Непланирана бременност - как продължихте напред

Щом продължава да го прави (да не те пази) и като имам предвид споделеното от теб, по-вероятно е да си попаднала на егоист, мислещ само за собствения си г*з.

Нощна птица, според мене е крайно време да го изгониш този мъж.
Съдя по споделеното и в други теми за живота ви.
Явно на човека му е удобно да го отглеждат, да няма ангажименти ида не прави усилия за нищо.
Да гледаш трето, пораснало дете. Че и сигурно с претенции за повече в сравнение с малките.
Аз с такова чудо не бих живяла.

Наистина ли смятате за нормално, след като 9 месеца съм вземала хапчета, правя необходимата 1-месечна пауза - през нея той да ми направи бебе? Може би аз не съм се изразила правилно....

Не, не го считам за нормално. Сега буквалистите ще те изядат, защото не ти го е направил само той, а сте го създали заедно. It takes two to tango. Но за мен партньорите в живота трябва да могат да се доверяват един на друг. Дълги години приятелят ми искаше дете, но знаеше, че аз не искам и не съм готова. И аз съм се пазила и той ме е пазил (точно в такива паузи между хапчета).

По другите въпроси не мога да взема отношение.

Не ,не смятам че е нормално ,ако го е направил умишлено
Но пък е съвсем възможно както ти бях писала по горе да  е решила да те "върже" с едно бебе
Ама фал винаги може да стане с този начин на пазене

Абсолютно. Няма как да виня, някой си, че не ме е пазил! Тази отговорност е моя- щом не искам деца, намирам опции да се пазя от нежелана бременност. Не хвърлям обвинения, че някой ми е направил дете. Та нали секса е от двама! Щом правиш секс, и щом си се навила на метода с прекъсване, вината е толкова твоя, колкото и негова!

Трудно ще продължиш напред, защото не усещаш подкрепа. Ако той ти помагаше, щеше да си преодоляла проблема и нямаше въобще да си задаваш въпроса нарочно ли е било неговото действие. Да, възможно е да е нарочно, възможно е да му е било все тая, защото не той ще бременее. И в двата случая няма как да преодолееш лесно проблема. На твое място не бих позволила да правим секс без презерватив, нищо, че според него може да няма нужда.
Каквото е било, било е. Не позволявай да продължи по същия начин.

Определено не ми се струва нормално толкова време след случката ти да продължаваш да циклиш върху нея. Да рече човек, че си нямаш други проблеми, ама едва ли...
Той може да не ти е направил бебето умишлено. По същата логика можеш да упрекваш себе си, че си била в овулация точно в момента, в който той се е изпуснал без да иска. Сто човека вече писаха, че сексът се прави от двама и щом е осъществен доброволно, отговорността за бебето се носи от двамата.
Доколкото разбрах, имаш си и други проблеми с този мъж – ами решавай тях, недей да се вкопчваш в нещо отдавна минало–заминало, особено когато резултатът е детето ти, което твърдиш, че обичаш и за което не съжаляваш, че си родила.
Даваш ли си сметка как би се почувствало, ако прочете това, което пишеш? Ако беше моя майка, нямаше да те погледна повече...
Като го мразиш този мъж, ами разделете се. Недей да мъчиш и него, и себе си, и децата си.
И внимавай с контрацепцията със следващия. Току-виж се оказало, че няма против да гледа три деца...

Радвам се, че някои наистина повдигна истинския въпрос. Пътувайки от офиса към къщи се замислих, какво стои зад всичко това. Доверието. Той ми се е доверявал доста време и не съм излъгала доверието му. Дойде време аз да му се доверя.... уви.
За мен това си е предателство.

Како Сийке, на теб ще кажа само, че сме разделени. Той не искаше да се разделяме и ме подлъгваше доста ... месеци да го нарека.

Как ще се почувства детето ми от това, че съм го избрала да го има, е въпрос интересен наистина.... Само за твое сведение по въпроса с аборта ще напиша нещичко - аз не съм го родила детето, за да чувства каквото и да било по отношение на мене, а за да го има. Смятам това за достатъчно ценно, а и в началото на темата помолих изрично да не се коментира аборта като опция - за или против, няма да съм на едно мнение с повечето потребители.

Предателство е, ако го е направил умишлено. Ти явно си сигурна, че е така...
Според мен се чувстваш така защото отговорността за детето пада само върху теб. Ако той се грижеше достатъчно за него едва ли щеше още да се чудиш дали го е направил нарочно. т.е. проблемът ти е не как си забременяла, а това, което се случва след това между вас!

Естествено. Ако си поемаше отговорността, тази тема нямаше да я има. Или, да го кажа по друг начин, ако ме подкрепяше в изпълнението на моите цели, които аз в онзи момент прецених, че ще дам всичко от себе си, да родя това дете и да си постигна нещата след това. Е да де, ама се оказва, че тези цели според него били прекалени и... да си ги действам сама. Думите са му "Аз не мога". Това са твои желания и ти би трябвало да си ги осъществиш.
Или пък  - ще изчакаме още ... н години и тогава /нещото си - например жилището/. И така за всичко.

Има и друго. Излиза ми със следното "Колко много хора не могат да имат деца, а ти си неблагодарна". Един вид - виж какво ти дадох, вместо да ме "носиш на ръце....."......
Или пък - ти кога искаше да имаш второ дете? Аз казвам - след 3-4 години примерно, за да се закрепим и да направя туй онуй през това време. /Бях на 33/. На това той казва - да бе, баба ми ще гледа дете.
Хм, сега като се замисля, той казва, че на 40 му е късно да гледа деца. Като пораснело, той щял да бъде дядо. Може пък наистина да е бързал....

Точно
Не знам защо,авторката пише за начина на забременяване след като от тогава е минало доста време,детето е родено/да е живо и здраво/,гледа  си го жената.

Сега прочетох че се е разделила с бащата.И защо точно сега излиза този въпрос
Дали пък защото сама жена с две деца не е никак лесно.И не знам дали по лесно ще осъществи мечтите си.Дано
Ама то пък каквото с него май такова и без него

Мисля си, ако пробваш да си зададеш въпроса, защо е предпочел да пренебрегне желанието ти и да ти направи дете, до какъв извод ще стигнеш?
Дали там не се крие някое твое недоверие, което го е провокирало да си " заздрави позициите"?
Имам чувството, че някакси твърде различни виждания сте имали за живота ви заедно.
И продължава да е така- на пръв поглед, на 38 вече човек е оставил зад гърба си ученето и започване на кариера и се е отдал на семейството и децата в по- голяма степен.
Дали и той не си мисли, че е време за по- спокойни дни заедно?

Ох, чета те и ми става едно такова тегаво...
Не, не го смятаме за нормално. Но ти също носиш отговорност. И ако си решила наивно да му я прехвърлиш на него, преди да го провериш и разбереш що за стока е, да поемеш такъв риск - би било добре да осмислиш грешката си, за да престанеш да я допускаш. От отговорите ти оставам с усещането за жена с две деца, но сякаш отказваща самата тя да порасне и да приеме, че на света има и егоистични, лоши хора, от които човек трябва да се научи да се пази. Че не може просто така да се доверяваш на хората да те "пазят" от нещо, което не искаш да ти се случи.

Може да звучи кофти, но без значение в какво време живеем, без значение от еманципация и прочие - основната отговорност по пазенето от евентуално забременяване е добре да си я носи жената, ако не иска деца. Защото последствията остават основно за нея - без значение дали ще направи аборт после или ще износи и роди дете в момент, при обстоятелства и от човек, които тя самата не счита за подходящи. Дали е честно и справедливо, е друга тема. Разбирам, че се чувстваш прецакана, защото "не е честно", но е наивно да очакваш, че вълкът не би изял агнето само защото агнето не би изяло вълка.

А това, дето отказвал да ползва презерватив и затова се очаква ти да се тъпчеш с хапчета или да раждаш, ако така се случи - пълен егоист, без значение дали умишлено е направил пропуска с пазенето, или не. И да не е било умишлено, просто не му пука. Това устройва ли те? Човекът явно не е стока, особено съдейки и от останалите му безотговорни действия. Научи се да се пазиш от такива, вместо да очакваш и да се надяваш те да те пазят.
 

Да, определно мисли, точно това иска. Така е, категорично. Но тогава бях на 33, още не беше прекалено късно. Още не съм се отказала, не искам да се отказвам от мечтите си ....

b&s, споделяйки и питайки, търся отговора.
Това, което пишеш е ясно. Само че аз не искам да имам мъж, на когото нямам доверие. Ако смятате, че съм наивна, да, така е. Или не точно. Наясно съм, че има вълци. Сега в момента се чудя, той от тях ли е, и търся, ли търся, в тази тема отговорите.
Като четеш нагоре, има и други мнения. Че 'аз съм виновна' - за какво , не ми става ясно - за това, че съм родила дете, може би, незнам, така и не разбрах. Ако се окаже, че си била права, че той е вълкът, няма проблеми, аз чак толкова не драпам за мъж. 
Имам , обаче, искрица надежда, че има някаква друга грешка в мен, която бих могла да поправя и колелото да се завърти.... в правилната посока.
Но няма да стане, докато съм убедена, че грешката ми е в раждането на детето, ц.
Нито пък докато вярвам, че трябва да се откажа от мечтите си .... /на 38 съм все пак, както каза Абсурд, какви магистратури, какви шофьорски книжки.../ /опс, за книжката май не бях споменала/.