Отговори
  • Мнения: 4 303
Наскоро наш приятел продаде къщата на родителите си без да вземе нищо от нея, даже снимките им, които са били там. На учудващия ми въпрос ми отговори, те са техни спомени. Той имал техни снимки.
На нашата улица продадоха къща, която беше стара и купуващият я събори за да си построи нова. Багерът буташе стените, а от там се виждаше как всичко в къщата е било като че ли току що е излязъл човек и е връхлетяло ураган. Гадничко ми стана и мъчно.
Купуващият няма отношение към нещата, и ще ги изхвърли или изрине, но пък продаващия?

# 1
  • София
  • Мнения: 16 042
Продавала съм имот - в предварителния договор имаше точка да го предам празен.
Спазих условието. В бившия ми дом имаше много стари, непотребни неща, останали от младостта на родителите ми.
С дъщерята подбрахме малко хубави неща за новия ни дом. Останалото - до кофите.
2-3 съседи веднага прибираха всичко у тях.
След това купувах друг имот - продаваше се с обзавеждането, също вписано в договора. Бившия собственик си взе само лаптопа и дрехите.
Наследихме и бурканчета с конфитюр. Изхвърлихме ги, естествено. Спално бельо и хавлии също изхвърлихме/бяха маркови/.
Хвърлям, не жаля за нищо. След като 6 месеца не съм го използвала - защо да ми пълни къщата.

# 2
  • Мнения: 779
Ако един ден се наложи да продавам родната си къща единственото което искам от нея са 2 покривки, везани на ръка от майка ми и баба ми. Казала съм го на майка ми и по усмивката в погледа ми мисля че ме разбра много добре. Не са важни вещите, а хората. Спомените са ми в главата.

# 3
  • Мнения: 46 520
Ако не му трябват и няма точка да го предаде празен не виждам нищо странно в това да ги остави.

# 4
  • Мнения: 2 450
Аз сигурно снимките бих взела, макар че съм гледала албумите на бабите си и честно казано, не съм сигурна колко биха ми послужили купища снимки на непознати за мен хора без надпис и обяснение, но все пак. Колкото до вещите, те са си вещи, какво да се обзаведем всички със соц секции в мазите само и само да не станат зян ли.

# 5
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 3 331
Никой не иска  дърти соц. мебели и натурии Mr. Green

Скоро до нас продадоха панелка и да видиш как чичака си отпсува да мъкне секции и гардероби по 2 тона,да ги маха ,понеже купувачите изрично не желаели да има багаж вътре и тепърва да се занимават с хамали и простотии...ами нормално е,даже цената падала при такива "подробности",особено по апартаментите,където хората купуват,удрят на първо време една боя и се нанасят за 2 дни..
На никой не му се занимава да влачи и разчиства като магаре,айде в къща с двор има повече място да се помотае човек и да разхвърля,но по блоковете вече не било модерно-аут по контейнерите и изчезват за норматив в полза на мангустите Mr. Green

# 6
  • Мнения: 4 303
Когато се живее в едно жилище подмяната става по лесно или постепенно може би.
Ние купихме ново жилище, та нямах този проблем.
След случая със съседите обаче се замислих. Наистина е можело да се изнесе покъщнината и някой да я прибере. Знам ли....

# 7
  • София
  • Мнения: 16 042
Зависи какво са се разбрали купувач и продавач.
Но за мене е неестествено да оставя куп натурии на новите. Те какво са ми виновни, че да изнасят.
Като изхвърлях остатъците от нас много се чудихме с дъщерята на кого от сегашните пенсии му притрябва рокля или вълнен костюм стил 1956 г.
Те даже не са им по мярка, но ги отнесоха като куцо пиле домат.
Разни остатъци от сервиз - 3 чашки, 2 чинии - може да потрябват все на някого.

# 8
  • Мнения: 851
Баба ме е учила нагледно, че всичко със сантиментална стойност като снимки, писма и дрехи, се гори, при невъзможност- изхвърля. Нещата, които не мога да изхвърля, но могат да се ползват, като годни мебели, посуда, бих ги подарила за нечия вила. Или дарила, защото има хора в нужда от иначе някому непотребната вещ.
Някой, който не е наследил морални ценности, би оставил чужди хора да се "разправят" с тази работа.
Старите вещи поемат по неведоми пътища. Наскоро си купих стара, но уникално красива порцеланова чашка за кафе, която ме хвърли в същите размисли. По всичко личи, че дълги години е стояла в нечия витрина за красота, за да бъде продадена за 3лв бройката. Но аз си пия кафето в нея с удоволствие и се радвам, че не е била изхвърлена.

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 3 641
Баба ме е учила нагледно, че всичко със сантиментална стойност като снимки, писма и дрехи, се гори, при невъзможност- изхвърля. Нещата, които не мога да изхвърля, но могат да се ползват, като годни мебели, посуда, бих ги подарила за нечия вила. Или дарила, защото има хора в нужда от иначе някому непотребната вещ.
Някой, който не е наследил морални ценности, би оставил чужди хора да се "разправят" с тази работа.
Старите вещи поемат по неведоми пътища. Наскоро си купих стара, но уникално красива порцеланова чашка за кафе, която ме хвърли в същите размисли. По всичко личи, че дълги години е стояла в нечия витрина за красота, за да бъде продадена за 3лв бройката. Но аз си пия кафето в нея с удоволствие и се радвам, че не е била изхвърлена.

Мисля точно така.
Как ще оставям снимки!? Или други предмети, които някой някога грижливо е събирал, точно пък в нашата страна е ясно с цената на какво! Абсурд.
И аз съм "за" хората са по-важни от вещите, разбира се, но това няма общо с изхвърлянето на неща от баба ми, които тя е купувала вместо храна,примерно. Неуважително и грозно ми се вижда, особено от гражданчета, разправящи се с наследени селски къщи.  Naughty

# 10
  • Мнения: 4 303
Както споменах ние купихме новопостроена къща.Хората си я построили току що, жената я блъснал камион и мъжът се пропил и така за една година си отишли. Нямат деца. Наследници са братът на жената и сестрата на мъжа.
В двора имаше и стара къща. Продадоха и нея. Взеха всичко, което можеше да се продаде. Дрехите им обаче и снимките никой не погледна. Така се разнасяха дълго време. Купувачите ги бяха изхвърлили пред къщата и кучетата ги разнасяха дълго време.

# 11
  • постоянно
  • Мнения: 7 123
Преди 10 години купихме къща на село и се изнесохме от града. Жената продаваше , защото децата и я взимаха да живее при тях в друг морски град.
Оставиха къщата обзаведена , което за нас не беше проблем . Бяха добри хора и искахме да им влезем  в положението и да им спестим трудностите по намиране на дом за цялата покъщнина.  Имаше доста странични сгради в които можехме да запазим нещата ако  искаха да ги вземат след това.
Всичката мебел беше солидно дърво , нещо което в днешни дни се среща рядко и струва много пари. С малко "обработка " станаха като нови , а като си помисля , че има хора които изхвърлят подобни неща ....
В една от спалните имаше  голям сандък - много стар и трикрилен гардероб  . За наше учудване когато ги отворихме бяха  пълни догоре с ръчно тъкани изделия- покривки, чаршафи, ризи, носии, кърпи, одеяла, черги . Прани, гладени , подредени по конец. Такова нещо не бях виждала от времето на баба ми. Стотици неща. Брат ми - " модернист " веднага каза - да се хвърлят всички боклуци. Аз обаче казах в никакъв случай вземам всичко с мен ако жената не иска да си ги прибере.
В последствие  в един от зимниците намерихме и стана на жената.
За мен тази къща беше като пещерата на Аладин - пълна с изненади .
 Grinning

# 12
  • Мнения: 4 303
Родителите ми се пренесоха в града и продадоха на село къщата. Все се сънувам там и все нещата, които помня че имаше там и ми е жал за тях. За съжаление няма как да си ги върна.
Това обаче, което са успели да пренесат се опитвам да запазя.
her_76, точно такава беше къщата ни на село.
Свекърва ми живеят на село, но в къща строена по късно. Няма нищо общо с къщите, които се живее поколение след поколение и има приемственост на покъщнината.
Къщата на бащата на свекъра ми е стара и разграбена. Успях обаче да открия сред руините ютия, от онези, които са се пълнели с въглени. Сигурно за никого не е представлявала интерес.
А какво става точно с тези неща от времето на баба? Съдбата им каква е?

# 13
  • Пловдив
  • Мнения: 3 641
хамалите мангали ги прибират, това става. Ако имаш читави роднини - те събират нещо при тях.
При нас се получи и една кражба, малко преди да бутнем къщата на баба ми. Но въпреки нея, лелите ми успяха да "спасят" доста неща и да ги разделят помежду си, баща ми нямаше сантимент толкова към тези неща. Но по принцип баща ми си събира доста нещата, пази си ги, не си ги хвърля, умее да създава от нищо нещо и все му послужват.

# 14
  • Мнения: 2 681
А като преместите у дома си разни ковьорчета, дантелки и подобни какво ги правите?
Не би ми харесало да си напълня гардероба с кенарени чаршафи и бродирани карета.

Общи условия

Активация на акаунт