И все пак момичета има светлина в тунела. Вчера в някоя от новинарските емисии казаха, че са на път да се приемат промени в закона за защита на децата и едно от вменените задължения на гражданите, според тези промени, е да уведомяват полицията и Агенцията за закрила на детето при случаи на насилие над деца, при случаи на деца живеещи в риск. Това означава, че и съответните държавни институции са задължени да обърнат сериозно внимание на такива сигнали. Друг е въпроса тези институции колко ще си вършат работата, но все пак има официално регламентирана възможност за всеки гражданин да реагира адекватно в такива ситуации. Привсе сериозния скептицизъм на голяма част от нас по отношение на закони и държавни институции, мисля че в подобни ситуации трябва да се възползваме от дадените ни възможности.
абе то има и закон, според който не трябва да се паркира на по-малко от 80 см от стена на сграда, ама да си видяла колко хора го спазват и дали КАТ прави нещо по въпроса??
колкото и закони да има докато не се промени съзнанието на българина нищо няма да се оправи в тая държава!!!!!!!
точно за това говоря - за промяна и в нашето съзнание. Промяната на съзнанието на българина е свързано и с промяната на нашето собствено съзнание. Ако чакаме първо съседа да промени съзнанието си, за да го последваме... никога нищо няма да стане. Нали разбираш - всичко започва от теб самия и капка по капка вир става. В последня си пост казах само, че с промените в закона и на нас гражданите се приписва активна позициа относно опазването на децата, но едвали нещо ще подейства, ако ние стоим настрани и не се замесваме. (Държа да отбележа, че говоря обобщено, а не визирам никого и ничии действия конкретно. Всеки сам има право да определи позицията и поведението си.)
! 
,вие никога ли не удряте децата си,говоря за някое леко шамар4е по бузката или дупето когато не слуша ?"
), броя до 10, леко да ми мине, и тогава го плясвам премислено. Когато ми направи сцена на улицата или в някой магазин - тръшкане, пищене, въргаляне по земята, понякога ми кипва кръвта, но никога не го удрям - страх ме е, но пък го грабвам под мишница, той пищи, бута, удря, прилича на отвличане, а аз с най-спокоен той му обяснявам, че тая работа така не става... 
Тази "майка" явно е усетила, че може да има неприятности 
Това, което си описала е ужасно. Но не знам как бих реагирала. Трудно е човек да се меси в чуждо семейство. А не знам дали има и право. Но е ужасно жалко за детето. Наистина не мога да разбера защо са го осиновили, като не иската да се грижат /не става въпрос за финансовото измерение / за него.
Но като се замисля стигам до извода, че ние сме такива, че по-скоро ще говорим за държанието на майката, ще я обсъждаме, отколкото да предприемем нещо. Сигурно и аз така щеше да направя.