Как да обясним на детето, че няма баща?!

Аз нямам опит с подобна ситуация, но бих казала истината на детето още в началото. Точно както си я представила тук, би могла с думи прости да му я обясниш и на него.
Нищо не постигаш , като отлагаше разговора . Само ще се оплетеш, ако започнеш да шикалкавиш.
Това с друг ,,татко ,,ми звучи   Абсурдно. Бащите не се намират просто така!  Няма борса за  бащи:)

Нямам много опит с тези неща, но ще споделя опита на една приятелка. С нея се знаем откакто се помним и тя ми е говорила за баща си. Той я е признал (носи неговото име), но тя никога не го е виждала. Майка й винаги й е казвала истината - че с баща й не споделят един живот, че никога няма да го направят, че той си има друго семейство и други две дъщери. Приятелката ми подкрепя майка си изцяло и въобще не държи да се среща с баща си. Разкажи историята не детето си, като спестиш особено болезнени неща и то ще ти е признателно, че си му се доверила. Децата не са толкова глупави, колкото си мислим.

Децата не бива да се лъжат. Като ти задава този въпрос му обясняваш истината такава каквато е. Минала съм през подобна ситуация. Наложи ми се да дам обяснение на 7 год. ми син защо баща му, който до скоро му е бил такъв вече не иска да му е баща. Заложих на грозната истина, а не на красивата лъжа. Изстрада го и му мина, ако го бях заблуждавала щях да удължа горчилката.
Децата не правят драми. Твоят син не познава създателя си, че да му липсва. Мисля че ако говориш с него по подходящ начин ще се получат нещата.

Кристина,моето беше на 2 когато се разделихме с баща му.В началото и аз не му казвах истината,но сега вече я знае.Това с другия татко и ме ми звучи абсурдно.

И аз съм на мнение, че трябва да сме честни с децата. Несериозно е да разчитате на това, че ще му намерите "нов татко" преди да е задал следващия въпрос. Мислили ли сте вие да посетите психолог? От написаното оставам с впечатлението, че още не сте преодоляли огорчението си. Детето ще усеща емоцията ви, повече отколкото ще слуша думите ви.
Успех  

Психолозите биха ти казали същото - да кажеш истината. Но наистина не е зле да се допиташ до някой специалист как да я кажеш на детето. И сега и следващите 2-3 години е най-добре да се случи. Със сигурност - преди пубертета.
Имахме приятелско семейство в подобна ситуация. След раждането бащата беше изоставил майката със сина им. Изобщо не се е интересувал от него. Майката си намира нов мъж, който осиновява детето, като в семйството се ражда още едно дете. Всички пазят тайната, докато в един прекрасен ден момчето не попада случайно на стари документи. Първото име същото, датата и годината на раждане - същите, но бащиното и фамилното име различни. Тогава научава истината. Тогава беше тийнеджър и беше много трудно за всички. Майката знаеше къде е биологичният му баща, но той не пожела да го види. Сега вече момчето е на близо 40 г. и пътищата ни се разминаха, не знам какво се случва с него.
Братовчед ми разбра от доброжелатели на 16-17 г. възраст, че е осиновен. Това също беше голям удар за семейството и най-вече за майка му. Тези примери около мен ми дадоха да разбера, че трябва да казвам истината на сина си и това да не се случва в пубертета...

Детето е твърде малко. Най-добре е консултация с опитен психолог.

Да,аз имам познати,на който детето е осиновено на 9 месеца,но знае истината.Веднъж се бях заприказвала с майката и тя сама каза-по добре от мен да го научи,отколкото от някой доброжелател.

Аз съм за една консултация с детски психолог. Няма да е излишна. Първо само ти може да отидеш, да разпиташ как да подходиш към детето, как да се случат нещата...ако е необходимо, може и двамата с детенце да отидете, но мисля, че няма да има нужда. Просто да получиш насоки, съвет...кое, как...
Успех

Изобщо не мисля, че детето или ти имате нужда от психолог. Даже мисля, че ако идете ще задълбаете в проблема "няма татко" и ще е по-болезнено и за двама ви. Ти можеш да му дадеш най-доброто - майчина подкрепа и обич, спокойно обяснение и време, за да осмисли всичко, да ти задава въпроси по никое време и ти да отговаряш, да го гушнеш. А не да чакаш часа за психолог и да си мислиш "психоложката каза да му казвам това и това". Кажи му истината, заедно се научете да живеете с нея. А това, че няма татко е по-добре от това да има татко, който не се разбира с мама и се карат всеки ден.

Щом детето плаче, значи има нещо, което го травматизира.
Препоръчително е консултация с опитен психолог, за да се преодолеят нещата без да се задълбочава.

Истината трябва да се казва, но внимавай как ще я кажеш. Ако съм научила нещо от психологията, която съм завършила, то е че децата в никакъв случай не трябва да се чувстват нежелани и отхвърлени от техните родители. Това може да ги комплексира до края на живота им. Винаги можеш да кажеш на сина си, че има баща, но баща му не е бил готов да бъде баща и е искал да стане нещо друго, да прави нещо друго с живота си някъде далеч (сложи професия тук). Обременяващо е за едно дете да знае, че не е било желано от собствения си баща и е доста възможно в малко по-късен етап, когато може да прави причинно-следствени връзки и когато хормоните започнат да мислят да започне да се чуди какво му е, че собствения му баща не го е искал. След време когато порасне ще разбере, че най-вероятно баща му просто е бил за**ик и че може би е било по-добре без него, но до там, той ще трябва сам да стигне. От теб се иска когато казваш една такава грозна истина да повтаряш колкото пъти е необходимо, че вината не е в детето и че всички много го обичате и искате, просто не всички бащи могат да бъдат татковци, дори и да искат.

Друго, което може да направиш, ако си вярваща е след като кажеш истината, да поговориш със сина си за Бог и вярата и да му кажеш, че дори и да няма татко в живота си по една или друга причина, да не се тревожи, защото си има Татко на небето, който се грижи за него, пази го и дори си е дал живота за него и той винаги може да му каже всичко, което би казал и на татко си, ако имаше такъв.  Това може да помогне с някои тревоги и страхове до една възраст, а оттам нататък той сам да си реши в какво иска да вярва и как. Аз лично така бих постъпила защото съм вярваща, но всеки с неговите си разбирания и вяра - не искам да я натрапвам. Просто идея:)

Успех с търсенето на друг татко! И не го казвам подигравателно - изобщо не мисля, че е толкова абсурдно! Дано попаднеш на свестен мъж, който да ви обича все едно е бил ваш татко винаги:) Има такива, сигурна съм:)

Успех пак с тази нелека задача! Дано съм помогнала

Много ми харесва това, което е написала surprisedbyjoy!

Да, ама тя има опит с психологията. Затова е важно майката да се допита до психолог,и то детски, за да не обърка нещо и да травмира детето...Колкото и да обичаме децата си, понякога незнаем как да им съобщим нещо толкова деликатно и важно....затова...консулт с детски психолог препоръчахме.