1-ва_желана_бременност_на_43-44_години????

Хипатия,Аз мисля,че има разлика от 36г. и 42г. и живот и здраве всичко да мине както трябва ще е на около 44-45г.И ако си прочела какво писа по-горе Мути,ще разбереш мнението на Белгийските лекари по въпроса за евентуално ин-витро и следователна бременност!!!Именно за това е по-удачно осиновяването.И не мисля,че ако осинови детенце ще го обича по-малко от своето(родно),или ще се грижи за него по-малко отколкото за родно!А това за детегледачката....защо пък да не опита,за да види колко време,нерви и съобръжения ще и трябват от тук на сетне.Защото доколкото разбрах тя не е свикнала да се съобразява с никого,и това беше едно от притесненията на Мути.

Малко off: Такъв вид статистика е индикатор за добър живот и за това се набива на очи и сравнява. Иначе с всичко друго съм съгласна с теб, бибошка. И аз смятам че подкрепата на мъжа е много важна за жената и още по-важна за детето после.

Ред при смъртта няма (вкл. и спонтанните аборти), само вероятността да ти се случи е различна при различните възрасти и това е нормално. Както каза Лана, не е въпрос на избор.

Разбира се, че има разлика между 36 и 44 и тя е 8г.

За осиновяването - има си подфорум, но наистина трябва да се побърза. Четох нещо от новия закон. Доколкото знам първо те одобряват по принцип, т.е. получаваш разрешение, че можеш да осиновиш и след това ти дават дете, което може и малко бебе да е  , т.е. не значи да е родено преди да си започнала с процедурата по разрешението.

Колкото за гледането на чужди деца... поне според мен, ако човек би трябвало да е способен да изпита обич и нежност към което и да било дете.
Да изпиташ нежност да. Но моля ви се не ми казвайте ,че ще обичам чуждите деца също както и моето. Бих защитила едно дете, ще се опитам да му помогна, след време може и да го заобичам, вероятно ще го заобичам, но не мога да се правя на светица и да твърдя , че обичам всички деца по равно. Не става въпрос за дете ,което бих осиновила , говоря просто за децата на комшии,роднини и т.н.
Разликата между 36 и 42  е никаква . Аз също съм в рисковата възраст според лекарите. Според тях , а и не само , всяка жена над 35 г е в една особена възраст:)
И мога да ви кажа ,че също щях да правя ин витро. Само ,че поради факта ,че имах проблем със забременяването. Доколкото разбирам жената няма проблем с това . Прави тази процедура просто защото не иска да натоварва детето си с един излишен баща. И един мъж с едно нежелано дете. Не виждам някъде да се споменава ,че тя не може да има деца и  че процедурата по осеменяването ще трае с години. По-скоро процедурата по осиновяването ще е такава. Доколкото знам това си е една одисея и тъй като пак моралисти ще преценяват дали е достойна да бъде майка много се съмнявам да осинови дете толкова лесно. Освен ,ако не си го купи ,естествено.

Е_как_може_да_мислиш,че_между_36_и_43-44_години_няма_
разлика!?!В_чисто_физически_смисъл_разликата_е_значителна.
Може_интелектуално,емоционално_и_всичко_друго_да_не_е
от_значение,но_има_биологичен_часовник...
Не_знам_за_теб,но_както_писах_по-горе_аз_съм_на_34_години_и
1-ва_бременност.Когато_гинеколожката_ми_потвърди_
бременността_започна_тя_самата_да_се_радва_повече_от_мен.
Няма_никога_да_забравя_как_тази_лекарка_се_смееше_и_
повтаряше:"Ох,хванахме_един_от_щастливите_последни_влакове".
Да,в_чужбина_раждат_наистина_в_средата_на_30_години,но_
ако_влезеш_в_техните_форуми_ще_видиш,че_за_42-43_год.
става_въпрос_обикновено_за_3-то,4-то_и_т.н._дете_и_то
от_естествено_забременяване.

Ако моя гинеколог ми беше казал това щях да го нарека идиот:)
Както и да е, желая най-искрено твоята роднина да забременне,роди и отгледа детенцето си. После ще даваме съвети за това как да го възпитава:))

Тъй като не е имала дете, не се знае дали ще има проблем.
Бащата (не този само на думи) никога не е излишен.
Има начини да се ускори процедурата - напр. чрез осиновяване на дете от малцинствата. Нека я правят "моралисти" и да я правят добре, защото се прави търговия с деца и с органи, което е ужасно.

направо ме разбихте с тези сухи сметки,кога е най-добре да забременееш.то така излиза,че ако на 25 за тялото ти  е най-добре да родиш първото си дете-влюбена не влюбена,без значение дали искаш или си готова -трябва да раждаш,че да не чуваш приказките за "последния влак".
сигурна съм,че всяка от вас е била свидетел на несполучливи бракове в които децата неизбежно са травмирани,само защото мама е решила ,че й е време и тя да бъде булка или я е страх ,че ще остане "стара мома" и бърза да влезе  в клуба на "нормалните"омъжени жени с деца и се жени за първия удобен мъж,склонен да се обвърже.
смятам,че решението да бъдеш майка трябва да идва от сърцето,защото само така се преодоляват и най-страшните трудности и проблеми.
а за бащите съм съгласна,че можем само да се наяваме,но никой не може да гарантира,че ще са с нас цял живот.пък и нали и чувствата на жената могат да се променят-ами ако престанете да го обичате-пак ли ще сте заедно,макар и нещастни,само заради детето!?
[/quote]Ако моя гинеколог ми беше казал това щях да го нарека идиот:)[/quote]

Въпреки че това не е предмет за обсъждане тук - може и така да стане, че да са цял живот заедно не само заради детето. Който не рискува, не печели
Между другото има изследвания, че най-добрите бракове водят не тези, които са били лудо влюбени, когато са се оженили.

Е това пък е най -голямата глупост...
Е не се сдържах, четох, четох и все още се чудя как може да има толкова закостенели мозъци, че да не сме в началото на 20 век, опомнете се бе момичета вече е 21 век и не разсъждавайте като бабите си, че на 34 години бил последния влак, ами то и баба ми е родила майка /2-ро дете/ когато е била на 32-33 години, напълно планирано и нищо, че е било през 1948г. също не се е смятало за късно раждане.
Хайде подкрепете жената и стига сте се вживявали, мисля, че тя е наясно с всички рискове ...

Е да за 34 ми се вижда доста пресилено. За 43-44g. жена би било обаче на място.

моята_забележка_беше_за_разликата_между_34_год._и_44_год.
жена,а_вие_изкарахте...
Ако_не_беше_пренебрегвана_възрастта_и_не_беше_чакано_така
дълго_нямаше_да_има_ни_тема,_ни_въпроси,_ни_консултации_с_
чужбина_и_хиляди_разговори.
Само_ще_ви_кажа,че_майла_с_отговора_от_белгийската_клиника
започва_така:"тъй_като_дамата_след_3_месеца_навършва_44_год.
то_приемаме_тази_възраст_за_актуална..."след_което_обясняват
защо_не_препоръчват_процедурите.Но_това_вече_го_писах_по-
преди.
Приятна_вечер_на_всички!

Личния опит си остава личен опит, а не генерално заключение. Аз досега съм била в 3 бременностти и всяка една е различна-първата я прекъснах почти в средата и я считам за бременност. Сега съм в 15 г.с на третата си бременност. накратко тази последната започнах да се чуствам зле още от 6-та седмица и чак до вчера-на това ако някои му каже романтика-просто го оплювам отгоре до долу. След това имам проблясък, когато се чуствах добре и последните два месеца на предишната ми бременност ходех ужасно трудно. Е да индивидуално е, но ако се смятаме за щастливци че на нас не се случва и това е романтика...И като цяло в сравнение с други си мислех че съм имала лека бременност. Ами да не пропуснах ден от работа и работих до последно-това би трябвало да е лека бременност?По отношение на ин-витро и там всяко едно е за себе си-някои са щастливи и минава като мед и масло други получават хиперстимулирани яйчници и други усложнения и от момента в който се започне става малък ад на емоции, хормони и лошо физическо състояние и много пропуснати работни часове. Не съм запозната с осиновяване но съм си мислила ако аз трябва да го направя бих тръгнала с бебенце и затова писах-жалко че не става. Да станеш майка е и инстинкт и се придобива и ако погледнете книгите по детска психология и даже би цитирала мнението на една добра детска психоложка от БГ, която ми каза че в началото се гледате с детето си като тръби(не знам зашо използва тази дума) докато се опознаете...аз също си мисля че не бих могла да гледам чуждо дете, но затова сме хора -мислим-преценяме и решаваме...и на мястото на братовчедката бих опитала как мога да взема бебенце-все си мисля че сме много корумпирани в БГ и законите още са на хартия...
А това българското отношение и разбиране е направо отвратително-моя приятелка родила на 27 е наречена възрастна първескиня-да се смееш ли да плачеш ли?
Освен това като ги пиша тези неща съм много емоционално настроена тъи като сега ми предстои амнио за трети път и чакане на резултати-на никои не го пожелавам но и на това ако му кажете романтика-ами точно си като наказан! Аз лично не мога да се радвам първите 16 седмици и ми е ужасно лошо и мисля непрекъснато дали всичко ще е наред и накраия кошмарните 10 дена чакане на резултати. И затова казвам ако тръгнеш по пътя след 40 и не ти е заровена главата в пясъка не знам какво дърво трябва да си за да не мислиш за тези неща и да не ги изживееш и ако всичко е както трябва ще те спукат от изследвания... накратко не стига че си натъпкан от хормоните ами и другото на всичко отгоре. вчера се опитаха да ми направт амнио и не стана тйи като е още рано и за сметка на това по часовник ме гледаха 2.5 часа на видеозон-не знам какво гледаха, но като започнат да се въртят двама лекари и да си шушнат ти къде се намираш...Не знам дали съм споменавала но на мен това което ми прави впечатление за САЩ е че докато не изникне проблем някак си не казват и не обясняват нищо и не искат да кажат, но ти се пукаш отвътре. Еи за такива дребни"радости" на това да си бременна говоря-и аз искам да кажа леле ама то супер, но не мога. А не мога да си представя даже да си след 42-43. и честно не искам да чувам аз бях на 40 и не си направих амнио и не исках и не знаех - ами лотарията проработила-за мен не проработи даже на 32. Късмет на всички!

 Lana2004
не се притеснявай за амниоцентезата всичко ще е наред,сигурна съм. Не съм тръгнала да си говоря, знам през какво минаваш. Аз два месеца се чудех и претеглях дали да я правя или не. Реших в последния момент. Моята бременност не  е от най-леките - но не поради годините, а поради други независещи от възрастта ми фактори. Кръвните ми изследвания са идеални, кръвно и т.н. Мисля ,че тук фактора възраст не играе роля. Моя приятелка на 22г имаше ужасни проблеми с хипертонията си, друга на същата възраст трябваше с месеци да лежи в болница поради ранно разкритие. Но и двете пазят прекрасни спомени от бременноста си.Аз не искам спомен от моята ,искам резултата Н е държа и на спомените от раждането, ще родя със секцио. Живота е толкова хубав ,когато сами не си го усложняваме. Нямам намерение да ставам майка героиня,а просто майка на детето ми.