Това че нещо е обяснено на едно дете не означава ,че всичко е ок и че детето ще го приеме .Малката е объркана и според мен не осъзнава какво точно и се обяснява.Тя не може да разбере как може един татко да има дете с друга майка. Според нея таткото на бебето е бащата на нейните деца. Точно това ме притеснява,когато започне да осъзнава ,разбира и вижда каква е реалността.За мен не са толкова прости нещата. Обясняваш хубаво и всичко е ок.
- Публикувана: 8 дек. 2015, 23:23 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2016, 09:50 ч.
Откраднати мечти
sunnymoon, никой не знае как точно ще реагира детето. Всяко дете е различно. Можеш обаче да си до нея и да й помагаш с всичко сега и занапред. Няма как да проконтролираш какво се случва в главата й, но като сте заедно с нея и сестра й, ще ви е по-лесно.
Реалността е, че все повече майки и бащи имат деца от нови бракове - няма как, ще свикне детето. Аз също съм от хората, които вярват в брака и мислех, че ще е поне докато отгледаме децата, но и мен ме удари реалността по главата. Най-важното е децата да са спокойни, а най-лесно се получава, ако майката е спокойна
Реалността е, че все повече майки и бащи имат деца от нови бракове - няма как, ще свикне детето. Аз също съм от хората, които вярват в брака и мислех, че ще е поне докато отгледаме децата, но и мен ме удари реалността по главата. Най-важното е децата да са спокойни, а най-лесно се получава, ако майката е спокойна
Ами обясни й като не разбира, бе, Съни! Нали затова си майката, а тя детето. Обясняваш, гушкаш, бършеш сълзи, успокояваш ... Това ни е ролята.
Не е като да е 2-3 годишно детето, ще разбере, просто трябва да си насреща.
То това е и проблема, че никой от двама ви не е насреща. Той е в несвяст от новото семейство, ти ближеш рани ... А детето при баба.
Искам и да потвърдя съвета на I.Hr. - не пренебрегвай чувствата на голямото дете, в опасна възраст е, по- опасна от малкото.
Не е като да е 2-3 годишно детето, ще разбере, просто трябва да си насреща.
То това е и проблема, че никой от двама ви не е насреща. Той е в несвяст от новото семейство, ти ближеш рани ... А детето при баба.
Искам и да потвърдя съвета на I.Hr. - не пренебрегвай чувствата на голямото дете, в опасна възраст е, по- опасна от малкото.
Мила, съчувствам ти за това, през което минаваш. Нямам твоя опит, нито опита на пишещите тук, но приеми един съвет - обърнете достатъчно внимание и на голямата си дъщеря. На тази възраст младите хора са доста чувствителни, податливи и емоционални. Една несигурна ситуация у дома може да я тласне в недобра посока. Важното е двамата да запазите приличие и да поддържате добри отношения заради децата си. Така всички ще се чувстват добре в тази ситуация. Особено важно е да не настройваш децата си против баща им, против новата му жена и семейство. Колкото и да те боли не го прави, защото тази горест и обида, която е в теб само ще ги травмира и ще опорочи отношенията им с тях, а той си остава техен родител, независимо от вашите отношения.
Това че нещо е обяснено на едно дете не означава ,че всичко е ок и че детето ще го приеме .Малката е объркана и според мен не осъзнава какво точно и се обяснява.Тя не може да разбере как може един татко да има дете с друга майка. Според нея таткото на бебето е бащата на нейните деца. Точно това ме притеснява,когато започне да осъзнава ,разбира и вижда каква е реалността.За мен не са толкова прости нещата. Обясняваш хубаво и всичко е ок.
Моят първи полубрат се роди когато бях на 5г. Бяха ме подготвили и чаках появата му с нетърпение. Баща ми почина, но с втората му жена продължавам да поддържам връзка.
Обясни спокойно, доколкото ти е възможно, цялата ситуация. И в никакъв случай не настройвай децата срещу баща им и бъдещият им брат/сестра. Такива неща се случват и в много други семейства. И не си помисляй, дори и да поиска, да си го прибираш обратно. Пожелавам ти по-скоро да срещнеш някой, който ще ти помогне да забравиш напълно бившия.
Ами обясни й като не разбира, бе, Съни! Нали затова си майката, а тя детето. Обясняваш, гушкаш, бършеш сълзи, успокояваш ... Това ни е ролята.
Не е като да е 2-3 годишно детето, ще разбере, просто трябва да си насреща.
То това е и проблема, че никой от двама ви не е насреща. Той е в несвяст от новото семейство, ти ближеш рани ... А детето при баба.
Искам и да потвърдя съвета на I.Hr. - не пренебрегвай чувствата на голямото дете, в опасна възраст е, по- опасна от малкото.
Не е като да е 2-3 годишно детето, ще разбере, просто трябва да си насреща.
То това е и проблема, че никой от двама ви не е насреща. Той е в несвяст от новото семейство, ти ближеш рани ... А детето при баба.
Искам и да потвърдя съвета на I.Hr. - не пренебрегвай чувствата на голямото дете, в опасна възраст е, по- опасна от малкото.
Не че нещо,но съвети в този стил ми идват в повече. Все пак големи хора сме и малко уважение и доверие в преценката на другия не е излишна.Аз съм и до двете си деца.Насреща съм. Не съм аз тази която в най-неподходящия момент реши да си събере багажа.Съобразявайки се с голямата ми дъщеря оставих малката.Голямата ми дъщеря е със здравословен проблем и има нужда от спокойствие,а не да играе ролята на родител,защото баща и така е решил.Някои подробности исках да ги спестя. Явно обяснението дадено от мен,че обстоятелствата са били такива и се е наложило малката да не е тук не са достатъчни.
Остава само майката да изпее един химн за бащата и новото му семейство 
Хора, не искайте невъзможното. Достатъчно е авторката да си затрае за момент.
Никога не бих тръгнала да хваля избора на баща им пред децата си, ако той е с друга жена, а ние сме сами и аз мъкна торбите по етажите, понеже любовта му се изпарила.
Това да се похвали и да обясни колко е хубаво е негова работа. 
Между другото точно аз никога не оплюх бащата, понеже съм наясно, че е безсмислено и от друга страна много мразя хора, които се оплакват
Вследствие на което много хора пък смятат, че аз съм причината за цялата раздяла - няма угодия...
Хора, не искайте невъзможното. Достатъчно е авторката да си затрае за момент. Никога не бих тръгнала да хваля избора на баща им пред децата си, ако той е с друга жена, а ние сме сами и аз мъкна торбите по етажите, понеже любовта му се изпарила.
Това да се похвали и да обясни колко е хубаво е негова работа. Между другото точно аз никога не оплюх бащата, понеже съм наясно, че е безсмислено и от друга страна много мразя хора, които се оплакват
Вследствие на което много хора пък смятат, че аз съм причината за цялата раздяла - няма угодия...
Е стига де, детето е на 6 не на 3, това че не приема нещата не означава че не ги разбира. Моят син беше на 7 като се разделихме с баща му и имам представа на тази възраст акво могат и какво не могат да разберат. Не твърдя, че всичко е Ок. напротив, нищо не е Ок., не е нужно да заемаш отбранителна позиция. В темата ти пишем хора минали през това. Моят разпаднал се брак/връзка беше 10 годишна и въпреки че бях инициатора и подготвях нещата вцички изживяхме шок. От всяка една публикация в темата ти можеш да извадиш по нещо градивно. Разбери обаче, че няма как да те потупаме разбиращо по рамото и да ти кажем - давай, правилно постъпваш. Не, не постъпваш правилно. Вземи се в ръце, намерете общ език с мъжа ( колкото и да ти е зле в момента ) и се погрижете за децата си. Всичко останало е маловажно в момента.
Скрит текст:
"Ами обясни й като не разбира, бе, Съни!"Ами обясни й като не разбира, бе, Съни! Нали затова си майката, а тя детето. Обясняваш, гушкаш, бършеш сълзи, успокояваш ... Това ни е ролята.
Не е като да е 2-3 годишно детето, ще разбере, просто трябва да си насреща.
То това е и проблема, че никой от двама ви не е насреща. Той е в несвяст от новото семейство, ти ближеш рани ... А детето при баба.
Искам и да потвърдя съвета на I.Hr. - не пренебрегвай чувствата на голямото дете, в опасна възраст е, по- опасна от малкото.
Не е като да е 2-3 годишно детето, ще разбере, просто трябва да си насреща.
То това е и проблема, че никой от двама ви не е насреща. Той е в несвяст от новото семейство, ти ближеш рани ... А детето при баба.
Искам и да потвърдя съвета на I.Hr. - не пренебрегвай чувствата на голямото дете, в опасна възраст е, по- опасна от малкото.
Не че нещо,но съвети в този стил ми идват в повече. Все пак големи хора сме и малко уважение и доверие в преценката на другия не е излишна.Аз съм и до двете си деца.Насреща съм. Не съм аз тази която в най-неподходящия момент реши да си събере багажа.Съобразявайки се с голямата ми дъщеря оставих малката.Голямата ми дъщеря е със здравословен проблем и има нужда от спокойствие,а не да играе ролята на родител,защото баща и така е решил.Някои подробности исках да ги спестя. Явно обяснението дадено от мен,че обстоятелствата са били такива и се е наложило малката да не е тук не са достатъчни.
От темата искаш само да чуеш "Гаден мръсен плазмодий, изоставил любяща съпруга и деца и отишъл при онази лошата".
Не си готова за истината!
Нормално е жената да не е на кеф. Ще й мине. Истината е, че всички ежедневни битовизми се стоварват върху нея, а бащата не поема нищо. Дори седенето на детето в болница. Какво очаквате? Да запее песен ли жената или какво, изумена съм
Той пък защо не се е развел, като чака ново бебе? Мега тъпо.
Той пък защо не се е развел, като чака ново бебе? Мега тъпо.
От какво точно си изумена? Аз не прочетох някой да е дал съвет да му пее или да го освобождава от отговорност. Съветите са да не настройва децата срещу това, което идва и да не им прехвърля болката си. Че той е постъпил тъпо е ясно, но тук виждаме само едната версия, другата сигурно ще звучи съвсем различно.
Всеки си има мнение. Втора съпруга не съм била и нямам поглед оттам. За мен е ясно, че брак с две деца води до тежък период у жената, която остава с децата и всичките им грижи, включително търчане сама по спешни отделения. ежедневни битовизми и какво ли не. Не бих я съветвала с лека ръка да хвали новия избор на бащата, понеже за мен това би било чиста проба лъжа и демагогия. Тя да не е ангел с крилца? Човек може да бъде толерантен, но лъжец не бива да става. Конкретно авторката не е искала бъдещия си развод, не е и Майка Тереза. Ако просто си затрае и ако не плюе бащата ще е предостатъчно.
И какво значи да го освобождава от отговорност
Той сам се е освободил - забременил е друга жена по време на брака си, не иска да иде в болницата при детето си - повече освобождаване аз лично не мога да си представя. Освободил се е, та се е забравил
Да. другата версия вероятно ще звучи различно - мъжът ще се оплаче, че жена му го е спирала да се развива, не го е разбирала или нещо подобно. Знаем ги тия версии, и те са тежки и сериозни, ама не тичат да вършат всичко ежедневно после - там е разликата.
И какво значи да го освобождава от отговорност
Той сам се е освободил - забременил е друга жена по време на брака си, не иска да иде в болницата при детето си - повече освобождаване аз лично не мога да си представя. Освободил се е, та се е забравил Да. другата версия вероятно ще звучи различно - мъжът ще се оплаче, че жена му го е спирала да се развива, не го е разбирала или нещо подобно. Знаем ги тия версии, и те са тежки и сериозни, ама не тичат да вършат всичко ежедневно после - там е разликата.
Версия?Споделих какво ме притеснява,не съм излагала ничия версия. Нито го "обвинявам" в нещо което не е направил. И защо си мислите ,че настройвам децата си? Напротив винаги им казвам ,че той ги обича. Голямото ми момиче е достатъчно голяма за да има мнение. До преди да разбере за бременност а спеше там от време на време ,ходеше при тях. Сега не желае да ходи. Аз ли съм виновна?А на малката говоря хубави неща за баща и. Мислите ли ,че бих "тровила" собствените си деца със злоба?
Версия?Споделих какво ме притеснява,не съм излагала ничия версия. Нито го "обвинявам" в нещо което не е направил. И защо си мислите ,че настройвам децата си? Напротив винаги им казвам ,че той ги обича. Голямото ми момиче е достатъчно голяма за да има мнение. До преди да разбере за бременност а спеше там от време на време ,ходеше при тях. Сега не желае да ходи. Аз ли съм виновна?А на малката говоря хубави неща за баща и. Мислите ли ,че бих "тровила" собствените си деца със злоба?
Поставете се на мястото на децата - те ще ходят при баща си да речем 2-3-5 пъти месечно- най-много. Новото дете ще е с него всеки ден. Как да разберат, че и те са толкова ценни, като реално баща им по-малко ще е свързан с ежедневните им преживявания? Трудно е. Баща им ще приспива новото си дете всеки ден, а тях само понякога. Това са фактите. Как ще го приеме всяко дете си зависи от 100 неща. Има деца, при които няма почти никакви проблеми и други, които го виждат като края на света. Как човек може да знае кое дете какво е? Никак. Може само да е наблизо и да помага всякак.