Моята тема

Чак сега виждам темата мила.Искам да ви пожелавая успех и искренно се надявам, че това ще бъде вашето детенце.
Ще чакаме да пишеш как е минало всичко.
Още веднъж успех. 

  Надявам се днес наистна да е твоят ден

Ето ме

Излишно е да казвам, колко ми е мило като знам, че се вълнувате с мен.

Отидохме в Дома с две момичета от дирекцията, дадоха ни да подписваме едни молби, декларации, дадоха медицински и заключения от психолог, всичко ми е като на сън... Запомних датата на раждане.

Предупредиха ни, че сигурно ще се притесни от нас, особено от мъжа ми. Седнахме на едни канапета, извадихме играчката и в този момент го доведоха. Държеше го една сестра и той на секундата започна да плаче. Една от лекарките му донесе нещо сладичко да яде и той спря да плаче, но ни наблюдаваше и даже блъсна играчката. Така малко по малко го приближиха до нас, седнаха и докато ние си говорехме със сестрата, той си хапваше и въздишаше, гушкаше се в нея.

Аз си бях изтръпнала отвсякъде, но усетих, че мъжът ми много хареса детето, някак се държеше по-адекватно,въпреки, че така и не го доближихме.  Аз пък имах чувството, че не се случва с мен.

И така, уговорихме план за  срещите и много, ама много искам да видя другия път усмивка

Още не съм си събрала мислите и може да звуча объркано. Само да ви кажа, че на тръгване вече гушкаше силно играчката.

Ще допълвам после нещо, ако се сетя, надявам се да ми простите, почти не съм спала тази нощ от емоция. Питайте и вие нещо, ако ви интересува, за мен е удоволствие да съм тук.

Също така, ще е хубаво, тези, които са минали по по този път, да дадат някой и друг съвет, за да е темата полезна и на други. За този едномесечен период на взаимно опознаване става въпрос. За момента на вземане на решение.

За всички  от мен.

Много се радвам!Радвам се много за теб! Мно-о-о-о-го се радвам, ама извънредно много и не знам какво друго да ти кажа освен, че рева  от радост  !
Много  е мила реакцията на детето. Кога ще ходите пак?Прегръщам ви!
Важно е, че мъжът ти го е харасал.
Помни всеки миг оттук нататък и започни за си водиш дневник. Един ден то ще го прочете и ще разбере много от нещата по-лесно, като знае какво си изпитвала и как си го възприемала и как не си спала....... 

Април нормално е детето да е притеснено, на тази възраст децата се плашат от непознати, чувстват се несигурни и търсят сигурност при човек който познават. Още повече се страхуват децата без родители. Колкото по често се виждате толкова детето ще се успокои и ще се чувства сигурно в присъствието ви. Така, че тази реакция да не те плаши, напълно естествена е дори и за деца отраснали при биологичните си родители. На тази възраст са най сладки, моя син е на 1г. и 2м. и е много весело в къщи покрай него, правят много бели, дигат ти нервите, не слушат много, въпреки, че всичко разбират от това което им говориш, абе пълна лудница.
Много се радвам за вас. Не се притеснявай и се радвай на детето.

През този период /при нас беше два месеца/ в главата и сърцето ми бошуваха какви ли не чувства и мисли - предимно страхове. Бях много объркана, задавах си въпроси от сорта: какво правя, подготвена ли съм, не е ли твърде голяма отговорността и т.н. След това всичко ми е като сън. За чувствата си след като си взехме бебето в къщи, направо не ми се говори. Първите седмици само паника и притеснения - дали няма да се задави, дали няма да се задуши, докато спи, дали няма ... Абе само глупости. За чувствата ми сега /три години по-късно/ - пристрастена съм. Не излизам без нея, искам да сме заедно всяка възможна секунда, счупвам си краката да бързам да се прибера от работа. Никакви кръчми, гости, купони и др. Нямам желание да ходя абсолютно никъде, освен по градинки, въртележки, катерушки, джипове и детски магазини.
Ами това от мен. Слушай само сърцето си.

Април, не мога да ти опиша колко много се радвам за теб и съпруга ти...

Реакцията на детенцето е повече от нормална и е напълно очаквана (тези неща ти ги обясних на лични, не знам дали си имала време да четеш). Както ти е писала Тинка, страхът от непознати е много силен в тази възраст - друг е въпросът, че този страх е маркер за изградена привързаност, което е много положително. В тази връзка по-нататък, като мине едномесечния срок и дойде време да си вземеш детенцето, ще ти дам разни полезни съвети с цел детенцето да изживее по-безболезнено раздялата с дома.

Колко време беше срещата с дтетето? Разкажи повече за поведението му - гледаше ли към вас от време на време, кого гледаше, говореше ли с някого? Кажи също каква беше играчката - в смисъл, какво животин4е?

Идеята на Дарена да си водиш дневник е много добра - така хем ти самата ще можеш да се успокоиш и да си подредиш емоциите, хем след време детенцето ще види какво щастие е внесло в дома и сърцата ви
 

Всичко е чудесно само не разбрах какъв е този едномесечен период на опознаване и взимане на решение. Това дете не ти ли грабне сърцето в първия момент просто ...

За Април мога да кажа, че е една супер готина мацка. Приемам я като приятелка и стискам палци детенце скоро да си е вкъщи, с мама и тати..

А колкото до:

на мен от първия миг нито дъщеря ми, нито синът ми ми направиха някакво впечатление..да не кажа, че синът ми беше като маймун страшен..всичко за майчинските инстикти как се появяват още при вида на детето са пълни глупости според мен. една връзка между две души (имам предвид, че може и да не са хора) се създава с време, колкото повече време се минава, толкова връзката е по-силна..

но да не разваляме готината тема...просто Април, знай че всички сме с теб..и ти се радваме с теб и за теб..целувки на малчо..

За майчин инстинкт - да, права си. Ама да не ти трепне сърцето и да не ти се разбъркат червата - не знам. Не може всеки да хареса всеки, както за възрастни, така и за деца. Април, ти знаеш отговора, успокой се, много силно те прегръщам.

Около месец...подготовка на документи, насрочване на дело, посещения в Дома за да се опознаваме взаимно, нали трябва да знаем какъв му е режима на детето,да свикнем един с друг. Има форумки, които даже в момента са на този етап и може би ще споделят нещо за това.

А иначе по закон, в рамките на един месец кандидат-осиновителите имат право да вземат решение.
При всеки е различно.

Чакайте да отговоря и на Теа - тя как  знае какво да пита , да сме полезни с нещо. Срещата не трая много дълго, може би около пет минути, гледаше ни и кой знае какви сме му се сторилиПовече си говорихме със социалните и психолога. Да, и днес пък точно ден на здравния работник.
Идеята за дневник е супер, отивам сега да пиша.

Aприл ,не мога да си подбера точно думите с които да ти кажа колко се радвам за вас Като погледнах темата днес даже си поплаках.това което си описала за вашата среща толкова много прилича на моите скорошни преживявания.Наистина много се радвам,но и ти завиждам мъничко/Прости ми/ понеже при мен нещата не завършиха така щастливо Най-после си МАЙКА!!!Какво по голямо щастие от това.Наслади се на всеки миг! Прегръщам те Бъдете много щастливи

И аз съм чела твоите постнги на един дъх, повярвай ми
Емоциите са силни, всички минаваме през това, но хайде да не  идеализираме нещата. Не се притеснявай от чувствата си, мисля, че е нормално да ги изпитваш.
Какво пък, човешки същества сме и все си мисля: един Бог знае какво е в душата на това дете, какво е изпитало като ни е видяло. Това, което изпитах аз също запазвам за себе си.
Мисля, че Darena беше писала по въпроса, колко уникално еднакви сме във този форум и колко различни. Вчера цял ден усещах силата на положителните ви мисли, усещах тази енергия. Това е безценно, знам, че всички тук разбират за какво говоря.