аз пак ще питам колко нормално е за 2 месеца да не можеш да отделиш 2 часа за кафе.
Тити, отделят се 2 часа, даже се отделят 2 пъти по 2, и по 3, и по 4 часа... Крайно недостатъчни...
Не е до количеството часове. С годините става все по-трудно да се поддържа приятелство. Разминаваме се и в свободното време, и в намеренията, и в емоциите, и в тъжните моменти, и в големите купони не сме заедно. Отваря се все по-широко ножицата с различията. Едните се "поамериканчват" и дразнят с новите си навици и проблеми, фръци-пръци измишльотини: "ние живеем в такава къща! шефът ми е страхотен, съседите ни са от Брад Пит и Мадона, дрехите са ни Версаче, децата ни учат в Харвард, в градината ми цъфтят орхидеи и си имаме градинар..." Другите остават "задръстени българи", спрели във времето, вторачени в куфарите на приятелите си, жадни за помощи и подаяния завистливи използвачи...
Но да зарежем обидите и дискриминиращото отношение. Понякога просто се разделяме - изведнъж или постепенно, независимо от обещанията и намеренията.
Пълно е с родители които отглеждат децата си така, че да ги научат да се абстрахират от много неща. Родителите могат да дялат мирогледа на децата си. Да. ако е крайно различен от масовия, няма да им е лесно, но не е невъзможно. 
