Какво става с покъщнината на близките ви след продажбата на имота?

# 15 18 ян. 2016, 16:06 ч.

постоянно
Мнения: 7 123

На мен пък ми е по-хубаво да имам ленени и кенарени чаршафи отколкото китайска синтетика Hug

Вече примъкнах по-голямата част от нещата при мен , а останалите - седят " под ключ " и ме чакат да ги прибера следващият път.

А колко нова посуда имаше тази женица - всичко с етикетите . Курбан на цяло село да направиш няма да ти свършат чиниите.
hahaha

нещата , които и на нас не ни трябваха раздадохме предимно срещу свършена работа - я градина да се прекопае, я дърва да се подредят и нарежат . всичко се оползотвори, нали на това ни учат- да рециклирани....

Последна редакция: пн, 18 яну 2016, 16:13 от her_76

# 16 18 ян. 2016, 20:06 ч.

София
Мнения: 16 046

и аз наследих разни ковьорчета, карета и дантелени покривчици.
Мой роднина има магазин за сувенири във Велико Търново и му ги дадох за продажба. Не съм му искала пари, защото част от нещата бяха ушити и подарени от майка му. Но след няколко месеца дойде в София и ми даде добра сума в евро, разпродал всичко на групите чужденци.

# 17 19 ян. 2016, 12:20 ч.

Мнения: 2 600

Някои от тези неща имат антикварна стойност, както масивните мебели и ковьорчетата. Книги, порцеланови фигури, сервизи, носии даже се намират. Също картички, пликове на писма с марки. Бижута. Ние в мазето намерихме например малък резбован кръст, изключително фин (докато събирахме дървесина за горене). Няма да го продавам, но винаги ще се намери, кой да го купи. А може и да се дари на църква. И т.н. Но много хора не могат да си представят примерно, че ако продадат едно по едно нещата (които нямат сантиментална стойност) ще вземат пари.

# 18 23 ян. 2016, 16:02 ч.

Мнения: 4 303

Може би твърде много примери имам пред очите си, та все в това ми е умът.
Двама братя след смъртта на родителите си изхвърлят всичко от гардеробите им. Имало е неща с етикети. Можело е да се дадат в дом за стари хора или не знам.
Две сестри, на които съпрузите им са умрели, децата им са устроени, държат апартамента на родителите си и ходят там, като че ли те са все още живи .т.е нищо не са пипнали, все едно родителите им ще се появят от някъде.

# 19 23 ян. 2016, 17:10 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 12 287

Когато купихме стара къща в планинско село,старите собственици казаха,че няма да чистят и всичко вътре е наше.Те живеят в съседната нова къща и не им се занимаваше.
Между мебелите имаше истински съкровища-масивен скрин от череша,трикрилен гардероб, две маси и ракла от орех.Когато отворихме гардероба,вътре имаше подредени 10 чисто нови китеници.
В едната стая си стоеше стана ,помолих съседите да го вземат ,защото заемаше цялата стая.После го подарихме на един музей.В кухнята имаше един стар бюфет в които си седяха подредени чиниите,тенджерите и приборите .Извадих всичко навън и съседите веднага дойдоха.Поискаха да си ги вземат,дадох им ги естетвено.В скрина обаче намерихме освен дрехи и чаршафи,които изхвърлихме и един плик с документи и стари сребърни монети.Върнахме ги.И тогава разбрах,че когато бабата и дядото са починали,децата им нищичко не са пипнали.Намерихме и снимките.Тях не ги искаха ,а на мен още ми е жал да ги изхвърля.
А когато майсторите събаряха една стара пещ,отгоре падна голям добре запазен пистолет.Сега стои за украса над камината.
В килера намерихме кашони със сервизи ,всичките чисто нови , две стари газени лампи и една стара икона.Запазихме ги.
В мазата си стояха съд за разбиване на масло,чекрък,хурка и вретено,които запазихме и лакирахме.Направихме си един битов кът.

Последна редакция: сб, 23 яну 2016, 17:16 от veni35

Причина:

Причина: