Той е с 8 години по-голям от мен. В началото на нашата връзка той сякаш ме приемаше за даденост. Не казвам,че не се е държал добре,но много пъти ме е пренебрегвал заради приятели или излизания,а аз давах наистина абсолютно всичко за него.
Той е първата ми любов и можете да си представите колко влюбена бях. Случиха се доста неща,преживяхме много,аз не го оставях в нито един труден за него момент,защото неговият живот бе объркан. Няма как да разкажа абсолютно всичко.
Но той си е позволявал да ме обижда на моменти,когато сме се карали преди и веднъж бе обидил родителите ми,защото след някои неща,които те видяха в него,не бяха съгласни за нашата връзка. Аз застанах дори срещу тях,за да бъда с него.
Също така,когато сме се карали,той целенасочено ме е наранявал,осъзнавайки че го прави! Но това го осъзнах за съжаление много късно,докато търпях всичко това и се мислех за виновна във всеки един момент. И пак казвам,показвал е любовта си,винаги ме е обгрижвал,в трудни моменти съм знаела,че мога да разчитам на него и да бъде до мен,да ме подкрепя.
Но дали човек,който обича наистина ще си позволи да обижда? Той ми каза,че много съжалява за всички свои грешки. Каза,че ги е осъзнал и иска да ги поправи,че е разбрал колко ценна съм за него. Лошото е,че това ми го казва след две години връзка,в която аз отдадох себе си.
Естествено сега отново ми се появяват стари чувства и се питам дали наистина си заслужава,дали наистина човек може да се промени. Преди може би вярвах на такива неща,но вече не. И не знам дали това няма да е само временна маска и после всичко ще е постарому. Колкото и да твърди,че ме обича истински,че иска да бъде с мен,че ще направи всичко..
Моля споделете ми вашият житейски опит! Ужасно се чувствам!