...изобщо, майката вижда нещата по друг начин.

"колко е трудно да се гледат деца и да се работи с глава"

Трудно е, да.

Сирен, това, което ти описваш, го описва и майка ми. Явно става някакво изкуфяване хормонално, което го налага природата. Мен от това много ме е страх. Тя каза, че 3 години не й е работила главата.

Три години, точно толкова; с второто дете по-бързо превключих на нормален режим. Буквално цялото ти тяло и съзнание се настройват така, че много лесно да четеш знаците на бебето, но пък много се разминаваш с точно това абстрактно-интелектуално мислене, което се иска за повечето сериозни работни задачи.

Така че от една страна е по-непрофесионално да се опитваш да даваш газ с кариерата точно в тия години. По-добре да минат комфортно и всеки етап да си е разделен. Иначе нито детето ще е добре, а и в кариерата може да направиш грешка- едва ли ще напреднеш много точно в тия години.