Моят искаше брак, просто така мислеше, че е единственото правилно. Сега си е ок с положението.
- Публикувана: 27 ян. 2016, 00:17 ч.
- Последно мнение: 29 фев. 2016, 17:42 ч.
Съвместно съжителство или брак
Странно е, повечето мъже май обичат да се измъкват с това, че "подписът нищо не променя" и "това не е важно", но ако наистина нищо не променя и не е важно, какво им коства да направят "компромис", след като за жената до тях това е важно? Отговор на този въпрос не съм намерила. Явно има някакви по-дълбоки причини, които замаскират със "за какво ти е? Тези неща нямат значение". 
Ако бяха толкова ларж, едва ли щяха да бягат като дявол от тамян...
Ако бяха толкова ларж, едва ли щяха да бягат като дявол от тамян... 
Gentle Storm, много точно казано.
И моя такива ги говореше "един подпис нищо не значи". След 2-3 години взе, че ми предложи брак. Сега аз се дърпам и аз пея песента "един подпис нищо не значи".
Просто се страхуват от по-сериозно обвързване - това е. И хората се били променяли след като сключат брак.
Сега вече аз си правя добре сметката. Да ме беше взел като бях по-наивна
И моя такива ги говореше "един подпис нищо не значи". След 2-3 години взе, че ми предложи брак. Сега аз се дърпам и аз пея песента "един подпис нищо не значи".
Просто се страхуват от по-сериозно обвързване - това е. И хората се били променяли след като сключат брак.
Сега вече аз си правя добре сметката. Да ме беше взел като бях по-наивна
Добре де, какво гнило има в това, че мъжа не иска да се жени, ако действията му са на сериозен човек. Например покупката на общо имущество, общия бизнес и създаването на деца са много по-показателни, че един мъж обича и е готов да се обвърже сериозно и дългосрочно от драсването на един подпис, който много лесно може да бъде обезсилен.
За мен действията са най-показателни. Иначе всеки може да се ожени и какво от това.
За мен действията са най-показателни. Иначе всеки може да се ожени и какво от това.
да предположим ,че има всеки всичко и жилище и т.н., хора не в първа младост
А ти защо искаш брак? Ако си отговориш на тези въпроси, може и да разбереш, че не ти е никак важно.
да предположим ,че има всеки всичко и жилище и т.н., хора не в първа младост
колкото по-възрастна ставам, толкова по-малко искам брак, но искам да остарея точно с този човек, което няма общо с брака; имам приятелки, които са в брак с мъже, с които не живеят от 10 години и дори не си говорят - голям праз, че са омъжени
Ако двамата седнат и си изложат гледните точни напълно честно и откровено един пред друг, може да се прецени на кого му е по-важно едното или другото и да се постигне консенсус. Обаче "аргументи" от сорта на "щото е тъпо" не са сериозни. А масово аргументите са точно такива. Никой не си казва какво точно го мъчи, а се опитва да убеди другия, че това са глупости и той, видите ли, трябва да се съгласи с това, без значение, че на него пък му е важно. Тъпо е, бе, за к'во ти е? Някакъв подпис, тинтири-минтири
Gentle Storm, точно че е тъпо и доста ми накърни женското достойнство.
Това с излагане на гледните точки става много трудно. Опитвала съм преди години, при това много пъти. Също така голяма част от хората станаха вече много меркантилни и има едни такива съображения, които няма как да се изложат в разговор... нали се сещаш.
Има и други съображения от сорта: ами аз не съм на 100% сигурен още дали искам да остана с теб до края на дните ми. Е как ще ти ги каже в прав текст?
И в крайна сметка аз като се замислих сега, излиза че аз ще съм по-облагодетелствана ако нямам брак. Да, грозно звучи, но човек трябва също да започне да мисли меркантилно, защото наивността и идеализмът не са здравословни в наше време.
Иначе съм съгласна с miss july, че е важно какво реално прави и как го прави, но все си свети там една малка лампчика. (Поне аз така го приемам.)
Това с излагане на гледните точки става много трудно. Опитвала съм преди години, при това много пъти. Също така голяма част от хората станаха вече много меркантилни и има едни такива съображения, които няма как да се изложат в разговор... нали се сещаш.
Има и други съображения от сорта: ами аз не съм на 100% сигурен още дали искам да остана с теб до края на дните ми. Е как ще ти ги каже в прав текст?
И в крайна сметка аз като се замислих сега, излиза че аз ще съм по-облагодетелствана ако нямам брак. Да, грозно звучи, но човек трябва също да започне да мисли меркантилно, защото наивността и идеализмът не са здравословни в наше време.
Иначе съм съгласна с miss july, че е важно какво реално прави и как го прави, но все си свети там една малка лампчика. (Поне аз така го приемам.)
Няма нищо страшно в брака. Истина е, че не заради подписа хората са заедно и че не той ще ги задържи заедно. Но пък и не е той този, които би ги раздели. Когато двама души решат да са заедно, съжителството и отговорността са на лице. Но чрез брака се дават права и сигурност на партньора пред институциите и обществото.
Няма нищо страшно в брака. Истина е, че не заради подписа хората са заедно и че не той ще ги задържи заедно. Но пък и не е той този, които би ги раздели. Когато двама души решат да са заедно, съжителството и отговорността са на лице.
Тук съм съгласна на 100%.
Но чрез брака се дават права и сигурност на партньора пред институциите и обществото.
Тук вече зависи от конкретната ситуация. Зависи: има ли деца, или не, защото според мен институцията брак всъщност защитава правата на децата. Така и трябва да бъде.
Аз съм минала и през развод, като за мен разводът беше стресиращ: деляха се разни неща; искаше дори половината от подаръците от сватбата (комплекти с чинии); искаше да подписвам декларация, че не искам 50% от дяловете му във фирмата (подписах); щял бил да успее да докаже, че парите, които съм спечелила всъщност не били мои. Все грозни сцени. Хората просто изтрещяват на тема пари, когато са поставени в такава ситуация. Баща ми пък се сърдеше, защо съдът бил постановил да живея в неговото наследствено жилище (при положение, че съм едно дете и той има други имоти)... Все главоболия. И на преден план винаги изплува: "моето къде е".