Луда ли съм,моля ,дайте ми съвет

Рядко влизам тук, но този път изчетох цялата тема.

Според мен, проблемите ви произтичат от това, че не се познавате и реално не сте живели по-дълго  заедно.
Ако правилно съм разбрала, заедно сте от година и осем месеца, но не съвсем, понеже мъжът ти пътува по 3 месеца. Пишеш, че той е бил безработен 6 месеца, вероятно през периода в който сте били най-влюбени и всичко е било пеперуди, цветя и рози.
За останалата година от брака ви, колко врема ви се събира да сте били заедно през двуседмичните отпуски? Месец и половина- Два?

От негова гледна точка, той е променил тотално живота си - Ерген на 35 се натриса в къщата на тъщата и чак майка ти се чуди, че бил се поразчупил да сяда с тях на маса. Безспорно работата му е добре заплатена /към момента предполагам, че изкарва повече от теб въпреки двата ти бизнеса/, но се замислям дали само парите са били фактор да я започне, а не търсил и част от изгубената свобода? Не ми изглежда да се е адаптирал, иначе нямаше постоянно да те плаши, че ще си тръгне.
В собствените му очи, за него е най-важно че изкарва добри пари, може да подсигури покрив  и приема с неразбиране и като тотално незачитане от твоя страна, желанието ти да се развиваш на село, при твоите родители. Все едно в прав текст му казваш, че много го обичаш, но не може да разчиташ на него и само родителите ти заслужават пълното ти доверие.

Адмирации за предприемчивостта ти и в никакъв случай не зарязвай бизнеса си. Но ако искаш да запазиш семейството си, ще трябва и ти да направиш някакви компомиси.

Седнете и поговорете като зрели хора, като започнете първо от въпроса, кое ще е най-добро за децата и после за вас. Ако поне за тяхното развитие виждате нещата по един и същи начин, шанс да се разберете има и то голям.

djoleva, а нима той не прави компромиси?
Заради нея се е заврял да живее на село, съгласен е да напусне работа след като купят апартамент.
Авторката писа назад, че мъжът й иска да оставят магазина, защото не върви и само наливат странични пари в него. Самата авторка няколко пъти спомена, че е обмисляла да го остави ама все уж наливала пари "за последно".
Личи си, че иска да е самостоятелна ама не е ... Магазина й не върви, а земеделието го върти баща й. Вкопчила се е в родителите си и ги е поставила на първа позиция за сметка на децата и мъжа си, а това поражда повечето проблеми. Лошото е, че това разрушава брака й и то с голяма скорост.

.....как може това че искам да постигна нещо да е проблем в една връзка.НЕДОУМЯВАМ.Ама пак сама-о,боже,това е най-големия ми страх,и да знам,че той там се забавлява с някоя....за предишния ми мъж не ми пукаше,нямах чувства,но сега....няма да се възстановя повече,НИКОГА

 
Да вкопчила се е -в родителите ,в магазина ,в селото
Но защо?
Според мен защото е несигурна в него.Та той от самото начало е със заплахите че ще си тръгне заради това или онова-за дребни неща.При най малката несгода - раздяла
От там са се навързали нещата.
Да направил е компромис-отишъл да живее на село с родителите и.Сега колко живее като го няма по 2-3 месеца е отделен въпрос
Не казвам че не са нужни компромиси .Те са в основата не всеки успешен брак според мен.Но не става да правиш компромиси със заплахи,не става да се иска от теб да се откажеш от всичко,да се затвориш в апартамента и него отново да го няма по 2- 3 месеца

Рени, стегни се!Спри да се люлееш по вятъра, като позволяваш всеки наш пост да те води в различна посока!

Да, това че ти не само искаш, но и успяваш да постигнеш нещо, е проблем в една връзка, когато мъжът се чувства сякаш на състезание с теб.Това е неговото усещане, не твоето.От своя страна ти сравняваш всеки твой партньор със собствения ти баща и очакваш да бъде, като него.Това е логично, но допълнително внася напрежение във връзката ти.Мъжът ти е себе си и няма да стане копие на баща ти.Не е и нужно.Нали го обичаш?Бъди с него и го приеми такъв, какъвто е.Той се дистанцира от решенията за твоя бизнес и това е само в твой интерес.Твоята самостоятелност е защитена, чрез отговорността ти.Той не е част от теб, Рени, нито ти от него.Двамата ще правите това, което е целесъобразно и добро за семейството ви, без да се обвинявате взаимно.Всеки ще си носи своята отговорност, за своя бизнес.Големи хора сте.Не си отнемайте самостоятелността.

Иска да стоиш повече в къщи.Лошо няма, така ще имаш повече време и за децата.Ами, наслади им се.Те разстат, като гъбки и после ще се ядосваш, че вместо за тях си мислила за други неща.Ще наемеш човек, който на неговото място да се справи с орехите редом с баща ти и ще му платиш за труда.Няма защо да си отделяш земеделския бизнес от родителите ти.Там ти решаваш, бизнеса е твой!С магазина, е същото.Спри да се измъчваш, че висял в камиона.Ами, като му харесва, да виси.Като види, че мислиш в обща положителна посока, ще спре да виси там.Като купите апартамент ще се прибира в своя дом, където е неговото семейство.Ти и децата ви.Не се отказвай, момиче.И не се страхувай!

                   Като си отиде,при мама и тати ще се навре,ще си пътува и ще я кара по старому,свободен и ерген.Интересно защо са се разпаднали продължителните му връзки и някога живял ли е отделно с някой?   
                 Когато се върне от курс,не може ли да си живеете съвсем отделно-да си имаш своя кухня,да се чувствате семейство?
                 А относно бъдещеят апартамент,той май скоро няма да се осъщесви.Така че за скорошно местене в града не се вижда.Това не ви е проблем.
                 Пак те питам-когато говори за раздяла,за твоето дете изобщо става ли дума или изобщо това не го интересува?Май пита само за неговото.
                 И престани да му докладваш за всичко...бабите съветваха едно време,мъжът да знае за жена си само от кръста надолу.
                 Ипак те съветвам-по твоя инициатива посещавайте свекърите.Те едва ли примират да отглеждат 5 месечно бебе,така че никой няма да ти го отнеме.

И наистина не ми се работи в магазина,искам да си гледам децата,искам вече спокойствие,толкова нерви,толкова рев....искам да се чувствам спокойна,дали е възможно.Дали може всичко да си дойде на мястото,без никой да страда

renidimova , прочетох само началото на темата ти.

Абсолютно нормална си, не си луда, не се притеснявай!  Бебето ти е още мъничко и е абсолютно нормално да изпитваш притеснения от евентуална ситуация, в която ще се наложи да го повериш на друг човек за малко или за по-дълго.

Аз бях по  същия начин с моите деца. Въпреки че първото повече го оставяхме на баби, а второто така се бях психирала, че си го гледах сама до 2 години и половина. Сега като се замисля, тъпо съм се държала, но тогава бях убедена, че е почти невъзможно друг човек да ми гледа бебето дори за час. В резултат ми беше трудно, изнервено... И на свекърите съм се дразнила. И мъжа ми съм се карала. Не и не. А можеше да е друго.

Направих си извода, че всичко е въпрос на навик - и ти да оставяш бебето на бабите, и бабите да го гледат, и то да седи при тях. И в тази връзка колкото по-рано започнеш да го оставяш при тях, толкова по-бързо ще се адаптират всички и ще ти стане по-спокойно. Безценно е да има кой да ти помогне. 

Разбира се, става въпрос за половин-един-два часа - колкото си прецениш.

Това ти настроение ще изчезне в близките месеци/години. Изберете жилище по-близо до свекърите, защото наистина ще ви е от полза някой ден!

Ето, това е.Щом знаеш какво искаш, ще подредиш нещата така, че за всички ви да е добре.Ти си се съветвай с него, само като консултация, но стъпките за твоите неща ще правиш ти.Субсидията е голяма и не си струва да я изпуснеш, докато той блее в камиона и капризничи.В магазинът, за да ти вървят нещата трябва да ги контролираш, но отстрани.Няма нужда двамата с мъжът ти да брулите орехи, да се притеснявате за лешници и да тичате сред клиенти.Наеми хора и ги зарадвай, като им осигуриш някаква временна заетост.Заживей с мисълта, че ти си господар на твоите неща и с твоя мъж си партнирате заради общото ви и на децата благо.Така, каквото и да се случи в бъдеще, ти няма да си загубила нищо.Проучи нещата около тази субсидия все пак.Лично аз не разбирам от земеделие.Има ли там някакви задължаващи клаузи, ограничения.Чети ситните букви и преди да скочиш се консултирай с професионалист.

Това е животът, мила.Пълно щастие няма, но хората с рационално мислене поемат по-малко щети.