С какво ви дразнят свекървите- 54

Не виждам нито една разумна причина две домакинства да се бутат заедно!
Големият апартамент не предполага по-лесни взаимоотношения от малкия.
Щом жената не желае да живее сама, купете и куче. Него ще го дресира по-лесно.

Тук ще се съглася с Absurt, която е предпочела да подпомогне младите финансово, но да са отделно. Така се прави, за да продължат добрите отношения, да не се трупа напрежение.

Откакто ММ замина на работа в чужбина, С забравиха да се интересуват от мен и детето. През тези четири месеца нито веднъж не звъннаха нито на домашния, нито на мобилния ми телефон, все аз ги търсех. Не очаквам нищо материално от тях, да не си помислите нещо. Просто хей така да се обадят и  чуят как сме, как се справяме.  Като капак ми дойде новината, че сутринта на Коледа са звънели на телефона на детето  ?!! и са му пуснали СМС . Естествено, че щях да им честитя Коледа /но си поспахме до по-късно/. Погледнах за пропуснати повиквания на моя номер и на домашния, ама нъцки. Както и да е - обадих им се, а телефона на детето обявих за счупен    та не можаха да се накефят истински, че са успели  Коледно да ме засегнат.  Детето ни вече не е малко и схваща пренебрежителното отношение.

Анонимен, ама да не ти липсват?

         Не ми липсват, само им се чудя на акъла. Предполагам, че идеята е като се върне ММ да се изкарат изоставените жертви, ама как пък не тръгна всеки уикенд по 350 км, за да се виждаме. Скучаят, явно. Но не аз съм причината за затворения им начин на живот. За толкова години стаж като снаха не видях нито приятели, нито други роднини, с които да не са си развалили отношенията...

     Google76, аз също подкрепям да си потърсите квартира. Никак не е нужно да я упрекваш, просто някои хора са си като Монк /обичам този сериал!/ и всяко разместване ги изважда от релсите. Дано да не започне и тя да скучае като моите свекър и свекърва.     
       Идеята за кучето страшно ме развесели!

Чета и ти се чудя- твоето идва " Хем боли, хем сърби"!
Явно, отношенията ви не са били топли през всичките години, в които си им била снаха.
Явно ги познаваш добре и знаеш, че са темерути.
Само не мога да разбера, кой би те обвинил, че си причина за затворения им начин на живот, че се налага да се оправдаваш?
За страничен наблюдател е ясно, че щом се обаждат на детето и му пращат СМС, значи отношенията им с теб са обтегнати.
Защо- ти си знаеш.
ПП. Ако подозират, че ти си настоявала сина им да замине " да се трепе навън", не се чуди защо не ти се обаждат.

А бе да ти кажа понякога не е необходимо да са били с нетопли или обтегнати отношения,за да се отдръпнат свекърите,когато сина им е заминал в чужбина.

И при мен имаше един такъв период,когато мъжа ми замина да работи навън ,баща ми почина внезапно(беше голям шок) и на практика останах сама без мъжка подкрепа с две малки деца едното почти бебе.Живеех сама с тях и да се случи нещо, към кой да се обърна?Майка ми беше болна и не добре със сърцето,предстоеше и операция.
Е,тогава към кой друг ако не към свекъра можех да се обърна в нужда.А и не за друго,но дори за една морална подкрепа в такъв момент е много важна.Синът му не е заминал от хубаво "да се трепе навън" и за всички ни не беше лесно...Обаче не знам защо като им се обаждах усещах едно хладно отношение ,една незаинтересованост,едно нежелание да общуваме и т.н.Дори чух реплики от сорта на "Който има деца да си ги гледа","На него да не му е лесно там","Ти какво искаш от нас"и т.н.Никога до сега не бях ги виждала в такава светлина.И това при положение,че нито се бяхме карали за нещо,нито нищо.На мен за какво да ми се обръща внимание-нали съм "чужда",какво ги е еня за мен аз как я карам.Малеее,не дай си боже и с мъжа ми да се беше се случило нещо,че тогава ...незнам.И така известно време.Едното в количката,другото до мен върви и навсякъде така сами-в студ,сняг или вятър.До магазина за един хляб не мога да ида сама или до аптеката.Какво остава за някъде другаде...
Случи се така,че една обща позната често ни виждаше по улиците и не знам как съм изглеждала и какви чувства съм предизвикала у нея като ни е виждала,но се обадила на свекър ми и му се била накарала(според нейните думи),нещо от сорта "М.,бива ли така-тая жена все сама,ми обади се, виж как са,що са,как са децата,имат ли нужда от нещо "...После свекъра от кумова срама взе да ни наобикаля.Явно му стана неудобно от хората.
Та така...Мина време,събрахме се след една година с мъжа ми.Децата ни вече са големи и отдааавна нямам нужда от ничия помощ.
По-скоро идва време свекъра да почука на моята врата за помощ и подкрепа. 

И какво се очаква да се случи тогава?

Не бих се фръцнала и затръшнала вратата под носа му...Бих помогнала с каквото мога, от човещина.Иначе с какво ще съм по-различна...

              Не се оправдавам, само ми е обидно. Не аз съм причината за заминаването на ММ и те го знаят прекрасно. Обидна е рязката промяна в демонстрираното отношение към мен и детето когато синът им е в България и когато го няма.  А на телефона на детето звънят за втори път - първия беше, когато му взехме джиесем, за да въведат номера му, втория сега, след толкова години - за да му честитят Коледа.  
              Права си, absurt, че са темерути! От скука са готови какви ли не номера да въртят, та да се разнообразяват. Ще стане интересно, ако споделеното тук го кажа на ММ и създам благодатна почва за разваляне на иначе така идиличните ми взаимоотношения с тях.  Както се казва, няма да обеднея с 5-10 лева сметка, за да поддържам регулярността на телефонните МИ обаждания към тях, сякаш нищо не се е случило.  
            Много точно си го описала, само дето тези реплики още не съм чула директно.

Така е когато очакваш нещо.
Моите свекъри заминаха за празниците. Очаквах да не се обадят, не се обадиха Няма разочарование.
Не звъннаха да честитят Коледа на децата, на сина си. Само 2-3 служебни справки от свекъра и толкова.
Други години набирам по скайп да се видят. Тази не мисля да го правя. Ако им домъчнее, знаят къде да намерят децата. Май са се сдобрили, иначе бабата щеше да потроши телефона да се оплаква на мм.

Google76, много мъчно ми стана. Каква е тази майка, че мебелите са по-важни от детето и.
Изнасяйте се, за вас ще е по-добре да сте сами. А тя дано катоостане сама си преосмисли поведението. За какво и е огромен, празен апартамент? Дано се реши да го продаде и да вдеме 2 по-малки, близо един до друг.Така хем ще сте отделно, хем ще се виждате ако се наложи.

Там е работата, че аз не смятам, че мебелите са й по-важни. Просто така си разбира нещата. От както съм се родила съм живяла в детската си стая и явно според нея няма смисъл да се променя нищо сега, независимо, че вече има още един човек вкъщи. За нея това си е - хола е за пред хората (лустросан, само с нейни неща, по нейна подредба), нейната стая си е нейна стая, килера си е за нейните дрехи и обувки, мокрото помещение за нейните дреболии, кухнята за нейните съдове (нашите са сбутани по разни шкафове, а ме е яд, защото са нови и хубави) и прочие, както е било винаги. А моята стая си е за мен, както е била, когато съм била на 8, независимо, че е най-малката стаичка в апартамента и се пръска по шевовете вече и независимо, че един 1.85 м мъж живее също в нея вече.

И аз разбирам (донякъде) манията по вещи, която голяма част от възрастните имат. Манията за собственост, да няма промени и така нататък.

Аз се сърдя, защото нищо такова не беше споменато, когато приятеля ми дойде, премести се и изръси доста над 1000 лв за основен ремонт + мебели при положение, че иначе имахме чуден ремонтиран апартамент под наем с много свястна хазяйка за под 400 лв на месец.

Уж апартамента ни бил голям, нямало смисъл с моя приятел да се свираме в някоя гарсониера. Щели сме да си устроим, както искаме. Щели сме да си пием кафето в хола с книжка в ръка и не знам си какви други мили домашни картинки. И тъй като аз наистина се чувствам гузна за това, че я оставям сама, тази тънка струнка засвири в нейна полза. Така си е, може и от малка да ми е промит мозъка, но тя никога не е спирала да повтаря как се е жертвала за мен, как е сама заради мен, как като се омъжа ще я зарежа и прочие. Може на някого да се стори странно, но аз бях на 20, когато за пръв път празнувах Нова Година извън къщи. Преспиванията ми при приятели също са били редки и спорадични и не заради морал или безопасност, а защото щяла да е сама, щяла да се притеснява, нямало да спи цяла нощ и прочие жални вопли. Колко силно чувство за вина ме е държало всеки път, когато не съм си у дома, може би звучи смешно, чета се и наистина звучи смешно, но е така. На първата ми Нова Година така и не усетих празника, мислейки си как си седи сама вкъщи и сигурно страда.

Ама ми писна вече от глупости. Повечето ми приятелки отдавна живеят отделно от родителите си и ги чуват по телефона и се виждат 2-3 пъти в месеца. Моята е в съседната стая, а още от сега мрънка как на 31ви сме щели да пътуваме и тя щяла да е сама, нямало на кого да каже Честита Нова Година, как щяла да се притеснява и дрън дрън свредели в главата ми. Същото беше и за живеенето отделно и затова се набутахме така. Ама край вече. След празниците като вземем парички, ще огледаме хубаво какво точно търсим и си се местим без много приказки и обяснения. Не е единствения самотен родител на света. Щом други майки някак са приели факта, че децата им имат техни семейства, значи и тя трябва да може.

Явно е до характера на жената.
Аз също сама съм си гледала детето. Но не съм я ограничавала за излизания и приятели. Осигурила съм отделен апартамент като се събере  някого.
А със сегашния ми приятел даже сме мислили как ако двамата искат да живеят при нас ще се преместим ние двамата в детската стая. Да може по-широката част на апартамента да са за тях. Докато искат да сме заедно.
Но пък те заминаха за чужбина.
Изнасяйте се да сте здрави и не я мислете толкова.
Ако може да и намерите някое гадже, да си има другарче и тя.

Много странно, но мен това никакви струни не ми дърпа...
Първо, каква връзка има това че тя е сама, с теб? По какъв начин отношенията майка-дъщеря се бъркат и влияят с отношенията съпруг-съпруга?! Да не би в главата на майка ти едното да пречи на другото? Т.е. ако си майка нямаш време за мъж, и ако си с мъж нямаш време да си майка?
Второ, естествено е като се омъжиш да се преместиш и я "зарежеш". Някак неестествено ми се струва едно дете никога да не порасне, никога да не създаде свой дом, свое пространство и територия, да не се развие като човек извън полите на майка си... Ако не е искала да е сама, защо не си е намерила компания?
И трето, как точно се е жертвала майка ти за теб? От любопитство, не за друго. Скочила е пред кола? Или куршум? По какъв начин това да си майка е жертване? Ако не искаш да "жертваш", нямаш деца. Това да те има е нейно лично решение, не е твоя приумица все пак...

dobra, съгласна - човек се разочарова само ако очаква нещо

Google76, това си е емоционално изнудване. Майка ти не е сама заради теб, а защото такъв избор е направила. Ти нямаш никаква вина, за каквото и да било. Отделен индивид си и имаш правото да живееш своя живот както ти пожелаеш.