Поздрави от Чуза с тази снимка.БГ МАМА нещо не я допуска в темата.
- Публикувана: 11 ян. 2016, 21:09 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2016, 20:03 ч.
Тема Незабравима (Unutulmaz) 255 ,"Kara Ekmek"
Привет на всички! 
Не мога да повярвам,че след близо два месеца,най-после успях да вляза в темата!
Имам много да наваксвам за четене и се надявам,че ще успея и мамата няма да ме изхвърли
Удоволствие е да ви чета!
Не мога да повярвам,че след близо два месеца,най-после успях да вляза в темата!
Имам много да наваксвам за четене и се надявам,че ще успея и мамата няма да ме изхвърли
Скрит текст:
Наде,специални благодарности!Имам си едно на ум,че благодарение на твоя пост,на мъките ми се вижда края,но...времето ще покаже!
Удоволствие е да ви чета!
Като гледам снимките си мисля, че тези хора си живеят в един и същи град, но на два континента, разделени от Голямата вода. Дали се срещат понякога, особено сега, като им направиха още един мост?
Мостове
Мост четвърти през Босфора
ще съградя със моите ръце
Не трябва ми пилон, опора,
за да докосна твоето лице
Не трябват ми въжета здрави,
бетон, колони и чакъл,
а само длани две корави
и глава с изпит от теб акъл
Мостове
Мост четвърти през Босфора
ще съградя със моите ръце
Не трябва ми пилон, опора,
за да докосна твоето лице
Не трябват ми въжета здрави,
бетон, колони и чакъл,
а само длани две корави
и глава с изпит от теб акъл
Пътник
Къде пое по пътя прашен
Далеч от хорска суета
За някои мил, за други страшен
Самотен тръгваш по света
Назад глава недей обръща
Не гледай моите сълзи
От пътя си недей се връща,
но знай, че много ме боли
Остана спомена за роли,
неизиграните дори
За сцените под душа голи
За страстта, която ври
Остана спомена далече
от незабравимите ни дни
Да тръгваш май е време вече
До мен за сбогом приседни
Къде пое по пътя прашен
Далеч от хорска суета
За някои мил, за други страшен
Самотен тръгваш по света
Назад глава недей обръща
Не гледай моите сълзи
От пътя си недей се връща,
но знай, че много ме боли
Остана спомена за роли,
неизиграните дори
За сцените под душа голи
За страстта, която ври
Остана спомена далече
от незабравимите ни дни
Да тръгваш май е време вече
До мен за сбогом приседни
Рентген
Съзирам под фланелката юнашка
сърце едно тъй нежно да тупти
и плочките, равнени с маламашка
по пътя крачат босите пети
Очите скрити все зад очилата,
но мога аз през тях да прочета
Половинката си търси ти душата
по всякакви затънтени места
Недей занича в храсти и горички
Недей се взира в тъмните води
Отредената за теб една от всички
тепърва трябва май да се роди
Съзирам под фланелката юнашка
сърце едно тъй нежно да тупти
и плочките, равнени с маламашка
по пътя крачат босите пети
Очите скрити все зад очилата,
но мога аз през тях да прочета
Половинката си търси ти душата
по всякакви затънтени места
Недей занича в храсти и горички
Недей се взира в тъмните води
Отредената за теб една от всички
тепърва трябва май да се роди
/
Тази култова сцена заслужава малко рима...
Погледни ме във очите
Погледни ме във очите
и кажи, че ме обичаш
Там за теб текат сълзите
Ти на мъка ме обричаш
Потопи се във очите,
но недей да се удавяш
Със уста изпий сълзите,
Не мисли да ме оставяш
Приложи ми твойта хватка
Пак тръшни ме на кревата
Па рендосай кожа гладка
в битката между телата
Препоръчани теми